ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЗОГРАФСКА ИСТОРИЯ

 

            Зографската история или както е собственото й заглавие „Кратка история за  българо-славянския народ” обхваща събитията от 448г.пр.н.е. до 1397г., макар според собствената датировка на автора да се простират от 1986г.пр.н.е.до 1363г., която е последната посочена година, а след нея без да е посочена дата са описани превземането на Търново и Видин от турците и битката при Ровине, В края на историята са изброени българските светци, който списък във времето достига до свети Ангел Битолски, пострадал през 1750г., което събитие се явява и най-ранната граница за съставяне на историята. Най-късната възможна дата е 1785г., когато е била включена в ръкописния сборник. Това показва, че тя е по-раншна от Спиридоновата, която е била завършена през 1792г. По-сложен е въпросът дали е написана преди Паисиевата история, която е била завършена през 1762г. или след нея. И в двете се говори за свети Ангел Битолски. В Паисиевата обаче е включен свети Терапонтий, чието име го няма в Зографската, но липсват св. Петка Търновска и св. Васа Солунска, които не са българки, макар и да са считани за национални светици. Реда на изброяване е почти същия, като единствено са променени местата на княз Борис – Михаил и на Зографските мъченици. В Зографската история се говори за златопечатна грамота на цар Петър І, дадена на Рилския манастир, което е приповторено от йеромонах Спиридон (той се е установил в Рилския манастир след като вече е бил написал своята книга в Нямц). Паисий Хилендарски обаче правилно свързва Рилската грамота с цар Иван Шишман и явно заради бележката върху нея на Партений Павлович е отбелязал, че тя може да е и неин препис. При Паисий не са допуснати и ред други грешки, като напр. правилно са дадени имената на пленения от Крум одрински епископ Мануил и Никифор Уран е представен като военачалник, а не като император. Спиридон обаче подобно на автора на Зографската история твърди, че одринския епископ се е казвал Василий и макар правилно да е посочил, че срещу Самуил е воювал Василий ІІ, то прозвището на Никифор Уран е дадено в превод на български като „Небо” и същия е наречен княз съборски. Като цяло Паисий Хилендарски е много по-прецизен от Спиридон и автора на Зографската история. Наред с това някои места в историята на Паисий обаче подсказват, че той може да е имал на предвид някакъв сборник подобен на преписания от Яков. Така например той отбелязва: „И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе.Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописи и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира.”. Доколкото той говори за кратки ръкописни и печатни книги, а в сборника са включени текстове както от ръкописи, тъй и извлечения от печатни книги не е изключено да е имал предвид някакъв сборник подобен на този, преписан от Яков за проигумена Константин. От друга страна обаче Паисий пише, че по време на пътуването си до „немската земя” е намерил книгата на Мавро Орбини, което ще рече, че тя едва ли преди това е можела да бъде използвана като извор на Атон. Освен това Паисий пише, че е съставил своята история в манастира Хилендар, но като отишъл в Зограф я допълнил и завършил. При това положение възниква въпросът дали т.нар. Зографска история не е онова, което Паисий е написал докато е бил в Хилендар, а известната „История славянобългарска” е окончателната редакция, направена в Зограф?

Паисиевата, Спиридоновата и Зографската истории, като съставени на едно място и използвали еднакви извори от една страна са близки по съдържание. Зографската история е най-близо до кратките анонимни летописи, където събитията са излагани кратко и хронологично. В този смисъл тя не може да е основен извор на другите две, доколкото там събитията са изложени доста по-обширно. При това йеромонах Спиридон продължил описанието на събитията чак до своето време, като не се е ограничил само със сведения за светците, а е описал и други събития. Паисий пък, освен пропускането на света Петка и света Васа е изключил и илирийските владетели, като започва с Вукич и Драгич, т.е. Болг и Дрого, които действително в изворите са посочени като български предводители, макар днес да се спори дали това наистина са лични имена. Спиридон пък е направил корекции в датировките на събитията свързани с античния период и макар въпреки това пак да са грешни, то са доближени до действителното време. Различията показват, че имаме три различни исторически съчинения, макар и близки както по съдържание, така и по стремежа на авторите да не се ограничат само до възпроизвеждане на основните извори, а са търсили и изследвали и други данни, като грамотите и житията на светците, а Паисий и Спиридон споменават летописи, поменници, като дори включват легенди и народни  обичаи .

В полетата на ръкописа, при реда, в който се споменава за първи път името на някой от българските владетели е поставяна цифра, която показва кой по ред е той. Тези цифри тук за улеснение са поставени в скоби след името на съответния владетел.

Ръкопис: Понастоящем историята е позната е само в един ръкопис, намиращ се в библиотеката на Зографския манастир, където сборникът, в който е включена е заведен под № 701. Сборникът се състои от 61 листа, изписани с красив полуустав, на обикновена, дебела хартия.

Ръкописът има следното съдържание: л. 1-22б: Сказание за Света гора Атонска, написано от преподобния Стефан Светогорски – след това заглавие с друг почерк е отбелязано, че е преписано през 1785г. На л. 6а има следния текст: „Заедно с тях се дадоха там на църквите две писания: гръцко и българско: да се благославя и слави Единния Бог трисъставен и неразделен, да му се служи”. Към тези редове с друг почерк е било добавено: „Преди беше едно, тъкмо славяно-българското писание в Атонската гора, [което] жреците и жриците четяха в Аполоновото светилище”; л. 8б-22: Повест за съграждането на Зографския манастир и за нахлуването на латинци в Света гора; л. 32а-31а:За свещената Иверска обител и за честната Икона Портаритинска; На л.31б се намира бележка, отнасяща се до съставянето на сборника: „Тази книга наречена „Рай мисловен” е отпечатана в Иверския манастир, който е на остров в Светото езеро при пътя Валдай, в пределите на Нови град, през 7167 [=1659] г., месец октомври, на 28 ден. Тази книга наречена „Рай мисловен” се намира сега в Светата гора Атонска, в манастира Зограф, подвързана в едно с книгата Диоптра, която е отпечатана в Кутенския манастир през 1654г.. Тази повест за Света гора Атонска е преписана от книгата наречена „Рай мисловен”, за която вече писах. Писал е монах Яков при църквата „Свети Апостоли”, в пределите на манастира Зограф, по повеление на всепреподобния господин проигумен кир Константин от тази обител през 1785г., месец декември.”; л. 32 е празен. л.33а: За другата чудотворна икона на свети великомъченик Георги, как дойде от морето в манастира Зограф; л. 33б-35а: За третата икона на светия мъченик Георги - как се дари в обителта; л. 35а-36б: За чудотворната икона на Пресвета Богородица; л. 37: „От сътворението на света 7923, от Рождество Христово 1714, месец май, 5 ден. Чудото на светия великомъченик Георги, което се показа в Лонгос.”; на л. 38а има копие от ходжет на солунския молла, т.е. продавателно от 1708г.; л. 39а-52а:” История в кратце за българо-словенския народ.”; л. 53: На този ден слово от патерика, да не се осъжда никой, да се осъжда само оня, който е Антихриста”; л. 54а-55б: В този ден слово от свети Антиох за оклеветяването”; л. 55б—57а: „Месец октомври, 18 ден, Слово на свети Антиох за шепненето и за клеветенето”; л. 57а-60а: „Месец октомври, 31 ден, Слово от Пролога за търговеца Теодор, който взел злато от евреин, като дал за поръчител Христовия образ, който е поставен на врата му”; на л. 61 има заключителна бележка и изброяване на зодиите.

Споменатият преписвач Яков е преписал през същата година по поръчка на архимандрит Акакий – „повелителя на Зографската обител” и една служба, за което е оставил бележка на началния лист на ръкопис 139. Преди смъртта си Константин подарил сборника на Иларион, което е записано на бележка, намираща се на листове 1-17/ Тази книжка дарих аз, проигумен Константин преди смъртта си на отец Иларион, понеже той много пъти ми е услужвал с писане, 1802година, юни, 18. От този Иларион е запазена преписка на л. 97б в ръкопис № 152, че през месец май 1797г. е преписал два параклиса.

Раковски пръв е издал Зографската история, но само началото, като накратко е описал какво има като съдържание по-натам. Той е използвал ръкопис, в който историята е била записана на 14 листа, който получил в Белград през 1856г. от книгопродавеца хаджи Найден, който му казал, че я е намерил в един от атонските манастири. Предполага се, че това може да е друг препис на историята, защото има някои различия между публикувания текст от Раковски и тези от Аргиров и Иванов. В първото изречение: „Българският народ дойде в древността от Черно море, от река Волга, от Велика Скандинавия и там се наричаха..” е пропуснато „от Велика Скандинавия”, а в края на публикувания откъс изречението: „И постави кралския престол в Охрид; а преди владяха в Търново.” е също по-различно: „И постави кралския престол в Охрид, сиреч владяха. А преди владяха в Търново”. Не е изключено, с оглед това какво представляват разликите, те да са резултат от технически грешки на Раковски при подготовката на текста за издаване. По-скоро обаче става дума за друг препис, тъй като Успенски е видял сборника в Зограф при посещението си в периода 1858-1861г. и е цитирал началото заедно с „Велика Скандинавия”, което не би било възможно, ако книгата е била у Раковски от 1856г. когато я е закупил до 1865г., когато е издал откъса и е отбелязал, че ръкописът все още е у него.

        Издания: Г. С. Раковски, „Българска старина”, 1865г., стр. 200-201 (само началото до Кубрат, т.е. от 1986г.пр.н.е. до 666г.); Йордан Иванов „Български старини от Македония”, Второ издание: С, 1931/1970., 628-642.; Първо издание: С. 1908г., 159-174; С. Аргиров „Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф”, в: ПСп., LXVIII, 1907г., 219-238; Във „Второе путешествiе по светой горе Аθонской Архимандрита, ныне Епископа, Порфирiя Успенского въ годы 1858, 1859 и 1861, и описание скитовъ Аθонскихъ, М., 1880, на стр. 161 под № 47 е споменат сборника, като е дадено заглавието на първото от съчиненията, включено в него, а от Зографската история е публикувана само част от първото изречение: „Българският народ дойде в древността от Черно море, от река Волга, от Велика Скандинавия…”.

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия]  [Филми] [Ново]

 

 

История вкратце за българо-словенския народ

 

         Българският народ дойде в древността от Черно море, от река Волга, от Велика Скандинавия и там се наричаха гимери или кимери1, където се размножиха. Излязоха първо на оная страна и още преди Александър Македонски2.

Илирик3 им беше първия крал.

После през 3522г.4 от сътворението на света, над тях кралуваше крал Бладий5, той победи Филип6, македонския цар и го направи поданик.

После пък през 3685г.7 бяха им крале два братя, Брем и Болг, понеже надвиха много крале и много земи усвоиха, той нарече народа на своето име. А този Брем8 завоюва западната страна и остана там, покрай западното море, Балтийското, в Померания. Нарекоха се пемите словаци, после пък и брандибури. А Болг9 завоюва източната страна и усвои земята и със своя народ се засели там. И се нарекоха българи, които после с Александър Македонски воювали и те са останали с македонците. Но пак, след Христовото Рождество при царуването на Валент10, цариградския цар, пак дойдоха от Волга. И даде им Валент се населят край Дунава.

Пак през 495г. след Христа при царуването на гръцкия цар Анастасий11 дойдоха с голямо войнство от Волга и люто разбиха гръцкото войнство при река Зурта12, и усвоиха Тракия. И гръцкия цар с дарове едва се помири с тях. И отидоха в Срем и там останаха завладени от Теодорих13 – готския италийски крал през 503година. После пак през 514г. дойдоха от Волга с Виталиан {1}, своя вожд14, и бяха при Цариград, и царят с дарове се помири с тях, и дойдоха в Тракия и се заселиха там.

След него вожд беше Вукич {2}, а след Вукич – Драгич {3}15.

Пак през 666г. множество от Волга, от Велика Скандинавия с вожда си Обрат16 {4}, при царуването на Константин Четвърти17, те именно усвоиха цяла Тракия и Мизия. И много пъти порази гръцкото войнство този Обрат и на всяка година взимаше данък от гръцкия цар.И постави кралския престол в Охрид; а преди владяха в Търново. И всички бяха идолоолтарници, сиреч идолослужители18. И този Обрат беше много храбър срещу всички държави и най-вече срещу гърците. И тогава разбраха гърците, че са дошли от великата Волга и ги нарекоха волгари.

След смъртта на Орбат получи кралството Бутая{5} 19, неговия син, и той беше много храбър и води тежка война с Юстиниан Втори20, и винаги побеждаваше, и земя завоюваше, и данък от царя взимаше, докато беше жив.

След него застана [начело] на кралството Тревелий21 {6}. Той беше мъдър и свободен и винаги щастлив на война и непобедим. Той помогна на Юстиниан Трети22, когато Азимит го беше прогонил от престола от Цариград и го беше заточил в Херсон. А Тревелий потегли срещу Цариград и го взе със сила и го предаде вярно на Юстиниан. И другия път пак [когато] безчислени араби бяха нападнали Цариградската държава, превеликия [погрешно, вместо Тревелий – бел. прев.] отиде с войнството си там и ги нападна, и посече от тях тридесет и две хиляди. И ги прогони от цялата гръцка държава23. Но цар Юстиниан забрави толкова добрини, които той му стори, но започна голяма война и завоюва българската земя. Тогава и Тревелий събра своето войнство и се би с него и победи. И едва самия цар Юстиниан с няколко избяга в Цариград. После. След тази война, Тревелий позна Бог и се покръсти и беше християнин. Той пръв от българските крале с народа си вярваше и устрои манастири близо до Охрид и беше монах23.

И [начело] на кралството постави сина си на име Тербелий {7}24 и той беше храбър на война, но по някое време се обърна на идолослужение. Тогава Тревелий пак взе кралството и хвана своя син, и му избоде очите и каза: «Защото си погубил душевните си очи и не виждаш светлината на христовата вяра и не си достоен да гледаш с телесните си очи слънцето и месеца» и постави  [начело] на кралството по-младия си син на име Мойсей {8} и му рече: «Пази се сине да не правиш като твоя брат, защото не само ще ти извадя очите, но и ще ти отрежа главата». После пак се върна в своя манастир и беше светец. Монашеското му име беше Теоктист през 703г.. Той беше първия християнин и светец от българския народ. И неговия син беше добър и силен на война, и даде голяма помощ на Лъв Исавър, когато сарацините бяха дошли срещу Цариград, изсече двадесет и две хиляди сарацини, и ги прогони от гръцките области26.

След смъртта прие короната сродникът му, Асен Велики27 {9}, по времето на същия този Лъв Исавър, и имаха любов помежду си с цар Лъв и му оказа голяма помощ, понеже арабите бяха взели Армения и Мидия, най-добрите земи на царството.  Този помоли Асен и Асен отиде с войнството си срещу арабите, и безброй порази и ги прогони, и Армения и Мидия завзе и ги предаде на кесаря Лъв, и другите араби се изплашиха и не се изкушиха повече да се бият с гърците. И за тази победа му даде кесаря царска титла и корона.

И след него започна да царува сродникът му, на име Добре28 {10}. Той не беше мирен и много пъти започна войни с гръцкия кесар за земя и за градове. Първоначално побеждаваше, а после беше победен, понеже българските боляри бяха оскърбени от него и го убиха.

И коронова се Телезвий29 {11}. И той не беше щастлив в победите. И повече губеше, отколкото придобиваше. Заради това неговите господа го убиха.

И коронова се Савин30 {12}, той беше сластолюбив. Направи мир с кесаря и не беше радетел да възвърне българската земя, която кесарите бяха усвоили. Заради това българските боляри направиха съвет да го убият. Той разбра, избяга в Мисимврия31 и там живя до смъртта си.

И прие короната Таган32 {13}, но и той бил неугоден и нещастен с войската.

След някое време го изгониха и прие короната Телериг33{14} – по времето на кесаря Копроним34. И беше силен, и се би много пъти с царя, и взе своята земя. Но българите се развратиха по това време от иконоборците и пак станаха идолослужители, защото Телериг беше направил мир. И решиха да го убият. Той разбра за този съвет и избяга в Цариград. И се кръсти. И прие иконоборческата вяра, защото Константин му даде своята сестра за жена35 и сан магистър.

А българските господа дадоха короната на Кардам36 {15}. И той беше стар, имаше 70 години, но беше силен във воюването. И много пъти се би с гръцкия цар и побеждаваше, и много земя взе, и умря от старост.

След него стана Крун37 {16}, той беше много славен, и лют, но идолослужител. И никой не можеше да му се противопостави. Той разшири българската държава даже до французката земя и уби Борн, далматийския крал. И като се върна, удари Цариград, и се би срещу него една година и изсече шестстотин хиляди. И превзе Адрианопол със сила и всички пороби. Понеже кесарят Никифор38 потегли със своята силна войска, и [с изпратена му] от Козль баша, и от татарския хан; и се би с Крун. Но Крун посече войската му, а него самия залови жив и го посече, и от главата му направи чаша. И я обкова със злато и скъпоценни камъни и по време на веселие господата пиха наздравица [от нея]. После Михаил39 пак дойде с голяма сила срещу Крун, но и него Крун порази и кесаря Михаил с неколцина едва избяга в Цариград. След Михаил дойде цар Лъв Арменец40. И той събра голямо войнство и удари българската земя. Но и него Крун посрещна добре и порази войнството му, и Адрианопол пороби, и много християни посече и побори, и отведе в българската земя. Тогава плени и свети Василий Адрианополски41 и с него много свещеници и християни. И от тези пленници много българи повярваха в християнската вяра. И по това време свети Кирил Философ написа българските книги на своя им език, същия като на живеещите при река Дунав християни.

След Крун стана брат му Муртагон42 {17}, когото гърците наричан Волгарис, а латинците Богарис  и Борис. Той беше славен с победи и великомъдър в делата. Постави на цялото си войнство началници и утвърди съдии. И гледаше как всеки ден се обръщаха българите в христовата вяра по наученото от Василий, Адрианополския владика43 и другите свещеници. И се разгневи и с много мъки ги погуби. И сключи мир с кесаревата жена Теодора – вдовицата на иконобореца Теофил44. И с войнството си ходи на помощ дори до Велика Армения против отстъпника Тома45; и сарацините посече и прогони; и хвана жив Тома и мъчително го уби. Той още от брат си имаше като област цялата гръцка земя даже до Италия. И ходи с войнството си в Панония, т.е. в Срем и се би с немския Кесар Удовик46. И силно победи кесаревата войска, пороби и усвои тази страна. После покори и усвои западните славяни47. Постави им съдии и началници от своите българи и пак се върна на своя престол. И по малко опозна светата вяра и се покръсти, понеже имаше сестра пленена в царския двор в Цариград. Тя беше кръстена и научена на християнска вяра. И дойде при своя брат. И имаше със себе си един иконописец, на име Методий монах. А брат й беше направил царски дворец и му повели да го изпише с разни дъбрави и ловци как воюват. А Методий нарисува различни християнски истории. На една голяма стена изрисува Страшния съд Христов. И той се изплаши. И сестра му го учеше. Методий пък имаше някакъв секретар грък Теодор и той често учеше Муртагон на християнската вяра. И се обърна в нея и повярва, и Муртагон изпрати в Цариград да изпратят архиерей и свещеници да го кръстят. Но тогава имаше смущение в Цариград за царството и патриаршеството, когато Фотий48 прие патриаршеското име на свети Игнатий49. Затова не дойде никой от Цариград. Българският цар изпрати в Рим при папа Николай50. И той изпрати архиерея Формоза51, който [по-късно] беше и папа, и Павел. И кръстиха царя  и цяла България. И Муртагон беше нарече в светото кръщение Михаил Йоан. След три години като се умири смута в Цариград, стана кесар Василий Македонец52. Тогава патриарх свети Игнатий изпрати архиепископ Теофилакт Първи53 с много свещеници в България. И ги приеха честно, а латинските попове изгониха. И започнаха гърците да взимат много данък под натиска на архиепископа. Заради това българския цар събра събор и постави в Търново патриарх, за да не ходят повече в Цариград за посвещаване на архиепископ, и заради това после имаше немалък смут между гърците и латинците. И утвърди цар Михаил престола си в Търново, и поживя богоугодно, и с мир почина.

След него започна да царува неговия син Симеон54 {18} и той беше силен и славодобивен. Но никога нямаше мир  с четиримата цариградски кесари: Константин Седми55, Лъв56, Александър57 и Роман58 и винаги ги побеждаваше и много имане взе, и войска изби. И с маджари воюва, и с хървати.

И след него стана цар неговият син Петър59 {19}. Той имаше любов с гръцките кесари и взе кесаревата внучка за жена. И по това време имаше голям глад в българската земя и имаше царски стол в София. И по това време беше свети Йоан Преподобни60 в Рилската пустиня; беше родом от софийските села. И цар Петър отиде при него за благословия, и манастир му устрои, и царска грамота със златен печат му даде, която я има и до днес.

След неговата смърт престолът беше приет от неговия син Борис61 {20}. Той имаше война с маджарския кесар и със Светослав62 – крал серски и ги победи и се помири. После пристигна срещу него неочаквано със силна войска гръцкия кесар Йоан Цимисхий63. И го хвана и отведе в Цариград и го почете с магистърски чин, но той скоро избяга от Цариград.И като идваше през България беше облечен в гръцко облекло. Видяха го българите и си рекоха, че някой грък минава и го убиха.

След него е Селевкий64 {21}. И той беше славен на война и всичко добиваше и много кесарска войска порази, и усвои Топлица, и Сардика близо до Цариград.

След него дойде Суботин65 {22}. Той беше неугоден и нещастен на война. И много пъти неговата войска я поразиха гръцките кесари, и земя много усвоиха, и така умре смутен.

След него прие престола комитския син Давид66 {23}. Той беше добър във всичко и свят живот имаше, и мир правеше с всички. А понеже българските господа не можеха да търпят мира, започнаха да беседват зло. Той пък като разбра, самоволно остави царството. И отиде в манастир и беше монах и светите му мощи останаха целокупни.

След него стана да царува Самуил67 {24}. И той беше силен и свободен, но също завистлив. На първо време имаше тежка бран с цариградските царе и побеждаваше и освободи българската земя от всяко зло. И отиде в западните страни в латинската земя и едва го умириха с дарове. И удари на Далмация и зароби нейният крал Владимир68, подпали Рагузкото предградие и Котор разби. И взе от гръцките царе Солун, и Енишехир, и Карафери, и Лариса, и Берия, и цяла Теталия, и пресели там куцовласи, и арнаути, а гърците насели в Търново и във Варна. И беше поставил далматийския крал в тъмница68. И го беше възлюбила неговата дъщеря Косара. И измоли своя баща и го освободи, и му даде по-голямата си дъщеря Косара за жена и му даде пак кралството, и честно го изпроводи в Далмация. После позавидя на царската фамилия и много неправедно изби.  А своя брат Гаврил69 заточи във Влахия с двамата му сина Асен и Петър и Арон, брат му. Йоан, син Владимиров дивно беше запазен от убийство.  А после Самуил разгневи Господа и се повдигна срещу него цар Никифор Фока70 и събра силна войска и тръгна срещу Самиул и ходеше нощем, а денем почиваше н гората. И намери Самуил в един ров при реката с войниците му. Цял ден бяха пили и играли, и бяха заспали като заклани. И ги удари спящи при самия изгрев и изсече двадесет хиляди. И им избоде очите – на сто един остави с едно око да ги води. А Самуил със своя син и с няколко воина избяга, обаче беше уязвен71. И когато му казаха как Никифор порази войнството му, на третия ден, от болка и скръб умря. И тогава Никифор взе тези жезли, които са в Цариград и до днес, на някакъв стълб. Защото българските царе винаги са имали по няколко хиляди воини с жезли да разбиват крилата отстрани и когато се смесят да бият за устремление.

След Самуил започна да царува неговия син Радомир72 {25}. И той беше силен и жестоко отмъсти на цар Никифор. Много от войнството му изби и земята плени без милост. Никифор не можа да се противопостави, но изпрати тайно някой си Владислав73 да го убие неотменно. И му обеща да му даде българското царство. И той отиде при Радомир, понеже и той беше от български род. И отидоха на лов и го уби там и избяга в Цариград.

А българските господа короноваха Йоан Владимир74 {26}, Ароновия син, братанеца на Самуил и Давид. И царува три години свято и богоугодно. Имаше за жена от сродниците на гръцките царе. И брат й беше дворцов генерал. И бяха еретици-новатяни и заради светия живот брата и сестрата възневидяха Владимир и се съветваха. Някога като идваше през някаква гора и извади меч шурея му, и го обезглави. А той взе главата със своите ръце и седна на коня, и отиде носейки своята глава, даже до Елбасан в своя манастир. И там сам слезе от коня, където са мощите му даже и до днес. А беше посечен в Охридската гора.

Тогава кесарят Никифор  изпрати този Владислав в Сърбия и престъпи клетвите и уби сръбския крал Владимир, Самуилов зет и този Владислав {27} се короняса за български цар75. И веднага отиде с войнството и порази и усвои сръбската земя. И залегна зад някое дърво да го убие. И там зад дървото, ангел с лицето на Владимир го порази. И българското войнство се върна без цар. Тогава пак Никифор завоюва цяла България и постави съдии и войнство по своите градове. И България беше под гръцка власт 25 години.

После умря кесаря Михаил Пафлагонски76. И беше пленен някой българин на име Долянин77. И избяга от Цариград в България. И намери в Струмица български воини, където бяха събрани. И рече: Аз съм брат на Владислав, предишния цар.». Те поставиха Дояник {28} за цар. Той веднага показа своята сила. И събра воини, и порази и прогони цялата гръцка войска. И в България взе град Напулу, с цялата му държава и много земя усвои, и винаги побеждаваше кесаревите воини. Тогава цар Михаил78 изпрати в България Владиславовия брат79, за да вземе царството. Пък той показа, че е брат на цар Владислав. И го познаха, че е той. Тогава хванаха Доляник и му извадиха очите и короноваха Алусиан, Владиславовия брат {29}. Той не беше силен и се изплаши да не го убият. Отиде в Цариград и даде своето царство на кесаря. И пак беше под властта на гръцките кесари десет години. Пък българите не можаха да търпят голямото насилие от гърците, но всички тръгнаха и избиха цялата гръцка войска, която беше в България. И нямаше толкова достоен човек за цар. Тогава се яви свети Димитър Солунски на търновския патриарх Йоан80 и му рече: «Асен, Гавриловия син81, който е заточен от Самуил във Влахия – доведете го да царува. И той ще умири цяла България». Българските царе много почитаха свети Димитър и украсяваха иконата му, затова той им помагаше. Тогава всички поискаха и повикаха да царува Асен, наречен Калиман82 {30}, през годината Христова 1185 по време на царуването на гръцкия цар Алексий83. И той освободи България. И усвои много гръцка земя, и сръбска даже до Венеция, и до Будим, и до Лехия, и до Татария, и Аморея, а своя брат Петър84 постави над цялото войнство за магистър. И чинове на войнството разпредели. Кесарят Алексий се би с Асен, но Асен го надви. И хвана Алексий, и го уби, и се нарече цар на гърците85. След смъртта на патриарх Йоан повика свети Теофилакт, втория охридски архиепископ86, тълкувателя на светото евангелия и го постави да патриаршества в Търново. Тогава и свети Иларион Мъгленски архиепископ беше87. И те двамата с царска помощ изкорениха от България новатианската ерес, и арменската, и научиха да се чете не на латински, но на български. Поживя 80 години, царува 40 години. И го уби един болярин Иванко, който беше осъден от него на смърт. След него се възкачи брат му Петър {31}. Той беше добър и мирно поживя царувайки 5 години и се представи.

След него се възкачи Йоан Калиман88 {32}, Асенов син. Той беше добър, крепък. Гмитър, Иванковия брат доведе срещу него русите89. Но Йоан прогони русите и уби Гмитър. Тогава надделяха латинците и превзеха Цариград. И поставиха свой кесар Балдвин90. А гръцкия кесар беше  Кало Йоан91, беше избягал във Витиния. Друг пък в Солун – Теодор Ласкар92, а други боляри избягаха в България при българския цар Йоан. А Балдуин искаше да ги прогони. Затова започна война и тръгна към България и искаше да я плени. Тогава Йоан тръгна срещу него, и войската му посече, и него прогони от Цариград. И взе и го даде на Кало Йоан. И арнаутите победи и усвои. В това време дойде свети Сава в Търново и почина93.  Братанецът на свети Сава – сръбския крал Владислав имаше за жена дъщеря му [на Иван Асен ІІ – бел. прев.].

И след смъртта му беше Петровия син Борис94{33}. Той беше добър и поживя мирно 5 години царувайки и почина в град Търново.

След него дойде Мирчо95 {34}. Царува 25 години и не беше благополучен и беше изгонен.

И коронова се Константин96 наречен Шишман {35}, Петров внук. Той беше на голяма възраст, с красиво лице и силен. Имаше жена от гръцките царе. Той първо живееше във Видин и имаше бран със сръбския крал Милутин97. И след смъртта на своя тъст кесаря Теодор98, се раздели с Михаил Палеолог99, защото ослепи неговия шурей Йоан100, но след смъртта на Йоановата сестра, която му беше сестра, а дъщеря на кесаря Теодор, кесаря Михаил му даде за жена своята внучка на име Мария и така поживя мирно. И го уби някой си чобанин на име Лаган101. И взе царството, но веднага го прогониха. И избяга при татарския хан и там го убиха.

След Константин беше Асеновия син, Йоан Добри{36}, сиреч Кало Йоан102. Той взе за жена Ирина – дъщерята на кесаря Михаил. И мирно поживя с всички. Пресели гърци в България и българи при гърците. И заповяда да се женят българите с гърци, а гърците с българите. И така ги помири да не се бият повече. И сестра имаше [която омъжи] за първия свой болярин на име Тертер103 или Петър. От него беше принуден да й остави царството и да иде с жена си в Цариград. Поживя мирно до смъртта си.

И след него бе зет му Петър. Срещу него се вдигна татарския хан Нога[й]104 с голяма войска, но Петър победи и уби Ногу. И след някое време господарите го възневидяха и искаха да го убият. Той разбра и избяга в Адрианопол.

А след него [стана цар] Светислав105 {38}. Взе за жена кесарева дъщеря106 и му даде помощ за войната против Казълбаша. И победи, и се върна, и срещна неговата войска казълбашите, и люто ги поразиха, едва малко останаха. А Владислав обвини търновския патриарх Йоаким107, все едно той е повикал казълбашите. И го уби от висок камък, като го низвергна неправедно. Затова и българите го убиха и короноваха Константиновия син Михаил108 {39}. Той имаше за жена дъщерята на сръбския крал Милутин. Той с войската си тръгна към Италия и с много дарове бе омилостивен да се върне. После възневидя жена си Неда и я изпрати при баща й. Роди с нея син Стефан109. Затова крал Милутин се оскърби и изпрати своя син с войска. И победи Михаил и го уби110.

След него стана [цар] Александър111{40}, братанец Светославов. И имаше бран със сръбския крал Стефан, за да постави Неда да царува нейния син, който беше родила от Михаил. Той имаше бран с гръцкия кесар Йоан Кантакузин112. После се помири и взе Йоановата дъщеря за жена. И роди с нея два сина – Йоан и Стражимир113. След някое време остави жена си и си взе една еврейка за жена. И тя му роди два сина и една дъщеря Мария114, но я даде на султан Мурат115 за жена, [който] тогава беше завзел Бруса през 1363 година от Христа. И еврейката отрови по-старшия му син Йоан от първата му жена116. А той се побоя да не бъде отровен и Стражимир и му даде Видин и цяла Загора. И отиде Стражимир с майка си във Видин. След Александровата смърт стана [цар] старшият му син роден от еврейката – Шишман117 {40}. Той взе и Видин от своя брат. И изпрати своя брат Асен на война срещу Видин, но пак Стражимир победи и го прогони. А той тогава с турска войска дойде във Влахия да плени. Но ги удари влашкия воевода Мирчо и ги порази люто, и едва избягаха. Тогава пак отиде при зет си да вземе още воини. А Мурат видя, че може да вземе царството му и потегли със сила. И удари първо на него и взе Търново, и отиде срещу Видин и го взе. А Шишман избяга в София, Стражимир отиде във Влахия при Мирчо. А Мурат от Видин отиде в София и се би с Шишман и го уби. И царството му усвои, и държи го и до днес.

После отиде срещу сръбския княз Лазар на Косово и го уби, и войската порази, но и сам погина от Милош Кобилитба.

След него стана цар Паязид118 и седя в Адрианопол. А Цариград още го владееха гръцките царе. А Охрид и Прилеп тогава владееше Марко Кралевич, Вукашинов син. Защото се беше подчинил на царя. И загина във Влахия. Тогава царя се би с Мирчо. И го удари стрелата на Мирчо в самото гърло119.

Вукашин120 бе родом арнавец, племе от Херцеговина, от село Опанци.

 

Светци от българския народ:

 

Преподобни крал Теоктист ……………………. 1

Преподобни Давид, цар български …………..…2

Цар Йоан Владимир Български …………………3

Цар Йоан Михаил Български ………………...… 4

Патриарх Йоан Търновски …………………...… 5

Патриарх Теофилакт Търновски …………….… 6

Патриарх Евтимий Търновски ……………….… 7

Патриарх Йоаким Търновски ………………...… 8

Архиепископ Климент Охридски ……………… 9

Наум Охридски ………………………………… 10

Еразм, писател български ……………………... 11

Ангеларий, писател ……………………………. 12

Саватий, преводач ……………………………… 13

Николай, архиепископ Охридски ………………14

Иларион, мъгленски епископ ………………...…15

Никодим Охридски …………………………...… 16

Преподобни Йоан Рилски …………………….…17

Лука, отрок ............................................................ 18

Преподобни Гаврил Лесновски ……………...… 19

Преподобни Прохор Пшински ……………....… 20

Преподобни Йоаким Сарандополски ……….… 21

Преподобни Йоан Девически ………………..… 22

Теодосий Търновски ………………………….… 23

Преподобни Марко Преславски ……………..… 24

Преподобна Петка Параскева ………………..… 25

Преподобни Козма Зографски …………………. 26

Преподобни Филотей Светогорски ………….… 27

Симон-Петър Святогорски ……………………... 28

Пимен Зографски от София …………………..… 29

Михаил Воин, който уби змея ………………...... 30

Димитър Нови Бесербовски …………………….. 31

Мъченик Георги Нови Софийски …………….... 32

Мъченик Николай Нови от София ……………... 33

Мъченик Ангел от Битоля ………………………. 34

25 Зографски мъченици, изгорени с огън ……… 35

Мъченица Виса в Солун ………………………… 36

 

Кесари от българите

 

Максим, мъченик от Андрианопол ……………… 1

Юстин Цариградски от Андрианопол ………...… 2

Юстиниан Велики от Охрид ……………………... 3

Юстин, Юстинианов сестриник ……………….… 4

Юстин Млади от Охрид ………………………...… 5

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                          Кимврите, наричани също и кимери (лат. Cimbri) населявали първоначално полуостров Ютланд (днес територията му е разделена между Дания и Германия), които впоследствие се разселили на юг. Предполага се, че са келтско или германско племе, но няма единно становище по въпроса.

2.                          Александър ІV Македонски – Велики (336-323).

3.                          Илирик е митичния прародител на племето илири, което населявало северозападната част на Балканския полуостров. През ХVІІв. католическата пропаганда прокарва идеята за илирийския произход на славяните на Балканския полуостров. Посредством книгата на Мавро Орбини тази идея намира отражение и в съчиненията на нашите историографи от ХVІІІв..

4.                          1986г.пр.н.е.; годината не е точна;описаните събития се отнасят към периода 448-359г. пр.н.е. (вж. коментара за Брадилас). В Спиридоновата история управлението на Бардилис е отнесено към 4685 (823г.пр.н.е.).

5.                          Бардилис (на старогръцки: Βάρδυλις, на латински: Bardylis, Bardyllis) е бил вожд на илирийското племе дардани. Той е бил роден около 448г. пр.н.е. и е бил обикновен въглищар. Въпреки това той застанал начело на своето племе, през 393г. успял да разбие армията на македонския цар Аминта ІІІ, а през 372г. македонците се задължили да му плащат годишен данък. През 369г.пр.н.е. след конфликт с Александър ІІІ, македонският владетел трябвало да даде като заложник по-малкия се брат – бъдещия цар Филип ІІ. Македонския цар Пердика ІІІ през 359г.пр.н.е. се опитал да отхвърли зависимостта от Бардилас, но загинал в сражението. На престолът се възкачил Филип ІІ, който в оспорвана битка областта Линкестида (района на дн. гр. Битоля) успял да нанесе поражение на противника, като в сражението вероятно загинал Бардилис, който по това време бил на около 90г.

6.                          Филип ІІ Македонски (359-336)

7.                          1823г.пр.н.е.

8.                          Според Спиридоновата история Брем се възкачил през 4785 (= 723г.пр.н.е.) и бил син на Колад.

9.                          Според Спиридоновата история Болг бил брат на Брем и син на Колад. Лъв Дякон (ГИБИ-5, стр. 252) и Йосиф Генезий (ГИБИ, 4, стр. 334) говорят за владетел Болгар, от който произлязло името на българите.

10.                      Император Валент (364 – 378)

11.                      Император Анастасий (491 – 518). Според Ватиканския препис на Манасиевата хроника при този владетел българите започнали да се заселват на територията на днешна България.

12.                      Според Комес Марцелин (ЛИБИ, т.1, стр. 313) битката при Цурта станала през 499г. и в нея „погинала илирийската военна мощ”. В нея българите разбили 15 000 армия командвана от илирийския управителя Арист, като в сражението византийците загубили 4000 войници, както и командирите Никострат, Инокентий, Танк и Аквилин.

13.                      Готският владетел Теодорих Велики (р. 12.05.454 - поч. 30.08.526), който през 488г. разбил войската на българския владетел Бузан.

14.                      Виталиан е бил началник на федератите в дн. Добруджа. Той вдигнал бунт срещу монофизитската политика на императора, но бил разбит през 515г. В армията на Виталиан участвали българи. Това е отбелязано и от Зонора, където Виталиан е определен като тракиец, а българите като мизи.

15.                      С имената Вукич и Драгич са посочени от Мавро Орбини участниците във военните действия през 538/539г. Спори се дали Болгар и Дрого са лични имена на предводителите на българите, или означават нещо друго (българи и драгувити, български дружини и т.н.). Първоначално българите имали успех и разбили византийската армия командвана от Юстин и Баударий, като завзели 32 крепости в Илирия. След като настъпили в Тракия обаче, армията била разделена на части. Нова византийска армия командвана от Константин, Годила и Акум нападнали частта, в която се намирали двамата предводители и ги убили, но когато се връщали били разбити от закъснелите за сражението български воини.

16.                      Хан Кубрат от рода Дуло ( 588 - 645 г.)

17.                      Император Константин ІV Погонат     (668 – 685)

18.                      т.е. езичници

19.                      Смесване на личността на най-големия син на хан Кубрат – Безмер или Бат Баян (646 – 648), който Анастасий Библиотекар нарича Батий (Bathahias), откъдето това име навлиза в западната историография и третия син на владетеля Исперих или Аспарух. Орбини и Бароний са използвали латинските преводи на гръцките извори, в резултат на което на места има неточности, както в случая.

20.                      Юстиниан ІІ Ринотмет – византийски император (685 – 695, повторно 705 – 711).

21.                      Хан Тервел от династията Дуло (699 – 718)

22.                      Става дума за повторното управление на император Юстиниан ІІ. През 695г. той бил свален от престола, бил му отрязан носа и бил изпратен на заточение. На трона в Цариград се изредили Леонтий (695 – 698) и Тиберий ІІ Апсимар (698 – 705). Юстиниан ІІ с помощта на хан Тервел успял за си върне трона и удостоил българския владетел с титлата кесар, дал му много дарове и областта Загоре. През 708г. Юстиниан нападнал България, но понесъл тежко поражение при Поморие. Въпреки тази му постъпка той получил през 711г. нова военна помощ от българския владетел, но въпреки това бил свален от престола и убит.

23.                      Става дума за помощта оказана на византийския император Лъв ІІІ Исавър (717 – 741) по време на едногодишната арабска обсада на Цариград (717-718). Това е станало след като Юстиниан ІІ е бил убит.

24.                      Замонашването на хан Тервел под името Теоктист и причисляването му към българските светци е описано освен в Зографската история, също и в Паисиевата, Спиридоновата и от Мавро Орбини. Някои предполагат, че има смесване на събития свързани с хан Тервел, хан Телериг, хан Омуртаг (Орбини го нарича и Мартин – от Муртаг) и княз Борис-Михаил. Телериг се покръстил под името Теофилакт в Цариград след като бил детрониран, а този, който се замонашил е бил княз Борис-Михаил І. На печата на хан Тервел има обръщение към света Богородица да му помага, което показва, че той наистина е бил християнин.

25.                      Мавро Орбини разказва за двамата синове на хан Тервел. Бароний пише, че Телериг е бил владетел на българите, т.е. на мизите и изглежда оттам Спиридон и автора на Зографската история са извели имената на двамата наследници на Тервел – Тербелиан и Мойсей. След хан Тервел управлявали един владетел, чието име е дискусионно, като се счита че се е казвал Кормесий (706-733) и последният владетел от династията Севар (724 - 738). Въпреки грешката в имената, известието че след двама владетели на българския престол е бил поставен друг е вярно, тъй като Кормисош бил от рода Вокил.

26.                      Тук се повтаря сведението за арабската обсада през 717-718г., но вече правилно е отнесена към управлението на Лъв Исавър (вж. бел. 23).

27.                      За този Асен, наричан също Хасан или Касан пишат също Орбини, Паисий и Спиридон. Блазиус Клайнер пък говори за кралския род Реан. Твърде е вероятно да става дума за Кеан (Kean) от известната миниатюра от Илюстрованата унгарска хроника (ЛИБИ, т. 5, стр. 76; вж. също: Anonymi Belae Regis notarii De gestis Hungarorum libery St. Endlicher. Rerum Hungaricarum monumenta Arpadiana. Leipzig, 1931, p. 13; „Terram vero que iacet inter Thisciam et Danubium, preoccupavisset sibi Keanusmagnus dux Bulgari(a)e, avus Salani ducis, usque ad confinium Ruthenorum et Polonorum et fecisset ibi habitare Sclavos et Bulgaros”). В предговора към своята история йеромонах Спиридон споменава сред изворите си някаква унгарска хроника, без да даде повече подробности, за да се уточни за коя точно става дума и дали е ползван текста пряко или посредством друго съчинение. Това обаче вероятно не е собствено име, а титлата хан/кан или хаган/каган. Тук отново е описано удостояването на хан Тервел с титлата кесар и помощта оказана на хан Тервел по време на арабската обсада на Цариград през 917-918г.

28.                      Добре – описаните събития се отнасят към времето на Кормисош. В българският апокрифен летопис се говори за град Добрич, където се намирал манастирът, в който се оттеглил княз Борис-Михаил. Названието Добруджа е свързано с деспот Добротица, който е живял през ХІVв.

29.                      Хан Телец от рода Угаин (762-764)

30.                      Хан Сабин  (755-762)

31.                      Несебър

32.                      Хан Паган (764 - 765 )

33.                      Хан Телериг (766-777 ), след покръстването приел името Теофилакт.

34.                      Император Константин V Копроним (741 – 775).

35.                      Хан Телериг е бил женен за братовчедка на императрица Ирина.

36.                      Хан Кардам ( 777 –802 )

37.                      Хан Крум ( 802 – 814 )

38.                      Император Никифор І Геник Фока (802 – 811)

39.                      Император Михаил І Рангеве (811 – 813)

40.                      Император Лъв V (813 – 820)

41.                      Хан Крум пленил одринския епископ Мануил и бъдещия император Василий І Македонец (867 – 886).

42.                      Хан Омуртаг ( 814 – 831 ), който погрешно е отъждествяван с княз Борис-Михаил І.

43.                      Хан Крум започнал мирни преговори, по време на които бил направен опит да бъде убит. Той успял да избяга, но приближените му, които били с него били убити или пленени. Като ответна мярка бил убит одринският епископ Мануил и други пленници. Към малкият Василий хан Омуртаг се отнесъл благосклонно и му подарил ябълка.

44.                      Император Теофил (829 – 842). След неговата смърт жена му императрица Теодора възстановила иконопочитанието и сложила край на иконоборческата криза.

45.                      През 823г. хан Омуртаг помогнал на византийския император да се справи с претендента за византийския трон Тома Славянина.

46.                      Император Людовик (Лудвиг) Благочестиви (813-840), син на Карл Велики.

47.                      Става дума за походите през 827г. и 829г.

48.                      Патриарх Фотий І (858—867; 877—886)

49.                      Патриарх Игнатий I (847—858; 867—877)

50.                      Папа Николай І (858-867)

51.                      Папа Формоза (891-896)

52.                      Император Василий І Македонец (867 – 886)

53.                      Свети Теофилакт Охридски (1085 – 1108) е живял по времето, когато българските земи са били в пределите на Византия. Грешката се дължи на обстоятелството, че официално той се титулува Теофилакт Български и под това име са били отпечатвани неговите произведения.

54.                      Симеон І Велики ( княз 893 – 913, цар 913 – 927)

55.                      Император Константин VІІ Багренородни (913 – 959)

56.                      Император Лъв VІ Мъдри (886 – 912)

57.                      Император Александър (912-913)

58.                      Император Роман І Лакапин (920 – 944)

59.                      Свети цар Петър І (927 – 970 )

60.                      Свети Иван Рилски, основателя на Рилския манастир, родом от с. Скрино.

61.                      Цар Борис ІІ ( 970 – 971 )

62.                      Киевския княз Светослав Игоревич (942-972)

63.                      Император Йоан І Цимисхий (969 – 976)

64.                      Селевкий, с прозвище Симеклит е посочен като български владетел в Българския апокрифен летопис. Той първоначално пребивавал в планината Витоша, а след това основал 5 града: Пловдив; Срем; Брезник; Средец; Ниш. Поп Йеремия в „Повест за кръстното дърво” говори за още един Селевкий, който бил наследник на Август.

65.                      Суботин се среща също в Спиридоновата и Паисиевата истории. Паисий, макар да е написал за него същото, след това при изброяването на владетелите е изместил името му на 5-то място и е отбелязал, че е управлявал след Сабин и Телец.

66.                      Тук започва разказа за синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Под влияние на Паисий, Спиридон и Зографската история Давид е причислен към българските светци. Най-вероятно стана дума за племенника на сръбския крал Стефан Първовенчани, сина на неговия брат Вълкан – жупана Димитър, който се замонашил под името Давид и основал манастир край р. Лим. Замонашването му е отбелязано в житието на деспот Стефан Лазаревич написано от Константин Костенечки. Самуиловия брат Давид бил убит от скитници-власи.

67.                      Цар Самуил (997 – 1014 )

68.                      Става дума за св. Йоан Владимир

69.                      Тук вече има сериозно объркване на имената. Гаврил Радомир е син на цар Самуил. Брат на цар Самуил е Арон, а негов син е цар Иван Владислав. Когато Арон бил убит, Иван Владислав бил спасен благодарение на застъпничеството на Гаврил Радомир.

70.                      Има двама византийски императори носещи името Никифор Фока, но в случая става дума за видния византийски военачалник Никифор Уран, който разбил цар Самуил при р. Сперхей.

71.                      Тук вече става дума за битката при Беласица, където византийската армия е командвана лично от император Василий ІІ.

72.                      Цар Гаврил Радомир Роман (1014 – 1015). За успехите му срещу византийците пише Дукланския летописец.

73.                      Цар Иван Владислав ( 1015 – 1018 )

74.                      Тук отново има сериозно объркване на имената. По нареждане на цар Иван Владислав е бил убит княз Иван Владимир, който е бил женен за Самуиловата дъщеря Теодора-Косара.

75.                      Тук отново се повтаря историята за убийството на княз Иван Владимир от цар Иван Владислав. Това се държи на обстоятелството, че Зографската, Паисиевата и Спиридоновата история използват различни извори, но не винаги успяват да ги синхронизират добре.

76.                      Император Михаил ІV Пафлагонец (1034 – 1041).

77.                      Цар Петър ІІ Делян (1040 – 1041), син на цар Гаврил Радомир.

78.                      Император Михаил V Калафат (1041 – 1042)

79.                      Алусиан е син на цар Иван Владислав и брат на Прусиан. Прусиан заради противодействието на майка си царица Мария не успява да се провъзгласи за български цар, а след неуспешен опит да стане византийски император бил ослепен.

80.                      Става дума за търновският архиепископ Василий І, който е наречен погрешно Йоан. Имало е няколко охридски архиепископа с името Йоан, но изглежда под това име се има предвид известният автор Йоан Екзарх, който обаче е живял по-рано и не е бил търновски патриарх.

81.                      В писмото си до папа Инокентий цар Калоян изброява няколко от владетелите на Първото царство, за да докаже, че те са носили императорска титла. В Зографската, Паисиевата и Спиридоновите истории обаче братята Асен и Петър са представени като потомци на Комитопулите.

82.                      Цар Йоан Асен І Белгун ( 1190 – 1196 ). Името Калиман, вместо Калоян изглежда е заето от подправената Калиманова грамота.

83.                      Годината на въстанието на дадена вярно, но по това време във Византия е управлявал император Исак ІІ Ангел (1085 – 1195; 1203 – 1204), а не брат му Алексий ІІІ Ангел (1195 – 1203)

84.                      Цар Петър ІV / Теодор/ (1185 – 1197 )

85.                      Алексий ІІІ Ангел е бил детрониран от брат си Исак ІІ Ангел и синът му Алексий. Не е убит от българския владетел, но цар Калоян отказал да го приеме, тъй като имал намерение да установи мирни отношения с Латинската империя.

86.                      Отново говори за св. Теофилакт Охридски (1085 – 1108), но и този път неправилно твърди, че е бил в Търново. Изглежда е използвано съчинението „За българските и сръбските патриарси” от ХVІв. (ХИБ, т.2, стр. 338-339), където са изброени като български патриарси Йоан, Теофилакт и Евтимий. Именно там е развита и тезата, че изпращаните от Цариград владици само пари събирали, та затова българския цар решил да постави патриарх в Търново.

87.                      Свети Иларион е живял по-рано, но по заповед на цар Калоян мощите му били пренесени в Търново. Това обстоятелство заляга в житията на светеца и влиза в руските ръкописи, което вероятно е довело до грешката. Паисий Хилендарски в списъкът на светците изрично е посочил, че е ползвал като извор житието на св. Иларион Мъгленски написано от патриарх Евтимий.

88.                      Цар Калоян (1197 – 1207)

89.                      При русите е бил избягал бъдещия цар Иван Асен ІІ с брат си Александър.

90.                      Латинският император Балдуин І Фландърски (1204-1205).

91.                      Император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 – 1254)

92.                      Император Теодор І Ласкарис (1204 – 1222) е предшественик на Йоан ІІІ. В Солун се е провъзгласил за император Теодор Комнин Дука.

93.                      Това се случва по времето на цар Иван Асен ІІ.

94.                      Цар Борил (1207 – 1218)

95.                      Цар Мицо Асен (1256 – 1257 )

96.                      Цар Константин ІІ Асен Тих (1257 – 1277), баща и съвладетел на цар Михаил ІІІ Тих. Погрешно е отъждествен с видинския деспот Шишман – бащата на цар Михаил ІV Шишман.

97.                      Крал Стефан Милутин

98.                      Император Теодор ІІ Ласкарис (1254 – 1258)

99.                      Император Михаил VІІІ Палеолог (1259 – 1282)

100.                 Император Йоан ІV Дука Ласкарис (1258 – 1261)

101.                 Лахана – прякор използван от византийците за цар Ивайло (1277 – 1280)

102.                 Цар Йоан Асен ІІІ ( 1279 – 1280 ), син на цар Мицо.

103.                 Цар Георги І Тертер (1280 – 1292). Погрешно е наречен вместо Георги – Петър.

104.                 Макар дори в днешната историческа литература Ногай да се нарича хан, той е бил темник, т.е. командир на десетохилядна войскова част, но управлявал като практически независим владетел и имал огромно влияние върху управлението на Златната орда. Бил е убит от своя господар татарския хан Токтай. Цар Георги І бил принуден от татарите да абдикира. Неговият син Чака е убит от Тодор Светослав - сина на Георги І.

105.                 Цар Тодор Светослав (1300 – 1321), син на цар Георги І Тертер. В Зографската история са пропуснати управлявалите между него и баща му царе Смилец, Йоан Комнин и Чака.

106.                 Става дума за втората жена на Тодор Светослав – царица Теодора.

107.                 Патриарх Йоаким ІІІ е бил обвинен от цар Тодор Светослав, че е повикал татарите и е бил хвърлен от Лобната скала. Зографската, Паисиевата и Спиридоновата история приемат, че обвинението е било несправедливо и причисляват патриарха към българските светци.

108.                 Цар Михаил ІV Шишман (1323 – 1330) е син на видинския деспот Шишман. Погрешно е отъждествен с цар Михаил ІІІ Тих, син и съвладетел на цар Константин ІІ Тих, който се опитал да си върне властта като детронира Тодор Светослав, но нямал успех.

109.                 Цар Иван Стефан (1330 – 1331), син на цар Михаил ІV Асен от първия му брак с царица Ана-Неда.

110.                 Става дума за битката при Велбъжд през 1330г.

111.                 Цар Иван Александър ( 1331 – 1371 ). Неговата майка Кераца Петрица е била сестра на цар Михаил ІV Шишман и братовчедка на цар Тодор Светослав.

112.                 Император Йоан VІ Кантакузин (1347 – 1354)

113.                 От първия си брак с влахкинята Теодора Бесараб цар Иван Александър имал трима сина – цар Иван Асен V, цар Михаил V Асен и цар Иван Страцимир (1360-1396).

114.                 От втория си брак с еврейката Теодора цар Иван Александър е имал двама сина – цар Иван Шишман и Иван Асен. Дъщерята на цар Иван Александър Кераца-Мария е била омъжена за император Андроник ІV и е майка на император Йоан VІІ Палеолог. Тук обаче става дума за Кера Тамара, която е била дадена за жена на турския султан Мурад І.

115.                 Султан Мурад І (1363-1389).

116.                 Смъртта на родения от първия брак на цар Иван Александър син Иван Асен е изобразена на три миниатюри от Манасиевата хроника, а на четвърта е изобразен с баща си и братята си, но не е посочена причината за смъртта му. Според Анонимната хроника той е бил убит в сражение с турците.

117.                 Цар Иван Шишман (1371 – 1395)

118.                 Султан Баязид І Мълнията (1389-1402)

119.                 Става дума за битката при Ровине през 1395г., в която загинали крал Марко (1371-1395) и Константин Велбъждки.

120.                 Крал Вълкашин (ок. 1360 – 1371). По принцип кралската титла е била предвидена на сръбския престолонаследник, но той като цар Урош нямал деца, с нея е бил удостоен Вълкашин.