ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Фрагмент от Търновски препис на „Сказание в кратце”

 

           

Летописа е от типа на разпространените най-вече в сръбска редакция летописи, носещи заглавия от рода на „Сказание вкратце за случилото се от Адам до днешно време”, „Сказания от сътворението на света вкратце”.

От летописа е запазен само фрагмент, който условно може да бъде разделен на две части. В първата част се говори за турските успехи и те се обясняват като наказание за извършените грехове от християните. Втората част е същинския летопис, където събитията са разгледани по-подробно и хронологично. В първата част на два пъти са споменати походите на турците срещу Мирчо и княз Лазар, като във втората част също има хронологични бележки за тези събития. Единствено за битката при Никопол през 1396г. се говори само в първата част, но не и във втората.

 

Ръкопис: При посещението на Даскалов във Велико Търново му били подарени 6 листа от сборник, изписани с полууставно писмо. На листите има слово на Йоан Златоуст за Благовещение, разказ за Йосиф, който задържал братята си под предлог, че са откраднали чаша и други фрагментарно запазени текстове. На един от листите e въпросния откъс от летописен разказ.

 

            Издания: Чтения в императорском обществѣ исторiи и древностей российскихъ при Московскомъ университетѣ. Повременное изданiе. Книга втора, 1859, април-юти, Москва. Раздел ІІІ, Х.С. Даскалов, „Открытiя в древней столицѣ Болгарской, Тернове со снимком. Писъмо къ О. М. Бодянскому, стр. 27-30; Георги Раковски, „Няколко речи о Асеня Първому”, 1860, стр. 42-43.

 

                                                                                                                                             ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

… 1 каво видно някак. На смирените лице откриваше. И болестта показваше. И кръвопролитие. Преди беше и после пак. Защото [про]излязоха от безбожния и Бог допусна заради нашите грехове измаилтяните. И излязоха на Косово2 и срещу угровласите3. И пак потеглиха  към река Росица при Никопол4. И на Косово със сърбите и началника им приснопаметния и христолюбив господин и свят княз Лазар5. После пък с угровласите, техния началник беше Мирчо воевода6. И пак потеглиха, техния пък началник бе крал Жигмунд7. И всички бяха победени от исмаилтяните заради нашите грехове.

            През 6897 [1389г.] година сътвори княз Лазар бой на Косово с нечестивите агаряни, месец юни, 15 и уби Мурат. И сам от тях прие б[ла]женна кончина. Тогава бяха голям плач и ридание.8

            През 6903 [1395г.] година турците воюваха с власите. Крал Марко и Константин загинаха.9

            През 6905 [1397г.] година турците загинаха в Босна.10

През 6906 [1398г.] година изгоря Раваница и Ново Бърдо.

През 6911 [1402г.] беше Демировия бой.11

През 6914 [1405г.] година се представи госпожа Евгения.12

През 6917 [1408г.] година зимата беше зла. И през това лято беше Вълковото пленяване.

През 6918 [1410г.] година заклаха Вълко.13

През 6919 [1411г.] година беше убит Челеби.14

През 6921 [1413г.] година Муса разсипа българите.15 И през тази година беше заклан … 16

 

__________________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.      Началото на летописа липсва.

2.      Става дума за битката при Косово през 1389г. По-натам е спомената още два пъти.

3.      Става дума за походите на турците срещу Влашко срещу Мирчо Стари. По-натам е спомената още два пъти. Тъй като в летописната част се говори за битката при Ровине през 1395г., вероятно автора е имал предвид именно това събитие.

4.      Става дума за битката при Никопол през 1396г. За разлика от сръбските летописи тук е спомената река Росица.

5.      Отново става дума за битката при Косово през 1389г.

6.      Отново става дума за походите на турците срещу Влашко срещу Мирчо Стари. Тъй като в летописната част се говори за битката при Ровине през 1395г., вероятно автора е имал предвид именно това събитие.

7.      Отново става дума за битката при Никопол през 1396г.

8.      След като битката при Косово е спомената два пъти, тук вече е описано по-подробно събитието – датата на която е станало, както и че там са били убити султан Мурад и княз Лазар.

9.      След като битката при Ровине е спомената два пъти, тук вече е описано по-подробно събитието, като са посочени годината, както и че са загинали в нея крал Марко и Константин Деян.

10.  Тук текста е идентичен с този в сръбските летописи (вж. Вукомановичев летопис).

11.  Става дума за битката при Анкара, в която Тимур (= Демир) Ленг разбил и пленил султан Баязид І.

12.  Става дума за смъртта на княгиня Милица, вдовицата на княз Лазар и регентка на Сърбия докато сина й Стефан Лазаревич навърши пълнолетие, след което се била замонашила след като овдовяла и приела името Евгения. Починала на 11.11.1405г., като преди това приела великата схима, при което отново променила името си на Ефросина.

13.  Вук Лазаревич е втория син на княз Лазар и брат на деспот Стефан Лазаревич. Успял да принуди брат си да си поделят държавата. Вук е бил заловен от Муса Кеседжия заедно с Лазар Бранкович при Пловдив и е бил убит на 06.07.1410г.

14.  Става дума за сина на султан Баязид І – Сюлейман Челеби. Бил е убит на 5 юни 1411г.

15.  Текста се среща и в част от сръбските летописи (Вж. напр. Хилендарски летопис).

16.  Тук текстът се прекъсва, като е продължавал на друг липсващ лист. В липсващата част от изречението става дума за битката при Чемурли (10 юли 1413г.) и убийството на Муса Кеседжия, с което се сложил край на гражданската война в Османската империя.