ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Фрагмент от Търновски препис на
„Сказание в кратце”
Летописа е от типа на разпространените най-вече в сръбска редакция летописи, носещи заглавия от рода на „Сказание вкратце за случилото се от Адам до днешно време”, „Сказания от сътворението на света вкратце”.
От летописа е запазен само фрагмент, който условно може да бъде разделен на две части. В първата част се говори за турските успехи и те се обясняват като наказание за извършените грехове от християните. Втората част е същинския летопис, където събитията са разгледани по-подробно и хронологично. В първата част на два пъти са споменати походите на турците срещу Мирчо и княз Лазар, като във втората част също има хронологични бележки за тези събития. Единствено за битката при Никопол през 1396г. се говори само в първата част, но не и във втората.
Ръкопис: При посещението на Даскалов във Велико Търново му били подарени 6 листа от сборник, изписани с полууставно писмо. На листите има слово на Йоан Златоуст за Благовещение, разказ за Йосиф, който задържал братята си под предлог, че са откраднали чаша и други фрагментарно запазени текстове. На един от листите e въпросния откъс от летописен разказ.
Издания: Чтения в императорском обществѣ исторiи и древностей российскихъ при
Московскомъ университетѣ.
Повременное изданiе.
Книга втора, 1859, април-юти, Москва. Раздел ІІІ, Х.С. Даскалов, „Открытiя в древней столицѣ Болгарской, Тернове со
снимком. Писъмо къ О. М. Бодянскому, стр. 27-30; Георги Раковски, „Няколко речи
о Асеня Първому”, 1860, стр. 42-43.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
… 1 каво видно някак. На смирените лице откриваше. И болестта показваше. И кръвопролитие. Преди беше и после пак. Защото [про]излязоха от безбожния и Бог допусна заради нашите грехове измаилтяните. И излязоха на Косово2 и срещу угровласите3. И пак потеглиха към река Росица при Никопол4. И на Косово със сърбите и началника им приснопаметния и христолюбив господин и свят княз Лазар5. После пък с угровласите, техния началник беше Мирчо воевода6. И пак потеглиха, техния пък началник бе крал Жигмунд7. И всички бяха победени от исмаилтяните заради нашите грехове.
През 6897 [1389г.] година сътвори княз Лазар бой на Косово с нечестивите агаряни, месец юни, 15 и уби Мурат. И сам от тях прие б[ла]женна кончина. Тогава бяха голям плач и ридание.8
През 6903 [1395г.] година турците воюваха с власите. Крал Марко и Константин загинаха.9
През 6905 [1397г.] година турците загинаха в Босна.10
През 6906 [1398г.] година изгоря Раваница и Ново Бърдо.
През 6911 [1402г.] беше Демировия бой.11
През 6914 [1405г.] година се представи госпожа Евгения.12
През 6917 [1408г.] година зимата беше зла. И през това лято беше Вълковото пленяване.
През 6918 [1410г.] година заклаха Вълко.13
През 6919 [1411г.] година беше убит Челеби.14
През 6921 [1413г.] година Муса разсипа българите.15 И през тази година беше заклан … 16
__________________________________
БЕЛЕЖКИ:
1. Началото на летописа липсва.
2. Става дума за битката при Косово през 1389г. По-натам е спомената още два пъти.
3. Става дума за походите на турците срещу Влашко срещу Мирчо Стари. По-натам е спомената още два пъти. Тъй като в летописната част се говори за битката при Ровине през 1395г., вероятно автора е имал предвид именно това събитие.
4. Става дума за битката при Никопол през 1396г. За разлика от сръбските летописи тук е спомената река Росица.
5. Отново става дума за битката при Косово през 1389г.
6. Отново става дума за походите на турците срещу Влашко срещу Мирчо Стари. Тъй като в летописната част се говори за битката при Ровине през 1395г., вероятно автора е имал предвид именно това събитие.
7. Отново става дума за битката при Никопол през 1396г.
8. След като битката при Косово е спомената два пъти, тук вече е описано по-подробно събитието – датата на която е станало, както и че там са били убити султан Мурад и княз Лазар.
9. След като битката при Ровине е спомената два пъти, тук вече е описано по-подробно събитието, като са посочени годината, както и че са загинали в нея крал Марко и Константин Деян.
10. Тук текста е идентичен с този в сръбските летописи (вж. Вукомановичев летопис).
11. Става дума за битката при Анкара, в която Тимур (= Демир) Ленг разбил и пленил султан Баязид І.
12. Става дума за смъртта на княгиня Милица, вдовицата на княз Лазар и регентка на Сърбия докато сина й Стефан Лазаревич навърши пълнолетие, след което се била замонашила след като овдовяла и приела името Евгения. Починала на 11.11.1405г., като преди това приела великата схима, при което отново променила името си на Ефросина.
13. Вук Лазаревич е втория син на княз Лазар и брат на деспот Стефан Лазаревич. Успял да принуди брат си да си поделят държавата. Вук е бил заловен от Муса Кеседжия заедно с Лазар Бранкович при Пловдив и е бил убит на 06.07.1410г.
14. Става дума за сина на султан Баязид І – Сюлейман Челеби. Бил е убит на 5 юни 1411г.
15. Текста се среща и в част от сръбските летописи (Вж. напр. Хилендарски летопис).
16. Тук текстът се прекъсва, като е продължавал на друг липсващ лист. В липсващата част от изречението става дума за битката при Чемурли (10 юли 1413г.) и убийството на Муса Кеседжия, с което се сложил край на гражданската война в Османската империя.