ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Надписи от Вожка България

Към настоящия момент са известни около 400 епиграфски паметника от Волжка България запазени изцяло или фрагментарно. Броят им е бил значително по-голям, но след изчезването на държавата надгробните плочи с надписи започнали да се взимат за да се използват за строежи или за подова настилка. Така един помещик от Спаския уезд си направил цял тротоар в имението си. Надгробни плочи отмъквали и обикновените селяни за да застилат с тях подовете на къщите си. Като строителен материал са използвани за Успенската черква, която се намира в Болгар, но част от надписите са били извлечени след това от градежа и съставляват част от споменатите по-горе 400 епиграфски паметника. Във фундамента на черквата до момента е установена да се намират 32 надписа. Някои от надгробните надписи са били използвани за реставрационно-укрепителни работи на други сгради от Велики Болгар, като някои от тези фрагменти също след това са били извлечени от сградите и изследвани.

Изучаването на епиграфските паметници от Волжка България започнало при управлението на цар Петър І през 1722г., когато по негова заповед били преписани и преведени 50 надгробни надписа. Самия опис изгорял по време на пожар, но са се запазили преписи от него.

От сравнително големия броя запазени надписи обаче, само 32 са запазени изцяло. Всички останали са запазени само фрагментарно. Например фрагментарно запазения надпис № 57 се състои от 6 части.

От откритите епиграфски надписи 11 са датирани към края на ХІІІв., 32 се отнасят към ХІVв., а останалите вече ориентировъчно типово се отнасят към по-широк времеви диапазон ХІІІ-ХІVв. Ще рече, че се отнасят към период след татарското нашествие.

Надписите са с арабски букви. Езиково се подразделят на три групи: 1) на арабски; 2) на тюркски и 3)смесен тип. В част от надписите са съдържат шаблонни изрази като: „Той (Аллах), живия, който не умира” или „Съда на Аллах всевишния, великия” и „Всяка душа ще вкуси смърт, после вие ще се върнете при нас!”.

Мястото на погребението е наричано ако на мъж „този гроб”, а ако е на жена „тази градина”. Епитетите на надписите над мъжките гробове съдържат епитети за покойника като „благочестивия”, „славния”, за жените „целомъдрената”, „благочестивата”.

В надписите също се посочват имената и титлите на покойните, като в някои случаи това е съкратени, а в други е разгърнато (има случаи, когато родословието е посочено до 7 коляно). Датата обикновено е обозначавана с думи, но на по-ранните има и цифрово обозначаване.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Описът на надписите от Велики Булгар направен по заповед на цар Петър І през 1722г.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Абу Хамид ал-Гарнати (1080-1169/70) за книгата „История на Волжка България”