ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Ал-Гаранти за „История на България”

Абу Хамид Мухаммад ибн Абд ар-Рахим ал-Гарнати ал-Андалуси се е родил в Гренада през 1080г. През 1117/18 г. през Сицилия и Малта той се насочил към центровете на ислямската култура за да получи по-добро образование, като първоначално пристигнал в Александрия, а след това учил и в Кайро. В Кайро и Александрия ал-Гарнати не само слушал лекции на богословите и граматиците, но и с голям интерес опознавал египетските старини. След една-две години ал-Гарнати заминал да продължи обучението си в Багдад.

През 1130г. ал-Гарнати продължил да пътешества. Той пристигнал в Абхар, голям град в Южен Азербайджан, откъдето отишъл в Дербент, а през следващата година заминал за разположения по течението на река Волга град Саксин, където прекарал 20 години. По време на престоя си там посетил в Булгар (1135-36), където прекарал зимата и лятото, а също така два пъти ходил до Хорезм. През 1150г. ал-Гарнати от Булгар се отправил за Русия. Оттам отишъл в Унгария, където станал духовен наставник на ислямизираните номади-тюрки, които служели в армията на краля. В Унгария ал-Гарнати живял три години (1150— 1153), след което заминал на поклонение в Мека.

Първото съчинение написано от ал-Гарнати е „My'риб ан ба'д аджаиб ал-Магриб“ («Ясно изложение на някои чудеса на Магриб») или както е наречена още в предговора „Нухбат ал-азхан фи аджаиб ал-бул-дан“ («Подбрани спомени за чудесата на страните», което той посветил на Ибн Хубайр. След седем години, докато пребивавал в Мосул, той написал второто си съчинение, което първо било озаглавено „Тухфат ал-албаб“ («Подарък на ума»), а после, след като било допълнено получило названието : „Тухфаг ал-албаб ва нухбат ал-а 'джаб“ («Подарък на ума и подбрани любопитни данни»). Този разширен вариант бил посветен на My'ин ад-Дин Абу Хафсу Умару ал-Малла, главата на суфите в Мосул. Това съчинение било прочетено от автора на лекционен курс в килията на My'ин ад-Дин, който завършил на 22 март 1162г., след което слушателите получили разрешение от автора да разпространяват творбата му въз основа на записките, които са си водили. Въпреки, че е била направена разширена редакция, самия автор е отбелязал в текста, че описаното е само част от онова, което е видял и научил: „И това е малко от многото, което ние сме съкратили…“. След като завършил „Тухфат ал-албаб ал-Гарнати“ заминал за Сирия, където починал през 1169/70г. Първото му съчинение се е съхранило в цялост само в един ръкопис (в библиотеката на Академията в Мадрид), а от Тухфат ал-албаб са запазени 26 ръкописа.

Ал-Гаранти пише в „My'риб ан ба'д аджаиб ал-Магриб“ («Ясно изложение на някои чудеса на Магриб»), че е чел книгата „История на България“, която била преписана от един български кадия, който бил ученик на известният богослов от Нищапур - Абу-л-Ма'али Абд ал-Малик ибн Лбу Мухаммед ал-Джувайни (1028 - 1085). От текста не става ясно кой е автора на текста, както и дали този кадия е съставител на съчинението или само го е преписал. Не е особено ясно и какви точно са били взаимоотношенията с Абу-л-Масали Джувейни, тъй като употребената в текста дума е използвана от ал-Гаранти в творчеството му и с други значения: «спътник», «другар», и «стопанин», «владелец», «ръководител», и «привърженик». Изследователите са склонни да отъждествят собственика на ръкописът, с който се е запознал ал-Гаранти с българския кадия Йа'куб ибн Ну'ман, който е споменат в „Нухбат ал-азхан фи аджаиб ал-бул-дан“ («Подбрани спомени за чудесата на страните». Тъй като ал-Гаранти разказва тази част от „История на България”, в която е описано приемането на исляма във Волжка България, а от съчинението на Ибн-Фадлан е известно, че мисията на халифа е пристигнала там през 922г., то това е възможно най-ранната дата за написването на ръкописа, а най-късната е 1150г., когато пътешественикът заминавайки за Русия за последен път посетил страната.Това е най-ранното сведение за съществуване на книга посветена на българската история, но за съжаление съчинението не е запазено и за неговото съдържание е известно само онова, което е преразказал арабския пътешественик.

Издания: Abu Hamid al-Anilalusi al-Garnatiego,— «Rocznik orientalistyczny», t. XIII, Lwow, 1938, стр. 106—122.; Abu Hamid el Granadino у su relacion de viaje por tierras eurasiaticos por Cesar Е. Dubler, Madrid, 1953.; Le Tuhfat al-albab de Abu Hamid al-Andalusi al-Garnati edi'te d'apres les MSS 2167, 2168, 2170 de la Bibliotheque Nationale et de MS cl'Alger par Gabriel Fеrrand. — JA, vol. CCVII, 1925, стр. 193—304, 1—148.; Auszuege aus vierzehn morgenlaendischen Schriftstellern, betreffend das Kaspiische Meer und angraenzende Lander, von B. Dorn, — «Melanges Asiatiques, tires du Bulletin historico-philologique de 1'Academie Imperiale des Sciences de St. -Petersbourg», t. VI, St. Pbg., 1873, стр. 685—716.; G. Jacob, Des Spanisch-arabischen Reisenden Abu Hamid Kosmographie «Tuhfat al-albab» und ihre wissenschaftliche Ausbeute,— Studien in arabischen Geographen», III, Berlin, 1892.; I. Hrbek, Arabico-Slavica. I Abu Hamid al-Andalusi und sein Werk Mu'rib,— «Archiv Orientalny», t. XXIII, 1955, стр. 109—135.; F. Tauer, Annotationes critiques au texte du Tuhfat al-Albab d'Abu Hamid al-MazinI edite par G. Ferrand, — «Archiv Orientalny», 1. XVIH, 1950, стр. 298— 316.; “Путешествие Абу Хамида ал-Гарнати в Восточную и Центральную Европу”. 1971, стр. 31.

ALD

Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Кратки летописни бележки 8 век 9 век 10 век 11 век 12 век 13 век 14 век 15 век 16 век 17 век 18 век 19 век [

А смисълът на думата булгар е „учен човек“. Работата е там, че един човек от мюсюлманските търговци пристигнал при нас от Бухара, а той бил факих, който бил добре запознат с медицината. И заболяла жената на царя, и заболял царя от тежка болест. И ги лекували с лекарствата, които се използвали при тях. И се усилвал техния недъг, така че те двамата започнали да се опасяват от смъртта. И казал им този мюсюлманин: «Ако аз започна да ви лекувам и вие се оправите, то ще приемете ли моята вяра?» Те двамата казали: «Да». Той ги лекувал и те се оправили и прели исляма, и прел исляма народа на тяхната страна. И отишъл при тях царя на хазарите начело на голяма войска, и се сражавал с тях, и им казал: «Защо сте приели тази вяра без моя заповед?» И казал им мюсюлманина: «Не се бойте, викайте: «Аллах е велик!» И те започнали да викат: «Аллах велик! Аллах велик! Хвала на Аллах! О боже, благослови Мохамед и рода на Мохамед!» — и влезли в сражение с този цар, и обърнали войската му в бягство, така че този цар сключил с тях мир и приел тяхната вяра, и казал: «Аз видях големи мъже на сиви коне, които убиваха моите воини и ме обърнаха в бягство». И казал им този богослов: «Тези мъже са войската на Аллах, великия и славния».

А ученият у тях се нарича „балар“, затова нарекли тази страна «Балар», смисълът на това е «учен човек», и като арабизирали това, и започнали да казват «Булгар». Аз прочетох това в «Историята на Булгар», преписана от един български кадия, който бил от учениците на Абу-л-Масали Джувейни, да го помилва Аллах.