ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

28-мо писмо

(23-то писмо до цар Симеон І)

 

 

Според Златарски това писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано през лятото на 923г. В писмото обаче се говори за присъствието на папските легати Тефилакт и Кар в Цариград във връзка с въпросът за забраната на четвъртия брак, което събитие, някои изследователи отнасят към около 920г. (Norwich, John Julius, Byzantium: The Apogee (1993), pg. 137; Mann, pgs. 133-134.). В такъв случай писмото на патриарха е възможно да е изпратено по-рано от 923г.

Ръкопис:  Ρ 141r-143r.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 179-182; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 284-287, под № 26, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 190-197.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

 

 

До същия

 

Отново пишем до възлюбения Наш син. Макар той и да Ни пренебрегва, но Ние пишем, като имаме пред вид повече любовта, която бащите дължат на децата, а не пренебрежението, което ти проявяваш към Нас. Ние пишем отчасти по собствено желание, а отчасти по подбуда на пресветия папа1, Нашия брат и служител. Понеже се е разнесло по цялата земя и навсякъде говорят за достойните за оплакване работи, които стават между ромеи и българи, той, ако и да не е видял със собствените си очи това толкова голямо бедствие, плен, опожаряване, разрушение на църкви, насилия над девици, овдовяване, осиротяване, без да е видял всичко това, но като дълбоко се съкрушавал в душата си само от слуховете и понеже не бил в състояние да понася горчивата печал, е  изпратил  свои  свещени мъже архиереи, угодни Богу във всичко: първия от епископите си, на име Теофилакт, и другия, тъй също епископ, който по достойнствата си не отстъпва на първия, на име Кар, Но той ги е изпратил да ти донесат писмо, целта и намерението на което е да се премахнат раздорите между ромеи и българи, да бъде посрамен дяволът, бащата на злините, да се утвърди мирът, превъзхождащ всеки разум2, който дари на наречените с негово име самият наш Христос, разрушителят на враждата, желаещ да съедини с връзките на любовта ония3, които го изповядват за Господар и Господ. По този начин, както вече казах, потресен само от слуха, светейшият римски първосвещеник и всички нему подвластни епископи изпроводиха споменатите архиереи до нас с писмо, за да ги отправим в България, като се надяват, че ти ще послушаш или техните увещания, или техните заплахи [анатема], защото светейшият папа заповядал на своите пратеници, в случай, че ти не обърнеш внимание на техните увещания, да те вържат с неразривните окови на Светия Дух. И тъй, Ние решихме да ти изпратим тези хора, пратени до тебе с тая цел. Но Ние помислихме, любимо чедо, не зная защо, да не си решил да постъпиш зле с тях, както и с другите и да задържиш пратениците - [нещо], което не става у никой друг народ, дори сред неверните. Ние се побояхме да не би тези мъже покрай другите неприятности, които са претеглили, като са изминали толкова дълъг път, да се подложат и от твоя страна на притеснения и оскърбления. Поради това пратихме писмото, написано от светейшия папа до тебе, а хората, като ги запазваме от оскърбления, за да не кажа от смърт, задържахме ги да не идват при тебе4.

И тъй, какво мога да кажа, чедо Наше? Внимавай и не мисли да се отнесеш с пренебрежение както към Нас, тъй и към римския първосвещеник, който сега ти пише. Но ако ти не смяташ за нищо и Нас, и Нашите увещания, то отнеси се с почит към неговото внушение, та да не би, за непочитането ти към него, върховните апостоли, като сметнат това за свое безчестие, да ти се разгневят, тъй като той денем и нощем им служи, и аз не зная, дали ти ще бъдеш в състояние да понесеш гнева им. Спомни си, как апостол Петър предаде на смърт Анания и неговата жена само поради негодувание [от тяхната постъпка]5; а спомни си как апостол Павел ослепи влъхва Елима, когато този нещастник просто се отнесъл враждебно към апостола6. И тъй, чедо Наше, повтарям, имай пред вид всичко това, бой се и страхувай се да пренебрегнеш както Нашите, тъй и папските наставления, особено защото и ти сам, както знаем, много държиш да почиташ светите и върховни ученици [на Христа]. Заради тях, ако ти наистина ги почиташ, ще се отнесеш с надлежното почитание и към онзи, който седи на техния престол. Но това Ние пишем за римляните поради пратеничеството до тебе. Съобщавам ти и за това, че по Божия милост те наредиха и тукашните работи. Ако и да произлязоха козни в Църквата поради четвъртия брак7, обаче те заедно с Наше смирение ги предадоха на анатема и всичко, което се нуждаеше от лечение, получи надлежното целение. Прочее ние служихме заедно [с тях] в пречистите тайнства, участвахме в общението и освещението заедно с тях и по този начин бидоха възстановени единодушието и единомислието между Римската и Цариградската църква. И тъй, ние писахме и за това, та и ти заедно с нас да се радваш поради съединението на църквите. Понеже зная, че ако и да е развалил Сатаната отношенията между ромеи и българи, все пак ти, като служител на Христа, се радваш поради успокоението на неговата църква7.

Мене ме учудва само това, чедо Наше, как ти, надарен с такъв разум, извършваш дела, недостойни за твоя разум! Защото, като получи писмо от тия, които са поставени от Бога да царуват над ромейския народ, ти отговаряш не пред тях, а пред сената - нещо, което е странно да се чува и е неприлично, и те излага на укор. Понеже кой от хората, като получи писмо от владетеля, оставя го [без отговор] и пише до поданиците му? Кой, след като остави без внимание повелителя, който като господар определя какво да се говори и дали да се даде съгласие или не, преговаря със служителите му и иска да получи мнение от тях?9 Къде си чул да става това сред хората? Досега никъде не е ставала такава несъобразност и няма такъв, който, като чуе това, да не осъди строго оня, който мисли така, И тъй, остави, чедо Наше, този начин на действие, защото това не е свойствено на сериозни хора, но на ония, които се подиграват. И тъй, ако ти, след като получи от Бога внушение, се опомниш и се разкаеш за извършеното досега от тебе, т. е. за убийствата, опожаряванията и другите опустошения, и ако действително мислиш, пиши на ония, които от Бога са получили управлението и попечението над неговия народ. И ако това е така, определи място, гдето трябва да се съберат онези, които ще установят условията на мира.

Ако пък и сам желаеш лично да присъстваш, кажи открито, та и мое смирение, ако и стар и немощен, като пренебрегна всичко това, да се явя при тебе заедно с ония от високопоставените в държавата, които ще бъдат определени от Нашите христолюбиви императори. Направи това, ако наистина ти си намразил войните, убийствата и си обладан от желание за мир, ако пък онова, което пишеш, не са думи на човек сериозен и на такъв, който иска мир, а са хитрини и приказки, смесени с шега, то тогава по-добре е да се мълчи и да не се пише подобно нещо, нито пък да се стараем да отговаряме на твоето пустословие. Прочее нека Христос, Бог наш, те пази невредим и нека толкова повече ти простре ръката си за помощ, за да прекараш добре и безукорно живота си, колкото по-голямо бреме на светските работи ви е наложил той. Нека не позволи той поради тяхната тежест да се отслаби силата на ума ти и поради това да се предадеш на непристойни дела, което често се случва с ония, които управляват и на които е поверена светска власт и мощ.

 

___________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                         Римският папа Йоан X (914 - 928). Папа Йоан Х макар заради похотливостта си да не е имал особено добра репутация за духовник е полагал големи усилия за консолидация на християните, като сред успехите от тази му политика е победата на съюзната християнска армия над арабите в битката при Гариляно. Според Корчуланският летопис благодарение на посредничеството на неговия пратеник епископ Мадалберт бил сложен край на военните действия с хърватите започнали в края на управлението на цар Симеон. В писмото се споменава също за ролята на папата за слагане на край на разкола в Цариградската църква, породен от четвъртия брак на Лъв VІ. Живота на Йоан Х обаче завършил трагично – той бил заловен от Гвидо Тоскански и съпругата му Морозия – дъщеря на любовницата и покровителката на папата Теодора. Брата на папата Петър бил убит пред очите му, а самия Йоан Х бил хвърлен в затвора, където скоро починал. Макар това да се случва след смъртта на цар Симеон, то българският владетел едва ли не е бил наясно за проблемите и реалните възможности на папата.

2.                         Фил., 4.7: „и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.”.

3.                         Колос., 3.14: „А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството”.

4.                         Някои от изследователите считат, че причината да се попречи на папските пратеници да идат в България била загрижеността на патриарха, да не би те да се опитат да привлекат българския владетел отново към Рим. Иначе няколко години по-късно по времето на Никифор ІІ пратениците на същия папа Йоан Х, единият от които бил маркграф, а другият епископ, били хвърлени в затвора, защото писмото, което носели било адресирано до „императора на гърците”, а в него германският бил наричан „ромейски император”. Изглежда, че компромисът на цар Петър І да се титулува само „цар на българите” без да претендира, че е владетел и на ромеите е бил свързан и с отстъпка от страна на папата – Йоан Х бил започнал усилено да налага в далматинските епархии латинския език и да премахва славянския от богослужението, но след преговорите с България тази дейност затихнала. Още папа Николай І изтъква пред император Михаил, че той е император на гърците, а не на ромеите, защото не говори латински. Латинизацията на Далмация обаче би дала основание на българският владетел да прикачи към титлата си, че е император не само на българите, но и на ромеите, т.е. латиноговорящите в Далмация. Именно това значително охладило ентусиазма на папата да изхвърли славянският език от богослужението в Далмация.

5.                         Деян., 5.1-5: „А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й. И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.”

6.                         Деян. 13.6-12: „Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.”

7.                         Става дума за разколът предизвикан от четвъртия брак на Лъв VІ и Зоя, който донесъл много неприятности на Николай Мистик, но в крайна сметка патриархът удържал победа. Ролята на патриарха в това събитие разкрива твърдия и решителен характер на Николай Мистик и неговата готовност да отстоява убежденията си, които личности черти в писмата не личат така ясно заради дипломатичния му тон.

8.                         Това писмо е било публикувано от Ц. Бароний (Annales Ecclesiastici, т. XV, стр. 555-558), но само дотук. Между текстовете на писмата от изданието на Бароний и от тези на Анджело Май и Мигне има обаче някои дребни разлики. Предполага се, че са ползвали един и същи ръкопис, но Бароний е внесъл някои редакционни промени в текста.

9.                         Всъщност Николай Мистик прави опити да въздейства на българския цар, като изпраща своето 4-то писмо и 12-то писмо до българския архиепископ, а своето 13 писмо до „първия човек” на Симеон, но се отказва, тъй като усилията му не се увенчали с успех и следващите запазени писма на патриарха са само до българския владетел.