ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

            Песента е публикувана под № 109 от Владимир Качановски в „Сборник отделения русскаго языка и словесности императорской академий наук. Памятники Болгарскаго народного творчества. Сборник западно-болгарских песен”, т.30, 1882г., Санкт-Петербург, стр. 218-219. Песента е била записана на 27.12.1879г. в село Рила от Георги Емануилов. В същото село на 30.12.1897г. е записал и друг вариант на песента от Димитър Иванов. И двете песни са варианти на известната песен за цар Иван Шишман включена в сборника на братя Миладинови. Докато песента записана от братя Миладинови е запазила архаичния си вид, то при тези в сборника на Качановски се откриват по-късни редакции – споменаването на пушки. В близкия до тези две версии вариант на песента записан в Търновско („Бълг. нар. творчество”, т.ІІ, С., 1977г.) дори се споменават паласки и пищови. В изданието на Качановски се долавят и затрудненията на съставителя с боравенето с някои специфични български думи и фолклорни образи – напр. за „Гидия” е сложил пояснение към песента под № 109, че той е бил първия сред военачалниците на цар Иван Шишман, т.е. счел е, че става дума за лично име и дори го е сложил като заглавие в скоби. Във връзка с бележката в края ще допълня, че по Търновската версия Луд-Гидия пристига когато Шишман вече е загубил битката. Също така приема прилагателното „дорест” като собствено име на коня. Най-вероятно в текста на песента погрешно е вмъкната и пояснителната бележка за „аслановия” образ, заедно с русизма „весьме”.

От Рилския хрисувул на цар Иван Шишман е известно, че той е пребивавал в София на 21.ІХ.1378г. Навярно по това време е издал и Витошката грамота, но и в двете няма сведения  каква е причината за пребиваването му там или пък за воденето на военни действия. Според легендите и късните исторически съчинения военните действия са се развили в околностите на град Самоков – в местностите „Дъбова глава”, „Сефер чешма” (тур., т.е. „Бойна чешма”), Цареви кладенци”, а също и при Костенец (Спиридон), Сапарева баня (Евлия Челеби), Кокалянски Урвич (св. Паисий Хиленсарски) и София (Зографска история).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Форум] [Ново]