№ 58

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПЕСНИ ЗА ЦАР ИВАН ШИШМАН

„Майко Божия, побързай и разбери нашето моление,

дай на царя своята победа и надмощие над враговете…”

Из „Молебен канон за царя”, Ефрем, ХІVвек

За днешната официална българска историография цар Иван Шишман безучастно е наблюдавал как османците покоряват българските земи. Но в Зографската история, Паисиевата история, Спиридоновата история и народната памет е останал споменът за един друг владетел.

ОТ КАК СЕ Е, МИЛА МОЯ МАЙКО ЛЕ

Песента записана под № 58 от сборника на Братя Миладинови (стр. 78-79) безспорно е шедьовърът на цикълът песни за цар Иван Шишман. Като всички народни песни и тази е запазена в различни варианти, като напр. този публикуван от Владимир Качановски в „Сборник отделения русскаго языка и словесности императорской академий наук. Памятники Болгарскаго народного творчества. Сборник западно-болгарских песен”, т.30, 1882г., Санкт-Петербург записан в село Рила. От Рилския хрисувул на цар Иван Шишман е известно, че той е пребивавал в София на 21.ІХ.1378г. Навярно по това време е издал и Витошката грамота, но и в двете няма сведения каква е причината за пребиваването му там или пък за воденето на военни действия. Според легендите и късните исторически съчинения военните действия са се развили в околностите на град Самоков – в местностите „Дъбова глава”, „Сефер чешма” (тур., т.е. „Бойна чешма”), Цареви кладенци”, а също и при Костенец (Спиридон), Сапарева баня (Евлия Челеби), Кокалянски Урвич (св. Паисий Хиленсарски) и София (Зографска история). Текста на песента съм го сложил заедно с пояснителните бележки на братя Миладинови. За текста на песента е използват шрифта: Palatino Linotype.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Форум] [Ново]

№ 58

Царъ Царъ И. Шишманъ

От какъ ся е, мила моя майко ле, зора зазорило,

Отъ тогасъ е, мила моя майко ле, войска провѫрвяло,

Конъ до коня, мила моя майко ле, юнакъ до юнака;

Саби-ти им, мила моя майко ле, както ясно слѫнце,

Огънъ святка, мила моя майко ле, през гора зелена,

Войвода им, мила моя майко ле, самъ цар Иванъ Шишманъ,

Отговаря, мила моя майко ле, самъ царъ Иванъ Шишманъ:

Боже силни, мила моя майко ле, боже сѫздателю,

Помогни ни, мила моя майко ле, сила и юнаштво!

Бой щемъ да ся бieмъ, мила моя майко ле, на Совійско поле,

Крѫв ще леимъ, мила моя майко ле,за Христово име,

Ще прославимъ, мила моя майко ле, Христіянска вѣра. ¤ )

______________________

Въ Самоковъ ходитъ преданіе за последни-отъ бой, кои Болгарски-отъ царъ И. Шишманъ направилъ со Турци-те, и на кои цар-отъ смѫртелно сѣ рани на юначко-то поле. Следующето праданіе извлакохме изъ пѫтнически-те записки од Г. В. Чолакова.

Преданіе. Турска-та ордіа била во Костенецъ, а Болгарска-та околу Самоковъ на место, кое сѣ викатъ Сеферъ Чешмеси Баиръ. На тои решителни последни бой Цар-отъ Шишманъ сѣ рани на седумъ места; и кѫде пѫрсна кѫрв-та му, тамо извреха седумъ кладенци, кои и днеска носатъ това име и сетъ въ растоніе одъ Самоковъ еденъ четвъртъ одъ час-от; И кѫде пѫрснала повеке кѫрвъ, тамо изврелъ поголѣмъ кладенецъ. Одъ Седум-те Кладенци Цар-от Шишманъ тешко раненъ сѣ тѫргна въ крепост-та (одъ коя и днеска стоятъ развалини) на место, кое сѣ издигатъ на десна-та стѫрна на дервен-отъ, одеещемъ одъ Самоковъ. В крепост-та умре одъ рани-те, и тамо сѣ закопа. Гроб-отъ му состоитъ одъ натрупани каменя въ дѫлжина шестъ аршини. Турци-те това место викатъ Кѫсѫмъ Ефенди, т.е. св. Димитріа, и честатъ гробо-тъ како свѣтъ; за това го посеватъ ʹсекои петокъ, ако и пѫт-от да іє стѫрменъ. Бой-тъ сѣ сторилъ околу дваесетъ и шести денъ одъ Октомврія, и Торци-те вѣрватъ че, св. Димитрія ивъ помогналъ на победа-та.