ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ПЕСНИ ЗА ЦАР ИВАН ШИШМАН
„Майко
Божия, побързай и разбери нашето моление,
дай
на царя своята победа и надмощие над враговете…”
Из
„Молебен канон за царя”, Ефрем, ХІVвек
За днешната официална българска историография цар Иван Шишман безучастно е наблюдавал как османците покоряват българските земи. Но в Зографската история, Паисиевата история, Спиридоновата история и народната памет е останал споменът за един друг владетел.
ОТ КАК СЕ Е, МИЛА МОЯ МАЙКО ЛЕ
Песента е публикувана под № 110 от Владимир Качановски в „Сборник отделения русскаго языка и словесности императорской академий наук. Памятники Болгарскаго народного творчества. Сборник западно-болгарских песен”, т.30, 1882г., Санкт-Петербург, стр. 219-221. Песента е била записана на 30.12.1879г. в село Рила от Димитър Иванов. В същото село на 27.12.1897г. е записал и друг вариант на песента от Георги Емануилов. И двете песни са варианти на известната песен за цар Иван Шишман включена в сборника на братя Миладинови. Докато песента записана от братя Миладинови е запазила архаичния си вид, то при тези в сборника на Качановски се откриват по-късни редакции – споменаването на пушки. В близкия то тези две версии вариант на песента записан в Търновско („Бълг. нар. творчество”, т.ІІ, С., 1977г.) дори се споменават паласки и пищови. В изданието на Качановски се долавят и затрудненията на съставителя с боравенето с някои специфични български думи и фолклорни образи – напр. за „Гидия” е сложил пояснение към песента под № 109, че той е бил първия сред военачалниците на цар Иван Шишман. Също така приема прилагателното „дорест” като собствено име на коня. Най-вероятно в текста на песента погрешно е вмъкната и пояснителната бележка за „аслановия” образ, заедно с русизма „весьме”.
От Рилския хрисувул на цар Иван Шишман е известно, че той е пребивавал в София на 21.ІХ.1378г. Навярно по това време е издал и Витошката грамота, но и в двете няма сведения каква е причината за пребиваването му там или пък за воденето на военни действия. Според легендите и късните исторически съчинения военните действия са се развили в околностите на град Самоков – в местностите „Дъбова глава”, „Сефер чешма” (тур., т.е. „Бойна чешма”), Цареви кладенци”, а също и при Костенец (Спиридон), Сапарева баня (Евлия Челеби), Кокалянски Урвич (св. Паисий Хиленсарски) и София (Зографска история).
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси]
[Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Форум] [Ново]
№110
Село Рыло, 30
дек. 1879г. записано со словъ
Димитрiя
Іованова.
Одкадъ се зоря зазорила,
Оттогай е войска повървела:
Конь до коня, юнакъ
до юнака;
У
раце имъ се делги баряци:
5 Въ едну имать остри муздраци,
В
друго имать тенки пушки;
Пушки-те
имъ, като ясно слънце блештатъ,
Одъ громъ повече
трештатъ,
Сабли-те имъ ка-то ясна мѣсечина лештатъ,
10 На баряци-те имъ написано
Асланува образъ,
Да
се показва, че весме берзъ.
Одкадъ е зачула
луда-та Гедия,
Остави
се бульче подъ було,
15 А себе под вѣтмило;
Скоро
берже опаше сабля
дамаскина,
Сабля дванадесе
педи,
Обсѣдна си коньче Дорьяна;
Преком пречи през гора зелена:
20 Гора-то укерни,
Планина-то
укори,
Додека излезне на Софiйско
поле,
Бой
са се бiе
за Ристово име.
Жалко
му станало,
25 Зашто ненамѣри войска да се бiе.
Само
што намѣри бѣли-те чадери,
Чадери царь Iоанови-те,
Чадери царь
Шишманови-те;
Тутакъ проводилъ го
кодъ царь
30 Кодъ царь Іоанъ Шишманъ;
Погледна
го царъ Іоанъ Шишманъ;
Казва
му царъ Іоанъ Шишманъ:
Твърде
ми се виждашь
Жалко
и уилен:
35 „Конче ли те неработи,
сабля ли те несѣче?”
Одговори му Гедия:
„Коньче ми работи, като дукаты,
Сабля ми сѣче,
касе-то повлече;
40 Но ми е друга жалба:
„Защо
не намѣлихъ войска да се бiемъ?”
Оставихъ булче подъ
було
И
себе подъ вѣнчило,
Ка´то ми аберъ достигна,
45 Скоро берже опаса(хъ)се сабле дамаскина,
Сабля дванадесе
педи,
Обсѣдна(хъ) си коня Дорьяна,
Гора-то
укернихъ
Планина-то
укорихъ”. –
50 И поклони го царо Шишмано
Една
златна кочiя
со-съ желтицы. –
Милостиви
Богъ всегда есть со-съ мене:
Одкакво я имам таквия
добри юнаци,
54 На всека дѣла Богъ тье помогне.