ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Безименна българска летопис от първата половина на  ХVвек

 

            Летописа е запазен в препис от XVI век, който е открит в библиотеката на Киевската духовна академия. Сборника съдържа 504 листа . Съдържанието му може да се раздели условно на няколко части. Първата част (стр.1-204) съдържа религиозни текстове. Втората част (стр. 205-238) съдържа три съчинения с граматическа насоченост – на Храбър, Дамаскин и Константин  Философ. Третата част съдържа (стр. 238-256) една Пасхалия, чието съставяне се приписва на Гюрг Църноевич. Четвъртата част (стр. 257-422)  съдържа текстове с догматичен, полемичен и апокалиптичен характер. Петата част (стр. 422-504) съдържа съчинения с исторически характер. Първото от историческите съчинения е едно Сказание от времето на Адам до днешния род. Първата му част по същество е от типа на т. нар. „световни хроники”, в които са изброени имената  библейски, антични и византийски владетели със сведение за продължителността на управлението им. Обхванатия период е от Адам до времето на император Мануил Палеолог (1425г.) Втората част е от типа на т.нар. „сръбски летописи” и обхваща времето от смъртта на сръбския цар Стефан Душан (1355г.) до 1490г. Следва Безимената българска хроника (стр. 440-447). След нея е хрониката озаглавена „Сказание за молдавските господари” (стр. 447-504), която обхваща събитията от 1359г. до 1553г.

            Съставянето на сборника се отнася в периода между 1553г. от когато е последната летописна бележка до 1561г., за която година има поставена бележка във връзка с идването за 1 януари на  цариградския патриарх Йоасаф в Молдова при воеводата Александру.

            Що се отнася до времето на съставянето на Безименната българска хроника, то периода може да се определи между 1417г. и 1453г., тъй като в края авторът отбелязва, че по времето, когато хрониката е била написана Цариград турците все още не можели да превземат Цариград.

            Безименната българска хроника е била издавана многократно – Joan Bogdan, Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtsreibung, Archiv für Slavische Philologie, 1891, с латински превод направен от Вратислав Ягич, стр. 526-536; Иван Дуйчев, „Из старата бълг. книжнина”, ІІ, 1940, стр. 266-275; ХИБ, В. Гюзелев, П. Петров, 1978г.,  т. 2, стр. 180-185г.; „Из старата бълг. книжнина”, С., 1982г., под ред. П. Динеков, стр. 204-211; „Бълг. анонимна хроника от XV в., Ив. Тютюнджиев, В. Търново, 1992г. и др.

            Използвана е като източник на сведения при съставянето на Хрониката на влашкия монах Михаил Мокса, като текста е бил съкратен, но са били вмъкнати някои глоси и сведения от други източници.

            Тъй като в полетата на текста има бележки, които не винаги са включвани в направените до сега издания съм ги вмъкнал в текста с отметка „Глоса”, а изписването е с курсив и в сив цвят.

                                                                                                                                             ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

През 6804 [1296] година се въздигна някой са Отман1 от източните страни, от планината, наричана Ефтра2, (произхождащ) от измаилски род, нападаше на кармените3, биеше се и се сражаваше с тях през цялото време, надделяваше над тях, а също над  харсаните4. Така малко по малко дойде и в Тандиновата земя5, Диаделфия6  и Малаина. И като пленяваше и завладяваше всичките тези земи, Отман умря, преживявайки 30 години.

Неговият син Оркан7 му беше наследник и той се захвана с още по-голямо дело, като воюваше и покоряваше, докато стигна до гръцките страни, където е град Бруса. Той обсади с войските са града, опожари околностите му и го завладя заедно със сина на Аморат8 Велики. И така, той се настани там с престолнината си. Не след много дни умря и Оркан през (6870 [1362] )9 година. Остана Аморат, който бе млад и буен и се опълчваше силно против българите. Той искаше от гърците да го пропуснат, но бе възпиран от множеството кораби и катърги, които Кантакузан10 много добре хранеше и поддържаше, за да пазят брода на Галиполи. Аморат както казахме, бе принуден да премине морето.

И когато Кантакузин видя, че не може да прехранва войниците по катъргите, понеже не достигаше хляб и свинско месо, а и самата съкровищница всекидневно се изпразваше и дукати а сребро не достигаха, обмисли това н изпрати пратеници в Търново при българския цар Александър11 да му помогне за прехраната на морската войска, за да пазят брода. Българите обаче, когато чуха това, насмяха се и поругаха гърците, като не само ги обадиха, но ги напсуваха на жена и майка в ги отпратиха празни. Когато видя това, Кантакузин се нажали много и изпрати пратеници и при сръбските господари Урош, деспот Углеш и крал Вълкашин да помогнат за морските войски. И тези, като чуха това, се надсмяха, поругаха гърците, не само ги обидиха, но га напсуваха га жена а майка и ги отпратиха празни. Когато Кантакузин чу това, той се нажали много и недоумяваше що да стори. Тогава Кантакузин изпрати при българските царе и при сръбските господари и им рече: „Не пожелахте да га помогнете, обаче после ще се каете.” Те обаче никак не обърнаха внимание на тези думи, а отговориха: ,,Когато турците дойдат против вас, ние ще се браним от тях.”12 Тогава Кантакузин се споразумя с Аморат, положиха клетва и си дадоха един другиму писма, които се пазят
до днес, да не увреждат турците в нищо на гърците навеки, нито в Романия, нито в Македония. Турците обещаха да спазват тези неща и тогава Кантакузин даде на турците да преминат през Галиполи.

И премина Аморат, синът Орканов, с турците в 6834 [1326] година13 и се отправиха против Средец. Българските войски се събраха под началството на Александровия син Асен н стана голям бой. Тогава убиха Асен14 и погина голямо множество от българите. Българите отново се събраха под началството на Михаил15, сина на Александър, но и него убиха турците, като плениха множество народ и го отведоха през Галиполи.

Кантакузин, след като царува 25 години, умря16. Калоян17 стигна зряла възраст и прие царството на своя баща в 6845 [1337] година. Калоян имаше двама синове — Андроник и цар Мануил. Андроник се споразумя с Аморатовия сан Цалапин Велики да убие своя баща Аморат, а Андроник да убие своя баща цар Калоян. Цар Калоян и Аморат узнаха това и двамата. Аморат улови Цалапи и му извади очите, както и цар Калоян улови своя сан Андроник и му извади очите18. И царуваха двамата заедно Аморат и цар Калоян — в мир помежду си и с голяма обич.

И Аморат отново се вдигна да отиде или срещу българите, или срещу Углеш. Това като научиха Углеш и крал Вълкашин, като се събра се множество войска - сръбска, а също и от Далмация, и от Тръвес19 се спуснаха чак до град Сяр, Углеш също и брат му Вълкашин. Тогава дойдоха и множество турци заедно с Аморат, разрази се голям бой и настана страшно кръвопролитие на река Марица. Турците зовяха силно и тъй като сърбите се обърнаха на бяг, те убиха при река Марица Углеш
и крал Вълкашин. Двамата загинаха в 6879 [1371] година на 26 ден от месец септември. Турците взеха много пленници и ти преведоха през Галиполи.

Глоса на стр. 441b: Този Углеш уби сръбския цар Урош.

Преди това сражение прочее умря търновският цар Александър в 6870 [1362] година20, на 17 ден от месец февруари. И за въздигна на царство цар Шишман, син на
Александър. И изпрати Аморат при него да му даде сестра си за жена, и той, и да не желаеше, даде сестра си, царицата Кера Тамара21.

В Цариград тогава царуваше Калоян Палеолог, турците тогава престъпиха клетвите, които бяха сключили с гърците, в си присвоиха града Галиполи и околните му села, завзеха Македония и така наченаха да воюват, както им бе угодно. На брода поставиха свои стражи с катърги, като изгониха и отпратиха гърците по домовете им.

Цар Калоян умря през 6880 [1371] година след като царува 35 години и неговия син Мануил Палеолог се въздигна да царува. Тогава прочее се събра голямо множество турци, потеглиха и наченаха да завоюват и пленяват земи и градове. Те завладяха също и Аморея до Вавилон, като се завърнаха оттам, завзеха Драч дори до Далмация; завладяха и цялата арбанашка земя, тъй като християнските сили бяха немощни и нямаше кой да им се съпротивлява. След няколко години прочее те се отправиха против сръбската земя и там се разрази бран, в която от тях бе погубено преголямо множество - безчислено войнство — и настана кръвопролитие, така че се изпълни писанието: ,,Боже, дойдоха племена в твоето достояние и оскверниха твоята света църква, като превърнаха Ерусалим в хранилище на овощия, оставиха труповете на твоите раби за храна на птиците небесни, а телата на твоите светии — на земните зверове.”22 Тогава прочее един от воините, на име Милош, бидейки много храбър — както някога свети Димитрий нападна царя Скилоана23, когато дойде против Солун, и го прониза с копие — така и той прониза нечестивия Аморат, изхвърли с копието му всичките му вътрешности и неговата всескверна душа24. Турците убиха сръбския княз Лазар в 6897 [1389] година, месец юни.

 Баязид завзе царството на своя баща Аморат, покори под властта си и сръбската земя – и да му дават данък, и да му пращат войска и да ходят (на война) с него, а деспота Стефан постави да владее бащиния си престол над сърбите.

Глоса на стр. 443b: Българския цар Шишман уби Дан воевода, брата на Мирчо воевода през 6902 (1393) година, месец септември, 23.25

Не след много дни отново се повдигна преголямо множество. турци, отправиха се против власите на Марчо войвода и се разрази голям бой, така че всред турците паднаха мнозина избрани между силните, както в от християнските владетели, между които бяха Константин Драгашевич и Марко Кралевич. Такова безкрайно множество копия бе преломено, че не можеше да се вижда въздухът от множеството стрели. Там протече кървава река от множество човешки трупове, така че и сам Баязид се уплаши и побягна. Той постави обаче един от властелините да управлява тази страна, тъй като Мирчо избяга във въграската страна26. А и сам Баязид се обърна в бягство, като искаше да премине Дунава. Той постави стража по всички бродове на река Дунав. Той залови българския цар Шишман и го погуби в 6903 [1395] година, на 3 ден от месец юни27; завладя също и българската земя и постави свои управители там, по цялата българска земя.

Не след много години се вдигна маджарският крал Жигмант, в 6905 [1396] година, като събра всичките западни сили — риги, казвам князе, властелини - панове и гардинаре, силни и свободни люде - накратко казано, голямо множество господа — едни по сухо, други по Дунава, с голям брой кораби и ладии, така че не можеше да се види дори водата от множеството кораби. Кралят пък открито, както казахме, пое пътя по сухо, като беше облечен бляскаво, с много злато и бисери, оръжие и железни обкови. Напредвайки, той слезе към долната земя покрай Дунава. Когато пристигна на българска земя срещу град Никопол, пристигнаха и 30 катърги из Венеция и из Цариград, застанаха под града Никопол и очакваха да превземат Никопол. Нечестивият Баязид събра и той множество от своите измаилтяни и колкото войска се намери от източните страни. Той идваше с усърдие, за да се сблъска бързо със западните войски. Когато турците се приближиха, те никак не почакаха, но веднага наченаха бран. Настана голямо сражение, кръвопролитие и гибел на множество началници и воини, та потъмня небесният въздух от множеството стрели и копия, подобно на плява, издигната от вятъра. Земята затънтя и екна като от голям шум множеството копия и щитове и падането на коне и люде Когато кралят се видя не твърде добре, той веднага влезе в една от катъргите и замина с другите катърги като посрамен. Баязид, след като победи, излезе със своите измаилтяни и ги преследва чак до Дунава. Настана пак нова гибел във водите и удавяне на людете в реката Дунав, подобно някога — когато фараонът гонеше Израиля в Червеното море. Кралят прочее с колкото мечти и похвали дойде, с още по-голям срам и безчестие си отиде, погубвайки мнозина и остави множество кости, та не можеше човек да премине от кости.

Баязид обаче не почака нито най-малко, но се вдигна от там и отиде на запад, като завладяваше царства и земи и цар Срацимир в 6906 [1397/8] година подчини28. Нахлу във въгръцката земя, като опожаряваше н палеше, както пламък опожарява планината, така и той плени областта до самия град Буда. От там се върна с много победи — както в древността някогашния Навуходоносор се завърна от Издраиля във Вавилон, — като караше пред себе си множество боси и със свързана ръце, за да се изпълни отново писанието: ”Обърнах се към страданието, когато трън ме убоде.”29

 Глоса на стр. 444b: Указание за нападението на Баязид срещу Цариград Баязид  пък като се завръщаше с много победи и достигна до Македония, премина през Адрианопол и Неапол, откъдето възнамеряваше да отиде против Константиновия град. Като остави Галиполи надясно от себе си, той се отправи натам и премина гръцката земя. Гърците излизаха и с усърдие му се покланяха, а той никому не увреждаше, но само бързаше да достигне до светия град. Когато пристигна с големи войски, обсади градските стени, а целият град се тресеше и трепереше поради страх от измаилтяните; и  самият цар Мануил се побоя и целият синклит заедно с него. И Баязид изпрати послание до царя да го пусне да влезе в града. Понеже не знаеха що да сторят и недоумяваха, гърците само казваха: „Господи Исусе Христе, сине божи, помогни” и въздигаха ръцете си към небето и отправяха молби и моления към Богородицата, както обичайно правят в своите злочестини. А и патриархът господин Антоний с целия причт и клир повели да бъде взет от честният кръст и иконата на пречистата наша владичица Богородица и образът на нашия господ бог и спасител Исуса Храста в така обхождаха стените на града с пост н молитви. Той повели да се пее в акатисът, казвайки и някои други молитви: ,,Господи помилуй, в нашето отчаяние ние ти поднасяме тази молитва.” Царят пък се посъветва със синклита, като каза да се изпратят на Баязид много дарове, за да се помирят, а и го молеха да му дават и дан. Изпратиха му много дарове, но той не пожела да приеме даровете — а настояваше да влезе в града. Те видяха неговото неукротимо свирепство защото бе по-възможно да бъде укротен звяр, но никак не и той, тъй като ридаеше подобно на лъв и казваше ,,Утре ще завладея вашия град, а вас голи ще изпратя да отидете, където желаете.” Бедните гърци, като чуха това, от все сърце простенаха към бога и със силен зов казаха: Господи боже, обърни мощта и посети твоето лозе30, което твоята десница посади, стори им както в Авим и Сисара в потока Кисон31, които казаха — да наследим светилото божие.” 32

Турците обаче не обърнаха внимание и като се повдигна цялото множество, пристъпваше към градските стена и пращаше толкова стрели, та не можеше да се вижда въздухът, като слънчевото сияние от многото стрели подобно на плява, развита от вятъра. От многото възгласи по въздуха се носеше глас като гръм. Нищо не можеха да сторят със своите заплахи, но хвърляха с прашки и други хитрости, цигари и ломбарди, избягвайки някъде далече със своите коне, а бегом стигаха чак при Галата, като отправяха силно и там неудържимо викове и страшни погледи. Баязид застана на високо място и като видя ,,Света София”, каза на своите велможи: ,,Там ще направя жилище за себе си и за моите жени.” Така също и всички велможи си разпределяха да си направят жилища в светите църкви. Но донесоха и тръбачи за разрушаване на града.
Наченаха най-напред прочее да удрят Галата и извършиха много щети, като сваляха зъбците на града, а понякога пробиваха и част от стените. Когато преминаваше денят и наставаше нощ, строители франки по цяла нощ градяха и на сутринта (стените) бяха цели и нови, та измаилтяните се учудваха. Обаче и франките не бездействаха, а се бореха и те: хвърляха своите цагри и самострели с ломбарди, с пушки правеха огън, с дим и ги отблъскваха далече. Веднъж измаилтяните нападнаха и веднага стигнаха под стените на града, така че франките се изплашиха и поискаха да избягат от светия град, но гърците им се притекоха на помощ. По този начин прочее те един другиму си помагаха с приятелство, сякаш майка обгръща своя младенец — така също и гърците се притичаха и помагаха на Галата, за да се изпълни писаното: ,,Майка се весели за чедата си.”33

Като чуха това обитателите на Трапезунд, Кафа и Амастро и на всякакъв техен остров, пристигнаха със своите катърги, с оръжие, самострели и цагри, носейки и достатъчно храна. Всички от Венеция и от Митилина се стичаха в светия град, с плуване стигнаха там, в светия град, със своята храна и препитание; влизаха вътре и се възкачваха на кулите и на градските стени, стреляха със своите самострели и цагри, съпротивяваха се, колкото им бе възможно, и прогонваха турците далече от града. Често някои от гърците нощем тайно събираха войска, излизаха извън града и избиваха от тях. Така правеха в продължение някъде към седем години, Когато нечестивият Баязид видя, че нищо не може да по стигне, обладан от силен гняв, той взе цялото свое военно множество и си отиде. И като не искаше да стори това със срам, положи ръка на устата си и само тези думи каза, както някога Юлиан се хвалеше пред свети Василий Велики Кесарийски, когато отиваше против персите: ,,На следната година ще превзема града.” ,; така и той като каза това си отиде.

И не след много дни бог го даде за храна на етиопските люде. Защото от слънчевия изток се вдигнаха агарянските чада със своите сили, нечестивецът бе убит от тях (Глоси на стр. 446b: 1) Татарския цар се наричаше Темарен; 2) Затворен беше Цариград от Баязид за 7 години) и с шум погина споменът за него в 6910 [1402] година, 28 ден на месец юли.

Възцари се неговият син Цалапи Мусулман34.

Гърците пак запяха благодарствената песен, като казваха: ,,Велик е господ и много възхвален, велика е неговата сила, защото не праща благоизволението си в мъжки множества. Господ благоизволява върху онези, които се боят от него и се уповават на неговата милост.”35 По божия благодат запазен е светият град даже и до днес от всички вражески иноплеменници.36

В 6917 [1408) година, приживе на Цалапя Мусулман, почина благочестивият цар Калоян, анепсен на царя господен Мануил37. През същата година излезе Муса в дунавските страни и събра големи множества власи и сърби, и българи С него бе и сръбският деспот Стефан. И отидоха край при Цариград и там, извън града, при Космидия, стана голям бой с Цалапия, погубиха Цалапия Мусулмана и погина споменът за него с шум.

Пукна и Муса бег в 6922 [1413] година и стана султан Кришчи38 в 6925 [1417] година, (Глоса на стр. 447b: като държеше Солун).

 

БЕЛЕЖКИ:

1.      Турския султан Осман І (1281-1326), основател на Османската империя.

2.      Малоазийския Олимп;

3.      караманците;

4.      саруханците;

5.      Айдън;

6.      Филаделфия;

7.      Султан Орхан (1326-1360);

8.      Султан Мурад І (1360-1389);

9.      Има пропуск, като в хрониката на Мокса за това събитие на е посочена година;

10.  Йоан VІ Кантакузин, византийски император; (1347-1354);

11.  българския цар Иван Александър (1331-1371);

12.  Самият Йоан Кантакузин в своята история разказва, че под въздействието на населението на Търново цар Иван Александър първоначално се съгласил да окаже помощ, но след това сръбския крал го разубедил, като му казал, че императорът с измама го накарал да стори това, което не можал да направи с оръжие – да стане данъкоплатец на византийците. Затова цар Иван Александър изразходвал средствата за своята държава, а Кантакузин го предупредил, че в бъдеще това ще му причини вреда, но ще е късно за разкаяние (ИБИ, т. 22, ст. 392-393). Приема се, че събитието се е случило още докато цар Стефан Душан още е бил жив.

13.  Относно годината има неяснота и има различни интерпретации за нея – грешка на автора, грешка на преписвача и т.н.

14.  Цар Иван Александър е имал двама сина с името Иван Асен – от първия и вторият си брак. Смъртта на първородният му син Иван Асен е изобразена на 3 миниатюри в Манасиевата хроника, но не е посочена причината за смъртта. Мавро Орбини пише, че единият от синовете на цар Иван Александър е бил отровен от втората му съпруга. За сина от еврейката Мавро Орбини казва, че е загинал в битка с турците. Възможно е именно той да е сочения в турските извори бан Янук и в българския фолклор цар Яне и цар Ясен (Яне от Йоан, и Ясен от съкращението Йо Асен). Ако не става дума за смесване на двата сина, то е възможно първородния син на царя да е загинал при едно турско нападение целящо да подсигури тила преди началото на похода, при който е убит съюзника на цар Иван Александър деспот Момчил. С името на единия от двата Асеновци се свързва и Търновски надгробен надпис от ХІV век.

15.  В Манасиевата хроника Михаил Асен е изобразен като жив. Смъртта му може да се отнесе към 1354г., тъй като след това се е наложило да се поднови династичната връзка между България и Византия и се наложило на 17 август 1355г. синодът на цариградската църква да одобри договора за брака между дъщерята на Иван Александър Кераца и сина на император Йоан Палеолог Андроник. Кантакузин разказва за едно сражение, в което подкрепящите го турци изпратени от Орхан разбили войската на противника му Йоан V, заедно с дошлите му на помощ сърби и българи. Участието на българите Кантакузин си обяснява с това, че царя го обвинявал, че не пречел на турците да нападат България. (ИБИ, т. 22, стр. 394-395).

16.  Кантакузин абдикирал през 1354г., а починал през 1383г.

17.  Става дума за император Йоан V Палеолог (1341-1391), син на император Андроник ІІІ Палеолог (1328-1341);

18.  Зетя на цар Иван Александър - Андроник ІV се уговорил със сина на султан Мурад І да детронират бащите си. На 6 май 1373г. Андроник ІV пристъпил към изпълнение на плана. Той обявил за съимператор 3-годишния си син Йоан VІІ. Но планът не успял и на 30 май 1373г. двамата били заловени от бащите си. Мурад наредил синът му да бъде ослепен, а Йоан V се смилил и наредил Андроник да бъде ослепен само частично. Вж. И. Божилов, „Фамилията Асеновци – генеалогия и просопография”, С, 1994; Дука, ХІІ, 1, Халкондил 41-43, Кратка византийска хроника № 9 (по Шрайнер) – бел. 24-26.

19.  Требине;

20.  Смъртта на цар Иван Александър се отнася към 1371г. Възможно е да е грешка на летописеца или до и пропуснат последния знак, при което годината 6879 е станала само с три знака, т.е. 6870.

21.  В някои публикации „Кера” е схваната като „кира” от гръцки – „госпожа” и е дадено като „царица госпожа Тамара”. Прочита като „госпожа” обаче не е оправдан, тъй като втората буква е „Е”, а не „И”. Освен това тази дъщеря е посочена с името Кера Тамара както на миниатюрата в Лондонското четириевангелие, така и в Бориловия синодик (Вж. ХИБ, т.2, стр. 297). Събитието може да се отнесе към 1371г., тъй като през средновековието договорите имали персонален характер и се подновявали с възкачването на нов владетел. А и Халкондил казва, че тя била дъщеря на цар Иван Шишман от еврейката, което също показва, че е станало във време близо да преминаването на властта от баща към син.

22.  Псалм 78,1-2.

23.  Става дума за третия владетел от династията Асеневци – Йоан. Обикновено е известен като цар Калоян, което е резултат от добавянето към името му на прозвището добрия, хубавия – гр. „калос”. Заради някои репресии спрямо византийците в края на управлението му обаче му прикачили прозвището Скилоан – т.е. Кучето – Йоан. С времето обаче авторите започнали да разглеждат Калоян и Скилоан като различни лица – единият като бълг. владетел, а другият започнал да олицетворява просто зъл владетел, нападнал Солун. Най-вероятно цар Калоян е починал от плеврит при обсадата на Солун, а вътрешностите му били извадени за да може тялото му да бъде върнато и погребано в България.

24.  Както се вижда тук автора подхожда по-скоро образно, като се опитва да сравни стореното от Милош с едно от чудесата на св. Димитър Солунски. Мурад е бил прободен с нож от Милош ( вж. Ферман на султан Баязид І за битката на Косово поле от 1389г. ). Милош веднага станал герой на много легенди, поради което около личността му има много неясноти и спорове.

25.  Михаил Мокса е вкарал тази бележка в текста на своята хроника.

26.  В Унгария. Мирчо избягал при император Сигизмунд.

27.  В една турска летописна бележка от 1541г. се казва, че връщайки се от битката при Ровине, Баязид І наредил цар Иван Шишман да бъде посечен – вж. ХИБ, т. 2 стр. 201. Според една от кратките виз. хроники датата на смъртта се отнася към 29.10.1395г. – вж. Лазаров, Тютюнджиев, Павлов, „Документи за полит. история на средновековна България”, 1989,1992, стр. 92. Различието навярно се дължи с разминаване на изворовите данни и за предшестващата битка при Ровине, която напр. по Сечанския сръбски летопис е станала на 10 октомври.

28.  Григорий Цамблак в разказа за пренасянето на мощите на св. Петка от Търново в Сърбия, казва, че след битката при Никопол Баязид с измама пленил цар Иван Страцимир и го изпратил вързан в Бурса. Тъй като по-натам се казва, че по това време във Видин се случили деспот Стефан Лазаревич, Вълко и  замонашената под името Евтимия вдовица на деспот Углеша, то навярно именно отличилия се в битката при Никопол като турски съюзник деспот Стефан е подвел цар Иван Страцимир да се предаде на Баязид вх. ХИБ, т.2, стр. 449.

29.  Псалм 31,4

30.  Псалм 78, 15-16;

31.  Псалм 82,10;

32.  Псалм 82, 13;

33.  Псалм 112,9;

34.  Челеби Сюлейман – син на султан Баязид І и първоначално основен претендент за трона.

35.  Псалми 144,3; 146, 5,10-11;

36.  Това сведение в края показва, че летописът е бил завършен преди превземането на Цариград.

37.  Император Йоан VІІ Палеолог починал на 22 септември 1408г. Той е внук на цар Иван Александър и син на брата на император Мануил ІІ Палеолог – император Андроник ІV. В ХИБ т. 2 погрешно е посочен като внук на император Мануил ІІ.

38.  „Бореца” – прозвище на султан Мехмед І (1413 – 1421).