ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Хроника на влашкия монах Михаил Мокса.

Хрониката на Михаил Мокса е известна отдавна – още Иречек се позовава на нея, наричайки я румънската хроника на Григорович (К. Иречек, „История на българите”, С., 1978, 390-391). Има частичен превод от Хрониката и в малкия сборник на Ив.Тютюнджиев,Пл. Павлов и Ив. Лазаро в „Документи за политическата история на Средновековна България” (В. Търново, 1989г., 1992г., стр.74-77). Настоящия превод от руски език въз основа на текста от сайта „Восточная литература”. Ръкописът е бил намерен в Бистрицкия манастир в Румъния. Хрониката започва от сътворението на света и достига до 1489г. Частта от сътворението на света до 1105г. е написана въз основа предимно на Манасиевата хроника. Тази част от хрониката я няма в настоящия превод. Следващата част, която е представена по-долу от 1105г. до 1489г. е допълнена от Мокса въз основа на различни източници, сред които Безименната българска хроника от ХVв. Хрониката е написана е с уставно писмо.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

До Михаил¹, сина на Дука изминали 6613 (1105) лет.

До тук аз извлякох (превеждайки) от други славянски книги на нашия език житията и деянията на Императорите. И било от началото на света даже до Михаил, сина на Дука, тогава било числото на годините 6613 (1105). И както не може да се достигнат небесните висоти, нито земните дълбини, нито пределите на вселената, (света), и както не е възможно да се изчислят звездите небесни, ни пясъка морски, така не е възможно да се постигне дълбочината на писанията. Така както едни от светите отци летописци [6] са писали за едни (събития), други за други, едни за известни места и за известни управления са се разпростирали, други са писали по-съкратено, то тук аз събрах както от кратките, така и от по-общите. Да бъде така известно на твое свещенство, о премъдри отче, кир Теофиле, епископ Римникски, че аз, твоя раб в свещенството най-малкия и най-последния от всички и най-суетния, аз, калугера Мокса Михаил, по силата на моето знание и както умеех се насилих да напиша (това). А сега [7] желаем да дадем покой на перото: както управляващия кормилото, намирайки се в морето, все-пак желае да види пристанище, така и писателя търси да види завършено (края). Така спираме и ние движението на нашия кораб, да стои той при брега на рибарите. Когато (писателя) завърши своя труд и пристана при брега бурен, беше годината 5555 (1047), когато пък аз пристанах към този пък бряг беше числото на годината 7129 (1621) през септември месец². От тук аз извличах от други изводи за следните царувания. [8]

След Константин, сина на Дука, царувал Никифор Ботаниат³ три години и половина. Алексий Комнин⁴ 37 години. Йоан⁵, неговия син, 25 години. Мануил⁵, неговия багренороден син, 37 години. Алексий⁶, неговия син 3 години. Андроник Комнин⁷ 2 години. Него го хванал Исаак Ангел⁸ и до смърт го измъчвал и взел неговата дъщеря, която била негова Императрица. Той царувал 7 години. Алексий⁹, неговия брат, царувал 8 години. Било тогава числото на годините 6702 (1204) и тогава Кало-Йоан¹⁰, Господаря на Славяните (Шкеи) вдигнал мощите на свети Йоан Рилски¹¹ [9] и ги пренесъл в града Тернов. Исаак¹² царувал заедно със своя син¹³ пет месеца. Aлeкcий Мурцуфл¹⁴ господствал 80 дни и тогава станала голяма разпра в Цари-град, и рода на Комнините бил лишен от престола, който се съединил с Палеолог, а Мурцуфл избягал във Венеция и се върнал с Франките¹⁵. [През] годината 6710 (1202) отнели Франките Цариград¹⁶ от Гърците и го държали 62 години¹⁷ и от страх пред Франките Гърците упоменавали Папата в църквите; тогава пък дошли [срещу] Гърците и от Славяните, [10] които завладели тяхната земя. Тогава също така били предадени мощите на св. Петка¹⁸ вместо данък и други твърде драгоценни утвари. После царувал Теодор Старши¹⁹ заедно с Франките 18 лет, а Йоан²⁰, неговия родственик 32 години. Теодор²¹ Младия, неговия син, 14 лет. Михаил Палеолог²² отнел Цари-град от Франките през годината 6769 (1261)²³ и царувал 24 години. Андроник²⁴, сина на Палеолог - 30 години. Този ¹ имал непълнолетен син на име Кало-Йоана²⁵ [11] и когато видял себе си стар и близо до смъртта, тъй като нямал не при себе си повече потомци, то той повикал Кантакузин и му казал: виждаш ли, аз умирам, а моя син е малолетен, бъди ти Император (и го венчал той за Император пред народа), но за моя син се погрижи, та, ако той бъде жив, да бъде някога Император.

Царуването на Кантакузин.

Кантакузин²⁶ бил поставен за Император през 6804 година [12] (1347) ². В това време някой си Болярин някой си Турчин на име Отман²⁷ с много Турци присвоявал много земи на изток, поробвал ги, ограбвал ги и накрая достигнал град Бруса, където и умрял Отман. На негово място го последвал сина му Оркан²⁸. (Тогава Турците) завзели брода [13] при Калиполи и сториха много зло на Християните. Кантакузин отбранявал (страната) и не допускал да преминават през морето. След това Оркан умрял и на негово място бил Мурат²⁹, който много се насилвал да премине през морето. Когато Кантакузин видял, че не може да му се противи, тъй като хранилището на хазната и средствата за издръжка на войската обеднели, той казал на Александър³⁰, Господаря на Славяните и градовете и Господаря на Сърбите³¹, и на Деспота Углеша и на краля Вълкашин³², та те да му изпратят войска на [14] помощ. Те не поискали и отговорили: “отбранявай се сам, както умееш”. Много се опечалил Кантакузин и още веднъж изпратил при тях да им кажат: ако сега не искате да ми помогнете, то после вие ще се каете; те пък отговаряли: когато Турците дойдат при нас, тогава ние ще се отбраняваме. Тогава се обвързали с големи клетви Кантакузин и Мурат и написали удостоверителни грамоти за това, че не ще разоряват нито Румелия, нито Македония, нито другите гръцки области. [15]

Турците обещали, че ще бъде така. После Кантакузин отстъпил на Турците Калиполския брод.

Когато Турците преминали морето и завладели Империята.

Тогава била 6834 г. (1365 ³), когато Амурат направил набег с Турците: и нападнали те Славяните и имали първо сражение с Асен³³, сина на Александър. Тогава загинал Асен и с него много Славяни, после Славяните се съединили с Михаил³⁴, сина на Александър и продължали [16] да се сражават, но и този загинал, а Турците поробили безчетно много народ и го отвели в Калипол. Тогава умрял Кантакузин³⁵ и той царувал 25 години.

Царуването на Кало-Йоана.

Кало-Йоан достигнал мъжка възраст и се възкачил на престола на своя баща Андроник през 6845 (1355 г.) Кало-Йоан имал двама синове на име Андроник и Мануил. Андроник и Челеби (Цалапие) се сговорили да убият [17] своите родители, Челебия - Мурат, Андроник пък - Кало-Йоан. Но те узнали (за това) и ослепили синовете си, Мурат - Челеби, Кало-Йоан - Андроник, и живели в съгласие и мир Мурат с Кало-Йоан. Тогава отново се вдигнал Мурат с Турците срещу Углеш и срещу Вълкашин. Те събрали голяма сръбска войска и решително се сразили с Турците, и много кръв пролели двете войски; Турците накрая победили. Углеш с Вълкашин загинали в долината на Марица, [през] годината 6879 (1371)³⁶. Турците заловили много в [18] плен и [ги] завели в Калипол. Тогава се помрачало слънцето по средата на половината ден, така че се виждали звездите. По това време умрял Александър, Господаря Терновски³⁷, и вместо него бил Шушман³⁸. Мурат пък изпратил да искат ръката на неговата сестра, която той по неволя дал, за да бъде владетелка. После Мурат с Турците се вдигнал и завзел Терново и много други градове заедно със Славянската земя. Посегнал и на царството на Кало-Йоана в Цари-град, Турците пристъпили клетвите и завоювали всичко около Калипол, [19] завзели и цяла Македония. Тогава умрял Кало-Йоан през 6880(?)³⁹ (1390) и царувал 35 години.

Царуването на Мануил Палеолог.

Наследил вместо него сина му Мануил⁴⁰ Император.

Тогава се вдигнало голямо множество Турци и започнали да грабят и завземат земи и градове, завзели и Морея и Драч (Дурацо) даже до Далмация и цялата Албанска земя и започнали да унищожават владичеството на Християните, така че никой [20] нямал сили да се изправи против тях; после те се отправили и срещу Сербите и водили там голяма война, така че много кръв се проляла и безчетно много загинали. Тогава един воин на име Милош Кобилич, витяз и мъж доблестен, се приближил с умисъл и побол с кинжал Мурат-бег и така той загинал⁴¹. По това време Шушман, Господаря на Славяните убил Дан Воевода⁴² и Господаря Румунски. После се опълчил Баязит Бег⁴³, сина на Мурат и, се сразил с Лазар⁴⁴, Сръбския Господар, [21] победил го и го убил, а сръбската земя подчинил; налагайки данък, поставил за княз Деспот Стефан⁴⁵, [през] годината 6897 (I389). След това се обърнал Баязит с Турците срещу Румунците и в борба ⁴ с Мирчо Воевода така силно [22] се сразил⁴⁶, че настанал мрак, не се виждала светлина от множеството стрели. Баязит, накрая загубил своята войска съвсем, а пашите и воеводите загинали всички. Тогава загинали Константин Драгович⁴⁷ и Марко Кралевич⁴⁸, а толкова много кръв била пролята, че цялата долина била окървавена. Баязит между това, изплашвайки се, избягал и, преминавайки Дунав, поставил наблюдатели на всички бродове, Шушман пък, Славянския Господар, хванал, убил го [през] годината 6903 (1395)⁴⁹ и тогава завзели Турците цялата Славянска земя. [През] годината 6905 (1397, [23] т. е. след септември) Сигизмунд⁵⁰, Унгарския крал, събрал всички сили от западните земи, Господата Воеводи, Боляри, Немци и Французи и по суша и по Дунав, на който не се била виждала водата от множеството кораби. С него бил Мирчо, Воеводата Румунски, а от Мануил Палеолог от Цариград дошли много кораби, напълнени с воини, от Венеция пък 30 кораба. Краля после тръгнал по суша към Дунав с голяма пищност и с избрани воини, светло въоръжени, сияещи [24] така, че, изглеждало, че слънцето свети. Достигайки град Никопол, той искал да превземе Никопол, но Баязит събрал от целия изток Турци, които бързо и решително се устремили в бой със Западните. Голямата борба продължила много време, но Турците победили Унгарците⁵¹. Краля се спасил на кораб, тъй като Баязит го гонил до Дунава. И така краля, пристигайки с слава, с голям срам се върнал, съвсем изгубвайки воините си, след които останали само човешки кости, така [25] че било невъзможно хората да орат полето [където станало] сражението. Но Баязит не се бавил, но през 6906 (1397 или 1398 г.) се устремил на Запад нагоре по Дунав, за да завладее царството, но завзел само едно-друго, и пленил Господаря Страцимир⁵², подчинил го на себе си и го направил данъкоплатец ⁵, [26] после нахлул в унгарската земя, грабил и палил до Буда и се завърнал с безчетно множество роби. После се обърнал Баязит с Турците срещу Цари-град, за да го завладее и се устремил срещу Гръцката земя. Когато пък Гърците излезли да ме се поклонят, той никого от тях не искал да приеме, но, властвайки в Андрианопол, [27] настъпил към Цари-град. Жителите на Цари-град заедно с Император Мануил се изплашили, когато Баязит изпратил при Императора, [пратеници] (искайки), да го пуснат да влезе в града. Не знаейки какво да правят, освен да прострат ръце към небето, да се молят на Господ Бог, по съвет на двора, те изпратили скъпи дарове, и молили за мир, обещавайки данък. Но той даже не искал да приеме даровете и, желаейки да влезе в града, казал: “искам да превзема вашия град, вас пък искам да прогоня бедняци; махайте се, където искате”. Когато чули това [28] Гърците, то те само въздишали към Господ Бог от дълбините на своята душа. Турците между това се приближили до стените на града и хвърляли в града непрестанно толкова много стрели, че не се виждало слънцето от гъстотата им, а от звука им въздуха се разтрисал, сякаш от гръм. Но нищо не успели при цялата своя заплаха, защото тях ги прогонвали с пушки и смола и не ги допуснали до Галата, където ти биха могли да причинят беди. А Баязит стоял на високо място и, виждайки света София, казал на своите Боляри [29] , “там искам да се поселя с моята жена”; така и всичките боляри, където само видели красиви църкви, си ги определяли за място за живеене. После първо да атакуват Галата, поставили стълби и започнали да удрят по нея с топове и разрушавали твърдините на града, пробивайки често стените. Но, това, което денем разрушавали Турците, то нощем възобновявали Франките, така че Турците се удивявали виждайки ги на сутринта цели. Те не се досещали за това, че и Франките ще ги посрещнат от града с топове и ще ги заставят да се отдръпнат. [30]

Когато веднъж Турците се опитали да нахлуят чрез подкопаване в града, то Франките се изплашили, събрали Гърците от Цари-град да ги отбраняват и по този начин, помагайки си един на друг, се борили едни пред други против враговете точно 6 години. Помагали им също с продоволствие и оръжие от Кафа, от всички, още не заети от Турците острови, а също била доставяна помощ и от Венеция. Гърците пък и Франките изкачвайки се на градските кули прогонвали и отблъсквали Турците с олово, смола и топове. [31]

Изкопавайки в земята проходи, правели излази нощем от града и убивали множество Турци. Когато, накрая, Баязит видял, че през цялото това време той нямал никакъв успех, и че само загивали неговите воини, то той се отправил гневен и със срам към своето място. Тогава въстанал Тамерлан, владетеля на Татарите, който [като] устремил войската си срещу Баязит, победил его. В тази война загинал Баязит през 6910 (1402 г.)⁵³. Гърците пък благодарили тогава на Господ Бог за избавлението им от враговете. На мястото на Баязит бил поставен [32] Челеби Мусулманин (Сюлейман) и в 16-тата година (?) от неговото царуване зимата била дълга и зла. През 6917 (1409) умрял добрия Християнин Император Кало-Йоан, племенник на Император Мануил. През това време се опълчил Мусия с Румунните, Славяните, а Деспот Стефан със Сърбите и, отправяйки се към Цари-град, воювали с Челеби, желаейки да овладеят Цари-град. В сражението, станало вън от града при Космидия, Челебия бил победен, много Турци загинали [33] и това последвало през 6918 (1410) ⁶. После погубил Mycия Влкан и Лазар - юли 6-ти, 6921 (1413) година. През тази пак година се устремил Мусия да обсажда Бердо, но загинал край река [34] Искър⁵⁴. На [негово] място⁵⁵ — Мурат ⁷, през 6926 (1418) Мирчо Воевода, Господар на Румуните (умрял?). — През 6934 г. (1426) разорил Мурат сръбската земя, и през тази година умрял Стефан Господина Сръбски. През 6937 (1429) покорил Мурат Смедерево, август 27, изгонил Григорий и Тома и, хванал и вързал Степан, хвърлил го в тъмница. През [35] 6950 (1442) убил Янкул Воевода Мезит-бега в земята Румунска, а на другата година воювал Янкул с Турците в земята Румунска на Яловница⁵⁶, победил така, че безчислено множество Турци загинало. Тогава се опълчил Деспот Георги с Унгарците и Сърбите, преминал Дунав при Слатина, и победили Турците.⁵⁷ Сърбите тогава пак завзели Смедерево, а Тауд-Бег с Турците, въстанал, разбил Сръбската войска при Ситница. През 6953 (1445) година се опълчил Владислав⁵⁸ с голяма войска против Турците; смело се борил, [36] но Турците тогава победили, а Владислав загинал при Варна⁵⁹. ⁸ 6956 (1448) опълчил се Мурат Бег с Турците на война с Тома, господина Босненски, победил го, и Турците завзели тогава Босна. През тази пък година воювал Мурат с Янкул Воевода, и Янкул бил победен, а Турците завзели Косово⁶⁰. През следващата година умрял Мурат Бег, февруари 4-ти ден. [37]

Царуването на Махмет, сина на Мурат.

Когато Махмет⁶¹ бил поставен за Император било числото на годините 6960 (1452). Събирайки отвсякъде Турци, устремил безчисленото тяхно множество за завоюване на Цари-град. Първо обкръжил Галата и я обсаждал до този момент, докато не я получил. Обсадил после Цари-град с цялото изкуство, с цялата сила и мъжество свое, след усиля и проливане на [38] кръв, Турците влезли в Цари-град. За Цари-град. През 6961 (1453) година покорил Мохамет Цари-град, месец май 29 число, в петък. Построилия Цари-град се наричал Константин⁶², син на Конста и Елена, а после този, който бил Император, когато Турците превзели Константинопол, също така се наричал Константин⁶³. От Адам до построяването на Константинопол имало години 5836, от Рождество Христово 318 години, а от Константин, построилия града до превземането му от Турците изменили 1125 години. Когато пък те [39] за пръв път преминали при Калипол, тогава била годината 6867 (1359). Тогава започнала да възниква земята Молдовска. Превземайки от Гърците града, Турците убили техния Император, всички Боляри, всички началници и унищожили цялата Гръцка власт. Магомет пък изпратил писма до всички страни, към Кралете, Господарите, Воеводите, обявявайки себе си за Император, и до сега се нарича той Бег. От това време той винаги враждувал с всички земи и, не намирайки съпротива (отмъщение), простирал своята власт на [40] всички стани. През 6963 (1455) година разбил Магомет Сърбите и превзел техния град Бердо, Ситница и други и опълчвайки се Магомет на Белград, за да го покори, се борил с Янкул. И Янкул с Рицарите кръстоносци победил Магомет, който се върнал със срам. После Магомет изпратил Паша, който покорил Смедерево, град, наречен Ресава и много други градове. През 6969 (1461) година се отправил Магомет по море на изток, покорил градовете на име Синоп и Трапезунд и се сражавал [41] с Юзум-хасан и го победил. На третата година се отправил и покорил цяла Босна, [през] годината 6974 (1466) разорил Магомет Албания, много убил, прогонил от земята Господаря Скендер и построил там град, ⁹ който нарекъл Конюх. [42] На другата година се устремил по друг път към Албания и разорил Томорница. [През] ггодината 6976 (1468) тръгнал Магомет [43] срещу Карамания и разорил град на име Галов и много други карамански градове покорил, а също Негропонт (покорил). [През] ггодината 6981 (1473) се опълчил Магомет с голяма войска срещу Юзунхасан, не можал в нищо да успее и в Ефратската долина загубил воеводи, Паши и почти цялата войска. Там загинал и Хасан Мурат, Румелийския Паша. [През] годината 6983 (1475) изпратил Магомет голяма войска в Молдовската земя на Стефан Воевода и тогава безчислено множество Турци загинало. Но през 6984 (1476) отново повдигнал [44] самия Магомет голяма войска срещу Молдава, и решително се били при бялата долина, и тогава Турците победили и причинили голяма беда на Молдавците. И с Египет воювал той, но не успял, и се сражавал с Иверците. Когато пък била годината 6989 (1481) Магомет умрял, и го наследил син му Баязит⁶⁴. Първо Баязит нападнал град Килия и Белград (Акерман) и ги превзел от Стефана Воевода, после се отправил срещу Арабите и Египтяните, но нищо не успял и загубил войниците, и, завръщайки се от там със [45] срам, пристигнал с малко количество войска. И когато била годината 6997 (1489) отново изпратил Баязит голяма войска срещу Египтяните и срещу Арабите, но твърде много загинали. В Цари-град тогава се случило едно произшествие. От небето изведнъж паднал гръм, запалил барута и разорил наоколо много домове, много загинали, земята пък се разтресла и, изглеждало, че някой Цар тогава ще загине.

Коментари на Григорович

1. Летописеца е пропуснал царуването на Андроник Стари. Всичко това, което тук се разказва се отнася към 1341 година.

2. Числото на годините не съответства на времето, когато е управлявал Кантакузин. 6804 (1306) година се отнася към царуването на Андроник Старши, който е пропуснат (вж. бел. 1). Без да променям числата на годините от сътв. на света поставям годините от Рождество Христово съгласно с изтеклото време.

3. Вж. бележки 1 и 2.

4. Това произшествие по сръбските летописи се отнася към 6903 т. е. 1395 година. Сражението, в което бил разбит Баязид⁶⁵, станало при Ровине, което, по разказа на Българите, е близо Букурещ, по пътя за Крайово и се нарича сега Келоугерово.

5. По други Български известия Страцимир⁶⁶, царя Български и съпругата му, Ирина, умрели през годината 6965, т. е. 1457. Възможно е все пак, това да е годината на кончината не на Страцимир I, а на Страцимир II, сиреч, по всяка вероятност, е имало двама Страцимировци.

6. Към това време се отнася още известието, от което може да се възползва сръбската история. То е преписано от краткия гръцки летописец Патриарх Доситем, в неговата История на Ерусалимските Патриарси, стр. 871. tw 6919 ilJen o Mwushs apo Tatarwn kai edywJh tw Basilii kur Manouh mhnas pente. 

7. На место. — Мурат. Тук в ръкописа е направен значителен пропуск. Сбито указвайки за междуособицата между синовете на Баязид, летописеца е пропуснал царуването на Мохамед. След 6934 година, т. е. 1426 година, редът е възстановен.

8. За това знаменито събитие друго Българско сказание: Краль Владислав пойде в Доброджа и обступи град Варна, Султан же Мурат, слышав сия взя 300 хилиада войску и придвари на Варна, а Султан Махмут прииде на Шумен и сразишася и оубиша Турци Владислава краля лета 6958.

9. Привеждам съвременно известие за произтеклото, касаещо българската история: Архиепископ Бльгарскы кур Дорофеи предвижетсе в Константин град царем Мехмедом и с множаишими от Болиар охридскыих — взвращающоусе тогда царю с воинством от стран арванитскых — поеже пленити емоу многаа множьства от иже в странах онех живущих душ и тем вьразиленение и работоу разведеном быти инех же — и острием ороужа поразити и в странам Италийским Скендера прогнати иже леты довольными даже и дотоли државою арванитскою владычьствовавшаго, сына оубо иав иако Ивана Кастриота и сьздати тамо град величаишии рекомыи Конюх в петое десетым царствиа лето, от сзданиа же мироу в лето 6974. Из ръкописна приписка към номоканон от XV ст.

(прев. В. И. Григорович)
Текста е преведен от руски по изданието: О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV - XV в., преимущественно в XIV и XV столетиях. Казань. 1859, въз основа на електронното издание на текста на сайта „Восточноя литература”

БЕЛЕЖКИ:

1. Михаил VІІ Дука (1071-1078)

2. Мокса сравнява своята писателска работа с управлението на кораб

3. Никифор ІІІ Вотаниат (1078-1081)

4. Алексий І Комнин (1081-1118)

5. Мануил І Комнин (1143-1180)

6. Алексий ІІ Комнин (1180-1183)

7. Андроник І Комнин (1183-1185)

8. Исак ІІ Ангел (1185-1195; 1203-1204)

9. Алексий ІІІ Ангел (1195-1203)

10. българския цар Калоян (1197-1207)

11. мощите на св. Иван Рилски били пренесени от София във Велико Търново през 1195 от по-големия брат на цар Калоян – цар Иван Асен І Белгун

12. става дума за повторното управление на Исак ІІ (1203-1204)

13. Алексий ІV Ангел (1203-1204)

14. Алексий V Мурзуфул (1204)

15. Мокса бърка Алексий ІV с Алексий V. Алексий ІV е потърсил помощта на кръстоносците за да върна на престола детронирания си баща Исак ІІ.

16. 12 април 1204

17. Цариград бил отвоюван на 25 юли 1261г.

18. Иван Асен ІІ получил като подарък от Латинската империя мощите на св. Петка Епиватска, които до падането на България под османска власт се съхранявали в дворцовия храм. в Търново.

19. Теодор І Ласкарис (1204-1222)

20. Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222-1254)

21. Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258)

22. Михаил VІІІ Палеолог (1259-1283), пропуснат е Йоан ІV Дука Ласкарис (1258-1261)

23. 25 юли 1261г

24. Андроник ІІ Палеолог (1282-1328)

25. Йоан V Палеолог (1341-1391), син на император Андроник ІІІ Палеолог (1328-1341)

26. Йоан VІ Кантакузин (1347-1354)

27. султан Осман І (1281-1326)

28. султан Орхан (1326-1360)

29. султан Мурад І (1360-1389)

30. българския цар Иван Александър (1331-1371)

31. Кантакузин се обърнал за помощ към сръбския цар Стефан Душан (1331 – 1355). Душан отказал, а също разубедил и цар Иван Александър, който преди това се бил съгласил да окаже финансова помощ

32. ролята на братята Вълкашин и Углеша нараства след смъртта на Душан.

33. Иван Асен – първородния син на цар Иван Александър от първия му брак с влахкинята Теодора (монахиня Теофана). Според Мавро Орбини Иван Асен бил отровен от втората съпруга на Иван Александър – Сара, но най-вероятно е починал от чумната епидемия върлуваща по това време. Починал е преди 1347г. Иван Александър имал от брака със Сара още един син с името Иван Асен.

34. Михаил Асен – втория син на цар Иван Александър от първия му брак с влахкинята Теодора (монахиня Теофана). Починал е към 1354-1355г. Името му често се споменава в народните песни.

35. Кантакузин абдикирал през 1354г., а починал през 1383г.

36. Става дума за битката при Черномен 1371г.

37. Мокса е пропуснал да отбележи датата 17 февруари, която я има в Безименната българска хроника

38. българския цар Иван Шишман (1371-1395)

39. Годината 6880 Мокса е заел от Безимената българска хроника. Тя отговаря на 1372г. В скобите Григорович е сложил 1390 като година на смъртта на Йоан V.

40. Мануил ІІ Палеолог (1391-1425)

41. Става дума за Косовската битка през 1389г.

42. влашкия воевода Йоан Дан І (1384-1384)

43. султан Баязид І (1389-1402)

44. сръбския княз св. Лазар (ок. 1365-1389)

45. деспот Стефан Лазаревич (1389-1427)

46. става дума за битката при Ровине крал р. Арджеш

47. велбъждкия деспот Константин Деян

48. прилепския крал Марко (1371-1395)

49. Мокса отново не посочва датата 3 юни 1395, която фигурира в Безименната българска хроника

50. Сигизмунд Люксембургски (1387-1437), унгарски крал и император на Свещената Римска империя

51. Битката при Никопол станала на 25.09.1396г.

52. цар Иван Страцимир (1355-1396) – след битката при Никопол, Страцимир бил заловен и изпратен в Бруса

53. В битката при Анкара Баязид І само бил пленен, а по-късно се самоубил поглъщайки отрова

54. става дума за известната битка при Чемурли през 1413г., в която султан Мехмед І Крисчи (1413-1321) разбил и убил брат си Муса. С това сражение настъпил края на междуособиците настъпили след смъртта на Баязид І.

55. Мурад ІІ (1421-1451) наследил Мехмед І Крисчи (1413-1321)

56. На 02.09.1442г. съюзната влашко-унгарска войска разбила при р. Яломица румелийския беглербег Шахабедин паша.

57. става дума за първия поход на Владислав ІІІ Ягелон, при който била възстановена властта над Сърбия на деспот Георги Бранкович (1427-1456)

58. Владислав ІІІ Ягелон Варненски

59. 10 ноември 1444г.

60. Под командването на султан Мурад ІІ (1421-1451) на 17-19 октомври 1448 г. на Косово поле турските войски нанесли катастрофално поражение на християнската армия предвождана с Ян Корвин (Хуниади).

61. Мехмед ІІ Фатих /Завоевателя/ (1451-1481)

62. св. Константин І (324-337), син на Констанций Хлор (305-306) и св. Елена

63. Константин Драгаш Палеолог (1449-1453), син на Елена, от там и твърдението, че империята създадена от Константин син на Елена, щяла да загине при Константин, син на Елена. По ирония на съдбата и последният император на Западната Римска империя - Ромул Августил (475-476) е носил имената на първия крал на Рим – Ромул (753-716г.пр.н.е.) и първия император Октавиан Август (27 г.пр.н.е. – 14г.).

64. султан Баязид ІІ (1481-1512)

65. В битката при Ровине победил султан Баязид І, макар и успехът да бил съмнителен като при Косово през 1389г.

66. Доста интересна бележка на Григорович. Съпругата на цар Иван Страцимир се е казвала Ана. Поне на мен не ми е известно да е имало бълг. цар Страцимир, който да е бил женен за Ирина и да са починали през 1457г. По едно също съмнително сведение Фружин (посочен погрешно като син на Страцимир) починал през 1460г. в Брашов.

©АЛД