ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Султан Баязид І Илдъръм (1389-1402)

Ферман на султан Баязид І Илдиръм, съпровождащ мъртвото тяло на султан Мурад до кадията на Бруса и Сюлейман-бег написан в годината 791 от Хаджира, а от Рождеството на Христа

Този ферман е един от първите държавни актове на султан Баязид І, след като баща му – султан Мурад І бил убит от Милош в битката на Косово поле.

Ферманът е бил включен в съставения от Феридун бег († 1573г.) „Сборник от разни писма на султаните”. По нареждане на Мехмед Соколович в продължение на три години и 8 месеца събирал в 2 ръкописни тома документи издавани от по-раншните турските султани. През 1848г. с разрешение на султана сборника бил издаден в 300 екземпляра, а след 10г. били отпечатани още 600 екземпляра. В т. 1, стр. 113-115 е поместен един ферман издаден от името на султан Мурад І и фермана на султан Баязид І до кадията на Бурса и сина си Сюлейман. Най-вероятно за да спечели време да закрепи положението си, Баязид наредил да се изготви първия ферман, според който султан Мурад победил и останал жив. Вторият ферман, съобщава действителните събития и се дават тайни разпореждания.

Текста на фермана е представен въз основа на сръбския превод от турски, публикуван в „Гласник”, брой Х, година 1858, стр. 250-258г. Там в предговора се казва, че оригиналът на фермана се е съхранявал в Цариград у Константин Николаевич, който предоставил текста за публикуване на Дружеството за сръбска словесност, но в случая най-вероятно става дума не за ръкописа от ХІVв., а за екземпляр от някое от по-късните издания. Частично текста на фермана го има на руски език в ”История средних веков – хрестоматия”, съст. В. Степанова и А. Шевеленко, М., 1988г., ч.2, стр. 38-39 и на български в ПСБКД.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

На тебе, кадията на Бруса, който си най-справедлив измежду мюсюлманските съдии, който си най-добродетелен измежду духовниците (мевляна) на единия Бог, който си извор на мъдрост и добродетели, наследник на пророческото знание и който си обект на моята царска благосклонност - нека се умножат добродетелите ти – и на тебе мой първороден Сюлейман бег, които сте най-верни измежду верните, които сте цвят на мюсюлманството и украса на пресветлите Мека и Медина – нека останеш до века с чест!

Когато пристигне при вас настоящия мой велик ферман, нека ви бъде известно, че след победата, която по Божия повеля беше удържана на Косово поле, моя баща султан Мурад, който в живота беше щастлив, а в смъртта – мъченик, при все това, че той след видяното на сън, се помоли на всевишния творец да го удостои с мъченичество, невредим и в пълно здраве се върна от боя в шатрата, която се издигаше високо до небесата, и в това време, когато ние изпитвахме най-велика радост и задоволство, гледайки, как отсечените глави на бановете се валят под конските копита, как едни стоят с вързани ръце, а други с пребити мишци, - изведнъж съвсем неочаквано някой си, на име Милош Копилич, дошъл с лукавство и притворство казвайки, че е приел ислямската вяра, умолявайки да бъде приет в редовете на победоносната войска. И когато бил допуснат по негова молба да целуне кракът на светлия султан, вместо да изпълни това, той неустрашимо насочил в славното тяло на пресветлия султан отровен нож (ханцар), който бил скрит в ръкава му, и нанасяйки му тежка рана, го напоил с мъченически шербет. Той вече е отведен на онова място, което всемогъщия творец е определил за мъчениците, пророците, верните и безпорочните. Неговата душа подобно на птица лети сега по райските поля засети с алени цветя – нека божията благодат се излее върху него! Щом споменатия Милош извършил това дело, започнал да бяга между войниците, които блестели като звезди на небето, но бил застигнат от храбрите войници и насечен на парчета.

Аз щом чух за станалото, самият се втурнах към мъченическата постеля, но него, султана, заварих мъртъв; в това време беше донесено, че и моя брат Якуб-бег е отишъл във вечността. Аз самия изпратих светлия сандък с тялото на моя баща с доверени хора, за да бъде погребано. Когато пристигне тялото, вие го погребете, но не казвайте никому за случилото се; напротив, покажете пред народа знаците на победата, та неприятелите да не могат нищо да забележат.

Така за знаете и в този момент да вярвате на светото познание.

Написано в средата на месец Шабан, 891 година.