ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 7

 

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.58-71 (гръцки текст) и т.3 стр. 21-26 (немски превод).

Ръкописи:

A = Athos, Dionisiu, 219, ff. 173V – 174 V.  Сборника се намира Света гора, в манастира „Дионисий”. Сборника съдържа в по-голямата си част теологични трактати от Йоан Златоуст, Григорий Нисийски и др. Текста на хрониката в този сборник се датира между 1425-1435г. В същия сборник се намира и хроника

V = Venedig, Bibl. Marciana, gr. 408 (coll. 672), ff. 145-146 V.  Сборника са намира във Венеция, Библиотека „Марциана”.

Между двата ръкописа има някои различия, които са дадени в текста със съответните означения (А, V).

Издания на текста:

J. Müller, Bizantinische Analekten. Sitzungsber. K. Akkad. Wiss. Wien, phill. – his. Cl. 9 (1852) 389-394 ( Hs V). – L. A. Nr. 52 ( 8.88-89; Hs V, без Бел. 1-4). – L.A. Nr. 15 (8.31-33; Hs A).

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

1       Виж, как Константинопол беше превзет от италианците! Латинските топарси1 и контове, които завзеха Константинопол с бой, са следните: Енрико Дандоло2, дож на Венеция, маркиза на Монферат Бонифаций3, Балдуин, графа на Фландрия, графа на Сент-Пол Ерик4 (!), граф Людвиг от Блоа5 и други, с помощта на венецианския дук. Те имали 110 теглени от коне дромони, 60 големи кораби и над 70 големи кораби с платна. Подразделението се състояло от 1 000 избрани конници и 3 000 пехотинци. Когато латинците пристигнали в града, бил месец юли, в 6711 година. И те започнали да се сражават (още) по времето когато  Алексий Комнин Бамбакорабд6 бил император; той управлявал 8 години, 3 месеца, 10 дни.

2       и когато той избягал, приел царството племенника му Алексий7, сина на  ослепения Исак Ангел8, 6 месеца и 8 дни.

3       (V) удушен от Алексий Дука Мурзуфул9 – този Мурзуфул управлява 2 месеца и 16 дни. През тези дни Градът бил превзет от латинците, на 12 април, през 7 индикт, през 6712 година10. Завземането станало по следния начин: по времето докато въоръжените сили на латинците се сражавали от северната страна на морето 2 латинци извършили геройска постъпка и скочили от трапа на техния кораб сражаващ се при Петрион — там, където вътре се сражавал Алексий Дука — и те се спуснали при тамошната кула въоръжени с мечове. Когато навиращите се на това място ромеи не могли да ги прогонят или убият, тъй като те били силни и героични, също така и другите латинци дошли от трапа в кулата. В това число бил също така някой си Петър, латински рицар, който влязъл първи от тамошните врати в Града. Той изплашил ромеите, които били там и ги обърнал в бягство. Императора, който останал съвсем сам, също така избягал и Градът бил завзет от латинците. Латинците позволили на бягащите ромеи да излязат през Златните врата. Тогава християнската пасха беше на 25 април. За ужасите, които латинците извършили в Града, чети (да това) в книгата на Никита Хониат11, и ще узнаеш това. Много сълзи предизвиква случилото се тогава. Италианците владели Градът 58 години. (A) Латинците превзели Константинопол през 6712 година, на 12 април, понеделник, и го държали 58 години с насилие.

1        (V) Когато царувал при Михаил Комнин Палеолог12, Константинопол бил превзет от кесаря Алексий Стратегопулос през 6769 година, на 25 юли. Михаил Палеолог господствал в Града, и умирял, на възраст 58 години, следа като царувал 24 години без 20 дни. Тогава сина му Андроник13 бил на 24 години. Когато Палеолог умрял, била 6791 (година).

(A) Ромеите отново превзели Града през 6769 година, на 25 юли.

5   Виж: Палеолозите до ден днешен, т.е. до 6899 (година), 14 индикт, са царували 130 години. Аз намерих следните знаци на Михаил Палеолог, който встъпил в уния с латинците: П.П.П. Разчитат се така: Палеолог умря в Петък на мястото Пахомион.

6    (V) През 6834 година14 Пруса15 се предала на неверните агаряни, 6 април.

(A) Турците превзеха Пруса (през) 6834, 6 април.

7    (V) и през 6839 година16 град Никея17 също се предал на агаряните.

(A) в по същия начин и Никея (през) 6839.

8   (V) умря император господин Андроник Палеолог Млади18, син на  императора господин Михаил, през 6849 година, 9 индикт, 15 юни, събота.

(A) императора господин Андроник Палеолог умиря през 6849 година, 15 юни.

9    (V) Неговия син императора Йоан Палеолог19, бил коронован през 6850 година, 10 индикт, на 19 ноември, понеделник. Тогава той бил та 10 години.

(A) неговия син, Йоан Палеолог, бил провъзгласен на 10 годишна възраст за император през 6850 година, на 19 ноември.

10 (V) през 6854 година20, при царуването на Ана Палеологина и нейния син Йоан Палеолог, когато беше патриарх Йоан Априн21, на 19 май, петък, през нощта, рухна източната част на черквата „Света София”, т.е. едната абсида и една трета от купола и още няколко освен тях, и разби великолепния амвон, свещеническия олтар и всички свети икони.

(A) през 6854 година рухна олтарната абсида на „Света София”, когато беше патриарх Йоан Априн.

11      (V) през 6855 година22, 6 октомври, петък, беше завършен конха (полукупол) с абсидата.

12      (V) през 6857 година23, 15 индикт, при царуването на Йоан Кантакузин24, 5 март, четвъртък, погина целия ромейски флот, и латинците откарваха корабите празни към Галата тогава, така също Факеолатос живя.

13      (V) през 686225 година, 7 индикт, на 2 март, през нощта срещу православната неделя, при царуването на Йоан Кантакузин, имаше силно земетресение, така че и стените на Галиполи и на селищата в околността бяха разрушени; Бог знае заради какви грехове, бяха предадени на агаряните.

(A) през 6862 година, когато беше император Йоана Кантакузин, имаше силно земетресение на православната неделя, та и стените на Галиполи рухнаха.

14 (V) през 6870 година26, 15 индикт, при царуването на Йоан Палеолог, имаше чума, която започна през месец септември и продължи цяла година.

(A) през 6870 година  имаше чума, която започна през септември и продължи до август включително.

15      15 (V) в средата на тази година, през месец март, Орхан27 също умря.

16      16 (V) през следващия 2 индикт патриарх Калист28 отиде като апокрисиарий (пратеник) в Сърбия и там умря. И с него ходиха също основните църковни ръководители.

(A) Тогава, след 2 години, ходи патриарх Калист в Сърбия и там умиря.

17 (V) през 6884 година29, 14 индикт, император Андроник Младия30 проникнал в Константинопол, през вратата Пиги (т.е. вратата при Изворите), 12 август. Той обсаждал Града 32 дни.

(A) през 6884 година пристигнал с помощта на турците, (на) емир Мурад31 бей, императора господин Андроник Палеолог в Константинопол, който избягал заради метежа насочен срещу неговия баща, и през октомври хвърлил с сигурен затвор - кулата Анема своя баща господин Йоан Палеолог и двамата негови братя, деспотите господин Мануил и господин Теодор.

18      (V) и на 18 октомври, през 1 индикт, неделя, беше коронясан.

19      (V) през 2 индикт, през 6887 година32, на 1 юли, петък, бащата, императора господин Йоан Палеолог, и неговия брат, императора господин Мануил Палеолог33 проникнали в Града през Харисийската врата, и господствал като император. Но той отишъл към Галата, след като бил 2 години, 10 месеца и 20 дни император в Града.

(A) те избягали след три години по чуден начин от затвора, преминали на изток и се завърнали после с помощта на споменатия емир и влезли в Града, на 1 юли, през 6887 година. Но императора господин Андроник, избягал и преминал в Галата.

20 (V) този император господин Андроник умрял през 6893 година34, 8. индикт, на 28 юни, сряда, и бил погребан в манастира Христос Пантократор.

(A) след това, той се отправил към Селимврия; той продължил противоречията с баща си. И той се придвижил към бойното поле срещу баща си, (който бил) разположен при града Мелитиада, с държавната армия. Той бил победен, заминал обратно за Селимврия, след няколко дни леко заболял и умрял. И го погребали в манастира Христос Пантократор, в Константинопол, на 28 юни, през 6893 година.

21  (V) през 6898 година35, 13 индикт, в четвъртък, неделята на свети Тома, проникнал от Харисийската врата в Града господин Йоан Млади36, сина императора господин Андроник, 14 април, и той управлявал 5 месеца и 3 дни.

       (A) през 6898 година дойде по суша от Генуа императора господин Йоан Млади, сина на споменатия император господин Андроник, и тъй като той получил от емира Баязид37 помощ и армия, той проникнал в Константинопол, на 14 април. Но императора, дядо му, отишъл със своя син Мануил в укреплението на Златните врата. Той бил обсаждан от неговия внук и галатците, през времето когато споменатия император Мануил веднага с кораб, който намерил снаряден, отплавал за Родос, при рицарите-йоанити.

22  Императора господин Мануил Палеолог напуснал укреплението на Златните врата с пехотинци и немного конници на 22 (V) през 6899 година38, 14 индикт, 17 септември, събота, и той завзел Константинопол и прогонил своя племенник.

(A) през август същата година се върнал императора господин Мануил с две катърги от Родос и с тези от Лемнос и разположил армията в Христополис и с неговите собствени, и останалите малки кораби, и все хора от флота, освен рицарите от ордена на йоанитите, напуснал пеш укреплението на Златните врата. И прогони императора господин Йоан от Града и императора господин Мануил превзел отново Града.

23 (V) през 6899 година39, 14 индикт, в четвъртъка от втората неделя на поста, незабравимия император господин Йоан Палеолог умирял и бил погребан в манастира Одигитрия, 16 февруари.

(A) Господин Йоан Палеолог, щастливия и най-велик император, напуснал укреплението на Златните врата, тъй като то трябвало да се разруши по нареждане на емира. След разрушаването, почти в самия този ден, в който паднала кулата, в която бил обсаден императора, той самия също умрял. Това станало на 15 февруари, 6899 година и той бил погребан в манастира Одигитрия. Но на власт дошъл, император Мануил, неговия син.

24 (V) През 6891 година40, 6 индикт, 15 юни, император Йоан Кантакузин, с монашеско име Йоасаф, умрял в Морея, и там бил погребан. Немного дни след това пак там умрял и император Матей.

25      През 6903 година41, 3 индикт, през месец юни, започнал против него ужасна война безбожния сред турците, именно споменатия Баязид. Той действал (така) със сила почти 8 години, докато Тимур Ланг42 дошъл от Анатолия, който победил великия сатрап на персите, пленил го и цялата област на неговото владение на изток ограбил и опустошил, през месец август, 10 индикт; през това време когато благочестивия император Мануил се намирал на запад.

26      Посред войната, през 6908 година43, той заминал именно, за да търси съюз и помощ от тамошните християнски крале, след това, като още по-рано имал мир и добро съгласие между себе си и поставения там негов племенник, император Йоан44, и него оставил като император в Константинопол до неговото завръщане.

27      той се завърнал, след като, как казах, именно държавата на споменатия емир Баязид се разпаднала, през 691145 година, през юни, и той дал на  племенника си Солун, та да управлява там като император. А той самия бил император както преди, докато небесния цар го приел в царството си. Нему чест на веки, амин.

28      Но преди смъртта, този незабравим император Мануил Палеолог взел божествената и ангелска монашеска дреха и се нарекъл Матей. Но светия труп бил  погребан във всепочитаната и божествена черква на светия императорски манастир Христос Пантократор, през 6933 година46, на 21 юли, 3 индикт.

29      През юни 694347 сина му, деспота на Морея, Теодор, изпратил за прослава, покрит с тънко злато предмет, който (е възпоменателна) стела на неговия баща, императора, и на неговата майка, която е погребана в близък гроб до императора. Казват, че изразходвал за  изготвянето им 4 номизми.

 

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. В немския превод на Шрайнер топарсите са дадени като „князе”. Византийските автори използвали „топарх” за обозначаване на някои автономни владетели, а понякога и за висши държавни чиновници.

 „Конт” съответства на по-популярното „граф”. По-нататък в българския превод съм използвал за по-голяма яснота именно последното название, вместо използваното в гръцкия текст „комес”.

2. Енрико Дандоло е 41-я по ред дож на Венеция (21 юни 1192-14 юни 1205г.). В текста е наречен дож, а малко по-долу дук, но и в двата случая се има предвид едно и също. Енрико Дандоло бил един от основните ръководители на ІV кръстоносен поход. Той бил наред с бъдещия император Алексий (1203-1204) бил сред главните подбудители кръстоносците да се насочат на към Светата земя, а към Цариград – заради търговските интереси на Венеция и за лично отмъщение, тъй като на младини бил ослепен от византийците.

3. Бонифаций, дьо Монфера. Роден е около 1150г., през 1192г. станал маркиз на Монфера. До 12 април 1204г. оглавявал кръстоносната армия и дори на 13 април бил приветстван в Цариград като император. Под влияние на венецианците обаче за император бил избран графа на Фландрия Балдуин. Бонифаций се оженил за Мария – съпругата на сваления император Исак ІІ Ангел и основал Солунското кралство. На 4.ІХ. 1207г. бил убит в сражение с българите, а главата му била изпратена на цар Калоян.

4. В текста навярно има смесване на брата на Балдуин дьо Фландър и дьо Ено – Ерик (Анри, Хенрих) и графа на Сент Пол - Юг. Юг дьо Сен Пол е бил син на Анселим дьо Сен Пол и Йоланда дьо Ено (леля на Балдуин ІХ). До 1191г. графство Сент Пол било зависимо от Фландрия, а след това от Франция. Юг бил сред четиримата главни ръководители на ІV кръстоносен поход. Запазени са две негови писма описващи събитията около превземането на Цариград от латинците. През 1205т. заболял тежко от подагра и починал. Бил погребан в черквата „Св. Георги” в цариградския квартал Манган, а после тленните му останки били пренесени във Франция.

5. Граф Луи дьо Блуа и дьо Шартрен е роден през 1171г. Син е на загиналия през 1191гг. при обсадата на Сен Жан д’Акр граф Тибо льо Бон и на Аелис, дъщеря на френския крал Луи VІІ. Като малък с баща си взел участие в ІІІ кръстоносен поход. След това бил един от четиримата главни ръководители на ІV кръстоносен поход – заедно с Бонифаций дьо Монфера, Юг дьо Сент Пол и Балдуин Фландърски. Граф Луи загинал в битката при Одрин на 14 април 1205г.

6. Алексий ІІІ Ангел (1195-1203). Един от най-некадърните византийски императори. Детронирал и ослепил брат си Исак ІІ Комнин. За да си възвърнат престола Исак ІІ и синът му Алексий ІV потърсили помощта на кръстоносците, които обаче завладели Цариград и основали Латинската империя.

7. Алексий ІV Ангел (1203-1204), син на Исак ІІ Ангел. Алексий ІV с помощта на рицарите от ІV кръстоносен поход превзел Цариград, но скоро след това бил убит, а византийската столица била завзета от кръстоносците.

8. Исак ІІ Ангел (1185-1195, 1203-1204). Един от най-некадърните византийски императори. При неговото управление в българските земи избухнало въстание и те се отделили от Византия. Заради междуособиците с брат му Алексий ІІІ латинците превзели Цариград.

9. Алексий V Дука Морзуфул (т.е. Гъстовеждия), византийски император (1204)

10. т.е. 12 април 1204г.

11. Никита Акоминат от Хон е заемал ред важни длъжности във византийския двор и е автор на история описваща събитията от 1118 до 1206г. Неговото съчинение е един от основните извори за българската история за този период.

12. Михаил VІІІ Палеолог, византийски император (1259-1282); при неговото управление през 1261г. византийците отвоювали Цариград от латинците.

13. Андроник ІІ Палеолог, византийски император (1282-1328)

14. т.е. 1326г.

15. Пруса – град в Мала Азия. След като турците превзели градът, той станал тяхна столица наред с превзетия по-късно Одрин до завземането на Цариград.

16. т.е. 1331г.

17. Никея – град в Мала Азия, дн. Изник в Турция. По времето докато латинците държали Цариград, Никея била политически център на Византия.

18. Андроник ІІІ Палеолог, византийски император (1328-1341).

19. Йоан V Палеолог, византийски император (1341-1391)

20. т.е. 1346г.

21. Йоан ХІV Калека, цариградски патриарх (1334-1347)

22. т.е. 1346г.

23. т.е. 1349г.

24. Йоан VІ Кантакузин, византийски император (1347-1354)

25. т.е. 1354г.

26. т.е. 1361г.

27. Орхан І Гази, турски султан (1326-1360)

28. Калист І, цариградски патриарх (1350-1354; 1355-1363)    

29. т.е. 1376г.

30. Андроник ІV Палеолог, византийски император (1376-1379)

31. Мурад І Худавендигяр, турски султан (1360 – 1389)

32. т.е. 1379г.

33. Мануил ІІ Палеолог, византийски император (1391-1425)

34. т.е. 1385г.

35. т.е. 1390г.

36. Йоан VІІ Палеолог, византийски император (1390)

37. Баязид І Илдъръм (Светкавицата), турски султан (1389-1402)

38. т.е. 1390г.

39. т.е 1391г.

40. т.е. 1383г.

41. т.е. 1395г.

42. Става дума за прочутата битка при Ангара през 1402г., в която Тимур Ланг разбил и пленил султан Баязид І. След тази битка Османската империя изпаднала в тежка династична криза.

43. т.е. 1399г.

44. Йоан VІІІ Палеолог, предпоследният византийски император (1425-1448)

45. т.е. 1403г.

46. т.е. 1425г.

47. т.е. 1435г.