АНРИ ФЛАНДЪРСКИ

(1204-1205г.)

 

 

Печат на Анри Фландърски

 

            Анри (1174-1216г.) е син на графа на Хайнаут (среща се и като Ено, Балдуин V Хайнаутски, респ. дьо Ено) и Фландрия (Балдуин VІІІ Фландърски) и на Маргарет І Фландърска.

            Анри заедно с брат си Балдуин се присъединил към ІV кръстоносен поход. Въпреки продължителната подготовка, средствата набрани от организаторите не достигнали, за да се заплати на венецианците транспортирането на войската. Венецианският дож Енрико Дандоло (1191-1205) предложил да се направи отсрочка за част от сумата, ако кръстоносците помогнели на венецианците да превземат владения от унгарския крал адриатически град Зара. На 09.10.1202г. кръстоносната войска отплавала за Зара и на 18.11.1202г. завзела града. Междувременно синът на детронирания византийски император Исак ІІ Ангел – Алексий се явил в лагера на кръстоносците и потърсил помощта им, за да възвърне престола на баща си. Ръководителите на похода приели и това предложение. Блокадата на Цариград започнала около 05.06.1203г. След като не успял да се противопостави на кръстоносците, император Алексий ІІІ избягал от столицата. На 18.06.1203г. след като на престола бил върнат ослепения Исак ІІ Ангел, кръстоносците получили контрола над Цариград. На 01.08.1203г. за император бил коронясан и синът на Исак ІІ Ангел - Алексий ІV. Скоро обаче отношенията между кръстоносците и  императорите се обтегнали. От това се възползвал Алексий V Мурзофул, който извършил преврат и детронирал Исак ІІ и Алексий ІV. Това още повече влошило отношенията между византийци и латинци. Кръстоносците предприели нападение на Филе, като походът се предвождал от Анри Фландърски, който бил съпровождан от Жак д'Авен, Бодуен дьо Бовоар, Йод льо Шампаноа дьо Шамплит и брата на последния Гийом. Филе бил завладян и плячкосан. На връщане обаче им била устроена засада от Алексий V Мурзуфул. Византийците нападнали ариергарда на войската командван от Анри, при преминаването му през гората. Кръстоносците удържали победа, а от разбитата византийска войска била отнета носената икона на св. Богородица.

            На 12.04.1204г. Цариград бил превзет от кръстоносците. С това се сложило началото на Латинската цариградска империя. След завземането на града Анри се настанил във Влахернския дворец.

            В полунощ на 9 срещу 10 май 1204г. Балдуин І Фландърски бил избран и провъзгласен за император на новосъздадената Латинска империя. На 16.05.1204г. се състояла тържествената коронация в столичния храм „Света София”.

            Балдуин предприел поход за овладяването на земите на Византия. Пръв потеглил Анри с част от войската и подчинил градовете до Одрин и самия този град. Там изчакал основните сили начело с Балдуин. Когато императорът пристигнал там, дошла вестта, че Алексий ІІІ Ангел е ослепил Алексий V в Мосинопол и кръстоносците потеглили за там. Пред Мосинопол обаче настъпил разрив между император Балдуин и маркиз дьо Монфера.

            На 11.11.1204г. Анри се отправил на поход към град Авие (т.е. Абидос), като успял да привлече на своя страна арменците. На 19.03.1205г. при Адрамитион (дн. Едремит, Турция) той разбил войската на Теодор Ласкарис, ръководена от брат му Константин Ласкарис.

            Междувременно Балдуин отхвърлил предложението на българския цар Калоян да установят мирни отношения. При това положение Калоян се договорил с византийците от европейските части за съвместни действия срещу латинците. Избухнали бунтове и от много от укрепените градове кръстоносците били прогонени. Император Балдуин предприел поход към разбунтувалия се Одрин, като повикал своите барони, а също и брат си Анри, който по това време бил при Адрамитион.

            На 14.04.1205г. в сражението при Одрин българо-куманската войска предвождана от цар Калоян разбила кръстоносците, като граф Луи дьо Блоа бил убит, а Балдуин І пленен. Императорът бил отведен като пленник в Търново и няколко месеца по-късно бил посечен по заповед на цар Калоян.

            Анри отправил също към Одрин, като водел със себе си 20 000 арменски изселници, които били минали на негова страна при Адрамитион. По пътя научил новината за претърпяното при Одрин поражения. Той оставил назад арменците и се отправил към оцелелите части, за да помогне за безопасното им изтегляне. При село Кортакопол, той пресрещнал отстъпващите войски. Там Анри успял да събере и други закъснели за битката части на кръстоносната армия. Анри успял да организира безопасно изтеглянето на така събраните части, но изселниците-арменци били избити от местни жители. След като се завърнал в столицата, Анри бил определен за регент на империята (17-20.04.1205). Началото на управлението му като регент било трудно, тъй като Калоян започнал настъпление срещу завладените от латинците крепости. Жофроа дьо Вилардуен отбелязва: „Тогава куманите и власите се понесоха до пред вратите на Цариград, където Анри – регентът на империята, беше с толкова хора, колкото имаше – твърде опечален и загрижен, защото нямаше достатъчно хора, за да брани земята си…Знайте, че на пет дни от Цариград не остана нищо за опустошаване освен града Виза и Селимбрия, които имаха гарнизони от французи…И Анри, братът на император Балдуин, пребиваваше в Цариград с останалите. И знайте, че те бяха в много лошо положение, защото освен самия Цариград бяха задържали само тези два града… (ХИБ, т. 2, стр. 75-76). Въпреки трудностите, Анри се възползвал от ангажираността на цар Калоян с похода срещу Бонифации дьо Монфера и успял да организира контранастъпление към Одрин. Те не успели да превземат града, но овладели някои крепости като Чорлу, Виза и други. Калоян пък успял да превземе Сяр и да принуди гарнизона от Пловдив да изостави града и да се оттегли н Станимака. Скоро след това отношенията между цар Калоян и византийците се влошили. Анри пък успял да привлече византийските аристократи на своя страна. Той се споразумял за съвместни действия, като приел управлението на Одрин и Димотика да бъде предоставено на Теодор Врана. Кръстоносците започнали да подпомагат византийците при защитата на крепостите им. След намесата на Анри, Калоян бил принуден да снеме обсадата на Димотика и Одрин и да се изтегли обратно в страната си. Това позволило на латинците да деблокират след 13-месечна обсада гарнизона на Станимака командван от Рение дьо Три. Тогава кръстоносците научили, че император Балдуин І е починал.

Миниатюра към хрониката на Жофроа дьо Валардуен, с изображение на Анри

           

            На 20.08.1205г. Анри бил коронясан за латински император. Той се заел да поправи влошените по време на брат му отношения с Бонифаций дьо Монфера. Договорили се императора да се ожени за дъщерята на маркиза, която пристигнала от Ломбардия в Солун. Сватбата на Анри и Агнес станала на 04.02.1207г., но не минало много време след това и новата императрица починала. На 04.09.1207г. недалеч от Мосинопол бил убит и баща й маркиз Бонифаций дьо Монфера. Цар Калоян обсадил Солун, но на  08.10.1207г. по време на обсадата починал.

            След смъртта на цар Калоян, българския престол бил завзет от цар Борил (1207-1218), който се оженил за овдовялата царица. Промяната довела до размирици в България, като Алексий Слав и Стрез се отцепили от централната власт. Въпреки това в началото отношенията на Борил, Алексий Слав, Стрез, Теодор Ласкарис и Михаил Ангел от една страна и от друга кръстоносците продължили да бъдат враждебни. Анри успял да нанесе поражения на Борил при Берое и Пловдив (31.06.1208).

            Анри се намесил в делата на Солунското кралство, където видните барони - Оберто де Бяндрате и конетабъла Амадей Буфа се опитвали да наложи като приемник на Бонифации синът от първия му брак - Гилелмо ІV. Императорът подкрепил възкачването на престола на Димитрий дьо Монфера – син на Бонифаций от брака му с Маргарита Унгарска. Димитрий бил коронясан на 06.01.1209т.

            Първата стъпка на Анри да пробие враждебния обръч около империята бил съюзът му с Алексий Слав. Алексий Слав се оженил за дъщерята на Анри и получил титлата деспот. Опитите на императора да установи мирни отношения с Михаил Ангел и Стрез не били така успешни. В едно свое писмо от 13.01.1212г., Анри се оплаква, че макар Стрез 3 пъти положил клетва, а Михаил 4 пъти, те продължили да враждуват с империята. Докато Анри се опитвал да се справи с Михаил Ангел и Стрез, Теодор Ларскарис привлякъл на своя страна Пиер дьо Брашо и с флота нападнал Цариград. Анри се отправил към столицата, но около Великден 1211г. при Русион бил нападнат от войските на Борил. Латинците разбили българските войски и Анри успял да пристигне навреме в столицата.           Вътрешното положение на Борил обаче се влошило. Това позволило на Анри да сключи мир с царя и по съвета на бароните се оженил за доведената му дъщеря Мария, родена от брака на Калоян с куманката. Положението на Латинската империя се стабилизирало още повече след като най-голямата от дъщерите Йоланда - сестрата на Балдуин І и Анри се омъжила за унгарския крал Андрей (1204-1235), втората за българския цар Борил, третата-Мария за Теодор І Ласкарис (1204-1222).

            През 1214г. бил убит брата на Борил – Стрез.

            Анри Фландърски починал на 11.07.1216г. Филип Муске в своята римувана хроника на Франция твърди, че бил отровен „от враг, незнайно как”. Според Акрополит бил отровен от дъщерята на Калоян, а някои изказват предположение, че е възможно да е отровен от Оберто де Бяндрате.

            Анри бил най-способния латински император. Според Робер дьо Клари той бил „много добър император” (СХVІ). В Кларомарсценското продължение на Генеалогията на Фландърските графове, го определят като „мъж енергичен във военните работи и забележителен с благородния си нрав”. Акрополит пък го казва за него, че бил „човек мъжествен, склонен към битки”, но също така и че: „Споменатия от нас Ерик, макар и да бил по род франк, все пак бил твърде внимателен към римляните и природните жители на Константинопол и много от тях приближил към себе си, други приел във войската си, а обикновения народ покровителствал точно като собствен.”. Филип Мусекс в „Римувана хроника на Франция”, говори за Анри, така: „Съвсем не беше той страхлив, а храбър и благочестив”.   

 

________________

ЛИТЕЛАТУРА:

 

В КНИЖЕН ФОРМАТ:

1.  Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол”, С., 1984г.

2. П. Петров, В. Гюзелев, „Христоматия по история на България”, т.2., С., 1978

3. Извори за българската история – т. 12 (ЛИБИ-т.3), т.15 (ГИБИ – т. VІІІ), т. 24 (ЛИБИ-т.ІV); т. 25 (ГИБИ – т.ХІ), С.1982г.

4. К. Жгулев, Принос към историята на средновековна България въз основа на хрониката на Хенрих дьо Валансиен, ГСУ ИФФ, ХL, VІ, 2, С, 1951, с. 11-103.

5. В. Гюзелев, „Самият Търновглад ще разтръби победите” (Средновековни поети за България)., С., 1981г.

 

В ИНТЕРНЕТ:

1.  Робер дьо Клари, „Превземането на Константинопол”  RS; „Превземането на Константинопол”  RS

2. Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол” RS

3. Георгий Акрополит. „Летопис на великия логотет Георги Акрополит” RS (изд. 1863 г.)

 

 

© ALD, 2005г.

 

-

ALD