БАЛДУИН І ФЛАНДЪРСКИ

(1204-1205г.)

 

 

Печат на Балдуин Фландърски

 

            Балдуин І (1172-1205г.) е син на графа на Хайнаут (среща се и като Ено) Балдуин V и на Маргарет І Фландърска. През 1186г. Балдуин се оженил за Мария Шампанска (1174-1204) – дъщерята на граф Анри І Шампански (1152-1181) и Мария (дъщерята на френския крал Луи VІІ (1137-1180)). След като вуйчо му – граф Филип Елзаски (1159-1191) починал, баща му и майка му получили управлението и на Фландрия.

                                                    

Фландърския граф Филип Елзаски, печат от 1188г.               Граф Тибо ІІІ Шампански, печат от 1198г.

 

            Когато през 1194г. Маргарет І починала, синът Балдуин наследил владението й Фландрия (Балдуин ІХ Фландърски). На следващата година след като починал и баща му, той станал и граф на Хайнаут (Балдуин VІ Хайнаутски, респ. дьо Ено). През 1200г. със съглашението от Перон, Балдуин успял да възвърне част от Артоа, дадена от вуйчо му като зестра на сестра му Изабела (†1190г.) при брака й с френския крал Филип ІІ Август. Балдуин издал две грамоти – едната била свързана с наказателното право, а другата с наследственото.

    

„Приемането на кръста”

 

            На 23.02.1200г. Балдуин се включил в подготовката на ІV кръстоносен поход. На 24/25.05.1201г. починал един от ръководителите на подготвяния поход - брата на Мария Шампанска – граф Тибо ІІІ Шампански (1197-1201). Въпреки продължителната подготовка, средствата набрани от организаторите не достигнали, за да се заплати на венецианците транспортирането на войската. Венецианският дож Енрико Дандоло (1191-1205) предложил да се направи отсрочка за част от сумата, ако кръстоносците помогнели на венецианците да превземат владения от унгарския крал адриатически град Зара. Наред с това дожът също се присъединил към похода. Ръководителите на похода приели венецианското предложение, но то породило разцепление сред войската. Абат дьо Во се противопоставил решително да бъде нападнат град, владян от католическа държава. Въпреки това на 09.10.1202г. кръстоносната войска отплавала за Зара и на 18.11.1202г. тя завзела града. Въпреки последвалите протести от страна на унгарския крал, папата дал опрощение на кръстоносците за превземането на Зара. Междувременно синът на детронирания византийски император Исак ІІ Ангел – Алексий се явил в лагера на кръстоносците и потърсил помощта им, за да възвърне престола на баща си. Ръководителите на похода приели и това предложение, но то довело да сериозно разцепление сред войската, при което Симон дьо Монфор, абат дьо Во и други заедно с хората си заминали.

            Блокадата на Цариград започнала около 05.06.1203г. След като не успял да се противопостави на кръстоносците император Алексий ІІІ избягал от столицата.

Исак ІІ Ангел възстановен на трона с помощта на сина си Алексий ІV

 

            На 18.06.1203г. след като на престола бил върнат ослепения Исак ІІ Ангел, кръстоносците получили контрола над Цариград. На 01.08.1203г. за император бил коронясан и синът на Исак ІІ Ангел - Алексий ІV. Престоя на кръстоносците пред столицата на Византия се проточил, тъй като Алексий ІV искал да се закрепи на трона с тяхна помощ, а и нямал достатъчно средства да се разплати с тях. Когато Алексий ІV се отправил с част от кръстоносната войска да постави под свой контрол територията на империята, Балдуин останал да охранява Цариград. По това време избухнало стълкновение между цариградчани и латинци, при което в града избухнал голям пожар. След завръщането на Алексий ІV в столицата отношенията между византийци и кръстоносци продължили да бъдат изострени. В Цариград бил извършен преврат и на престола се възкачил Алексий V Мурзофул. Наскоро след преврата Исак ІІ починал, а Алексий ІV бил удушен (08.02.1204г.). Алексий V също не успял да се справи със сложното положение, в което се оказала византийската столица. На 12.04.1204г. Цариград бил превзет от кръстоносците. С това се сложило началото на Латинската цариградска империя.

           

Миниатюра към „Хрониката” на Жофроа дьо Вилардуен, на която е изобразен Балдуин Фландърски

 

            В полунощ на 9 срещу 10 май 1204г. Балдуин Фландърски бил избран и провъзгласен за император на новосъздадената Латинска империя. На 16.05.1204г. Балдуин тържествено бил коронясан в столичния храм „Света София”. Преди деня на коронацията другия основен претендент за императорския трон - маркиз Бонифаций дьо Монфера се оженил за овдовялата императрица Мария – дъщерята на унгарския крал Бела (1172-1196) и сестра на унгарския крал Ермерих (1196-1204). Балдуин потеглил на поход да овладее земите на империята. Пред него тръгнал брат му Анри със 100 рицари и се настанил в Одрин. Когато Балдуин І пристигнал там, научил, че Алексий Мурзофул е ослепен от Алексий ІІІ в Мосинопол. Балдуин оставил в Одрин гарнизон от 40 рицари и 100 конни сержанти начело с Йосташ Сальбрюик и се отправил срещу Алексий ІІІ. При Мосинопол Бонифаций дьо Монфера поискал да се отправи към Солун, за да завладее земята си, а после заедно с императора да нападнат България. Балдуин се противопоставил на това предложение и последвала разпра между двамата. Тогава Балдуин І настъпил към Солун, а Бонифаций превзел Димотика и се укрепил там. Когато Солун се предал на Балдуин с уговорката да го управлява според съществуващите обичаи, Бонифаций обсадил Одрин. Виждайки назряващия конфликт сред кръстоносците Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр изпратили при маркиз дьо Монфера като пратеник Жофроа дьо Вилардуен. Мисията била осъществена успешно и маркиза снел обсадата на Одрин. Дандоло и граф Луи оказали натиск и върху императора, за да се откаже от Димотика. Бонифации и Балдуин се срещнали в Цариград, където се договорили маркиза да получи Солун и околностите му, а той да предаде на Вилардуен Димотика.

            Започнало овладяването на земите на византийската империя, като били обособявани феодални владения.

            На 09.08.1204г. съпругата на Балдуин Мария, пътувайки към Цариград, починала в Сен-Жан д’Акр.

            Българският цар Калоян предложил мир на новите си съседи. Вместо това получил надменен отговор, че трябвало да подчини земите си на латинците, тъй като били част от Византия. Калоян отговорил, че той е освободил земите, които били отнети на предците му, а кръстоносците били завзели чужда земя. Българският цар, виждайки, че няма да може да уреди по мирен път отношенията си с новосъздадената империя подтикнал византийците към въстание. Гарнизоните на кръстоносците били прогонени от много от тракийските градове. Балдуин І организирал поход срещу разбунтувалия се Одрин. На помощ на града се отправил цар Калоян с куманско-българска войска. На 14.04.1205г. в сражението при Одрин между двете войски граф Луи бил убит, а Балдуин І пленен. Императорът бил отведен като пленник в Търново и няколко месеца по-късно бил посечен по заповед на цар Калоян.

            Балдуин имал 2 дъщери – Жана и Маргарет. След смъртта му, управлението на Фландрия поел като регент брат му Филип Намюрски.

            През 1225г. във Фландрия се появил Лъжебалдуин, който предизвикал брожение срещу управлението на Жана, но през 1226г. бил заловен и екзекутиран.

           

 

© ALD

 

-

ALD