ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 22

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.178-188 (гръцки текст) и т.3 стр. 48-52 (немски превод).

Хронологичните бележки се намират в края на пергаментен ръкопис от 12 век, съдържащ хомилий на Григорий Низсиански. Бележките са написани с различни почерци..

Ръкописи:

L = Florenz, Bibl. Laur., plut. 59, 13, ff. 167-168. Ръкописът съдържа също Хроника № 15.

V = Rom, Bibl. Vat., gr. 162, ff. 80-80^V. Ръкописът съдържа също Хроника № 14.

Издания на текста:

R. -J. LOENERTZ, Chronicon breve de Graecorum imperatoribus ab anno 1341 ad annum 1453 e codice Vaticano Graeco 162. EEBS 28 (1958) 204-215 – съдържа само Ватиканския ръкопис.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1. На Изток¹ след Ласкарис² (управлявал) мъжът на неговата дъщеря, Йоан Дука Ватаци³, 32 години, 11 месеца.

2. и след него сина му Теодор Ласкарис⁴, 4 години. Палеолог⁵ ослепил неговия син Йоан⁶.

3. Михаил Комнин Палеолог, 24 година. През третата година от неговото императорско господство Константинопол бил превзет от ромеите, през 6768 година⁷, на 25 юли, през 4 индикт.

4. този Михаил Комнин Палеолог умирял през 6791 година⁸, през 11 индикт, на 11 декември.

5. Андроник Комнин Палеолог⁹ . . . Години.

6. Михаил Комнин Палеолог, син . . . Години.

7. Андроник Палеолог¹⁰, сина, най-могъщия и пълководеца.

8. и след него сина му Йоан Палеолог¹¹, който великия доместик Йоан Кантакузин¹² свързал с неговата собствена дъщеря, Елена.

9. И след достатъчно дълго време тъстът, Йоан Кантакузин, завзел царството и управлявал 8 години.

10. Той увенчал също своя син Матей за император.

11. Но Палеолог, избягал в Самотраки.

12. После той проникнал тайно в Града¹³ с една триера, на Връбница, и прие отново царството. Обаче той свалил Кантакузин, направил го монах в Манганския манастир и му дали да приеме монашеското име Йоасаф.

13. Йоан Палеолог, който имал 4 сина — Андроник, Мануил, Михаил и Теодор — провъзгласил Андроник за император, а на Мануил дал деспотско достойнство.

14. След като известно време те се бунтували един против друг, бащата заловил своя син Андроник¹⁴ и го държал под стража.

15. Но той като се измъкнал от плен, избягал и пристигнал в Галата. А генуезците го приели и го подкрепили със своята сила.

16. През 6884 година¹⁵, през юли, го вкарали тайно в Града.

17. И след като завзел императорската власт, той заключил баща си и майка си в затвора. По същия начин той задържал също деспот Мануил¹⁶, който също бил взел царската власт като него, заедно с неговия брат Теодор.

18. Тогава техния брат Михаил, който бил дошъл от Трапезунд без да може да го завземе, а трябвало да се върне, станал зет на деспота Добротица.

19. и той бил убит от брата на своята жена, така наречения Тертер¹⁷.

20. Но след 2 години Йоан Палеолог и неговите синове, господин Мануил (съ-) императора и господин Теодор избягали, пристигнали при емира Мурад¹⁸, сина на Орхан¹⁹. И скоро те достигали (отново) императорската власт. Но Андроник взел своята жена Мария, своя дядо Кантакузин и своята майка Елена и пристигнал в Галата.

21. и скоро се стигнало до сключване на мир, при което Кантакузин могъл да се върне в Града.

22. Но Елена, която станала монахиня и приела монашеското име Ипомония, се отправила за женския манастир Марта.

23. Царуването на Мануил Палеолог. След като дълго време бил император, той умирял на възраст 105 (!) година. Той имал с неговата госпожа Елена от Сърбия²⁰, еднооката, която била природно умна, 6 сина: Йоан, Теодор, Константин Драгаш, Димитър, Тома и Андроник, прокажения.

24. Този Мануил изградил Хексамилиона²¹, който бил разрушен след някое време, и взел цяла Морея в свое владение.

25. И след това, той с бой завзел Гларенца, разрушил селището, което било по-рано в ръцете на папата.

26. Но той бил във Франкия²², не заради достигането и извършването на съединението, а по следната причина: султан Баязид²³, наречен Илдъръм, т.е. Мълнията, завладявал, опустошавал земята, включително и Константинопол - 9 години, така че музирион пшеница струвал 100 аспри и въпреки това не се намирала.

27. Когато императора се намирал сега в това бедствено положение, той взел императрицата, част от неговите служители, своето имущество, качил се на триера²⁴ за Фарнкия, да помага не заради съединението, а само на Града, като оставил своя брат господин Андроник да управлява в Града.

28. Тъй като хората умирали от глад, народа започнал да бяга. Някои от управниците взели ключовете на Града и заминали за Котиейон при султана, за да предадат Града.

29. Пристигнал владетелят на персите с могъща сила, той започнал сражение с Баязид и го победил в Севастия, Баязид бил заловен жив, завзел и ограбил Анатолия, през 6904 година, през 4 индикт, 6 септември, петък²⁵.

30. Архонтите, които взели ключовете на Града, се завърнали весели. Те уведомили за това императора господин Мануил, той се завърнал от Франкия и поел отново императорското господство над Града. Обаче, той изпратил Андроник (!) да властва в Солун. И там той умирял бездетен.

31. Този господин Мануил, бил увенчан за император още докато баща му бил жив, (затова) той увенчал за император своя син господин Йоан²⁶ през 6924 година, 10 индикт, на 21. май.

32. Когато Андроник умрял, императора господин Мануил изпратил своя по-млад син, Андроник, прокажения, в Солун.

33. И той, прокажения, продал Солун на венецианците за около 20 000 венециански флорина и заминал от там.

34. По време на императора господин Мануил, Мурад провел война срещу Града. и го атакувал и нямал никакъв успех;

35. но, всички те постигнали мирно споразумение.

36. Султана обсаждал Солун в продължение на 9 години и го превзел с бой, това станало през 6938 година²⁷, през 2 индикт, на 29 март, в сряда сутринта, в деня на Великия канон.

37. Щом император Мануил научил това, а именно съдбата на Солун, изпадал в безсъзнание и умрял.

38. Императора господин Йоан изпратил Теодор, Драгаш и Тома в Морея, за да приемат деспотството. И Тома взел дъщерята на принцепса за жена и приел властта.

39. Димитър взел за жена дъщерята на Кантакузин Страбомит.

40. Драгаш управлявал Митилена.

41. Когато Теодор тръгнал, за да вземе царството в свои ръце, той бил отровен в Селимврия и умрял.²⁸

42. Когато другите братя били в разпра, дошъл Мурад²⁹, завзел Хексамилиона и го разрушал. И отново се стигнало до мир. Димитър бил с императора и той бил предател за християните.

43. Когато император Йоан видял бедственото положение на Града, отпътувал за Франкия, по време на папа Евгений³⁰, когато се провеждал 8-я събор. Той отсъствал 2½ години, и водел Димитър със себе си, тъй като този бил предател спрямо Градът.

44. Когато се върнали, те намерили техните жени вече погребани. И Димитър взел дъщерята на Асен в Месемврия, въпреки волята на майката и императора, и се бракосъчетал с нея. И тя родила дъщеря, Елена.³¹

45. Повикан от императора, той му дал Морея, заедно с неговия брат господин Тома. А Драгаш оставил в Града, та той да приеме царството.

46. Този император Йоан умрял през 6957 година³², през 9 индикт, на 1 ноември, и Константин Драгаш³³ приел царството. Бившата императрица, тяхната майка Елена, монахиня Ипомония още била жива.

47. Този Мурад бей също умрял през 6957 година³³, 9 индикт, на 31. януари, събота.

48. Майката на императора, Елена също починала.

49. Владетел станал Мехмед и той основал двата Неокастра.

50. И той обсадил Града и то превзел с щурм през 6961 година³⁵, през 1 индикт, на 29 май, вторник, сутринта.

51. Когато двамата братя от Морея били в раздор един с друг, Димитър по съвет на Асен поискал да получи от султана тъста си и да предаде Морея, и християните погинали в борбата.

52. Той умрял в Адрианопол под името монах Давид.

53. Но кир Тома, избягал във Франкия. И по такъв начин царството на ромеите загинало при нещастния Драгаш. Константин и Елена основали Града, Константин и Елена го довели до гибел. Така се изпълнило предсказанието на Мамайми³⁶.

_________________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Ανατολη – означава изток, така са обозначавали Анадолските провинции на Византия.

2. Теодор І Ласкарис (1204-1222), византийски император.

3. Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222-1254), византийски император.

4. Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258), византийски император.

5. Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282), византийски император.

6. Йоан ІV Дука Ласкарис (1258-1261), византийски император.

7. Константинопол бил отвоюван от латинците през 1261г.

8. 1282г.

9. Андроник ІІ Палеолог (1382-1328), византийски император.

10. Андроник ІІІ Палеолог (1328-1341), византийски император.

11. Йоан V Палеолог (1341-1391), византийски император.

12. Йоан VІ Кантакузин (1347-1354), византийски император.

13. Πόλει, т.е. Градът – така византийските автори често наричат столицата Константинопол.

14. Андроник ІV Палеолог (1376-1379), византийски император.

15. 1376г.

16. Бъдещия византийски император Мануил ІІ Палеолог (1391-1425).

17. Третият син на император Йоан V Палеолог (1341-1391г.) и зет на добруджанския деспот Добротица Михаил Палеолог бил убит според Кратка византийска хроника № 29 в Тристрия през 1376/1377г. Крепостта Τρίστριαν посочена в хрониката не е идентифицирана. Гюзелев (Гюзелев, В. „Средновековна България в светлината на нови извори”, С., 1981г. стр. 207- 243.) счита, че не става дума за Дръстър (Силистра), като според него, че това не е и Калиакра спомената под по-старото си име – Тиризис акра, а някоя друга крепост, споменавана в някои документи.

18. Мурад Худавендигяр – (1360-1389), турски султан.

19. Орхан Гази (1326-1360), турски султан.

20. Счита се, че Елена е била дъщеря на велбъждкия деспот Константин Деян Драгаш.

21. Хексамилиона е крепостна стена изградена при Коринтския провлак по протежение на 6 мили за да защити Пелопонес от нападения. Според Сфранцес („Кратка хроника”, ХІІ,1) Хексамилиона бил разрушен през 1422г. от турците предвождани от Турхан бей. През 1442г. бил възстановен, но на 10 ноември 1446г. отново бил разрушен от султана).

22. Франкия – в тесен смисъл е Франция, но се употребявало в много по-широк смисъл – обозначавала западноевропейските страни.

23. Баязид І Мълнията (1389-1402), турски султан.

24. Триера – в Древна Гърция боен кораб с три реда гребци. Византийските писатели архаизирийки наричали така двумачтовите кораби, на които всяко весло било задвижвано от три гребеца.

25. Става дума за известната битка при Анкара. На 28 юли 1402г. монголския владетел Тимур Ланг нанесъл съкрушително поражение на турския султан Баязид І, който попаднал в плен.

26. Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448), византийски император.

27. 1430г.

28. Според Сфранцес (вж. Сфранцес, „Малка хроника”, ХХVІІІ, 5), деспот Теодор починал от чума в Селимврия и след това бил погребан в цариградския манастир Пантократор.

29. Мурад ІІ (1421-1451), турски султан.

30. Евгений ІV (1431-1447), римски папа. Папа Евгений отстоявайки върховенството на римския първосвещеник в църковните дела влязъл в остър конфликт с участниците в Базелския събор (1431-1439) – папата обявил събора за разпуснат, а събора низвергнал Евгений и на негово място поставил антипапа Феликс V. На Фераро-Флорентинския събор (1438-1445), считан от католическата църква за ХVІІ вселенски събор (вселенските събори на католическата и православната църкви съвпадат по номерация до 7, последващите ги събори те взаимно не си ги признават) византийския император и делегати подписали сключването на уния.

31. На 16 април 1441г. Павел Асен избягал от Константинопол с Теодора Асенина в Несебър и там я дал за съпруга на деспот Димитър (вж. Сфранцес, „Малка хроника”, ХХІV, 9). През октомври 1442г. Павел Асен получил апоплектичен удар и починал (пак там, ХХV, 2). На 23 април 1443г. Димитър заедно със султана нападнали околностите на Константинопол. На този ден се родила дъщерята на деспота Елена (пак там, ХХV,3). При превземането на Мистра на 30 май 1460г. Елена била дадена за съпруга на султан Мехмед ІІ Завоевателя (вж. и Сфранцес, цит. с. ХХХVІІІ,5).

32. 1448г.

33. Константин ХІ(ХІІ) Драгаш Палеолог (1448-1453), последния византийски император.

34. 1449г.

35. 1453г., в бележката става дума за превземането на Цариград от турците.

36. μαμάίμι - не е много ясно за какво става дума. Шрайнер предполага, че може да става дума за някакво съкращение, както „П.П.П.” в Кратка византийска хроника № 7 (7/5)