ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 29

(Месемврийска хроника)

 

Анонимна хроника № 29 е единствената, чийто текст е издаден на български, при това с обстоен критичен коментар – Гюзелев, В. „Средновековна България в светлината на нови извори”, С., 1981г. стр. 207- 243. Освен това настоящата публикация е сравнена и с изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.213-217 (гръцки текст) и т.3 стр. 59-60 (немски превод). Придържал съм се основно към превода на Гюзелев, като само на места има отклонения, които са отразени в бележките. Друго важно изследване на хрониката е на П. Чилев, Месемврийска кондика, ПСп. LXIX, 7-8, 1908, с. 608-620.

Ръкописи:

L= Athos, Meg. Laura, 1839 (Ω 29), ff. 7v-8.q - Библиотека на атонския манастир Великата лавра.

C= Oxford, Bibl. Bodl=, Cromwell 10, pp. 362-364 – В Бодленската библиотека в Окфорд.

V= Rom., Bibl. Vat., Palat. Gr. 369, ff. 149-149v. – във Ватиканската апостолическа библиотека. Това е най-старият препис от ХVв. Кодекса е със смесено съдържание, като преобладават историческите съчинения и хрониките. Преписът е бил направен от Николай Бевенгнуда, който го завършил на 33.02.1946г.

            Turin, Bibl. Naz., B.VI.18. – В националната и Университетска библиотека в Торино.

Анализ текста:

Хрониката съдържа 16 кратки бележки, основно свързани със съдбата на българското Черноморие, но някои засягат и важни събития за балканските земи.

Издания текста:

Schreiner, Studien 204-205.

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

1. В годината  6874 [=1366] „κούντουροι” превзеха Несебър1.

2. В годината  6885 [= 01.09.1376-31.08.1377], индикт 15 в Тристрия беше убит деспотът кир Михаил2.

3. В годината  6905 [= 01.09.1396-31.08.1397] турците превзеха Несебър и го преселиха край Чимона3.

4. В годината  6910 [=1402], през месец юли, Тимур победи Баязид4.

5. В годината  6907 [=1399], индикт 7, на 2 февруари, в петъчен ден, Варна беше разграбена от безбожните татари5.

6. В годината  6912 [=1404], в 12 индикт, на 6 юни, Салагрузо6 завладя Калата и в годината  6913 [=1405], на 16 юли отново се оттегли.

7. В годината  6919 [= 01.09.1409-31.08.1410] Муса нападна областта на василевса и обсади Несебър7.

8. В годината  6933 [=1424], 3 индикт, на 20 октомври, в петъчен ден, с две галери [катърги] дойде василевсът кир Йоан от Аспрокастрон в Несебър8.

9. В годината  6937 [=1428], 7 индикт, на 20 септември, във вторник, почина преосвещеният митрополит на Несебър Яков.

10. В годината  6946 [=1437], индикт 1, на 27 ноември потегли василевсът кир Йоан с патриарха кир Йосиф, и с деспота кир  Димитър, своя брат, към Франкия заради събора. И в годината 6948 [=1440], индикт 3, на 2 февруари се завърна н Града [Цариград]9.

11. В годината  пък 6950 [=1422], индикт 5, на 23 април турците нападнаха Града [Цариград] с помощта и на деспота кир Димитър. И пред същата година, на 6 август се оттеглиха, Като опустошиха нивята и лозята.

12. През същата годината  6950 [=1442] и пред същия индикт [5] и месец [23 април], в деня понеделник се роди кира Елена, дъщерята на господаря10.

13. В годината  6953 [=1444], индикт 8, на 10 ноември, турците се сражаваха против унгарците и власите; Янко предвождаше унгарците. Голямо множество от турците загинаха, а от унгарците малцина. Ако не беше настъпила рано тъмнината и ако не бе паднала нощта, никой от турците не би се върнал при своите. След това войските се отделиха една от друга и емирът се оттегли в Одрин, унгарците – в Унгария, власите – във Влахия. Битката стана край Варна.11

14. В годината  6951 [=1442], индикт 6, на 2 септември, в съботен ден, власите заедно с унгарците разбиха турците във Влахия. Загинаха 28 000 турци.12

15. Мирният договор с василевса беше сключен през месец юни [т.е.6951г.=1443]13

 16. В годината  6957 [=1448] отново пак турците воюваха с унгарците, начело на които беше Янко. Бяха поразени и двете страни през месец ноември, 12 индикт, и се оттеглиха една от друга.14

 

 

 

 

____________________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                  Гюзелев дава текста като „В годината  6874 [=1366] „κούντουροι” превзеха Несебър.” Става дума за превземането на Несебър от флота на савойския граф Амадей VІ.

2.                  Третият син на император Йоан V Палеолог (1341-1391г.) и зет на добруджанския деспот Добротица Михаил Палеолог бил убит според Кратка византийска хроника № 22 от своя шурей Тертер през 1376/1377г. Крепостта Τρίστριαν посочена в хрониката не е идентифицирана. Гюзелев (цит. съч.) счита, че не става дума за Дръстър (Силистра), като същия счита, че това не е и Калиакра спомената под по-старото си име – Тиризис акра, а някоя друга крепост, споменавана в някои документи.

3.                  Гюзелев превежда Τζύμονα като Чимос, като го свързва със средновековно селище с това име намиращо се между дн. с. Равда и гр. Поморие. Според Ф. Каниц („Дунавска България и Балканът”, т.3), Чимос се намирал северозападно от Несебър.

4.                  Става дума за известната битка при Анкара. На 28 юли 1402г. монголския владетел Тимур Ланг нанесъл съкрушително поражение на турския султан Баязид І, който попаднал в плен.

5.                  Според Гюзелев „безбожните татари” са „татарите на Актав”. Прогонените от монголците на Тимур татари начело с Тимур Оглан и Актав, потърсили убежище при своя бивш враг емира Хурумдай, а след това били поселени от Баязид І. Лаоник Халкондил разказва, че татарите започнали да вършат грабежи и враждебни действия срещу турците. Затова Баязид събрал предводителите им и заповядал да бъдат избити.

6.                  Според Гюзелев става дума за споменатия от Дука генуезец  Салагрузо де Негро.

7.                  След битката при Анкара избухнала династична криза в Османската империя. Възползвайки се от това християнските владетели си възвърнали част от отнетите земи. Несебър попаднал в пределите на остатъците от Византия. Претендента за трона Муса Кеседжия предприел ред настъпателни действия за възвръщане на земите, едно от които е това срещу Несебър. Според Евлия Челеби градът бил превзет през 814г. от хаджира [245 април 1411-25 април 1412г.], което ще рече, че обсадата била успешна.

8.                  Относно завръщането на имп. Йоан VІІІ Палеолог от Италия и Унгария има известни различия в преписите. Във Ватиканския препис е „от Ликостомо или от Килия”, а в Оксфордския и Атонския – „от Аспрокастрон”.

9.                  На 27.11.1437г. император Йоан VІІІ, заедно с брат си Димитър, и патриарх Йосиф ІІ Шишман отпътувал за Ферара, където на 09.04.1438г. бил открит църковен събор. Дебатите продължили във Флоренция, където съборът приключил с подписването на 6 юли 1439г. на уния. По време на събора патриархът починал, а на 01.02.1440г. Йоан VІІІ се върнал в Цариград заедно с брат си Димитър.

10.              Става дума за дъщерята на деспот Димитър Палеолог от брака му с дъщерята на Павел Асен. При превземането на Мистра на 30 май 1460г. Елена била дадена за съпруга на султан Мехмед ІІ Завоевателя.

11.              Става дума за битката при Варна на 10.11.1444г., в която бил убит унгарския крал Владислав Ягелон. Авторът на хрониката явно е бил почитател на Ян Корвин, защото омаловажа поражението, както прави и по-надолу във връзка с битката на Косово поле.

12.              На 02.09.1442г. в битката при р. Яломица унгарско-влашката войска начело н Ян Хуняди удържала победа над турската войска предвождана от румелийския беглербег Шахабедин паша (Кула Шахин).

13.              Гюзелев свързва тази бележка с мирния договор от 1443г. между султан Мурад ІІ и император Йоан VІІІ, за който говори Лаоник Халкондил.

14.              В битката на Косово поле турската войска предвождана лично от султан Мурад ІІ нанесла съкрушително поражение на християнските войски начело с Ян Хуняди на 17-19.10.1448г. От това поражение военната мощ на Унгария била сериозно разклатена. Но автора на хрониката, който явно симпатизира на Хуняди омаловажава значението на турската победа.