ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Осмо писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 130, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

Преписката между цар Симеон І и Лъв Хиросфакт е във връзка с преговорите за размяна на пленените във войната 894-896г. Войната започнала тъй като било преместено тържището на българите от Цариград в Солун. Първоначално българите удържали победа. Византия обаче изпратила нова армия по суша и море, а също така подтикнала унгарците да нападнат България. Император Лъв VІ все пак предпочел да не рискува и изпратил при цар Симеон квестора Константинаки за преговори, но още щом пристигнал в България той бил хвърлен в затвора. Притиснат от две страни Симеон претърпял неуспехи във войната с унгарците. Унгарците продали на Лъв VІ пленените във войната българи. За да излезе от тежкото положение цар Симеон се уведомил друнгария Евстатий, че е съгласен да започне преговори. Императорът изпратил при царя Лъв Хиросфакт, но още щом пратеникът пристигнал в България бил хвърлен в затвора. Лишен от възможност да преговаря лично Лъв Хиросфакт бил принуден да започне преписка с цар Симеон. В първото писмо цар Симеон обещал на Лъв Хиросфакт да освободи пленниците, ако императорът познае какво е истинското намерение на царя. Разбира се затвореният пратеник не е имал възможност да влезе в контакт с владетеля си, нито пък да проследи как се развиват събитията. Считайки, че Византия има решаващ превес, Лъв Хиросфакт написал, че царя ще върне пленените ромеи безвъзмездно. За всеки случай обаче писмото било оформено двусмислено, тъй че да може да се обърне резултата. Царят заявил, че императорът не могъл да предскаже какво ще се случи и затова нямало да освободи пленниците. В следващите писма Лъв Хиросфакт започнал граматическа еквилибристика с писмата опитвайки се с празнословие да постигне целта на мисията си. На писмата си обаче не получил отговор. Докато пратеникът правел филологически разсъждения цар Симеон ангажирал за съюзници печенегите и с тяхна помощ нанесъл съкрушителен удар на унгарците. След успешните военни действия цар Симеон подновил преговорите с Лъв Хиросфакт, но съобразно променилото се съотношение на силите и вместо пленените византийци да бъдат върнати безвъзмездно, то императорът трябвало да предаде българите, които унгарците били заловили и продали на Лъв VІ.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

8. Същият до Симеон, княз български.

„Може (соб. знай), о най-дивни от князете, може Бог да обръща езика към противоположното, когато¹ бихме искали да предпочетем лъжата пред истината, нечовеколюбивото пред човеколюбието; и това говорят книгите, пък и животът знае често от примери. Сега обаче не само езикът и преди него разумът, но и ръката, която пише несправедливи работи, Бог измени на друго писание. Защото може да се пише и двусмислено, ако и некой би се изсилил да изменяна написаното в друг смисъл; а обстоятелството, че значението на първото ти съгласие биде прочетено трояко вместо по един начин, е изпитание от страна на Провидението, което, според поета, наблюдава всяко благочиние и надменност.² Ти виждаш, че Бог те изпитва, а самата ръка, която била движена от Него, написа едно вместо друго с двусмислие против тебе, или по-добре, за тебе. Здравей!"

______________________________

БЕЛЕЖКИ НА ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ КЪМ ТЕКСТА НА ПИСМОТО:

1) В текста тук стои съюзът „δτι”, който съвсем не подхожда по смисъла на изречението, и затова ние го поправяме на „δτε”.

2) Тук, според Ив. Сакелион, става дума за следните стихове от Омировата „Одисея”, стр. 485—487:

Καί τε θεοί ξείνοισιν έοκότες άλλοδαποίσιν,

Παντοίοι τελέθοντες, έπιστρωφώσι πόληας,

Άνθρώπων ϋβριν τε καί εύνομίαν έφορώντες.

Очевидно Лъв Магистър има предвид последния стих, който той е изказал от християнско гледище: „ή Πρόνοια πάσιν έφορα εύνομίαν καί ϋβριν”. Съпоставяйки нашия текст с третия от гореприведените стихове, то ясно е, че нашето „πάσιν” съответства на Омировото „άνθρώπων”, и ние бихме очаквали в такъв случай да видим вместо πάσιν – παντον”, т.е. род. п. на съответното „άνθρώπων”, следв. тук дат. п. не е на място. Ние мислим, че по-подходяща ще бъде конектурата „πάσιν”, съгласувана с „εύνομίαν” и „ϋβριν”, вм. „πάσιν”, в смисъл на „Всяко благочиние и надменност”, която иде от хората.

__________________

Коментар на Васил Златарски

Преписката на цар Симеон с Лъв Хиросфакт