ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Коментар на Васил Златарски на осмото писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 130-131, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

И тъй в това писмо Лъв Магистър се опитва да въздейства върху религиозното чувство на българския княз. Той пише, че понякога Бог допуска, щото нашият език, нашата реч да се обръща, да прибягва към противоположното, към противното, когато ние бихме искали да предпочетем лъжата пред истината, нечовеколюбивото пред човеколюбието. Това засвидетелстват книгите, пък често и примери от живота. Същото се случило и с въпроса за пленниците. Бог е изменил не само езика на Симеон, т. е. устното му обещание да върне пленниците, а по-рано и разума му, т. е. предварителното му решение да измени обещанието си, но и ръката му, която написала несправедливи работи, (под които ще трябва да разбиране от една страна умишленото изопачаване на Лъвовите писма и от друга — това, че Симеон отрича да е обещавал връщането на пленниците). Той накарал да напише друго, т. е. писмено Симеон да се откаже окончателно от обещанието си. „Защото, пише по-нататък Лъв, може да се пише недвусмислено, даже ако би никой се изсилил да измени написаното в друг смисъл." С тия думи Лъв натяква на Симеон, че той би трябвало да бъде категоричен в писмата си, а не да прибягва към разни увъртания с цел, да се откаже от даденото си обещание, дори в такъв случай, когато би се изсилил никой да изтълкува писмото в друг смисъл. Но Симеон не направил това, а тъкмо противното; а пък в това, дето той допуснал, щото силата на първото му съгласие, т. е. на обещанието му да върне пленниците, да бъде прочетено по три разни начина, Лъв Магистър вижда Божия пръст, вижда изпитание от страна на Провидението, което надзирава за „всяко благочиние и надменност," т. е. за всички добри и лоши постъпки на хората; че тук, според Лъв, има Божие изпитание, показва още и това, че самата ръка на Симеон, която в дадения момент била движена от Провидението, „написала едно вместо друго с двусмислие против него, или по-добре, за него," т. е. сам Симеон вместо да напише, че е готов да изпълни обещанието си — да върне пленниците, той написал тъкмо обратното, че нема да ги върне, и то с двусмислие, което, разбира се, не е в негова полза, понеже той сам е писал против себе си.

Въпреки че Симеон останал глух и към горното заплашително писмо, Лъв Магистър не се отказал да действа в полза на своята мисия. В следните четири писма той избрал за предмет на своето въздействие славолюбието и честолюбието на българския княз.

______________________________

Преписката на цар Симеон с Лъв Хиросфакт