ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Грамота на император Йоан V Палеолог (1341-1391) потвърждаваща Зографска грамота на цар Иван Александър (1331-1371) от 1342г.

Зографска грамота от 1342г. е дарствен акт, издаден от цар Иван Александър във връзка с подаряването на село Хантак на атонския Зографски манастир през 1342 г. Тъй като селото по това време се е намирало на територията на Византия, дарственият акт е бил потвърден с друга грамота издадена от византийския император Йоан V Палеолог. Това потвърждаване е свързано с мерките за ограничаване на дарения в полза на църквата и всеки подобен акт е трябвало да бъде потвърден от владетеля на държавата, на чиято територия се е намирал дарения имот. Ирина Палеологина, сестрата на Император Йоан V Палеолог (1341-1391), е била омъжена за Михаил Асен, синът на цар Иван Александър. Императорът има предвид именно това сватовство, тъй като бракът на Андроник ІV, сина на Йоан Палеолог и Кераца, дъщерята на цар Иван Александър, е бил реализиран след смъртта на Михаил Асен, т.е. след издаването на тази грамота.

Ръкописи: Грамотата е запазена в два преписа А и В, които се съхраняват в манастира Зограф. Между двата ръкописа има някои малки разлики. Така в ръкопис B липсват някои фрази, напр. „τοῦ Ζωγράφου“ („Зографския”), „κατὰ τὴν διακράτησιν τοῦ ἐπάρχου“ („според управлението на епарха”), а също така има разлика в изписването на „ὑπερπύρων“ (хиперпири), като в ръкопис A е „ὑπερπήρων

Издания: W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev, Actes de lAthos, Actes de Zographou, Византийский временник, 1907, 13, 72-73; Т. Флорински в „Аѳонскіе акты“, 1899, Санкт-Петербург, стр. 78–79; Частично публикуван текст от Порфирий Успенски: „Писания архимандрита Порфирия Успенского“, Том: II, 1869, Санкт-Петербург, стр. 118.

 

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Форум] [Ново]

 

Понеже неотдавна високопочитаемият цар на българите и възлюбен мой сродник и сват — господин Йоан Александър — поиска от моето царство да бъде дарено на почитаемия български манастир, намиращ се на Света гора Атон, наречен на името на светия великомъченик и победоносец Георги и известен като Зографски, селото Хантак, намиращо се при река Струма, и понеже отново поиска от моето царство същият високопочитаем цар на българите и възлюбен мой сродник и сват, да бъде издаден по този повод и златопечатен документ от моето царство, и да не се изискват никакви данъци от имотите на този почитаем манастир — петдесетте хиперпира, които се плащаха ежегодно заради житарство, добив и крепостно строителство — то по волята и молбата на този високопочитаем цар на българите и възлюбен мой сродник и сват, се издава настоящият златопечатен документ на моето царство.

С него се нарежда и постановява занапред посоченият почитаем Зографски манастир да притежава селото Хантак напълно необезпокоявано, неоспоримо и неотменимо, заедно с цялата му област и принадлежности, според управлението и владението, което е упражнявал над него и преди това моят верен слуга — епархът. Защото така желае моето царство — да го притежава манастирът Зограф и неговите монаси, и да не се изискват от него нито това, нито останалите имоти на този почитаем манастир, за плащане на споменатите петдесет хиперпира, които се плащаха заради житарство, добив и крепостно строителство, понеже моето царство ги отменя.

Със силата и властта на настоящия златопечатен документ на моето царство, посочените монаси ще притежават споменатото село напълно необезпокоявано и неоспоримо, според управлението на епарха, заедно с цялата му област и принадлежности. И няма да бъдат изисквани данъци от имотите на този почитаем манастир за споменатите петдесет хиперпира от страна на държавната хазна, понеже, както бе заявено, моето царство ги отменя.

Също така моето царство постановява да се запази селото Хантак и останалите имоти на този почитаем манастир в свободно владение, защита и необезпокояваност, както бе постановено и наредено чрез златопечатен документ от моя свят господар и цар — бащата на моето царство, покойният и блажен владетел. Затова бе издаден и настоящият златопечатен документ на моето царство, издаден през месец януари, индикт 10, в годината 6850 (т.е. 1342), в която и нашата благочестива и богопредопределена власт се подписа.

 

† Йоан, във Христа Бога верен цар и император на ромеите, Палеолог.