ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Зографска грамота на цар Иван Александър от 1342г.

Зографската грамота е дарствен акт, издаден от цар Иван Александър във връзка с подаряването на село Хантак на Зографския манастир в Атон през 1342 г. Тъй като селото по това време се е намирало на територията на Византия, дарственият акт е бил потвърден с друга грамота издадена от византийския император Йоан V Палеолог. Това потвърждаване е свързано с мерките за ограничаване на дарения за църквата и всеки подобен акт е трябвало да бъде потвърден от владетеля на държавата, в който се е намирал дарения имот.

Грамотата е написана на пергамент с размер 63x36 см. с полуустав. Златният печат липсва, но като цяло документът е отлично запазен. Хрисовулът се съхранява в Зографския манастир.

За посочените  титли и длъжности в грамотата вж. терминологичните речници. В квадратни скоби са дадени някои пояснения и допълнения към текста.

Като структура грамотата се състои от уводна част, диспозитив и заключение. Уводната част се състои от две части аренга, която посочва мотивите за издаването на дарствения акт, а втората част е експозицията, в която вече се формулира дарственото намерение. Диспозитивът е същинската част от грамотата, като в него се посочват предоставените на феодала права, привилегии и имунитети. Заключителната част (наричана също есхатокол) съдържа санкцията в случай на нарушение на владетелските разпореждания. В нея освен заплахи, че с нарушителя ще се разправи лично самия цар, има също предупреждения, че за нарушение на владетелската воля, ще има и божествено наказание.

Зографската грамота на цар Иван Александър е била издавана многократно, тъй че ще изброя само някои от по-ранните, съотв. от по-достъпните издания: W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev, Actes de l’Athos, Actes de Zographou, Византийский временник, 1907, 13, 165-168; Срезневскiй, „Свѣдѣнiя и замѣтки о мало извѣстныхъ и неизвѣстныхъ памятникахъ”, Приложение към т. ХХХІV ЗИАН, № 12, стр. 24- 28; Ст. Бобчев, „Старобългарски правни паметници”, стр.155-158; Йордан, Иванов, БСМ, стр. 587-590, Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 72-76; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.239-241; Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005, с.  37-40; Начев, В. Български царски грамоти. С., 1996, стр. 82-99.

 

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Форум] [Ново]

 

Понеже прочее бе желание на Бога Отца и Господа наш Исус Христос по ходатайството на същинската и истински пречиста и преблагословена Владичица и Богородителка Света гора Атонска да бъде пристанище за спасението на всяка християнска душа, а още повече православна, прибягваща в нея с усърдие, по чиято заслуга и бяха издигнати трудолюбиво множество свети домове от великите и дивни царе и от благочестивите и богобоязливи велможи и преподобните иноци и бяха украсени и обогатени всячески - с многоценни камъни и бисери, със злато и сребро, с имане и много други права, движими и недвижими, та да бъдат в доволство и изобилие същите и онези, пребиваващите в тези всечестни и божествени домове, които пеят и славят единния бог, прославян в Троица, и пречистата и възпята негова майка, да поменуват също и православните и христолюбиви и приснопаметни царе и останалите блажени ктитори и всеки християнски род. Защото не от един род се тачи и не от два [рода] се намират на това място създатели, но понеже общо е спасението в него за искащите го, общо е и мястото за благоволните. Затова там се намират здания от всеки православен род и език, първо и най-изрядно гърци, българи, а после сърби, руси и ивери, като всеки има споменаване според своите трудове, още повече според своята ревност. Пас там се намира и божественият и всечестен дом, където се почита светия и славен великомъченик и победоносец Георги и е наречен Зографски.

Този [дом] прочее отдавна се поддържа от православните, благочестиви и христолюбиви български царе, деди и прадеди на моето царство1. И всеки от тях, дори и до нашето царуване, е прибавял и го е укрепвал според своето благоволение за своя памет. Откакто пък е благоизволил Господ Бог мой Исус Христос по милостта и ходатайството на пречистата негова майка и ме постави на престола на българското царство, който е дядов и прадядов на моето царство, то също и моето царство прилагаше и даваше според силите си през всички свои времена. Но всички тези неща не бяха смятани за нищо от моето царство съобразно с онова желание и попечение, което имаше, и то ревнуваше много, ден и нощ размишляваше какво и коя вещ или дело да изобрети и да подари на този всечестен дом на светия и славен великомъченик и победоносец Георги - някакво недвижимо и неотменимо достояние. Понеже отвъд в гръцката държава, при [реката] Струма, се намираше селото Хантак, за него бе известно на царството ми, че е било искано много пъти от мнозина в прежни времена. Искано е било това село и от бившите преди нас царе и крале, като давали за него много хиляди, но не успели да го получат. Това бе, както изглежда, усмотрение на светеца.

Сега вече царството ми, понеже такова село подобаваше да бъде достояние на този всечестен дом на светия и славен великомъченик и победоносец Георги, приложих на божията щедрост и на пречистата негова майка и с ходатайството и помощта на светеца, а също и истинната и нелицемерна любов, която царството ми имаше с превисокия гръцки цар, възлюбения брат и сват на моето царство, господин Андроник Палеолог2, даже и до неговата смърт, а след неговата смърт царството ми пак не измени на своята любов, но я усили и върху неговия син - превисокия цар на гърците Калоян Палеолог3, възлюбения анапсей и сват на моето царство, при когото с дела и с дръзновение изпрати моето царство и да проси от него това село, наричано Хантак, на името на светия и славен великомъченик и победоносец Георги, което нещо и биде сторено веднага, без всякакво прекословие и пререкание, а, напротив, с любов, и той даде това село, наречено Хантак, на волята на моето царство. По този начин го поиска царството ми не някак насилствено, нито прикрито, но по любов, и той като благочестив и превисок цар разбра и подаде това село заедно с всичките му прилежания и правдини по свое благоволение гласно и с изявление на цялото свое царство и чрез златопечатно слово на своето царство, та да бъде неотстъпно и неотменимо от всечестното пребиваване на светия и славен великомъченик и победоносец Георги поради молбата и искането на моето царство. Също и относно петдесетте перпера, които засягаха владенията на това всечестно пребиваване и се вземаха заради житарство и горнина и градозидание, повели да бъдат премахнати и да не се вземат нито до една чята 4, докато съществува и пребивава споменатия всечестен дом.

И понеже с такава и отдавна желана, и добра молба, успя да получи царството ми, то благоизволи царството ми и издаде настоящето златопечатно слово на царството ми, с което и заповядва царството ми да има и да държи споменатият манастир на царството ми казаното село Хантак без крамоли, напълно неприкосновено и непоколебимо и неотменимо, с всички негови прилежания и придобивки.
Също така да не се задява владението на този всечестен манастир за заплащането на казаните петдесет перпера, които се плащаха заради житарство и горнина и градозидание, понеже ги измоли и тях царството ми от превисокия гръцки цар Калоян Палеолог, възлюбения анапсей и сват на моето царство.

И така да има крепостна неприкосновеност и сила настоящото златопечатно слово на царството ми и да обладават и държат преподобните иноци, които са в ограденото на светия и славен великомъченик и победоносец Георги, над реченото село без крамоли, напълно неприкосновено и необезпокоявано, с всичките му прилежания и придобивки. Обаче някой да не задява владението на този всечестен манастир за заплащане на петдесетте перпера, понеже, както бе казано по-горе, царството ми ги измоли заедно с останалите свои моления и свърза, и утвърди, и укрепи, по благоволението на Отца и Господа наш Исус Христос и ходатайството на пречистата Богородица и с помощта на светия славен великомъченик и победоносец Георги според силата си, за да може да се приобщи царството ми към това свето място, както и другите православни и благочестиви царе, деди и прадеди на моето царство.

За това бе издадено и златопечатното слово на моето царство и бе изпратено през месец март, на всяко явно утвърждение, в годината 6850 [1342], индикт 10, в което и нашата благочестива и богопредопределена държава се подписа.

 

† ЙОАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ АЛЕКСАНДЪР †.

 

БЕЛЕЖКИ:

  1. Цар Иван Александър макар да не е посочил изрично, че е потомък на цар Иван Асен ІІ или да е прикачил към името си и „Асен” и в тази грамота не е пропуснал да спомене за своя царствен произход. Тъй като тук обаче не са посочени конкретни имена не е ясно дали като ктитор на Зографския манастир освен Иван Асен ІІ сочи и друг свой родственик.
  2. Император Андроник ІІІ Палеолог (1328-1341) – неговата дъщеря Ирина Палеологина била омъжена за Михаил Асен - синът на цар Иван Александър.
  3. Император Йоан V Палеолог (1341-1391) – неговата сестра  Ирина Палеологина била омъжена за Михаил Асен - синът на цар Иван Александър; тук се визира именно това сватовство, тъй като бракът на Андроник ІV - сина на Йоан Палеолог с Кераца – дъщерята на цар Иван Александър е бил реализиран след смъртта на Михаил Асен, т.е. след издаването на тази грамота.
  4. Чята (укр. цята или цата, ср. цета) - дребна монета.