ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АРХИЕПИСКОП/ПАТРИАРХ ЙОАН

 

Ротондата „Свети Йоан” в Преслав

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Бълг. патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Форум] [Ново]

 

        Архиепископ Йоан е известен от послеслова към превода на житието на св. Антоний Велики1. Там презвитер Йоан го нарича „църковния строител Йоан2, наш господар, архиепископ на българската земя”. По повеля на архиепископ Йоан били преведени3 от гръцки на български житията на св. Антоний Велики и на св. Панкратий.

          Йоан навярно е починал преди управлението на цар Петър І, защото в  „Беседа срещу богомилите” презвитер Козма казва: „Подражавайте на новия презвитер Йоан, когото мнозина от вас познават и който беше пастир и екзарх на българската земя.”4

          С архиепископ Йоан се свързва един оловен печат, за който обаче съществува предположение, че може да е фалшификат. Печатът е бил намерена в района на с. Вълнари, Шуменско. Надписът е на гръцки и гласи: „Богородице, помагай на своя служител Йоан, архиепископ на България“ 5.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

  1. Вж. Христоматия по история на България, П.Петров/В.Гюзелев, т.1, С.,1978, стр. 332-333
  2. В надписа на хартофилакс Павел намерен в Златната черква в Преслав се споменава черквата „Св. Йоан”; затова е възможно храма да е бил построен по време на този архиепископ Йоан и да е посветен на именния му светия.
  3. В бележката са споменати три лица с името Йоан – архиепископа, презвитер Йоан и „пустиножителя Йоан, който следваше Антониевото житие”. Не е изключено единия от първите двама да е известният книжовник Йоан Екзарх, а последния да е св. Иван Рилски (†18.08.946). От друга страна бележката показва, че името Йоан е било често срещано и следователно е твърде възможно да са съвсем различни лица. Ако архиепископа е идентичен с Йоан Екзарх, в такъв случай, тъй като той споменава българският владетел като княз, то тогава той ще е стоял начело на българската църква преди 913г. и ще е починал преди 927г., когато в началото на управлението на цар Петър е бил признат патриаршески титул на българския църковен глава. В Хлудовия препис № 195 Йоан е посочен като патриарх, но тъй като в другите преписи фигурира само с архиепископски сан Юрдан Трифонов е изказал предположение, че вероятно сръбския преписвач е добавил титлата и споменаването на пустиножителя Йоан. Не е изключено обаче именно Йоан да е архиепископът, който е повишен в патриарх и по тази причина в някои от преписите да е направена корекция.
  4. Вж. „Стара българска литература” т. 2, стр. 77 и бележката на стр. 310.
  5. Иван Йорданов, „Корпус на средновековните български печати, 2016, стр. 171-175