ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

КУМАНИТЕ

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Кумани предвождани от цар Калоян щурмуват отбранявания от св. Димитър Солун – фреска от манастира Дечани

Общи бележки и кратка история на куманите

Куманите наричани още половци или кипчаци са тюркоезичен¹ народ, обитавал земите от Тян-Шан до Дунав между Х и ХІІІ век. Територията, която обитавали била известна като „Дешт-и Кипчак”, т.е. „Куманска земя”. Куманите обаче не сформирали единна държава, а съществували отделни племенни съюзи начело с ханове. Куманите често влизали в конфликти с руските княжества.

След смъртта на руския княз Ярослав през 1054г. държавата била разделена от синовете му на няколко отделни княжества – Изяслав застанал начело на Киевското княжество, Светослав на Черниговското, Всеволод на Переяславското, Игор на Владимирското и Вячеслав на Смоленското. През същата 1054т. се споменава за появата на куманите (половците) начело с Болуш, които след като сключили мир с Переяславския княз Всеволод се оттеглили. Първото сражение с русите станало на 2 февруари 1061г., когато куманите предвождани от Искап удържали победа над Всеволод. През 1068г. обединените сили на синовете на Ярослав – Изяслав, Светослав и Всеволод се опитали да отблъснат ги отблъснат от руските земи, но в нощното сражение при Алта куманите отново удържали победа. Започнали да опустошават руските земи и дори Изяслав избягал в Полша. На 1 ноември същата година Светослав успял да удържи победа над куманите. След това куманите се намесили в руските междуособици, докато през 1079г. Всеволод отново сключил мир с тях. През 1082г. починал куманския предводител Ос’ен. След като на 13 април 1093г. починал и княз Всеволод, куманите предложили на Святополк да подновят мира, но той затворил пратениците им. В отговор на това куманите обсадили Торческ. Святополк освободил пратениците, но куманите отхвърлили предложението му за мир. Святополк се опитал заедно с князете Ростислав и Владимир да помогне на обсадения град. На 26 май куманите обаче разбили руските войски, а Ростислав загинал. Част от куманите продължили обсадата, а други се отправили към Киев. На 23 юли при Желан войските на Святополк отново претърпели поражение от куманите. След това куманите превзели Торческ и го опожарили. През 1094г. Святополк сключил мир с куманите и се оженил за дъщерята на техния предводител Тугоркан. Куманите отново се намесили в междуособиците на руските князе, като помогнали на Олег да завземе Чернигов, в замяна на което ограбили околностите на града. През 1095г. куманите начело с Китан и Илтар нападнали Переяслав и княз Владимир бил принуден да им даде като заложник сина си Светослав. На 24 февруари Илтар бил убит, но куманите успели да изгорят изоставения от жителите му Юрев. През 1096г. отношенията на княз Олег с князете Святополк и Игор се обтегнали отново. Възползвайки се от това една куманска войска начело с Боняк нападнали околностите на Киев и опожарили княжеската резиденция Берестов, а друга, начело с Куря нападнала Переяслав и на 24 май опожарили Устие. На 19 юли Святополк и Владимир разбили куманската войска, като в сражението загинал Тугоркан и синът му, но на 20 същия месец Боняк нападнал Киев и опустошил Печорския манастир, а Германовия и Стефановия изгорили. В началото на ХІІ век руските князе организирали поредица от успешни походи срещу куманите – през 1103г., 1106г., 1107г., 1109г., 1111г. и 1116г.

През 1048г. куманите нападнали земите южно от река Дунав и превзели крайречния град Димничик, но били разбити и прогонени от император Мануил І Комнин. През 1160г. възползвайки се от военните действия на Византия с турците куманите предприели ново нападение на юг от Дунава, но се оттеглили след като разбрали, че император Мануил І се е насочил с войските си към тях.

Въпреки че куманите нападали руските княжества, пределите на Византия и Унгария, отношенията им с българските владетели били добри. След въстанието на Асеневци през 1185г. кумански войски многократно участвали в ред сражения като съюзници на българите, включително и в двете значими битки при Одрин през 1205г. и при Клокотница през 1230г.

В съюз с руските князе куманите безуспешно се опитали да спрат татарското нашествие. В битката при Калка през 1223г. съюзната им войска била разбита. След татарското завоевание, куманите постепенно били асимилирани и влезли в състава на други народи². Някои от куманите се сродили с европейските владетелски дворове (напр. споменатия Тугоркан с руските князе, българския цар Калоян бил женен за куманка, а родената от брака дъщеря за омъжила за латинския император Анри Фландърски…), а други дори да поставят началото на владетелски династии, каквито са Тертеровци и Шишмановци в България или мамелюците в Египет³.

Релеф с изображение на кумански конник стрелящ с лък Куманска скулптура („баба”)

Религия на куманите

Куманите били езичници. Хониат описва техни жертвоприношения: „…а някои от пленниците, които се отличавали с красотата си, след като наказвали с бичове, принасяли в жертва на своите демони, като ги обесвали.”⁴. В Торинския кодекс се споменава за идолопоклонството: „Ето защо някои от тях почитат идоли и им се молят”⁵. Алберик е описал погребението на един от куманските вождове, който починал в Цариград. Той бил погребан извън града под високо насипан гроб, като били принесени в жертва 8 оръженосци и 26 коня⁶. Рубрук разказва, че куманските гробници били високи и се виждали отдалече, тъй като куманите имали обичай да погребват роднините заедно⁷. По-късно някои приели исляма, а други християнството и дори е запазен текста на молитвата „Отче наш” на кумански език.

Бит, въоръжение и военна тактика на куманите

Робер дьо Клари е оставил сведения за бита, нравите и въоръжението на куманите: „А Кумания – това е земя, която граничи с Влахия, и аз сега ще ви кажа що за народ са тези кумани. Това е див народ, който не оре и не сее, при който няма нито колиби, нито домове, я имат само плъстени палатки, където се раждат, а живеят от мляко, сирене и месо. Лятото там има толкова мухи и комари, че те не се осмеляват да излизат от своите палатки едва ли не до самата зима. А зимата, когато възнамеряват да извършат набег, те излизат от палатките си и напускат своята страна.⁸ И сега ще разкажем какво правят. У всеки от тях има 10 или дузина коне; и те така добре са ги приучили, че ги следват навсякъде, където и да ги поведат, и от време на време се прехвърлят ту на един, ту на друг кон. И у всеки кон, докато скитничестват така, има торбичка, закачена на брадата, в която се съхранява храната; и тъй коня се храни следвайки своя стопанин и те не престават да се движат нито денем, нито нощем. И те се придвижват така бързо, че за една нощ и за един ден изминават пътя за 6 или 7, или 8 дни преход. И докато те така се придвижват, те никога никого те преследват и нищо не залавят, докато не поемат по обратния път; когато те се връщат обратно, то тогава и залавят плячка, отвеждат хора в плен и въобще вземат всичко, което могат да намерят. А от облеклото и оръжието те имат само куртки от овчи кожи, а освен това носят със себе си лъкове и стрели; и те не почитат нищо, освен първото попаднало насреща им сутринта животно; и този, който го е срещнал, той му се покланя през целия ден, каквото и да е било това животно.”⁹ Никита Хониат също е оставил сравнително обширни описания на бита, въоръжението и тактиката на куманите по време на война: „Скитите пък, които по своя обичай събирали плячка по пътя си и натоварвали ограбеното на конете си, решили да се върнат обратно. Те преминават Истър лесно, вършат нападение за плячка – още по-леко, а и връщането им не е уморително и трудно. Защото въоръжението им се състои от колчан, закачен напречно на хълбока, от извити лъкове и стрели. А има и такива, които в сражението размахват и въртят копия. Скитът язди коня, който го носи през време на изтощителната война, същият му доставя храна, като му се пререже вената, а пък както разправят, ако конят е женски, удовлетворява и животинското желание на варварина по време на поход. Скитите преминават реката с кожени мехове, пълни със слама и извънредно грижливо съшити, та дори и най-малката капчица вода не прониква вътре. И тъй скитът възсяда меха, като го привърже за опашката на коня, поставя му и седло и каквото има военно снаряжение и лесно преплува, като си служи с коня вместо с лодка. Така той преминава водната шир на Истър.”¹⁰ По-нататък Хониат е описал и начина им на воюване във връзка битката станала през 1187г. недалеч от Бастерна: „А когато ги забелязахме и ясно ги видяхме (защото и аз придружавах императора като подсекретар), скитите и власите предадоха плячката на някои от своите части и им заповядаха да избират някои от най-кратките пътища и да вървят напред, докато стигнат планините. А останалите се сгъстиха и дочакаха яздещите срещу тях ромеи, като започнаха да се сражават по бащиния си обичаен начин. Те нападаха, ту като хвърляха стрели, ту удряха с копия. След кратко време промениха нападението в бягство и предизвикаха противника да ги следва като бегълци. И отново, по-бързо от птиците, които порят въздуха, те се обръщаха с лице към идващите срещу тях неприятели и влизаха в бой, като се сражаваха много по-храбро. Повтаряха това много пъти, така че вече взеха надмощие и не помисляха вече да се обръщат назад, а като извадиха мечовете си и нададоха някакъв ужасен вик, нападнаха ромеите по-бързо от мисълта. Настигнаха едновременно и тези, които се сражаваха, и онези, които бяха уплашени, и започнаха да ги косят…”.

Тази тактика на куманите да увличат противника в преследване обстрелвайки го, а след това да го нападат е описана от различни автори и във връзка с битката при Одрин - 1205г. Никита Хониат отново, но по-кратко описва същата тактика: „А куманите като се обърнаха в бягство, започнаха да бягат, стреляйки назад, като се обръщаха само за да хвърлят стрели срещу войската им…Скитската дружина пък напредваше бързо, като почти не стреляше назад, понеже беше лека, а и защото яздеше на бързи коне.”¹¹ Подобно е описанието на тактиката им в това сражение, дадено от Жофроа дьо Вилардуен: „И твърде безразсъдно преследват куманите цяла една левга. И когато поискаха да се завърнат оттам, куманите започнаха да ги обсипват със стрели и раниха много от конете им… Граф Луи пръв излезе със своя батальон; и почна да преследва куманите; и той съобщава на император Балдуин да го последва. Уви! Колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около 2 левги далечина; и те се сблъскваха с тях; и ги преследват доста дълго време; и куманите ги атакуват и започват да викат и да хвърлят стрели.”¹²

Основната част от куманската войска била конницата, а тя била леко въоръжена. Клари дава сведение, от което може да се направи извод, че в битката при Одрин през 1205г. куманите нямали защитно облекло от метал: „Когато хората от войската видели куманите, облечени в кожуси, не се уплашили и не им обърнали повече внимание, отколкото на някоя дружина деца. Куманите и тези хора дошли с много бърз ход, нахвърлили се върху французите, убили мнозина и разбили всички в това сражение.”¹³ За лекото въоръжение на куманите може да се съди и от описанието на Никита Хониат на останалите на бойното поле след бягството им вещи: „Човек можеше да види тук скитски кон без ездач, там захвърлена шапка, другаде стреме в съседство с панталони.”¹⁴ Ян Туроци в своята унгарска хроника показва, че липсата на метални ризници у куманите лишавайки ги от добра защита им осигурява пък като предимство бързина: „Когато куманите видели голямо множество с ризници, много се изплашили и започнали да бързат, за да преминат Дунава преди да бъдат заобиколени от враговете. И понеже нямали ризници, напредвали по бързо поради своето леко тегло. Саломон¹⁵ пък и другите с него, в ризници и затруднени от теглото на оръжията, трудно следвали пътуващите напред съюзници.”¹⁶ Именно това е и било причината куманите да избират при сражения тактиката да отстъпват, увличайки противника в преследване и разкъсвайки по този начин бойния му строй, внезапно да го нападат. Куманите са имали метални островърхи шлемове, които носели в комбинация с характерната шапка. Навярно това е причината обикновено куманите да се изобразяват или описват без шлемове.

Изображения на унгарския крал Владислав ІV Куман(1272-1290г.)

Никита Хониат казва, че куманите основно извършвали грабителски набези, без да си поставят за цел завземането на укрепените пунктове: „ Впрочем скитите и досега избягват да щурмуват укрепленията в села и градове, защото те с първия си устрем връхлитат като вихрушка върху това, което е по пътя им, и по обичая им се връщат в обиталищата си”¹⁷Както вече се спомена, в отделни случаи куманите обсаждали и завземали укрепени пунктове. Тяхната цел била обаче ограбване на селището, а не, за да се установят да живеят в него и да разширят територията си. Например докато помагали на Калоян при обсадата на Одрин, те се оттеглили щом събрали достатъчно плячка: „Така, както Господ пожелава да се случват нещата, куманите, които [Йоанис] бе пратил из земята, бяха свършили грабежите си и се бяха завърнали в лагера при Одрин с цялата си плячка. И казаха, че не ще останат повече с Йоанис, но че искат да си отидат в своята земя. Така куманите се отделиха от Йоанис.”¹⁸

ALD

_______________________________

БЕЛЕЖКИ:

За куманския език има запазен съставен от византиец речник от ХІІІв. – т.нар. “Alphabetum comanicum” (вж.W.Radolff, Zur sprache der Kumanen, Internationale Zsitschrift für allgemeine Sprachwissenschaft,I,IІ,1885. Codex cumanicus bibliothecae ad templum Divi Marci Venetiarum. Primum ex intergo edidit, prolegomenis, notis et compluribus glossariis instruxit comes Géza Kuun, Budapest,edition scient. acad. Hung., 1880, 134+395, още вж. в бележките към К.Иречек, „История на България”, НИ, С., 1978г., стр.16-17). Кратък речник на половците има и в Чети-Минея на Макарий.
За влиянието на куманския елемент в нашите земи е показателно обстоятелството, че в Безименната апокрифна летопис от ХІв., се казва: „…отлъчи третата част от куманите, наречени българи…”.
Мамелуци, мамлюци, мамлуци – от „Мамлук” – „принадлежащ някому”, „роб”, тъй като първоначално били продаване в Египет като роби, а след това от тях започнала да се попълва султанската гвардия; което позволило през 1260г. Байбарас да се добере до трона.
ХИБ, под ред. П. Петров, В. Гюзелев, НИ, С.,1978г., т. 2, с. 67.
„Документи за политическата история на средновековна България”, ХІІ-ХІVв, под ред. И. Лазаров, И. Тютюнджиев и Пл. Павлов, В. Търново, 1993г. с.39
К.Иречек, „История на България”, НИ, С., 1978г., стр.16-17
Гильом де Рубрук, „Пътуване из източните страни”, гл.15
Един фрагментарен надпис от Преслав говори за кумани през месеците януари, март, април, май, октомври и декември, което дава основание да се направи извод, че куманите са идвали в българските земи периодично, а не са имали трайни поселища – вж. „Документи за политическата история на средновековна България”, ХІІ-ХІVв, под ред. И. Лазаров, И. Тютюнджиев и Пл. Павлов, В. Търново, 1993г. с.18; вж. също Т.Тотев, „За кумани и един надпис от Преслав”, „Културата на средновековния Търнов, С., 1985г., с. 68.
Робепт дьо Клари, „Завладяването на Константинопол”, LXV
Никита Хониат, „История”, по „Извори за бълг. история”, том 25 (ГИБИ – т. ХІ), С., 1982г., стр.55.
Никита Хониат, „История”, по „Извори за бълг. история”, том 25 (ГИБИ – т. ХІ), С., 1982г., стр. 75-76
ХИБ, под ред. П. Петров, В. Гюзелев, НИ, С.,1978г., т.2, 57.
ХИБ, под ред. П. Петров, В. Гюзелев, НИ, С.,1978г., т.2 с.61.
Никита Хониат, „Известително послание до патриарха и Синода”, по „Извори за бълг. история”, том 25 (ГИБИ – т. ХІ), С., 1982г., с.98
Никита Хониат, „История”, по „Извори за бълг. история”, том 25 (ГИБИ – т. ХІ), С., 1982г., стр. 12 и сл.
Унгарски крал (1061-1064).
Йоан де Туроц, „Унгарска хроника”, по „Извори за бълг. история”, том 31 (ЛИБИ-т.V), стр. 108
Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол”, ХИБ, под ред. П. Петров, В. Гюзелев, НИ, С.,1978г., т.2, ХИБ, с.80

ALD