ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Девето писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

 

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 131, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

Преписката между цар Симеон І и Лъв Хиросфакт е във връзка с преговорите за размяна на пленените във войната 894-896г. Войната започнала тъй като било преместено тържището на българите от Цариград в Солун. Първоначално българите удържали победа. Византия обаче изпратила нова армия по суша и море, а също така подтикнала унгарците да нападнат България. Император Лъв VІ все пак предпочел да не рискува и изпратил при цар Симеон квестора Константинаки за преговори, но още щом пристигнал в България той бил хвърлен в затвора. Притиснат от две страни Симеон претърпял неуспехи във войната с унгарците. Унгарците продали на Лъв VІ пленените във войната българи. За да излезе от тежкото положение цар Симеон се уведомил друнгария Евстатий, че е съгласен да започне преговори. Императорът изпратил при царя Лъв Хиросфакт, но още щом пратеникът пристигнал в България бил хвърлен в затвора. Лишен от възможност да преговаря лично Лъв Хиросфакт бил принуден да започне преписка с цар Симеон. В първото писмо цар Симеон обещал на Лъв Хиросфакт да освободи пленниците, ако императорът познае какво е истинското намерение на царя. Разбира се затвореният пратеник не е имал възможност да влезе в контакт с владетеля си, нито пък да проследи как се развиват събитията. Считайки, че Византия има решаващ превес, Лъв Хиросфакт написал, че царя ще върне пленените ромеи безвъзмездно. За всеки случай обаче писмото било оформено двусмислено, тъй че да може да се обърне резултата. Царят заявил, че императорът не могъл да предскаже какво ще се случи и затова нямало да освободи пленниците. В следващите писма Лъв Хиросфакт започнал граматическа еквилибристика с писмата опитвайки се с празнословие да постигне целта на мисията си. На писмата си обаче не получил отговор. Докато пратеникът правел филологически разсъждения цар Симеон ангажирал за съюзници печенегите и с тяхна помощ нанесъл съкрушителен удар на унгарците. След успешните военни действия цар Симеон подновил преговорите с Лъв Хиросфакт, но съобразно променилото се съотношение на силите и вместо пленените византийци да бъдат върнати безвъзмездно, то императорът трябвало да предаде българите, които унгарците били заловили и продали на Лъв VІ.

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Същият до Симеон, княз български.

„Узнах, о най-велики от князете, тайната на писмото, ако и да направихме четенето според тебе. Като правдив и живеещ добро­детелно, ти обичаш във всичко да се ползваш с доверието на всички и изпитваш оногова, комуто и пишеш. И ако някой повярва, че (пис­мото) е написано не човеколюбиво, защото няма ум и защото те е счел за недобър, ти, презирайки (го) справедливо, защото той нагло те ругае, не (го) слушаш; ако пък не повярва и така написаното, защото има ум и защото е повярвал, че ти си добър, ти като почитан, упоен от обич, умееш да (го) слушаш. И тъй ние не повярвахме, че ти си лош, и затова ще бъдем обичани, а като оби­чани, бихме могли да получим (εϋροιμεν) това, що е драго за нас, а драго ни е да бъдат пленниците отпуснати. Здравей!"

 

 

__________________

 

Коментар на Васил Златарски

Преписката на цар Симеон с Лъв Хиросфакт