ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЛЪВ
ХИРОСФАКТ
Коментар на Васил Златарски на деветото писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт
Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 131-132, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
В горното писмо Лъв Магистър
обявява на Симеон, че е узнал най-сетне тайната на последното му писмо, макар и
да го е разбрал в същия смисъл, в какъвто го е Симеон написал.
Тази тайна, според Лъв, се заключава в една от характерните черти на българския
княз, а именно, че Симеон, като правдив и живее добродетелно, обичал да се
ползва във всичко с доверието на всички, и когато пишел някому, това той правел
с цел да го допита, дали наистина тоя му доверява. Затова Симеон в писмата си всякога е представял
работата в обратен смисъл, и ако некой повярва, че написаното в писмото е истинска правда, (а
това той ще
направи, едно, защото няма ум, т. е. не познава характера на Симеона, и друго
защото го е счел
за недобър човек), той справедливо намразвал такъв, защото нагло се
подигравал с него, и не го слушал, т. е. не показвал никакво разположение към него ; ако ли пък не повярва,
че писмото предава самата истина, и го е разбрал в обратен смисъл, (а това той ще направи,
едно, защото има ум, т. е. се е съобразил с характера на Симеона, и друго, защото вярва, че
последният е добър), в такъв случай Симеон, като се смята за почетен,
обиква такъв и умее да го слуша, т. е. да изпълнява желанията му. — Подобно
едно изпитание от
страна на българския княз, Лъв Магистър видял в последното му писмо.
Колкото и нечовеколюбиво да е написано това писмо, защото Симеон окончателно
отказал да върне пленниците, все пак
Лъв не повярвал, че това е истина, понеже такъв отказ не се съгласува с неговия
характер, както това той доказал в 7 писмо; напротив, той го разбрал като човеколюбиво,
т. е. че пленниците ще бъдат пуснати, а от тук
напълно е могъл
да се надява, че ще
спечели разположението на Симеон, и заедно с това, че ще получи това, що е за
него драго — връщането на пленниците.
Колкото натегната и дори
софистична и да се показва основната мисъл в това писмо, Лъв Магистър
продължава да я развива и в следващото си писмо, в което четем:
______________________________