ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Шесто писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

 

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 122-136, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

Преписката между цар Симеон І и Лъв Хиросфакт е във връзка с преговорите за размяна на пленените във войната 894-896г. Войната започнала тъй като било преместено тържището на българите от Цариград в Солун. Първоначално българите удържали победа. Византия обаче изпратила нова армия по суша и море, а също така подтикнала унгарците да нападнат България. Император Лъв VІ все пак предпочел да не рискува и изпратил при цар Симеон квестора Константинаки за преговори, но още щом пристигнал в България той бил хвърлен в затвора. Притиснат от две страни Симеон претърпял неуспехи във войната с унгарците. Унгарците продали на Лъв VІ пленените във войната българи. За да излезе от тежкото положение цар Симеон се уведомил друнгария Евстатий, че е съгласен да започне преговори. Императорът изпратил при царя Лъв Хиросфакт, но още щом пратеникът пристигнал в България бил хвърлен в затвора. Лишен от възможност да преговаря лично Лъв Хиросфакт бил принуден да започне преписка с цар Симеон. В първото писмо цар Симеон обещал на Лъв Хиросфакт да освободи пленниците, ако императорът познае какво е истинското намерение на царя. Разбира се затвореният пратеник не е имал възможност да влезе в контакт с владетеля си, нито пък да проследи как се развиват събитията. Считайки, че Византия има решаващ превес, Лъв Хиросфакт написал, че царя ще върне пленените ромеи безвъзмездно. За всеки случай обаче писмото било оформено двусмислено, тъй че да може да се обърне резултата. Царят заявил, че императорът не могъл да предскаже какво ще се случи и затова нямало да освободи пленниците. В следващите писма Лъв Хиросфакт започнал граматическа еквилибристика с писмата опитвайки се с празнословие да постигне целта на мисията си. На писмата си обаче не получил отговор. Докато пратеникът правел филологически разсъждения цар Симеон ангажирал за съюзници печенегите и с тяхна помощ нанесъл съкрушителен удар на унгарците. След успешните военни действия цар Симеон подновил преговорите с Лъв Хиросфакт, но съобразно променилото се съотношение на силите и вместо пленените византийци да бъдат върнати безвъзмездно, то императорът трябвало да предаде българите, които унгарците били заловили и продали на Лъв VІ.

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Симеон, княз български, до Лъв Магистър.

 

Имам на ръце писмото ти, о, най-велики от князете, което съдържа следното: ούχ όπεσχόμην περί αιχμαλώτων οΰ σοι έλάλησά τι ούκ έξαποστελώ. И тъй, аз ще обърна изходната точка на отричането ти в утвърдително писмо, а именно, като отделя с точка първата част до вто­рата отрицателна частица включително (έπί τελεία) така: ούχ όπεσχόμην περί αλχμαλώτων ού· т. е. „не съм обещавал отрицателно, а положително (ούχ όπεσχόμην το ού, άλλα το ναί) — едно утвърждение, според Стагирнта1, от две обикновени отрицания; а изразът: σοί έλάλησα трябва да се прочете съгласително, като да казваше: „ти знаеш, че аз се съгласих да ти кажа"; после, като придам както на τί, тъй и на ούκ έξαποστελώ въпросителен смисъл и обясня с ирония всичката сила на думите (слоговете) ти, то бих въздействал върху обикновеното ти човеколюбиво благодеяние. Но някой би рекъл, че правя двусмислено четене.2 Това същото и аз бих рекъл на оногова, който това казва. И тъй двусмислено е, щом много пъти (по много начини) се прочита. А ако е двусмислено, то нека надвие човеколюбието, а пък човеколюбиво е да бъдат отпуснати пленниците. И наистина, нека бъдат отпуснати. Защото ти притежаваш справедливото с човеколюбивото, ясно засвидетелствано от всички. Ако пък някой би намислил изцяло с лицемерни запетаи да обясни смисъла на твоето писмо, то и в такъв случай той не би намерил повод да те склони на (нещо) недобро

__________________

 

Коментар на Васил Златарски

Преписката на цар Симеон с Лъв Хиросфакт