ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Коментар на Васил Златарски на шестото писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 122-136, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Според комбинациите, които са направени тук с препинателните знакове в писмото на Симеон, ето какъв смисъл дава Лъв Магистър на последния : „не съм обещавал отрицателно, а положително; аз се съгласих да ти кажа (подразбирай: но не съм казал). Защо ли нема да ги изпратя?" (т. е. имам намерение да ги изпратя), а в останалите думи: καΐ μάλιστα ώς μή το μέλλον γνούς καθαρως, той вижда само една ирония. При това Лъв забелязва, че като разбира така писмото на Симеон, той се надявал да въздейства върху свойственото нему човеколюбиво благодеяние. Но Лъв видимо сам чувствал пресилеността и неестествеността на предложеното от него тълкуване и побързал да предупреди всяко ново обвинение от страна на българския княз, като се постарал да го убеди, че писмото му наистина е двусмислено написано, щом то може да се чете по различни начини. Тоя извод и съставя главната изходна точка в това писмо на Лъв Магистър за по-нататъшните му разсъждения, в които той вече се опитва да бие върху чувствата на Симеона. И тъй, според Лъв, писмото е двусмислено, т. е. то не е израз на истинското и окончателно решение на Симеон, а като такова, нека вземе връх човеколюбието, което би се проявило най-явно и добре, ако пленниците бъдат пуснати; а че те ще бъдат пуснати, в това Лъв Магистър не се съмнява, защото справедливостта и човеколюбието на Симеон, което се признава от всички, ся неотменими качества в неговия характер и при това в такава степен, че дори, ако некой би се опитал изобщо с лицемерни запетаи да обясни писмото му, то и в такъв случай той не би могъл да намери способ да склони Симеон на нещо недобро.

Но при всички тия ласкателства от страна на Лъв Магистър и това писмо не постигнало целта си: то не произвело такова въздействие върху българския княз; напротив, Симеон дори не намерил за нужно да отговори на него. Причината за прекъсването на преписката от страна на Симеон може да се обясни двояко: или с мълчанието си Симеон е искал да покаже на Лъв, че остава непреклонен за първото си решение, без да му обясни истинската причина за отказа си да върне пленниците и по тоя начин да го държи в неизвестност, или пък с това, че в дадения момент са отвлекли вниманието му други обстоятелства, каквито са могли да бъдат преговорите му с печенезите за съвместни действия срещу маджарите, както ще видим по-долу.

Не тъй обаче погледнал на това Лъв Магистър. Като се убедил, че горното писмо не произвело никакъв ефект, той решил да продължи преписката, като излезе с ново обяснение и тълкуване на последното Симеоново писмо, изказани в следното писмо.

_____________________________________

БЕЛЕЖКИ НА ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ КЪМ ТЕКСТА:

1) т. е. Аристотел, който по родния си град Στάγειρος — Стагира на полуостров Халкидики, между езерото Болбе а Струмския (Орфанския) залив, сега разв. Лимбиада, е носил още името Στάγειρίτης. Според предположението на Ив. Саккелион, (Δελτίον, τ. Α', стр. 393, заб. 4), Лъв Магистър тук се позовава на едно от логическите съчинения на Аристотел — κατηγορίαι за главните класове понятия; по ние мислим, че той е имал тук пред вид друго негово логическо съчинение — περί έρμηνείας (соб. за изказване на мислите) за предложението.

2) В текста тая фраза е: „Άλλ' είποι τις, ότι άμφίβολον άνάίγνωσιν ποιεί „Кузнецов (каз. ст. cтp. 217) я привежда: „Но някой си ще каже, че аз правя писмото двусмислено". Ние обаче запазихме формата на текста, като мислим, че тук Лъв кара тоя „някой си" да говори за него в трето лице. — Тук ще забележим, че съдържанието на това писмо е приведено у Кузнецов твърде свободно н непълно; той дори, неизвестно защо, намерил за необходимо да пропусне цялата заключителна фраза на писмото.