ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

 

ГРАМОТА НА ПАТРИАРХ ФИЛОТЕЙ КОКИН ДО МИТРОПОЛИТ АЛЕКСИЙ С УВЕЩАНИЕ ДА СЕ ПОМИРИ С ТВЕРСКИЯ КНЯЗ МИХАИЛ И ДА НЕ ОСТАВЯ ЛИТОВСКИТЕ ЕПАРХИИ БЕЗ ПАСТИРСКИ НАДЗОР

 

През 1362г. литовския княз Олгерд (1345-1377) завладял Киев, Подолие, Посемие и Переяслав Южни. През 1368г. Михаил Александрович с подкрепата на Олгерд завзел властта в Твер, прогонвайки Василий Михайлович, който бил подкрепян от московските князе. През 1368г. и 1370г. княз Олгерд обсаждал Москва, но и двата пъти не успял да завладее града. Тогава се намесили митрополит Алексий и цариградския патриарх Филотей Кокин (1353-1354; 1364-1376), които първо отлъчили Михаил Тверски и владиката Василий, а след това и смоленския княз Светослав Иванович. През 1370г. Мамай поверил на Михаил Тверски и управлението Владимирското княжество, но Димитрий Донски (Киевски княз: 1359-1389; Владимирски княз: 1363-1389) успял да се споразумее с хана и да си запази властта над това княжество.

През 1370г. княз Михаил Тверски се обърнал към цариградския патриарх и Синод с молба да бъде решен спорът му с митрополит Алексий. През юни 1370г. Филотей изпратил грамота до тверския княз Михаил да изпрати хора за съда с митрополита. Във връзка с това цариградския патриарх изпратил и това писмо до Алексий с призив да се помири с Михаил.

Литература: F. Miklosich, Io. Müller, Acta et diplomata graeca medii aevi sacrd et profana, Acta Patriarchatus, t. I, p. 320 – 322, Русская историческая библиотека, т. VI. СПб. 1880. Приложение № 28. Стб. 156-160.

В изданието Миклошич и Мюлер тази недатирана грамота е приписана на патриарх Калист и е поставена между актовете от периода 1361 – 1362г. (Acta Patriarchatus, t. I, p. 320 – 322). Но от съдържанието е видно, че тя е писана във връзка с молбата от 1371г. на тверския княз Михаил до патриарх Филотей за решаване на споровете между него и митрополит Алексей

 

                                                      ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]]

ПАК НЕГОВА ГРАМОТА ДО МИТРОПОЛИТ АЛЕКСЕЙ С УВЕЩАНИЕ ДА СЕ ПОМИРИ С ТВЕРСКИЯ КНЯЗ МИХАИЛ И ДА НЕ ОСТАВЯ ЛИТОВСКИТЕ ЕПАРХИИ БЕЗ ПАСТИРСКИ НАДЗОР

Преосвещени митрополите киевски и на цяла Русия, пречестен, в Светия Дух възлюбен брат и съслужител на Наше смирение: благодат и мир от Бога да бъдат с Твое светителство. Получих твоята грамота, [изпратена] с твоя човек Авакум; узнах от нея, за това, което си ми писал и донесъл. Трябва да знаеш, че не много [време] преди това приготвих свой добър човек и го изпратих при Твое светителство по този повод - че великия литовски княз ми изпрати своя грамота, в която пише за много [неща]. Затова аз намерих за необходимо да изпратя при твое светителство своя човек с грамота на Наше смирение, от която ти точно ще узнаеш, какво е написал великия литовски княз. След това, когато моя човек замина, дойде от тверския велик княз Михаил черноризец с негова грамота. Получавайки тази грамота, аз научих, какво ми е написал; а и той много е писал, между другото е поискал, да се съди с теб, та Твое светителство да дойде тук на събора, а той ще изпрати в съда своите боляри. Що се касае до мен, то как мога аз да не му дам съда? Затова аз написах на Твоему светителство по гореспоменатия човек, както ще узнаеш от моята грамота, та ти, ако е възможно, да дойдеш тук или да изпратиш своите боляри, и князът също би изпратил своите боляри, за да може да се състои съдът. А сега, когато е дошъл твоя човек Авакум, аз научих от твоята грамота и от неговите слова, за какво ти си писал и молил. Но, подражавайки на Миротвореца Христос, ти отговарям и нареждам: не виждам нищо хубаво в това, че ти имаш съблазнителни раздори с тверския княз Михаил, заради които вие трябва да ходите на съд; но като отец и учител,се постарай да се помириш с него и ако той в нещо е съгрешил, прости му и го приеми, като свой син и имай с мир с него, както и с останалите князе. А той, както ще му напиша, ще трябва да поднесе разкаянието си и да моли за прошка. Ето това ми се струва, че е добро и полезно: нека така и да бъде, без всякакво разногласие. ако пък вие не искате това, а търсите съд, то аз няма да преча на съда, но внимавайте, да не би той да ви се стори тежък. Наше смирение, както казах, написа грамота до тверския княз, която и изпращам с твоя човек Авакум. Когато тя пристигне до твоите ръце, я дай на моя човек, когото аз изпратих там и му дай своя преводач, с който той да отиде при княза, да му покаже както първата, така и настоящата ми грамота, която пиша сега за мира, и да му предаде [моите] слова за това, че той трябва да склони към покаяние и помирение. Надявам се, че той няма да постъпи иначе, а така, както му напиша.

Твое светителство добре знае, че когато ние те ръкополагахме, то те ръкоположихме за митрополит киевски и на цяла Русия, – не само на някоя нейна част, но на цяла Русия; а сега чувам, че ти не пребиваваш нито в Киев, нито в Литва, но само в една страна, а всички останали си оставил без пастирско ръководство, без отчески надзор и наставления. Това е тежко [нарушение] и е противно на преданието на свещените канони. Ти трябва да надзираваш цялата руска земя и да имаш бащинска любов и разположение към всички князе, – да ги обичаш по равно и да им отдаваш еднакво разположение, благосклонност и любов, а не така, че едни от тях да обичаш, като свои синове, а други да не обичаш, но всички еднакво да имащ за свои синове, всички да обичаш по равно. Тогава и те ще ти отдават пълна и голяма доброжелателност, любов и покорност; а свръх това, ти ще получиш още помощ от Бога. Знай също, че написах и на великия литовски княз, та той, според стария обичай, да те обича и почита, както и другите руски князе и когато ти отидеш неговата земя, да ти отдава голяма чест, внимание и любов, така че ти да можеш безопасно да пътуваш из неговата земя. И ти от  своя страна се постарай, доколкото е възможно, да имаш към него такава любов и разположение, както и към останалите князе, защото под неговата власт се намира Господен христоименен народ, който се нуждае от твоя надзор и наставления, и за тебе е изключително необходимо да имаш с него любов, за да виждаш и да поучаваш както него, така и Божия народ. Изпълнявай това с голямо усърдие, без всякакво пререкание. За останалото Наше смирение пространно ти е написа по своя човек Йоан и ти ще научиш за това с точност.