HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

95-то писмо

Писмо до кесаря Роман

Писмото е адресирано до кесаря Роман. Роман Лакапин е бил провъзгласен за кесар на 24 септември 919г., а на 17 декември същата година бил коронован за император. Следователно това писмо ще е написано в периода 24.ІХ-17.ХІІ.919г.

По-сложен е въпросът с изясняване на българската военна кампания, която е станала причина да се изпрати това писмо, тъй като в останалите познати ни извори не се споменава нищо за нея.

Превод на почти цялото 95-то писмо Васил Златарски е включил в коментара към 15-то писмо (10-то писмо до цар Симеон І) – липсва само началното приветствие. Въпреки това неясно по каква причина този документ не е бил включен в ИБИ. Съдейки по писмото българската военна кампания едва ли е имала грандиозната цел, приписани й от Златарски – да му подсигури подстъп към Цариград и да осигури безпрепятственото преминаване на съюзния му арабски флот за обсадата на византийската столица, респ. още по-мащабната задача, която й е приписана от Успенски – да вдигне на въстание подобно на това в Пелопонес и славяните в Мала Азия и да установи българска власт там. Съдейки по обстоятелството, че за справяне на възникналия проблем Николай Мистик счита, че като минимална защита на пролива трябва да се изпратят две монери, които са от малките военни кораби с патрулни функции, то очевидно преминалата пролива войскова част е била относително малка. Патриархът изрично набляга на обстоятелството, че случилото се опасно преди всичко като прецедент, след който може да последват и други такива кампании с евентуално установяване на български военни части на малоазийския бряг. Кампанията най-вероятно е била с цел грабеж и не е била съгласувана с цар Симеон, доколкото патриархът не споменава нищо конкретно за нея в писмата си до българския владетел. Ако е била по негово нареждане, то вероятната й цел е било дискредитиране на Роман Лакапин след провъзгласяването му за кесар, за да не успее да се добере и до императорския трон, който бил цел и на Симеон І. Тъй като Роман Лакапин по време на битката при Ахелой е командвал флота, то едно преминаване на малка българска военна част би дало повод на политическите му опоненти да поставят под съмнение способността му да защити империята. Ако това е била целта, то ефекта по-скоро се оказал обратен, защото заради нуждата от засилване на властта Роман І съвсем скоро след това събитие бил провъзгласен за съимператор на Константин VІІ. Все пак рискът е бил оправдан, тъй като е било въпрос на време той да се добере до императорската корана и царят е използвал момента, в който е било все още възможно да предотврати това и да разклати управлението на Византия.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІ, 1894, стр. 40; CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 262-263.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

До кесаря Роман

Господарю¹ и благословени мой сине. Ние чухме слух – дай Боже да е лъжлив – че българите са преминали² при Лампсак³ и са причинили някакви щети⁴. Дори слухът да е лъжлив, нека не пренебрегваме онова, което се казва, но, с Божията помощ, да направим мястото сигурно; а, ако е вярно, повече и още повече внимание трябва, за да се попречи това нещо да се случи отново. Защото, ако са поставили началото, те макар и малко ще са насърчени да преминават към областта на Лампсак и отсега нататък ще са необходими много повече усилия за да изцерим неприятностите. И така, нека да помислим и да се постараем, та с Божия помощ такова зло изобщо да не се случва или чрез изпращането от местните хеландии⁵, ако има такива, или поне на две монери⁶, за да охраняват и спасят мястото.

Бележки:

1. В гръцкият текст е употребена думата „деспот” (δέσποτα) в смисъл на „господар”, което е и собственото значение на тази дума. По времето на написването на това писмо все още втората по значение титла след императорската е била тази на кесаря, какъвто е бил към този момент получателя на това писмо Роман Лакапин.

2. В гръцкият текст е употребена думата „έπέρασαν” (производна от гр. „πέραο”) – преминават, преплават, отиват, насочват се към, пропътуват, проникват, влизат, преминават допустимите предели, стигат твърде далеч.

3. Лампсак – пристанищен град на азиатския бряг на пролива Дарданели в началото на полуострова. Срещу него на европейския бряг се намира пристанището Галиполи. Пристанището Абидос се намира в по-тясната част на пролива, но е разположен в края на полуострова и затова и до сега се предпочита преминаването на Дарданелите да става чрез пристанищата Галиполи и Лампсак.

4. В гръцкият текст е употребена думата „κακώσεις”, която означава, щети, бедствия, неприятности, страдания, причинени от немощ.

5. Хеландия (гр. χελάνδιον) в науката съществува дискусия какво точно е представлявал този кораб, като предположенията се свеждат до това, че се касае за бирема, т.е кораб с два реда весла, две платна и два руля на кърмата. Предполага се, че названието идва от „състезател” = „боен кон” (“κέλης” = πολεμικός ίππος). Били са два типа хеландий усакий (χελάνδιον οὑσιακόν), наречен така защото имал екипаж състоящ се от една усия с численост 108души и хеландий памфил χελάνδιον πάμφυλον) с екипаж между 120 и 160 души. Според някои изследователи хеландий е синоним на дромон. (вж. Византийский словар и Pryor, Jeffreys, „The Age of the Dromon, (Medieval mediterranian peoples, economies and cultures, 400-1500, 166-169; 189-192, 372), където два пъти е споменато това писмо на Николай Мистик като извор за хеландиите – стр. 167 с цитиране на гръцкия текст на съответната част от писмото в бел. 20 и на стр. 271.).

6. Монерата е малък, лек, бърз и маневрен плавателен съд без горна палуба, с един ред гребци, който се използвал за патрулна дейност. Те били основно два типа: триаконтора (τριακόντορος - трийсет гребла) с по 15 весла на борд и пентеконтора (πεντεκόντορος - петдесет гребла) с 25 весла на борд. Монерите се наричат също галеи и под това название са дадени в използвания от нас английския превод на писмото (CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973).

95. 'Ρωμανώ καίσαρι

Δέσποτα καί τέκνον μου εύλογημένον φήμην ήκούσαμεν (παράσχοι δέ θεός ψευδή ταύτην είναι) οτι πρός τήν Λάμψακον έπέρασαν Βούλγαροι καί εποίησαν κακώσεις τινάς. Είτε ούν ψευδής έστιν ή φήμη, μή καταφρονήσωμεν τών λεγομένων, άλλά μετά τής τοϋ θεοΰ βοηθείας ασφάλεια γενέσθω είς τόν τόπον εΐτε αληθής έστιν, και ώς οΰτω πλέον καί πλέον γενέσθω πρόνοια τοΰ μή συμβηναι άλλο τι τοιούτον. Εί γάρ έγένετο άρχή τοιαύτη, καί μικρόν τι άποθαρρήσωσι τοΰ περνάν πρός τά μέρη τής Λαμψάκου, πολλής μετά ταΰτα δεησόμεθα σπουδής, ΐνα τό πράγμα θεραπεύσωμεν. Νΰν ούν γενέσθω ή πάσα φροντις καί επιμέλεια, ΐνα θεοΰ συνεργοΰντος μή αρχήν λάβη τό τοιούτον κακόν, εΐτε δι' εντοπίων χελανδίων, έάν είσίν, εΐτε μονερίων έντεΰθεν καν δύο αποστελλομένων είς παρα φυλακήν τοΰ τόπου καί σωτηρίαν.