ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Коментар на 15-то писмо (10-то писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски
Литература: СНУ, т. 11, стр. 39-42. Правописът и езикът са осъвременени.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Това писмо, вероятно, е било написано наскоро подир предното. От нашето писмо узнаваме, че Ник. Мистик е получил от Симеон отговор на писмото си, а тъй също и туй, че този отговор е последвал скоро след получаването на предното (IX), тъй като „той (Симеон) на драго сърце пожелал незабавно да се яви" на свиждане. Изпратен бил отговорът, вероятно, чрез задържаните от Симеон апокрисиарии, за които патриархът споменава в предното си писмо, и които, види се, Симеон не се е забавил да върне назад в Цариград. Отговорът на Симеон, както се вижда от това писмо, е бил утвърдителен, но устен, понеже Ник. Мистик му пише да изпрати писмен отговор. Зарадван от съгласието на Симеон да дойде на свиждане, но в същото време като се съмнявал в искреността му, патриархът, наскоро след получаването на отговора на Симеон, изпраща му горното писмо с молба, писмено да го извести за истинското си и точно намерение. По този начин отговорът на Симеон и писмото на Ник. Мистик са последвали наскоро едно подир друго. Освен това с достоверност може да се каже, че нашето писмо е написано по-рано от 24-и септември, т. е. по-рано от провъзгласяването на Романа за кесар, защото Ник. Мистик не би изпуснал случая поне да натякне на Симеон за това събитие. И тъй горното писмо е написано между края на август и 24-и септември 920 год.
От съдържанието на последните две писма ние видяхме, че от страна на Ник. Мистик се е готвело свиждане със Симеон в гр. Месемврия. Но как се отнесъл Симеон към това? - Ние вече по-горе видяхме, че крайната цел на Симеон беше завоюването на Цариград. В даденото време той вече се намирал по пътя към достигането й: от една страна военните успехи на българските войски при покоряването на Балканския полуостров, от друга - вътрешната размирица и слабост на империята усилвали в него надеждите и стремленията му, и той смело, но в същото време предпазливо, отивал напред към осъществяването на целта си. Наистина, последните събития, които станали в Цариград - падането на Зоиното правителство и обединението на Цариградската църква - не са могли да не обърнат вниманието на Симеон, обаче той повидимому не им е придавал много значение. Сега всичките му грижи били насочени към туй, да напрани византийската столица по-достъпна за себе си при предполаганото й завоюване. По-горе беше споменато (вж. пис. IX), че Симеон още в началото на 920 год. изпратил част от войската си на ю.-з. в Тракия в посока към Дарданелите. Какво е било назначението на това движение, види се от писмото на Ник. Мистика до Романа кесаря, т. е. подир 24-и септември. „Мълвата ни донесе (дай Боже, да бъде лъжовна мълва) — пише патриархът, — че българите достигнали до Лампсак и причинили някакви си пакости (κακώσεις). Ако тави мълва е лъжовна, то нека не се отнесем с пренебрежение към казаното, а с Божия помощ, нека бъде въдворена безопасността на това място; ако ли пък това е истина, то нека се приложи, колкото е възможно по-вече, голяма грижа, за да се не случи пак нещо подобно. Понеже, ако е турено такова начало, те малко по малко ще се осмелят да навлязат и в самата област на Лампсак, и тогава ще ни потрябва твърде голямо усилие, за да поправим работата. И тъй, нека сега всичката грижа и старание бъдат насочени към туй, щото, при Божието съдействие, подобно зло да не пусне корен, след като се изпратят нататък с помощта на местните жители или хеландии, ако има, или пък поне две монери за защита и спасение на този пункт.” От това писмо се вижда ясно, че българските войски в края на 920 год. достигнали Дарданелите и се опитвали да излязат на малоазиатския бряг и да заемат твърде важен пункт при входа в Мраморното море. Няма съмнение, че със заемането на Лампсак Дарданелският пролив би преминал в ръцете на Симеон, а Цариград завинаги би останал отрязан от другите европейски владения на Византия. Освен това, и флотата на бъдещия му морски съюзник свободно би могла да проникне в Мраморно море. Но в това опитване на българите, да преминат в Мала Азия, не може да не се види стремление на Симеон да си облекчи достъпа към Цариград. Щом заеме Дарданелите и се утвърди на Малоазиатския бряг, Симеон би могъл да прекара свободен път за войските си, за да може по-после, когато той подстъпи към Цариград, да го обсади и откъм Азия.1 Но щом се решил на такова важно и заедно с това трудно предприятие, Симеон в същото време не е можел да не предвижда сериозни противодействия от страна на византийците, които, макар и да не водели открита война, все пак едва ли биха позволили на българските войски да заемат такъв важен пункт, каквито са Дарданелите. В това време, когато българските войски още отивали към Дарданелския пролив, Симеон получава писмо от патриарх Николай с предложение да се срещнат. От това именно предложение той и намислил да се възползва. За да отвлече вниманието на византийците и по този начин да даде възможност на войските си без съпротивление да преминат на малоазийския бряг, Симеон изведнъж дава съгласието си за свиждане, но при това, трябва да се забележи, устно и, както се види, в твърде неопределена и двусмислена форма, с цел, да провлече известно време въпроса за мир и да може да държи византийците в ръцете си до тогава, до като му трябва.2 За туй на бързото съгласие на Симеон ние трябва да гледаме като на дипломатичен маньовър.
В Цариград, разбира се, от най-напред не знаели целта му. Обаче и при такъв утвърдителен отговор тук се отнесли скептично към него. От една страна бързото съгласие на Симеон, от друга - неопределеността и двусмислеността на отговора му извикали както в правителството, тъй и в патриарха недоверие. За туй Николай Мистик, като се съмнявал в искреността на Симеон, изпратил му горното писмо, в което той моли българския цар да го извести, действително ли той желае да дойде на свиждане, и да се съгласи, да се наченат преговорите за мир; при това, види се, като е предполагал, че готовността на Симеон е изказана с надежда, че византийското правителство ще се съгласи да приеме всичките условия на мира, каквито той предложи, Николай е счел за нужно да покаже на Симеон, при какви само условия може се състоя мирът („ако ония предишни съблазни се таят” и пр.). Последвал ли е след това писмо на Ник. Мистик отговор от Симеон, ние не знаем; но на всеки случай подобни условия, които биха накарали Симеон да се откаже завинаги от заветната си идея и да унищожи всичко, което е той направил за осъществяването й, не са могли да дадат благоприятни резултати. Освен това и в Цариград скоро се убедили, че не ще бъде възможно да се устрои желаното свиждане. Известието, че български войски се явявали на Дарданелския пролив и се опитвали да преминат на Малоазиатския бряг и да заемат гр. Лампсак, ясно показвало, че Симеон съвсем не мисли за мир. Естествено е, че при такива обстоятелства Месемврийското свиждане, което, както видяхме, се е готвело от Ник. Мистик, не е могло да се състои, и въпросът за мир останал пак отворен.
______________________
Бележки: