ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

29-то писмо

(24-то писмо до цар Симеон І)

 

 

Според Златарски това писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано през лятото на 923г.

Ръкопис:  Ρ 143r-144v.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 179-182; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 287-291, под № 27, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 196-203.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

 

 

До същия

 

Доста време, любимо Ни чедо, Ние мълчахме и се въздържахме да Ви пишем, отчасти угнетени от тежката печал, загдето от честите си писма, които ти пращахме, ние не видяхме никаква полза, отчасти понеже възнасяхме своите смирени молитви към Бога, Твореца и Подателя на мира, и се надявахме сами на неговото благоволение и спасителен промисъл, който не се грижи за нищо друго освен за мира в света. Но сега, чедо Наше, почувствахме, като че ли това голямо бреме на мъчението се махна от сърцето Ни и бяхме обзети от добри надежди - дано с помощта на висшето благоволение не бъдем излъгани, - та решихме пак да пишем до Ваша велеславна чест, чедо Наше, сине мой любими! Защото Ние те обичаме, а ти не обичаш баща си, понеже ако го обичаше, щеше да послушаш бащинското увещание. Но, любимо ми чедо, докога ще се намираме в такова положение и ще наскърбяваме Бога за това, че навличаме гибел на неговото свето наследие, и за наш срам, че християните се оскверняват с взаимни убийства толкова време, без да помислят за Страшния съд Божи!

Зная, че ти, ако искаш добре да разбереш, нито един от твоите помисли няма да избегне осъждането на Върховния съдия. Но докога ние ще прибавяме злини към злините? Докога ще позволяваме на дявола да ликува от взаимните убийства на християните? Помисли, чедо Наше, че и времето на нашия живот бързо измина и може би определеният за раздяла на душата от тялото ден не е далеч. После, с каква съвест ние ще заминем от този живот, ако това се случи, както обикновено бива с хората, въпреки че често празни надежди ни мамят, че уж ние още дълго ще останем в този живот? Какво ще кажем тогава? За какво ще мислим, когато настане страшният час и ангелите, като поискат душата, ще прегледат какво сме направили през живота си? На Вас пък Ви е добре известно какво е било извършено, каква гибел на българи и ромеи, осиновени от Бога чрез кръщението, какво опустошение на божиите храмове, какво изчезване и прекратяване на славословието към Бога и на извършването на тайнствата за очистване на нашите грехове – ο, най-тежка моя скръб! Помисли за разрушението на манастирите, за унищожението на епископиите, запустяването и на другите църкви, които се намираха в страната, и за прекратяването на 6οгослужението, което се извършваше за слава Божия. Не споменавам другото - насилието над девиците, упадъка на подобаващото на монасите благочестие, презрението към служителите на Бога и към свещеническия чин, което обикновено става при пленяването и е свойствено на хората. И всички тия съблазни като че не са достатъчни да огорчат Христа и Бога наш и след смъртта ти да останат непоправими и неизличими. Ето ти премина младините си, а между това даже за младостта надеждата да останем живи е съмнителна. А когато ние сме прекарали младините си и особено когато сме достигнали до шестдесетата година, към която ти вече или се приближаваш, или от която се намираш недалеч,1 какво трябва да мислим? Понеже до седемдесетата година рядко някой от хората доживява - както виждам, повечето от хората умират преди тази година.

И тъй, каква е ползата от това, че ти толкова настояваше за продължението на тази гибелна война между ромеи и българи? Какво друго ще ни постигне, освен наказание в Съдния ден на Бога не само за лошите дела, които сме направили през живота си, но и за ония, които ще бъдат извършени след нашата смърт от другите? Затова аз, чедо Наше, като че присъствам лично, обгръщам те и целувам устата ти, очите и всяка твоя част. Обгръщам коленете ти и умолявам твоята прекротка душа, ако и да са я лишили позорните дела от особените й качества, да се склони на мир; нека тя се задоволи от извършените вече пагубни дела и да прекрати взаимните войни и убийства на християни, да не остави подире си жалък и достоен за проклятие спомен за това, че известният Симеон, който се прославил сред своето поколение с мъдростта си, със справедливия си съд и с добродетелите си от всякакъв вид, и е светило на българския род2, така е потъпкал мира, сключен от собствения му баща, нарушил е собствените си съглашения, клетви и договори с ромеите3 и е станал техен много по-жесток враг, отколкото неговите прадеди, които не са познавали Христа и Бога наш. И нека да не кажат, че той не само се показал такъв през живота си, но и след смъртта си е оставил непримирима война и се радвал че мечовете на ромеите и българите са се обагрили с кръвта от взаимни изтребления.

Това ти писах аз, чедо Наше, като тъжа и скърбя, първо, сам за себе си, загдето моята нещастна старост се е продължила до такива времена и достигнах да видя такива достойни за съжаление събития. А плача и за вас и особено за ромейския род, загдето вие, като въставате един срещу друг, страдате и загдето в бъдещия живот, когато, разбира се, нещастията няма да се прекратят, вие ще бъдете подложени на горчиви наказания, тъй като сте пренебрегнали кръвта на Христа и Бога наш, чрез която ние бяхме изкупени и станахме негов народ. Освен това Нашите боговенчани царе както винаги, тъй и сега желаят мир и всякак се стараят да изправят грешките, останали от техните предшественици. Поради това те и сега изпратиха хора, които да водят с вас преговори за мир. От тебе, от твоя пресъвършен ум зависи да сключиш правилните споразумения, угодни Богу и взаимноизгодни за ромеи и българи, та да бъде посрамен Сатаната, виновникът на съблазните и войните, и както отначало Бог е утвърдил мир между ромеи и българи, отново да имате мир. И вие като чеда да признаете бащите, от които сте получили дара на светото кръщение, а пък ромеите, като бащи, да признаят българите за свои во Христа чеда4. И нека се прослави Бог за тия неща, и нека връзките на общия живот бъдат възстановени между ромеи и българи за предишното щастие и благополучие.

Към това ще прибавя и следното, че ти извършваш недостойни за твоята велеславна власт дела, като пишеш оскърбления и презрителни думи в отговор на дружеските и почтителни до тебе писма на христолюбивия и призоваващия те за мир император. Аз мисля, чедо Наше, че ти добре знаеш, че хулите, макар нищожните и прости хора да мислят иначе, са присъщи на хора незначителни и лишени от разум. Тези пък, които са получили от Бога висшата власт, ако съзнават своята слава, никога няма така да изпаднат. Ти виждаш, чедо Наше, Нашата обич към тебе, както и това, че като се грижим за славата ти като бащи, поправяме заблуждението, което, не зная как, те преследва и унижава твоето велеславно съвършенство. Пиши и за предстоящите работи така, както трябва да пише един прославен човек, като се стремиш да възстановиш [предишния] ред на работите, като дириш ползата, като дириш мира както всеки, който е получил власт от Бога, като християнин, като човек, който ще се представи пред Страшния божи съд и ще даде отчет за своята власт, за управлението на поданиците си и за тяхното спасение. Но не пиши нито сарказми, нито обиди и докачения, които позорят не ония, против които ти ги пишеш, а, напротив, повече съдействат за твоето осъждане. Аз от уважение и любов към тебе не исках да говоря за това, но го казах, подбуден от истината.

 

______________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                            В своето 27-мо писмо  (22-ро писмо до цар Симеон І) патриарх Николай Мистик пише: „ти си син на мира, понеже си се родил от светия си баща във време на мир”. Тъй като мирният договор изследователите отнасят към 864-865г., то към 923г., към която Златарски датира писмото, Симеон ще е бил на около 57-58г.

2.                            Позитивната оценка на патриарх Николай Мистик съвпада с описанието на цар Симеон, което са оставили книжовниците от неговата епоха, както и Теофилакт Охридски.

3.                            Споменат е мирният договор, който е сключен между княз Борис и Византия. По-натам се говори за собствени споразумения и клетви на цар Симеон в множествено число, т.е. те са повече от едно. Ще рече, че освен договорът с Лъв VІ Мъдри, който брат му Александър отказал да поднови, вероятно се визира и споразумение от 913г. по време на регентството на Николай Мистик. Критичния текст към предшествениците на Роман Лакапин, които са нарушили мира, подсказва че след нарушаването на мира от правителството на Зоя не е имало нов договор.

4.                            Николай Мистик и в това писмо не е пропуснал да посочи, че тъй като българите са приели кръщението от Византия, то ромеите са техни духовни синове. Зад това обаче се крие настъпателната доктрина за „семейството на народите” сътворена от интелектуалния кръг около Македонската династия, според която византийския император е баща на всички народи, а техните владетели, като негови синове му дължат синовно послушание и подчинение. Затова действията на цар Симеон трябва да се преценят с оглед зараждащата се агресивна политика на Византия, която е резултат от вътрешната стопанска и религиозна стабилизация. Българският владетел е предвиждал заплахата, която империята в крайна сметка успяла да реализира, макар и в края на дългото управление на неговия син Петър І и се е стараел да ограничи възможностите за настъпление на византийците на Балканите. От тази гледна точка военните действия на цар Симеон І срещу Цариград и Дарданелите не са някаква самоцел или мания за величие, а опит да бъде защитена държавата му от прехвърляне на малоазийски военни части през Проливите и масирано настъпление срещу България.