ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

27-то писмо

(22-ро писмо до цар Симеон І)

Според Златарски това писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано около средата на 923г. В това писмо има вече по-конкретни предложения във връзка с мирните преговори. Патриархът отхвърля категорично претенциите на цар Симеон Византия да му отстъпи всичките си европейски територии, като отново се набелязват отстъпките, които империята е готова да направи и те са същите като в предишните писма – да се плаща ежегоден данък и да се отстъпи само някаква неголяма част от Балканските владения.

Ръкопис: P 138 ^{v -} 141 ^r.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 174-177; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 281-284, под № 25, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 186-191.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

До същия

Всеки път, когато се залавям да ти пиша, благочтими ми сине, душата ми се обзема от все по-добри надежди, че писмото ми ще произведе впечатление върху твоята кротка и човеколюбива душа и ще я склони към мир, че ние ще достигнем целта на молбата си. Чувствам известно приятно разположение на духа и душата ми се облекчава от скръбта, която ме обхваща поради общите нещастия на ромеи и българи, причинени от човеконенавистника дявол, а съкрушението и мрачността като че ли изчезват. Но когато прочитам писмото на твоята всеславна власт, скръбта ми отново се увеличава и още по-дълбок мрак на отчаяние обзема душата ми. Така обикновено бива. Както един лекар, като тури лекарство на раната и види, че възпалението се усилва, се отчайва и смущава, тъй и ние, смирените, поставени по Божие решение за лекуване на душевните страдания, като виждаме, че лекуването, което ние прилагаме според нашите сили, не принася никаква полза, а раната - горко на мене, клетия, и то каква рана! - отива към още по-лошо, се изпълваме от неизразима печал, мрачност и смущение! Това изпитваме, още повече че знаем, Богочтими ми сине, твоето голямо благоразумие и не по слух, а от опит, защото онова време, когато ние беседвахме по между си, ако и да беше непродължително, все пак ни даде възможност да се запознаем с твоето превъзходно благоразумие.

Наистина, мене ме обзема ужас и ме мъчи най-силна скръб, че ти - един такъв и толкова велик човек, какъвто аз узнах в тебе - не само със собствения си ум не разбираш козните на лукавия дявол, но и при помощта на небесната сила не ги потъпкваш и не отхвърляш явно съблазните му, а тъй също не търсиш подобаващата ти добродетел и оня първоначален свещен мир, който чрез светия ти Отец Бог, бащата на всичко, установи между ромеи и българи. Но въпреки че Ние, смирените, често сме се унижавали и молили или, тъй да кажа, със сълзи сме писали писмата, всичко, което сме писали досега с молба, бе оставено без внимание. А при това, чедо Наше, ако някой от угодниците божии и от живеещите в усамотение би се обърнал към тебе със същата молба, би било неприлично и недостойно за твоята християнска добродетел да се отнесеш с презрение към неговата молба. Ако това е така, то обърни погледите си и към нас, ако и недостойни, но от Бога поставени да служим на свещения олтар, а тъй също да помазваме ония, които служат нему и управляват [църквата]. При това положение мене ме обземат, както казах, ужас и най-силна скръб.

Но, любими ми сине, желани приятелю, тури край на моя ужас, прекрати моята скръб! Насочи към мене благоразумния си слух, приеми думите на смирения архиерей и стария баща, който внушава онова, което е полезно, предлага спасителни неща и това, което ще прослави и възвеличи твоето име и в настоящия, и в бъдещия живот и ще те включи в числото на прославяните от Бога! Обърни към мене своята прекротка душа, понеже тя е прекротка, доколкото аз я познах, при все че коварният демон се постара да промени нейната кротост. Обърни към мене човеколюбивата си душа и приеми молитвите, които ние привеждаме в името на Христа. Заради него ние те умоляваме, тъй като негов народ и наследие са ромеи и българи, които са запечатани с драгоценната му кръв, а сега - мои страдания! - те сами се оскверняват с кръвта на взаимното си избиване. Спри гибелта на двата народа и с това възобнови мира, който отколе е нарушил човекоубиецът. Α и мирът напълно ще бъде възобновен, въжделени ми сине, само когато промениш тежките условия, които предлагаш, в по-снизходителни.

Като благоразумен човек ти знаеш, че за да се прекъснат враждата и раздорът между всички, които водят война и си съперничат поради насъскването на лукавия, не е възможно иначе, освен ако враждуващите не проявят по-голяма отстъпчивост помежду си. Защото, ако [само] едната от двете страни по своя воля предлага свои условия и търси това, което й се струва [приемливо], едва ли тя е в състояние да утвърди мира и дружбата. Ясно е прочее, че онзи, който иска невъзможното, не желае мир, но се старае [да има] непрестанна вражда. Тъй и ти, любими ми сине, като син на мира, - и наистина, ти си син на мира, понеже си се родил от светия си баща във време на мир¹, - като си получил властта над своя народ от Христа, който е дал мир на света, като искаш мирни отношения, предложи условия за мир, и ще получиш удовлетворение за загубите, които ромеите са ти нанесли. Ние говорим за това, за което вече отдавна е писано, а именно да ти се даде злато, сребро и други неща, а тъй също и да ти се отстъпи и някоя част от земя, а съвсем не за такива невъзможни неща, които ти предлагаш. Нито влизането ти в столицата е приемливо, нито другото, за което ти говориш, тъй като целият Запад² се намира под ромейската власт. И тъй, остави всичко това, предложи изпълними условия и такива неща, които с Божия помощ ще ти принесат полза, и наистина ще те ползват, ако ги получиш. Нито твоите предшественици са получавали дан от Ромейската империя³, нито вие досега сте знаели за такива придобивки. Обаче императорите и техният сенат, без мъка и единодушно ще се съгласят на това и с Божия помощ ромеи и българи отново ще се съединят пак с връзките на свещения мир. И Сатаната ще бъде отритнат, а Христос, Бог наш, и всички ония, които са с него, ще се възрадват и предишното благополучие и щастие отново ще настанат между ромеи и българи.

В своите писма - последното и предишното - тя молиш да се изпратят някои при вас за мирни преговори. За това е изпратен един мъж, по Божия милост предаден на благочестието и добродетелта, скевофилаксът⁴ на храма на света Богородица и Владичица наша във Влахерните. Като го приемеш, съобщи мнението си. И след завръщането му, ако твоята добра и кротка душа напълно бъде склонена към благото на мира, ще бъдат изпратени духовни лица и държавни сановници, чрез които преговорите ще добият тежест и сигурност. Нека пък Христос, Бог наш, комуто аз зная, че ти си винаги готов да служиш - тъй като ти се стремиш да станеш на небето наследник на неговата слава, понеже земната слава е като градинско цвете⁵, - нека внуши и всели в тебе мисли за онова, което ще затвърди мира, заради който той е пролял своята пречиста кръв, като приел върху себе си страданията на другите и с това унищожи дявола - бащата на враждата.

_________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Този пасаж от писмото е важен за датиране на приблизителното време на раждането на цар Симеон. Според това известие Симеон се е родил след сключването на мира през 865г. Тъй като в предишните писма патриархът споменава, че царя наближавал 60-годишна възраст, то в такъв случай раждането му ще е станало съвсем скоро след сключването на мирния договор.

2. Под Запад се разбират балканските владения на империята. Територията на Византия се поделяла на Изток (Анатолия, Άνατολήν), т.е. малоазийската част и Запад (Δύσην), т. е. европейската част.

3. Това твърдение не е вярно. Данък са получавали хан Заверган, след това хан Аспарух по договора от 681г. с Константин ІV Погонат, хан Тервел и Кормесий по мирния договор от 715г. с император Теодосий ІІІ и съдейки по втория Мадарски надпис вероятно и хан Омуртаг според 30-годишния мирен договор сключен между 814г. и 817г. Може би Николай Мистик има предвид по-близките предшественици на Симеон, т.е. Маламир и Пресиян, при които отношенията с Византия са били конфликтни и вероятно плащането на данък временно е било преустановено.

4. Скевофилаксът или както е наречен от Златарски ризникът се наричал пазителят на ризницата на храма, т.е. помещението, в което са се съхранявали черковните ценности – одеждите на духовниците, ценни икони, книги, богослужебна посуда, реликви и др. Тъй като става дума за скевофилаксът на храма на Влахернския дворец, то посочването на длъжността му има за цел да подчертае, че макар той да не заема висок пост, става дума за лице, което се ползва с особено доверие от управляващите.

5. Исая, 40.6-8: „Всяка плът е трева, и всичката й красота е като полско цвете. Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева. Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно.”