ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПЕСНИ ЗА ЦАР ИВАН ШИШМАН

„Майко Божия, побързай и разбери нашето моление,

дай на царя своята победа и надмощие над враговете…”

Из „Молебен канон за царя”, Ефрем, ХІVвек

За днешната официална българска историография цар Иван Шишман безучастно е наблюдавал как османците покоряват българските земи. Но в Зографската история, Паисиевата история, Спиридоновата история и народната памет е останал споменът за един друг владетел.

Радул Бегу, Мирчо Войвода и Кралю Шишманино

Песента публикувана в СНУ, т. 5, 1891г., стр. 77-83. Влашките воеводи, които са съвременници на цар Иван Шишман са Раду І (1377-1383), Дан І (1383-1386), Мирчо І Стари (1386—1395, 1396—1418) и Влад І Узурпатора (1395—1396). Раду ІІ Празноглави (1420—1422, 1423, 1424, 1427) е управлявал след смъртта на цар Иван Шишман. Дан І и Мирчо І са синове на Раду І, Влад І е син на Дан І, а Раду ІІ на Мирчо І. Сюжетът се среща и в други народни песни, при това и с други герои – напр. бан Петър. Песента е свързана с един не много ясен епизод от края на Второто българско царство. Според една маргинална бележка към Българската безименна хроника след като на 17 юли 1393г. турците превзели Търново, то на 23 септември същата 1393г. по нареждане на цар Иван Шишман е бил убит воеводата Дан І. Ако песента пресъздава някакво събитие, то в такъв случай историческите герои са цар Иван Шишман, воеводата Дан І и воеводата Мирчо І Стари, а убийството най-вероятно не е станало в Търново, а в Никопол. Доколкото Влад І Узурпатора е действал като турско протеже, то причината за екзекуцията на Дан І най-вероятно се дължи на влошените българо-турски отношения след превземането на Търново от османците. Томана невеста може да се свърже със съпругата на Мирчо І, за която се предполага, че се е казвала Мара Толмай. По времето на цар Иван Шишман в Букурещ вече е бил изграден Стария дворец – „Куртя вече”, който е бил евентуалното място на развитието на събитията във Влашко. Текста съдържа някои турски думи, като бег, мерната единица дюнюм, което показва, че достигналия до нас текст се е формирал в епохата на турското робство. Текста е публикуван на осъвременен език за улеснение на читателите, а не както е записан и публикуван в сборника, тъй като оригиналния запис съдържа много остарели и диалектни думи.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Форум] [Ново]

Радул Бег, Мирчо Войвода и Крал Шишманино

1. Хвала на Бога за чудо голямо.

Бре, къде ще е чудо да гледаме?

У оня град Букурещ

С оня бег, Радул Бег.

5. Седнали са два братя рождени,

Седнали са на златна трапеза.

В събота срещу света неделя.

Слугува им беговица млада.

Кои ми са двамата братя рождени?

10 По-стария е бре Мирчо Войвода,

А по-младия бег, Радул бег.

Хем вечеряха, хем разговаряха.

Проговори бега, Радул Бег:

Ой, ле ти, по-стари ми брате,

15. Вземи ти ниви и ливади,

И си вземи сто дулума (мерна единица = 919,3 кв.м.) лозе

И си земи дванайсет хиляди,

Дванайсет хиляди от сивото ни стадо.

Остави на мене татковия ни кон,

20. Който е коня, коня шестокрили;

И ми остави татковата ни сабя,

която е сабя, сабя позлатена;

И ми остави двата братя соколи,

И ми остави /х/рът/к/и и загари (ловджийски кучета),

25 И ми остави села и чифлици,

Кога яхна коня шестокрили,

Да обхождам села и чифлици.

Проговори бре Мирчо войвода:

— Ой, те тебе, Бего, Радул Бего,

30. Теб прилягат ниви и ливади,

Теб приляга сто дулума лозе,

Теб приляга бре сиво ни стадо,

Защото си се, брате, оженил,

Оженил, брате, задомил,

35. Та си имаш млада съпруга,

Съпруга Томана невеста;

Имаш кой работата да ти прави,

Имаш кой да те посреща, изпраща:

Слуги можеш да си хванеш,

40. Слугите ти нивите ще ти орат;

Па си можеш косачи да хванеш,

Косачите ливадите ще косят;;

И можеш чобани да хванеш

Да ти пасат, бре, сивото ни стадо.

45 А, аз, брате, съм си сам самичък,

Няма кой работата да ми върши,

Камо ли ти да ме посреща, изпраща.

Остави на мене татковия ни кон,

Който е коня, коня шестокрили;

50. Остави на мене татковата ни сабя,

която е сабя, сабя позлатена;

Остави на мене двата братя соколи,

Остави на мене /х/рът/к/и и загари,

Остави на мене села и чифлици,

55. Да си яхам коня шестокрилия,

Докато съм жив чифлиците да пазя.

Ако утре аз умра,

всичко, брате, на теб ще остане.

Разсърди се Бега, Радул Бег,

60. Разсърди се, хатър му остана,

Та си хвана по-стария брат,

Та го хвърли в тъмен затвор,

Та го държа за малко, за много,

Та го държа до девет години;

65. Забрави си Бега, Радул Бег,

Забрави си Мирчо в затвора.

Които бяха на Мирчо войвода,

Които бяха до три добри слуги:

Първи слуга Гърка Манол,

70. Който умее сабята да си размахва,

Сабята да размахва за триста юнака;

Втория слуга Радул Словослов,

Който знае всякакви езици;

Третия слуга Гюро пияница,

75. Който пие за триста юнака.

Те си се на Бега разсърдиха,

Защото е Бега, Радул Бег,

Защото си е бре Мирчо затворил,

Та избягаха в далечна земя,

80. Та бягаха край Черното море

във оня град Белолета,

При оня крал Белолецски.

А що беше Беговица млада,

Беговица Томана невеста

85. Акълия, много разумна,

Разумна, много милостива:

Девера си Мирчо преглеждаше,

Заран, вечер храна му носеше,

Без кандило Мирчо не оставяше,

90. Във неделя премяна даваше.

Кога беше десета година,

На Бега книга допаднала,

Допаднала от Нега Терново

От оня крал Шишманино,

95. Взе си книга Бега, Радул Бег,

Та си седна на сред дворове,

На дворове на студени камен,

Та си разви книга на колено,

Та прочете тая бяла книга.

100 Съгледа го Томана невеста,

Попита го Томана невеста:

- Господарю Бег, Радул Бег,

От къде е тая бяла книга,

От къде е и какво пише?

105. Проговори Бега, Радул Бег:

- Ой ти, моя първа любов,

Първа любов, Томана невесто,

Тая книга е до мен допаднала,

Допаднала от Нега Терново

110 От оня Крал Шишманино,

И във книгата си е написал:

„Много здраве, Бего Радул Бег,

Ето тебе книга ти изпращам,

Да си дойдеш, Бего, кум да бъдеш,

Кум да бъдеш, дете да ми кръстиш.

115. Учи, любов, какво ще ме научиш.

Дали да ида, или няма да ида?

Да не си е, бре върла измама?

Проговори Томана невеста:

- Господарю, Бего, Радул Бег!

120. Що съм кадърна наука да те уча!

Да бях кадърна наука да те уча,

Не щях да дойда либе да ти бъда;

Щях да си седя на бащини двори.

Па се чуди Бега, Радул Бег

125. Що да чини Бега, що да прави.

Проговори Томана невеста:

- Господарю, Бего, Радул Бег,

Който щеше наука да те учи,

Ти него в зандана затвори.

130. Досети се Бега, Радул Бег,

Че си има брат затворен,

Затворен в тъмна зандана,

Та си рипна на нозе юнашки,

Та отиде до тъмна зандана;

135. С нога ритна, зандана отвори.

И си вика Бега, Радул Бег:

- Жив ли ми си, по-стари ми брате,

По-стар брате, бре Мирчо войвода?

От зандана Мирчо се обади:

140. —Жив съм, жив съм, ама защо

съм жив! Ексик да сам на бяло видело!

Ето вече девет години време,

Откакто си седя у тъмна зандана,

Как е незнам зима ли е, лято ли е.

145. Тогава си го Бега, Радул Бег,

Тогава си го за ръката хвана,

Та го изведе от тъмни зандани.

Еле си е Мирчо брадясал,

Брадясал, в коси потънал:

150. Брадата му е дълга до колене,

Косите му са дълги до земята,

Нокти има сам да се закопае.

Повика Бега, Радул Бег,

Повика си до трима бръснари:

150. Първи бръснар главата да му чисти,

Втори бръснар брада да му бръсне,

Трети бръснар нокти да му чисти.

Очистиха Мирчо, обръснаха.

Па си вика Бега Радул Бег:

160. Ой, ти Томано невесто,

Отвори си шарени сандъци,

Та донеси тая бяла премяна,

Да пременим брат ми, да наредим,

Да приляга на златна трапеза,

165. Че сме си два братя рождени.

Отиде си Томана невеста,

Та отвори шарени сандъци,

Та извади тая бяла премяна,

Та донесе тая бела премяна.

170. Премениха Мирчо, наредиха,

Та седнаха на златна трапеза,

Та вечеряха и разговаряха.

Що да рече Бега, Радул Бег:

- Ой, ле ти, по-стари ми брате,

175. Ще те питам наука да ме учиш:

До мене е книга донесена,

Донесена от Нега Терново

От оня Крал Шишманино,

И във книгата си е написал:

180. „Много здраве Бего, Радул Бег,

Ето тебе книга ти изпращам,

Да си дойдеш, Бего, кум да бъдеш,

Кум да бъдеш, дете да ми кръстиш.

- Дали да ида, брате, или не трябва?

185 Що да рече бре Мирчо войвода:

- Ой, ле ти, Бего, Радул Бег,

Що сам кадърен наука да те уча?

Колкото имах акъл за учене,

У зандана акъла си изгубих,

190. Та нямам наука да те уча.

Проговори Томана невеста:

- Аман, аман, по-стари девере,

Па ти ще Бега да поучиш, Не го пущай сам да си иде

195. Да си иде у Нега Терново,

Че са пусти Терновчене,

Че са много дяволити,

Дяволити, много завистливи,

Та тези Бега ще погубят.

200. Ти ще останеш по-стари девере,

Ти ще останеш без по-стар брата,

А пък аз без моя стопанин,

Аз ще ида у майчини двори,

Ще си намеря пак друг стопанин;

205. Ама ти майка си не ще да намериш,

Да ти роди брат като Бега.

Няма какво Мирчо да продума,

Защото му е Томана служила,

Служила му у тъмна зандана,

210. Служила му девет години време.

Проговори бре Мирчо войвода:

- Ой, ле ти, Бего, Радул Бег,

Къде ми са до три добри слуги?

Проговори Бега, Радул Бег:

215. - От както си са е тебе поскарахме,

От како теб в зандана затворих,

Тези се с мене разсърдиха,

Разсърдиха, от мене избягаха,

Побягнаха във далечна земя.

220. Все и слушам покрай Черно море.

във оня град Белолета,

У оня крал Белолетцки.

Проговори бре Мирчо войвода:

Дай ми брате, дивита (кутийка с мастило и моливи), калема (молив),

225. Дай ми брате, парче бяла книга,

Да си пиша книга, да си пратя.

На моите до три добри слуги,

И до оня крал Белолетцки.

Подаде му Бега, Радул Бег,

230. Подаде му дивита, калема,

Подаде му парче бяла книга.

Та си писа и книга си прати.

Прати си я в града Белолета

До негови до три добри слуги

235. И до оня крал Белолетцки.

Прати си я с пиле соколово,

И на пиле из уста нареди:

„Ако идеш на кралеви двори,

Да си дадеш книга във ръцете

240. На оня Радул Словослова.

Литна пиле от Бегови двори,

Та отиде в града Белолета,

У оня крал Белолетцки.

На сред двори пиле си приписка.

245. Излязъл е Гюро пияница;

Пиле пищи книга си не дава.

Излязъл е Гърка Манола;

Пиле пищи книга си недава.

Излязъл е Радул Словослова;

250. Пиле стъпи на дясно му рамо,

С криле трепна книга си изпусна.

Взе си книга Радул Словослова

Та я разви на дясно коляно.

Книга гледа, дребни сълзи рони,

255. Сълзи рони, на другари дума:

До нас е книга донесена.

И до оня крал Белолетцки;

Донесена от Мирчо войвода

И във книга си е написано:

260 „Много здраве до три мои слуги,

Ето до вас книга си изпращам,

Където и да сте да сте,

при мене дойдете.

Много здраве на краля Белолетцки,

Стига нему службата, която му служихте,

265. Нека краля позволение да ви даде".

Дадоха книгата на краля Белолетцки.

Що да рече краля Белолетцки:

- Простено да ви е до три добри слуги,

Разрешение давам да си отидете.

270. А що бяха до три добри слуги,

Стегнаха своите бързи коне,

Стегнаха коне, оседлаха.

Пък си шибнаха своите бързи коне,

Та отидоха в град Букурещ,

275. Та си влязоха у Бегови двори.

Като ги видя Бега, Радул Бег,

Като ги видя Томана невеста,

Слязоха си, конете им подхванаха.

Поканиха ги горе на дивани,

280. На дивани при Мирчо войвода.

Като ги видя бре Мирчо войвода,

Като ги вида и сълзи порони.

Проговори бре Мирчо войвода:

- Добре дошли, мой добри слуги,

285. Къде ми сте девет години време?

Кому си сте, бре, слуга служили?

Продумаха до три добри слуги:

Ой, ле ти, наш господаря,

Господарю, бре, Мирчо войвода.

290. Откакто тебе брат ти те затвори,

Ние си се нему разсърдихме,

Та от него ние избягахме;

Бягахме си в града Белолета,

У оня крал Белолетцки,

295. Нему си сме, бре, слуга служили.

Проговори бре Мирчо войвода:

- Ой, ле ти, Бего, Радул Бег,

я погледни как са оголели!

Извадете до три ката дрехи,

300. Да пременим до три добри слуги,

Да пременим слуги, да наредим.

Да приляга за нашите двори.

Отиде си Томана невеста,

Та извади до три ката дрехи,

305. Та премениха до три добри слуги;

Премениха слуги, наредиха,

Та седнаха на златна трапеза,

Та си ядоха и си вино пиха,

Вино пиха и се веселиха.

310. Тогава рече, бре, Мирчо войвода:

Ой, ле вие, до три добри слуги,

Ще ви пратя с Бега, Радул Бега

Ще сте във Нега Терново,

При оня крал Шишманино.

315. Слушайте ме до три добри слуги:

„Когато идете във Нега Терново,

При оня Крал Шишманино,

Вардете се да не ви излъже.

Ще ви дава вино да пиете,

320. Ще се мъчи да ви опие,

Да погуби Бега, Радул Бег;

Ама вие с мяра да пиете,

Повечето на Гюро дайте.

Обърна се бре Мирчо воевода,

325. Обърна се на Томана рече:

Ой, ле ти, Томано невесто,

Приготви си за кум що трябва,

Що трябва, дете да се кръсти.

А пък ти Бего, Радул Бег,

330. Оседлай коне и оръжието.

Щото беше Томана невеста,

Приготви си за кум каквото трябва,

Каквото трябва, дете да се кръсти.

А що беше Бега, Радул Бег,

335. Оседла си коне, въоръжи се,

И си взе сабята, боздугана,

Та си тръгна Бега, Радул Бега,

Та тръгна към Нега Терново

Към оня Крал Шишманино.

340. И със него до три добри слуги.

Изпрати ги, бре, Мирчо войвода.

И със него Томана невеста.

Отидоха на Бели Дунав.

Не си търсиха ни скеле, ни гемии:

Бутнаха коне пряко Бели Дунав,

Плаваха коне във вода до седла,

Изплаваха през Бели Дунав,

Та излязоха в Ореовцко (Оряховско) поле;

Преминаха Ореовцко поле,

350. Отидоха във Терновцко поле,

Отидоха във Нега Терново,

У оня крал Шишманино.

На порти ги слуги посрещнаха,

Посрещнаха, коне подхванаха,

А юнаци от коне слязоха,

Та се качиха горе на дивани.

Провикна се крал Шишманино:

Със оръжие вътре да не влизат.

Продумаха Шишманови пазачи:

360. – Ой, ле ти, Бего, Радул Бег,

Който влиза при крал Шишманино,

Обичай има оръжие да остави.

Послуша ги Бега, Радул Бег,

И със него Гюро Пияница,

365. И със него Радул Словослова,

Та си оставиха вън оръжието.

А що беше Гърка Манола,

Той си вън оръжие не остави:

- Мене ме е майка ми проклела,

370. Без оръжие никъде да не бъда;

И ако съм на златна трапеза,

И на трапезата със оръжие да сам.

Нека влиза моята дружина,

аз ще седя вън на чардаци,

375. На чардаци дружина ще чакам.

Проговори Бега, Радул Бег,

Ой, ле ти, крал Шишманино,

Без Гърка и аз неискам да вляза.

Видя крала няма що да прави,

380. Па си пусна Гърка Манол,

Та си влязоха в шарена стая,

При оня крал Шишманино.

Напред седна Бега, Радул Бег,

И до него Радул Словослов,

385. И до него Гюро Пияница,

И до него Гърка Манола;

Седнаха си на златна трапеза,

Па си ядат сладки благи манджи,

И си пият това руйно вино,

390. Ядат, пият и се веселят.

Не ги каниха дете да им кръстят.

Па се чуди Бега, Радул Бег,

Какво мисли крал Шишманино;

Вино дава с вино да ги опие,

395. Дете няма, дете да им кръщава.

Нали си е Гюро Пияница,

Той пие и се не опива.

Проговори крал Шишманино,

Проговори Гръцки - Арбанашки,

400. Проговори на своето първо любе:

- Видиш ли любе, колко си вино пиха,

Вино пиха, па се не напиха;

Иди любе във дълбокия зимник,

Та наточи вино и ракия,

405. Та забъркай вино със ракия,

И тури билки биндерлйи (според певеца означавало отровни, упоителни)

Дано си се тогава напият,

Да се напият, либе, да си заспят,

Да си заспят, либе, да ги вържем,

410. Да ги вържем, либе, да ги затворим,

Да ги затворим у тъмна зандана.

Отиде си либе Шишманица,

Отиде си у дълбоки зимник,

Да си точи вино и ракия.

415. А що беше Радул Словослов,

Той си разбра Гръцки-Арбанашки.

Проговори Радул Словослова:

- Чуваш ли, Бего, Радул Бег,

Що ни крои Крал Шишманино?

420. Иска нас да ни напие,

Да ни напие и да ни завърже,

Да не завърже, та да ни затвори.

Тогава рече Бега, Радул Бег:

- Ой, ле ти, крал Шишманино,

425. Къде ти е дете да ти кръстим?

Отговори крал Шишманино:

- Почакайте, Бего, Радул Бег,

Да изпием още един цибур,

Още един цибур руйно вино,

430. Пък тогава детето ще изведе.

Да изведе, детето да кръстите.

Още това краля не издума,

Провикна се Бега, Радул Бег,

Провикна се Влашки - Кара-Влашки:

435. Ой, ле ти, Гърко Маноле,

Извади си твоята остра сабя,

Та отсечи крал Шишманино,

Отсечи му ръце до лактите,

Отсечи му нозе до коленете.

440. Извади си Гърка Манол,

Извади си сабя колаклия,

Та отсече крал Шишманино:

Отсече му ръце до лактите,

Отсече му нозе до коленете,

445. Та го остави като кютюк дърво.

Па си стана Бега, Радул Бег.

И с него до три добри слуги,

Та излязоха вън на чардаци.

Таман слизат от високи диван,

450. Насреща им Шишманица млада,

В дясна ръка с един цибур вино.

Проговори Шишманица млада:

- Къде отивате, наши добри гости?

Аз си нося вино за пиене,

455. Да си пием, да се веселим.

Проговори Бега, Радул Бег:

- Стига, стига, Шишманице млада,

Пихме, пихме и се веселихме,

Време дойде ние да си идем.

460. Па изведоха своите бързи коне,

Та си яхнаха своите бързи коне,

И си тръгнаха към Бели Дунав.

А кралица в стаята си влезе,

Та си видя крал Шишманино,

465. Че са му ръце отсечени,

Отсечени ръце до лактите;

Че са му нозе отсечени,

Отсечени нозе до колене;

Като кютюк краля е посечен.

470. Па излезе вън на чардаци,

Та си се тя бре, високо провикна:

- Ой, ле вие, Терновци юнаци,

Чуйте мене, що ще да ви кажа:

У дома дойде Бега, Радул Бег.

475. И със него до три добри слуги,

Та погубиха крал Шишманино,

Па си избягаха към Бели Дунава.

Събирайте се, та ги подгонете,

Подгонете, та й достигнете,

480. Достигнете, та й погубете.

Събраха се Терновци юнаци,

Събраха се три хиляди души,

Та подгониха Бега, Радул Бег.

И със него до три добри слуги;

485. Та ги настигнаха на край Бели Дунав.

Проговори Радул Словослова:

- Ой, ле ти, Бего, Радул Бег,

Повърни се, войска да повърнеш,

Да видим какво сърце носиш.

490. Повърна се Бега, Радул Бег,

Повърна се, сабя си извади:

Веднъж замахна, сабя му се строши.

Проговори Радул Словослова:

Повърни се, Гърко Маноле,

495. Та покажи как се войска погубва.

Повърна се Гърка Манола:

Извади си сабя колаклия,

Та погуби три хиляди войска.

Па си вика Гърка Манола:

500. – Ой, ле ти, Бего, Радул Бег,

Това не ти е, бре, Мирчо войвода,

Да си Мирчо в зандана затвориш!

Па си бутнаха своите бързи коне,

Та преплуваха тоя Бели Дунав,

505. Та си отидоха в града Букурещ,

Та си влязоха у Бегови двори.

Пуснаха конете сами да се шетат,

Та се качиха при Мирчо войвода.

Па й Мирчо пита, разпитва:

510. И наистина ли дете си кръстиха,

Детето кръстиха на крал Шишманино?

Отговори Радул Словослова:

- Ой, ле ти, наш господаря,

Не ни е викал крал Шишманино,

515. Не ни е викал, дете да му кръстим ;

Току се мъчи нас да напие,

Да напие, нас да завърже,

Да завърже, нас да затвори.

Аз извадих своята остра сабя,

520. Та му отсякох ръцете до лактите,

И му отсякох нозете до колене,

Та го оставих като кютюк дърво.

Пък станахме назад се върнахме;

Когато бяхме на край Бели Дунав,

525. Настигнаха ни Терновци юнаци,

Настигнаха ни три хиляди души,

Та искаха нас да погубят.

Повърна се Бега, Радул Бег,

Повърна се войска да повърне:

530. Веднъж замахна, сабя му се строши.

Па извадих моята остра сабя,

Та погубих три хиляди войска.

Па бутнахме своите бързи коне,

Преплувахме тоя Бели Дунав,

Та дойдохме в града Букурещ,

Бега на тебе да предадем.

Тогава рече бре Мирчо войвода:

- Ой, Томано, бре, млада невесто,

я си тури, бре, златна трапеза,

540. Да си пием, да се веселим,

Че на мене време наближава,

Наближава с вас да се разделя.

Послуша го Томана невеста,

Та си сложи бре златна трапеза:

Ядоха, пиха и се веселиха.

Тогава рече бре Мирчо войвода!

Ой, ле ти, Бего, Радул Бег;

Простено да ти е татковото имане,

Простено да ти е ниви и ливади,

550. Простено да ти е сто дулума лозе,

Простено да ти е дванайсе хиляди,

Дванайсе хиляди сиво стадо;

Простено да ти е татковия ни кон,

който е кон, кон шестокрил;

555. Простена да ти е татковата ни сабя,

Що е сабя, сабя позлатена;

Простено да ти е два брата сокола,

Простено да ти е /х/рът/к/и и загари,

Простено да ти е села и чифлици,

560. Простено да ти е до три добри слуги.

Най-много, Бего, ти се моля,

Да си чуваш до три добри слуги.

За да ти се при неволя намират.

Па си дума бре Мирчо войвода:

565. – Ой, ле ти, Бего, Радул Бег,

Ой, ле и ти, Томана невесто,

Ой, ле и вие, до три добри слуги,

елате ми ръка целувате.

Отиде си Бега, Радул Бег,

570. Отиде си Томана невеста,

Отидоха до три добри слуги,

Та на Мирчо ръка целуваха.

Тогава си се, бре, Мирчо войвода,

Тогава си се с душа раздели.