ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВЕТИ ИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ НАПИСАНО ОТ СВЕТИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ

Написването на Пространното житие на свети Иларион е свързано с обстоятелството, че неговите мощи са се намирали в българската столица. Съдейки по заглавието Пространното житие на свети Иларион Мъгленски е било написано от Евтимий по времето, когато вече е бил патриарх. Изследователите са установили някои от съчиненията, което са били използвани от автора за написването на житието: Проложният разказ за пренасянето на мощите в Търново, „Догматичното всеоръжие” на Евтимий Зигавин, от което са черпени аргументите при описанието на споровете на епископа с еретиците и житието на свети Теодосий Велики – като образец за оформянето на творбата..

Издания (посочени са само някои от по-важните пълнотекстови издания): Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375-1393) nach den besten Handschriften hrsg. von Emil Kałužniacki, Wien, 1901; Й. Иванов, БСМ, 1908, стр. 116-133; БСМ, стр. 369-383;, „Стара българска литература”, стр. 89 - 108, бел. стр. 531-537.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Житие и живот на нашия преподобен отец Иларион, Мъгленски епископ, а заедно с това и как беше пренесен в преславния (наш) град Търнов, написано от (кир)¹ Евтимий, Търновски патриарх

Сладък е настоящият живот, но безсмъртието е по-сладко от всякаква сладост и само то знае как да усъвършенства по някакъв удивителен начин човечеството, да го прави свое и да го отпраща към бъдещето. Защото ни очаква друг живот, до който не се докосва разрухата. И ако в настоящото запазим душевната красота, за нас тези телесни неща ще бъдат възнаградени по по-добър начин и сякаш младост ще се насочват винаги към бъдещето².

И ако бихме имали небесен език, бихме описали с достолепие онези бъднини с цялата им наслада, многоуслаждаща и изливана върху житейските неща. Понеже не получихме тази благодат, говорим за онова, което телесното съзнание умее да съзерцава. Защото е невъзможно за тленното съзнание да списва лесно нетленните, неизразимите, само чрез вяра приетите неща. Само Иларион, който единствен с душа и чувство обилно им се наслаждава, може да разкаже за тях. Като призоваваме днес неговата благодат, макар и несъвършено, но според възможностите си ще споделим неговите деяния и живот.

Но както е невъзможно да се изброят дъждовните капки, така и неговите деяния и подвизи! Намерили някъде малко от разпиляното, ние се опитваме да го оповестим. Вярвам, че сладостно ще приеме като чедолюбив баща нашата младенческа словесна немощ. Ако и да оставаме понякога далече от достойното, блажената, изпълнена с всякаква сладост душа, ще ни прости като на любими за бащата деца! Не ще ни укори за усърдието и помощ ще даде, и ще ни съдейства, и ще ни ръководи към истинния разказ. Знае, прочее, знае той да се радва и допринася за полза на ближните.

Родителите на блажения бяха сред твърде видните хора. Боголюбезни като никой друг, те живееха според всички божии заповеди, отдаваха се на молитва ден и нощ. Бяха бездетни и горещо се стремяха да имат рожба.

Майка му, бидейки „безплодна като Ана, Самуиловата майка” непрестанно се молеше безмълвно. И като видя, че напредва във възрастта, повери себе си на божията майка, често притичваше в нейния храм и чести стенания и топли сълзи отронваше с такива думи: „Не пренебрегвай, Владичице, своята рабиня, не ме оставяй единствено аз да бъда бездетна сред моя род. Понеже печал ме разкъсва силно и не мога да търпя поруганието на бездетството. Затова прибягнах към тебе, която единствено можеш да разкъсаш оковите на моето безплодие.”

Като се молеше с такива и подобни думи ежечасно, една нощ насън й се яви Богородица и я побутна с крак: „Стани – рече, – жено, ще имаш желаното от тебе и повече не ме безпокой!”

Чула тези неща, тя цялата се изпълни с радост, особено пък след като чу: „Ще родиш син и той ще възвърне мнозина от дълбоки съблазни към светото благоразумие.” Благообнадеждена от всичко това, тя се веселеше заради сладостните надежди.

Не след много време, като зачена, роди блажения Иларион. Когато той навърши 3 години – о, чудо! – изпя, произнасяйки младенчески, оная ангелска песен, която се пее във висините: „Свят, свят, свят е единствен Бог!”³ Когато майка му чу това, изпълваше се едновременно с радост и недоумение и се чудеше на изреченото от него.

Когато поотрасна, дадоха го да се учи на свещените писания. Щом навърши 18 години, остави родителите си и света и се посвети на монашески живот. Отиде в един от тамошните манастири, в името на Бога преклони глава пред игумена и подстригал косите си, облече се в ангелски образ. И беше като плодовита маслина в божия дом⁴, като втори Исак⁵, във всичко покоряващ се на своя Отец, и напълно пречупи волята си. Изпълняваше с усърдие различно служение и толкова просия с добродетел, че всички братя непрекъснато го споменаваха и с добродетелите му се красяха.

Когато неговият духовен отец видя това, всекидневно се изпълваше с радост. Защото го прозря с духовен взор, разбра благодатта, която ще му се даде от Бога, и се молеше той да остане несъблазнен.

След много години духовният отец, като предусети своята кончина, нареди да повикат всички ръководени от него братя и след дълги наставления връчи настоятелството на Иларион. И като поживя малко, предаде Богу дух.

Станал наследник на игуменското настоятелство, на благодатта и молитвата, Иларион пазеше повереното му от Бога стадо, смирявайки себе си сред всички братя. И като беше постоянно сред тях, измъчваше се чрез пост, бдение и всенощни молитви, всяка нощ изливаше потоци от сълзи и по всичко подражаваше на великия общежител Теодосий⁶.

Когато веднъж настъпи голям глад и братята се затрудниха поради оскъдицата на храна и много бедстваха, блаженият Иларион се отдаде на молитва и със сълзи призоваваше божието човеколюбие. И, о чудо! Житницата веднага се изпълни с храна и прогони падналия върху братята облак на скръбта. Бог, близък до боящите се от него⁷, чу тяхната молитва. И много други достойни за слушане дела сътвори, за които ако „подробно започнем да разказваме, ще се получи твърде дълго” слово.

Така той се показа втори Йосиф житодавец⁸ за своите ученици; те придобиха преголяма преданост и вяра в него. И броят на учениците му се множеше. Всички хора от околността се стичаха при него и черпеха благослов. Други пък приемаха монашески образ. И Бог се величаеше чрез него, а когато слухът за него се разнесе навсякъде, нямаше място, където името му да не се споменава. Но Иларион не изпитваше наслада от това, а повече се обгърна с Христово смирение. „Не нам, Господи – говореше той, – не нам, а на твоето име дай слава!”⁹

Той живя така много години, управлявайки добре иноческото множество. Но Господ не изтърпя светлината му да се скрие под крина¹⁰ и той да направлява само монашеския устав, а [поиска] да освети със своята светлина осиротялото стадо и да украси архиерейския престол. Света Богородица се яви на тогавашния български архиепископ на име Евстатий в град Охрид¹¹ и му прорече:

„Не отлагай, архиепископе, а сложи светилото върху свещника¹². Казвам – вземи Иларион, настоятеля на манастира, и го постави за пастир на мъгленци. Защото ще отвърне мнозина от съблазънта и ще ги насочи към светлината на благоразумието.”

Когато божият архиерей чу това, тутакси се разбуди, разбра силата на видението и се готвеше да изпълни заповяданото.

През тази нощ и на блажения Иларион се яви някакво видение и му предсказа така:

„Ето днес започвам да те въздигам сред синовете израилеви¹³. Аз, Господ-Бог, те призовах чрез правдата и ще държа ръката ти, и ще те укрепя. И те дадох като завет на рода, като светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да изведеш от окови окованите и от дома на тъмницата – седящите в тъмнина”¹⁴.

Като се събуди и като проумя силата на видението, разбра, че възвестеното е от Бога. Скърбеше поради разлъката с братята, но и се покоряваше на божествената повеля.

Като измина известно време, беше ръкоположен за епископ на Мъглен¹⁵ от горепоменатия български архиепископ. Като дойде в своя град и като влезе в съборната църква, целуна усърдно божествените икони и се помоли искрено за стадото; благослови паството и техните сърца се изпълниха с веселие. Поучи ги да се придържат прилежно към истинската вяра, да изпълняват господните заповеди и да следват православните постановления, да избягват от нечестивите ереси и тяхното пустословие според казаното: "Аз ли не възненавидях ненавиждащите тебе, Господи!"¹⁶ Да се стичат към съборните църкви и да странят от всеки човек, живеещ безчинно^17-18. Да вярват в Отца и Сина и Светия Дух, в неразделната Троица; и още – в Христовото въчеловечение и в животворящото кръстно дърво, което е непобедимо оръжие над невидимите врагове. Да почитат мощите на светците, близките на Бога угодници, а също и всички църковни предания. Да проклинат всички еретици, казвам: Арии, Евномий, Савелий, Македоний, Аполинарий, Ориген и техните писания, Теодор Мопсуетски и Несторий, неговия ученик, Диоскор, Севир и Евтихий и подобните на тях, а още Манент и Павел Самосатски, и от цялата си душа да се гнусят от тях и от тяхното учение¹⁹.

Тези и много други неща изрече, каза „Мир вам” на стадото и ги пусна да си вървят. Като чуха това, вярващите се радваха и възвестяваха голямата си благодат на Бога, дал им такъв пастир и учител.

Еретиците пък се разпалваха от завист и гняв.

А сам блаженият се стараеше да умножи поверения му талант.

Не след дълго, докато учеше и направляваше вярващите люде, светецът узна, че по-голямата част от тях изповядват манахейска и арменска²⁰, а също и богомилска ерес. Те правеха козни и интриги срещу него и се стараеха да прострелят в мрака праведните по сърце²¹. Развращаваха православното стадо и го разпиляваха като някакви диви зверове. Той виждаше как те се множаха всеки ден, разяждаше се от люта печал и отправяше от сърце усърдни молби към всесилния Бог да затвори устата, които нямаха затваряне. И произнасяше чести поучения към своите хора, учеше ги и ги утвърждаваше да се придържат към правата вяра.

Споменатите еретици, като слушаха често думите му, разпалваха сърцата си и сякаш диви зверове, скърцаха със зъби срещу него, пакостяха му и с любопрение и пререкания спореха с него.

Но Иларион, добрият пастир на словесните Христови овце, направил всевишния свое прибежище²², разкъсваше лесно, като паяжинни нишки, всички техни козни и пустословия. И резултатът радваше правоверните.

Веднъж скверните поборници на манихейската ерес кротко дойдоха при него като вълци, облечени в овча кожа²³, изкушавайки го като фарисеите Господа²⁴. Искаха да го уловят с думи, но неправдата излъга сама себе си и те потънаха в мрежите, що криеха²⁵. И лъжата беше изобличена от истината. Питаха го, като казваха: „Защо вие не се покорявате и прякословите на истината, че ние наричаме благия Бог създател на небето, а земята и другото, което е на нея, смятаме за творение на лукавия?”²⁶

На това божественият Иларион отговори:

„Послушайте какво казва Христос в евангелието: "Моето учение не е мое, а на Отца, който ме е пратил.”²⁷ И аз прочее ще говоря не от себе си, а от Христовото евангелие и от Апостола, които считате за свое доказателство. Затова, ако искате да ме слушате, отхвърлете всяка гордост.

Как, прочее, вие наричате благия Бог създател само на небето, а за земята и за всичко, което е на нея, определяте друг творец? Някои от вас и самото това небе, и което е в него – всичко наричат дяволски творения.

Ако небето според вашите думи е дело на лукавия, как благият Бог пребивава на небеса, сътворени от лукавия? Как нашият Спасител ни научи и ни предаде да се молим с онази чудна и страшна молитва, която казва: „Отче наш, който си на небесата... да бъде волята ти както на небето, така и на земята.”²⁸

И още: „Ако прощавате на хората техните грехове, ще ви прости и на вас вашият небесен Отец.”²⁹ И пак: „Който върши волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра, и баща.”³⁰ Кой какво ще рече, щом спасителят проповядва за небесния Отец, който е на небесата? Какво по-ясно от тази дума, казваща: „Изповядвам ти се, Отче, господарю на небето и на земята.”³¹ И не само тук открито говори, че Господ е господар както на небето, така и на земята. Виждате ли, като смятате да се защищавате с евангелски думи, с тях най-вече се проваляте. И пак рече спасителят на Петър: „Ще ти дам ключа от небесното царство”³² и прочее. Чуйте и казаното: „И като се кръсти Иисус – излезе от водата и веднага се отвориха небесата.”³³ Как създаденото от Лукавия се отвори, когато се кръсти Синът на благия Отец? Заради какво се отвориха и как? „Видя Духа божи – рече, – слизащ като гълъб.”³⁴ Ето в малко думи третото изобличение на безчестието. Как Божият дух се преобрази в създание, сътворено от лукавия, и слезе върху Господа?

Вижте и четвъртото изобличение на безчестието. И чу се глас от небето: „Този е моят възлюбен Син, когото благоизволих.”³⁵ Кой е този?! Кръщаваният във водата, нему се отвориха небесата, върху него отческият Дух слезе от небесата като гълъб. Ето, действително показахме истината, че Бог е творец на небето, на земята и на всички твари.

А защо пречистата Богородица наричате „Горен Йерусалим”³⁶? От кое писание, от кой светец или пророк, или апостол? Кой ви е учител за това безумие, че тласнахте себе си в такава пропаст на злобата? Защото светло и открито говори евангелистът Матей: „А рождението на Иисус Христос стана така: след сгодяването на майка му Мария за Йосиф, преди още те да се бяха събрали, оказа се, че тя е непразна от Светия Дух”³⁷, и прочее. И като проследява подробно неговото рождение, стига чак до влъхвите и казва: „И като влязоха в къщата, видяха младенеца с майка му и паднаха ничком, та му се поклониха.”³⁸ Така и Лука най-велегласно повествува, че господното Рождество по плът е от Мария Богородица³⁹. Ще намерите и много други свидетелства според Евангелието и Апостола – а тези книги единствено вие приемате и почитате, докато останалите отхвърляте, – че пречистата Богородица Мария роди в плът нашия Господ, Иисус Христос. Заради това в евангелските книги Спасителят много пъти нарича себе си Син човечески. Ето и тук показахме истината, че благовестниците⁴⁰ никъде не назоваха света Богородица „Горен Йерусалим”, както вие считате.

Откъде пък изнамерихте онова хулно и богоненавистно учение, което и бесовете се ужасяват да изрекат? Защото те нарекоха Христа син Давидов⁴¹, а вие безсрамно дръзвате да твърдите, че плътта му е донесена от небето. О, крайно безумие! Ако тялото Христово беше небесно, нямаше да бъде изложено на постоянни човешки страдания: глад и жажда, сън и умора, печал и сълзи и колко още такива. Ако беше небесен човек, към чието естество се присъедини словото, не би бил тленен, и смъртен, и земен, защото небесните жители са нетленни и безсмъртни. Защо тогава беше нужно въплъщението да бъде от дева? Не само това, но и след възкресението си спасителят, като уверяваше учениците си, че не е привидение или призрак, а плът и кръв, която взе от нас, рече: „Погледнете ръцете и нозете ми, че съм аз самият. Пипнете ме и вижте, защото духът няма плът и кости, а виждате, аз имам.”⁴² Ако беше привидение, чии ребра Тома докосна?

Чуйте, прочее, и великия Павел, който говори на евреите: „Понеже децата са участници в плът и кръв, той по същия начин взе участие в същите.”⁴³ Като възразяваше, Павел изказа и своето мнение за небесната плът: „Защото не от ангелите приема естество, а от семето Аврамово приема, затова беше длъжен по всичко да прилича на братята си.”⁴⁴ Ето, показано беше, че Христос взе тленна, преходна плът от пречистата Богородица Мария.

Откъде, пак ви питам, измислихте тази душепагубна язва, според която Старият завет беше от дявола? Измъкнете се, хора, от обгърналия ви мрак! Отърсете от очите си съня на безчувствието! Ако Старият завет беше от лукавия, как, като запитаха Спасителя за заповедите на Стария завет: „Коя от тях е първа и по-важна”, той отговори: „Първата и най-важна е: „Слушай, Израиле, Господ, твоят Бог е един Господ”⁴⁵, и прочее. И когато [този, който го бе запитал], отговори добре, [Иисус] рече: „Не си далеч от царството божие.”⁴⁶ Как Мойсеевото законодателство, ако беше вражеско, би законоположило да се признава един Господ и Бог? Ако Мойсей проповядва един Господ и Бог и освен него нито служи, нито се покланя на друг, къде са тези неща, които въздигат дяволското начало, и то като му приписват Стария завет? А че Старият завет е небесен и е на небесния Бог, проповедникът на истината Павел възвестява и говори: „Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не!”⁴⁷ И пак: „Знам, че законът е духовен”, и „чрез вътрешния си човек се наслаждавам на божия закон”⁴⁸. И пак: „Затова аз с ума служа на божия закон, а с плътта – на греха”⁴⁹, и прочие. Защото „Законът е свят – рече – и заповедта е свята, и справедлива, и добра”⁵⁰.

Към всички тези нелепости се осмелявате още и кръста да хулите и да го наричате неприятел и нито от апостола поне се срамувате, нито можете да се вразумите. Ако се подчинявате на апостолските предания, защо не се покланяте на кръста, след като Павел каза: „Дано не ми се случва да се хваля освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен се разпна и аз за света.”⁵¹ И отново: „Словото за кръста е безумие за погиващите, а за нас, които се спасяваме, е сила божия.”⁵² Ако кръстът е божия сила, както и е, защо не вярвате на силата божия? Тогава как вярвате на апостолската проповед, казваща: „Чрез вярата Аврам направи това и това”⁵³, и прочие. Вярата е недоказуемо и неизразимо нещо и в никакъв случай не може да се изрази с плътски език. Това се постига с вяра, чрез която всички вярващи светии получиха очакваното от тях. Приемете и вие същата вяра и се поклонете на кръста, сиреч на божията сила.

Всяко видение и чудодействие на Христос е велико и чудно, и божествено, но животворящият кръст е най-велик от всички. Защото с нищо друго, а само чрез кръста смъртта беше унищожена и грехът на прародителите се заличи, и адът се провали, и възкресение се дари. Дари ни се и сила, за да пренебрегнем земното и самата смърт. Как бихме били чеда божии и наследници освен заради кръста на нашия Господ, Иисус Христос, чрез който всичко се устройва. Защото „Които се кръстихме в Христа – рече божественият апостол, – в неговата смърт се кръстихме”⁵⁴. И отново: „Които в Христа се кръстихме, в Христа се облякохме.”⁵⁵ Христос е "божия сила и божия премъдрост"⁵⁶. Ето: Христовата смърт, сиреч кръстът, ни покрива със съставна божия сила и премъдрост. Кръстното слово е сила божия. Или като силата божия, което ще рече победа над смъртта, ни се яви заради Христа. Или както четирите края на кръста чрез съединение в средата се държат и прилепват, така и заради божията сила се държи всичко видимо и невидимо, сиреч висотата и дълбочината, дължината и широтата. Той именно е за нас явен знак, каквото е обрязването на Израил. Чрез него ние, верните, отбягваме неверните и един друг се познаваме. Той е щит и оръжие, и победа над дявола. Той е печат, за да не се докосне до нас губителят. Той е въздигане за падналите, подкрепа за стоящите, опора за немощните, жезъл за пастирите, ръководител за отново намерените, дърво на вечния живот.

Та нали това честно, осветено чрез прикосновението на святото тяло и кръв дърво, на което заради нас Христос се пренесе в жертва, достойно приемаме и достолепно му се покланяме!

Покланяме се и на изображението на честния кръст дори когато е от друго вещество. Защото почитаме не веществото – о не! – но знака като образ на Христа. [Христос] рече на учениците си: „Тогава ще се яви знамението на сина човечески”⁵⁷, казвам, кръстът. Така и ангелът говореше на жените при възкресението: „Зная, че търсите разпнатия Иисус Назарянина.”⁵⁸ И апостолът: „А ние проповядваме разпнатия Христос.”⁵⁹ Не рече прободения, а разпнатия. Дървото на живота, което беше посадено в рая, е първообраз на този честен кръст⁶⁰. Тъй като смъртта дойде заради дървото, пак заради дървото трябваше да се даде живот и възкресение. Яков, като кръстоса ръцете си, благослови синовете на Йосиф⁶¹. Мойсей, като направи с жезъла си кръстно знамение, раздели морето⁶². Ще кажа кратко: чрез кръста дойде спасението на целия свят.

Такива и подобни на тези неща произнесе пресвещеният Иларион пред онова нечисто събрание и затъкна всички уста. Като се изпълниха с много срам, те останаха безгласни като риби и се чудеха на благодатта и силата, които се лееха от устата на истинския пастир. И като разбраха, че са неспособни да възразят нито една дума, мислеха си какво да направят.

Иларион, като взе отново думата, рече: „Ако Христос привидно прие човешки образ, както вие считате, или имаше небесна плът, как на осмия ден се обряза според древния закон? Защото дори само това е достатъчно, за да възпре хулите на неразумните. Обрязаното беше плът, подобна на нашата плът. Стана ясно, че наистина е получил човешки образ от чистата девическа кръв. Откъде прочее вие, о многодръзки, говорите, че господното тяло е от злото начало? Ако пък дръзвате да считате това за дело на лукавия, как, кажи ми, лукавото се съчета с доброто? И как благият Бог понесе лъжливо тяло да извърши спасението на света? Или как седна с това тяло на Божия престол? Ако лукавият е законоположник на Стария завет, как Христос говори: „Изследвайте писанията, защото в тях ще намерите вечния живот.”⁶⁴ Той говори за Мойсеевите писания и писанията на всички други пророци, защото не съществуваха книгите на Новия завет. Нима ще има вечен живот там, където дяволът твори законите и повелява? Как в едни [книги] Христос говори истината: „Ако бихте вярвали на Мойсей, и на мен бихте вярвали, понеже за мен той пишеше”⁶⁵, и не рече: „За някои неща бихте могли да вярвате на Мойсей...”, а просто достоверно го проповядваше.

Ако е лъжлив Старият завет, как великият Павел, започвайки посланието до римляните, казва, че Бог от по-напред възвести чрез пророците си в светите писания за своя син по плът от семето Давидово⁶⁶? Защото, ако пророците и светите писания, с които Бог извести за своя син, са Божии, как Старият завет да се счита от лукавия? И евангелистът Марко рече: „Начало на евангелието на Иисус Христос, Сина божи, както е писано у пророците.”⁶⁷ Защото много пъти у четиримата евангелисти е писано: „За да се сбъдне реченото от еди-кой си пророк.” Ако божията правда според апостол Павел се яви, засвидетелствувана от закона и пророците⁶⁸, как законът и пророците не от благия Бог бяха считани за вдъхновения и истини?

Ето, показах ви от Евангелието и от апостолите, че Бог е творец на небето и земята и на всички твари и че Старият завет и Новият завет бяха дадени от него. И че той взе нашата тленна и смъртна плът и я обожестви, възнесе я на небесата и я постави отдясно на Отца. И че от девическата чиста кръв взе плът. И че Христос спаси вселената чрез кръста и нему се кланя всяко коляно на небесните, земните и преизподните и всеки народ изповядва, че Иисус Христос е Господ – в прослава на Бог Отец⁶⁹. Впрочем осъзнайте обгърналата ви тъмнина! И суетните неща, и лъжата оставете, познайте истината и се озарете от нейната светлина. Защото ето, за вас говори днес Господ: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали. Сега нямат оправдание за своите грехове.”⁷⁰ Пристъпете прочее в съборната църква и приемете кръщението на Светия Дух за опрощение на греховете. Защото за вас се радва небесният Отец и за вашето възвръщане заколва угоено теле. И свиква приятели и съседи [да празнуват] вашето намиране!”⁷¹

Когато чуха тези неща, умилиха се сърдечно с цялата си душа, паднаха на земята и молеха от него дара на святото кръщение. И мнозина, като укоряваха и оплюваха своята вяра, пристъпиха към съборната църква и се присъединиха към избраното стадо.

Като видя тези неща, съборът на православните се радваше с неизразима радост и въздаваше непрестанна благодарност на Бога и на своя архиерей за многото спечелени души. Скверните и богоненавистни главатари на арменската ерес видяха всичко и се изпълниха с гняв и завист. Те го обсипваха с различни оскърбления и хули и го наричаха лъжец и съблазнител, прелъстил безброй синове. Но божият архиерей не преставаше невъзбранно да учи и проповядва истинното слово. И постоянно към броя на православните се присъединяваше голямо множество от хора.

Споменатите вече еретици армени подучиха народа, който им се покоряваше и беше многочислен, да убие светеца. Божият угодник ходеше като незлобливо агне сред вълците на безчестието и изричаше онова псалмопение, което казва: „Ако тръгна сред [долината] на смъртната сянка, не ще се уплаша от злото, щом ти си с мене.”⁷² Те често го посещаваха. Не заради ползата правеха това, а искаха да го уличат в нещо. Като виждаха, че нищо не могат да направят, отиваха си, сякаш бити от бич, и все повече се разпалваха от гняв.

Всички заедно спореха с него и като не можеха да противостоят на премъдростта и на думите, които произнасяше, подтикнати от ярост, взеха камъни и немилостиво го пребиха, както някога първомъченика [Стефан]⁷³. И понеже го мислеха за мъртъв, оставиха го. По [божие] произволение Иларион ставаше безкръвен мъченик. Като дойде на себе си и като разбра, че това е дяволско коварство, с радост отиде в килията си в усамотено място, далече от града, където го биха.

Като узна тези неща обществото на православните, всички единодушно се нахвърлиха срещу тях, за да ги унищожат. Но подражател на Христа и ученик на незлобивия владика, Иларион им забрани, казвайки:

– Не, чеда, не! Спомнете си думите на Господа към Петър комуто [Христос] каза: „Сложи ножа в ножницата си, защото всеки, който вади нож, от нож умира.”⁷⁴ И апостолите, бити заради името господне пред [садукейското] сборище, вървяха и се радваха.⁷⁵ „Оставете ги, защото не знаят какво вършат.”⁷⁶

Лукавата онази сбирщина, готова и кръв да пролее, като узна за случилото се, изпадна в недоумение. И както за Господа, така и за него едни говореха: „Добър е”, а други: „Не, съблазнител е и мами хората.”⁷⁷ Така, поради настъпилото разногласие сред тях, те спореха и се препираха помежду си.

Веднъж отново, пияни от недъга на своята заблуда, дойдоха при блажения, като многоглаголстваха и защищаваха своята ерес. И като цитираха ту едно, ту друго, хвалеха се с православно мислене и че съблюдават църковните завети, светите служби, постите и целия православен ред, завещан от съборната църква. Кроткият по сърце и още по-кротък с мъдростта си Иларион им отговори⁷⁸:

– Добре е, че споменахте, като започнахте от съборната църква. Съборната църква, след като прие точно от очевидците думите на светите апостоли, твърдо установени и предадени, чак до наше време ги пази непоколебимо. Тях и вие спазвахте крепко и непоколебимо чак до четвъртия събор в Халкидон⁷⁹. Оттогава се откъснахте от съборната църква с някой си Еханий, който беше наречен Мантакуни, заедно с други скверни верен. И като приехте Евтихиевото и Диоскориево злословие, получихте подкрепа на нечестивите си твърдения. И говорите, че Христос не е приел единосъщна, еднаква по естество на нас плът, но нетленна някаква и безчувствена, и ефирна, и несътворена, и небесна. Това хулно постановление съборната църква нито някога е приела, нито ще предаде.

Ако Господната плът беше нетленна и безчувствена, и небесна, то безчувственото нито се труди, нито спи, нито яде, нито пие, нито може да се докосне с ръка. Кой спеше в кораба, ако не нашето естество?⁸⁰ Кой възрида за града?⁸¹ Кой се просълзи за Лазар?⁸² Кой яде в дома на Симон прокажения?⁸³ Кой изми нозете на учениците? Кой им предаде тайнството?⁸⁴ Кой, вързан, беше доведен в двора на Кайяфа?⁸⁵ Кой беше разпнат на кръста? Кой беше положен в гроба? Кой след възкресението рече на учениците: „Пипнете ме и ще видите, че духът няма плът и кости, а виждате, че аз имам.”⁸⁶ „Ето ясно показахме, че наистина Господ се облече в нашата човешка плът.”

Те, притискани от истинните думи на блажения, отвърнаха, като говореха такива хули: „Когато явилата се Христова плът се сля с божеството, Христос стана единосъщен.”

На това отговори онази премъдра душа: „Да допуснем, че Христос има единно естество и то цялото е божествено. Но Христовото естество бе неотделимо от Отца. Това естествено се прояви и като Христова плът по време на страстите, когато плътта се сля с Христовото естество и стана неделима от Отца. И как тя страдаше, прикована долу, и ранима, и пробождана, и наистина умряла и лежаща мъртва в гроба, неподвижна? Ако Христовата плът беше божество, защо самият Христос говореше: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”⁸⁷ Защо говореше на Мария: „Не ме докосвай, защото още не съм се възнесъл при моя Отец.”⁸⁸ Как и на апостолите говореше след възкресението: „Пипнете ме и ще видите, че духът няма плът и кости, а виждате, че аз имам.” И премного други подобни неща свидетелстват по-ясно от тръба за Христовото въплъщение.

И още! В трисвятата песен добавяте „Свети, безсмъртни, разпнати”⁸⁹ и разкривате ясно своето безумие или по-точно безчестие. Ако е безсмъртна, нетленна и небесна плътта, как ще се разпъне? И ако е разпъната, как ще я наричаш божество?

И освен това на светата служба не носите хляб като нас, а безквасен. Защото безквасното несъмнено е юдейско. Така и апостол Павел, и богословът Григорий велегласно възвестяват: „Древното премина и ето всичко стана ново.”⁹⁰ Така и Златоуст говори за Стария и Новия завет: „Там са книгите – тук е духът; там е кивотът – тук е Девата; там е Ароновият жезъл – тук е кръстът; там е агнецът – тук е Христос; там е безквасното – тук е хлябът.”⁹¹

Те се чудеха на казаните неща и като нямаха как да го опровергаят, бяха обзети от срам. След известно време обаче отговориха и рекоха: „Хлябът, който Христос даде на апостолите, беше безквасен, а не хляб. И понеже оттогава се прие, заради това и ние с безквасен хляб се причестяваме.”

Отговори им блаженият Иларион: „Поради липса на време Христос взе онзи хляб, макар да беше безквасен, за да не остане непредадено тайнството на новозаветната вечеря.⁹² Понеже малко време оставаше до момента, когато щеше да бъде предаден от юдеите, какъвто хляб намери, такъв взе, за да не ни лиши в никакъв случай от такова спасение. Учениците му и всички следващи църковни първоиереи и свети отци приготвяха за светата служба истински хляб, а не без квасен. Ние, по техния пример, приемаме да служим с хляб. Христос прочее и много други неща предаде по друг начин, но апостолите и техните приемници постановиха да стават иначе. Но не защото се противопоставяха на Христа, а понеже вярата се разпространяваше и растеше и те с голямо безстрашие разпространяваха Христовите тайнства за негова слава и величие. Както, когато щеше да се кръщава, Христос не се обърна на запад, за да отхвърли с думи сатаната, нито Символа на вярата изговори, нито молитва за кръщение поиска, нито в купела се кръсти, нито с миро се помаза, нито веднага след покръстването се причести с господното тяло и кръв.

И още: Христос не даде тайнството на господното тяло и на духовната служба в църквите, а в обикновена стая на обща трапеза, едновременно и седнал, и като ядеше други храни. И нито в свещенически одежди бе облечен, нито изричаше молитвата на нашето свещенодействие с псалми, песнопения и духовни песни. А ние служим в църквите и пред духовния жертвеник, наречен свещена трапеза.⁹³ И гладни, и прави, и в свещенически дрехи облечени, не за да отречем предишното, но за да направим служението още по-достопочтено.

Защото апостолите и дошлите след тях истинни пастири и праведни църковни учители, всички водени от дух божи и осияни от него, едни неща отхвърлиха, а други преумножиха, понеже приеха свише такава благодат; и по всякакъв начин съдействаха на полезното и повеляваха, и богоугодно предвиждаха.

Ако разсъдим внимателно, ще видим, че хлябът, който даде Христос на учениците си, не беше безквасен. Защото законът за Пасхата казва така: „От четиринайсетия до вечерта на двайсет и първия ден на първия месец яжте безквасен хляб. Седем дни да няма квас в домовете ви.⁹⁴ Законите са такива. Христос преди четиринайсетия, сиреч на тринайсетия ден, извърши законната Пасха и даде тайната вечеря в оня ден, когато всички можеха да вкусват без забрана хляб, приготвен с квас. Ако някой рече, че като извърши тогава законната Пасха, сам той и учениците му ядоха безквасен хляб с горчиви треви⁹⁵, то откъде имаха безквасен? Ще му речем, че всичко беше предварително приготвено добре според указанието на Спасителя или защото господарят на къщата, който също беше верен човек, беше предизвестен.

Защо в свещената служба не косите вино, смесено с вода, а само вино без вода и с него ознаменувате едното естество на Христа? Защото и Григорий Богослов рече: „Кръвта и водата, изтекли от реброто на Христа, означават: първото – човекът, а другото – висшето над човека.”⁹⁶ Така, когато някой дойде при олтара и се причести от чашата с Христова кръв, да не мисли, че е докоснал с уста Христовото ребро и от неговото ребро пие. От Христовото ребро не само кръв, но и вода изтече в потвърждение на двете естества, както преди това беше казано.

А за това, че в чашата, която Христос подаде на апостолите, беше смесено вино с вода, свидетелстват в своите литургии апостол Яков, брат божи, и евангелистът Марко. Двамата говорят така: „Взе чашата, наля вино и вода и като благодари, благослови, даде им и рече: „Пийте от нея всички! Това е моята кръв, която за вас и за мнозина се пролива.”⁹⁷ Защото Бог, истинен и пророк във всичко, каквото щеше да изтече от ребрата, това и даде на учениците.”

И още: „Вие не почитате кръста, от каквото и вещество да е направен, докато не го кръстите като човек. И забивате гвоздеи по средата и го мажете с жертвена кръв. По същия начин, като прекръствате чело, считате, че така освещавате себе си и при кръщение, и по време на свещените служби, и в много други случай.

Но, о, мъже арменски! Заслужавате да ви се каже пророчески! Приемете наставленията, за да не би някога да се разгневи Господ! Осъзнайте се за своето заблуждение и слепота! И ако кръстът, изобразяван с ръка, освещава всичко, върху което се направи, казвам: и водата на кръщението, и маслото, и мирото, и лицата на вярващите, и хляба на тайнството, и свещената чаша, с една дума – всичко – как кръстът, направен от каквото и да е вещество, смятате за скверен, нечист, докато не го осветите с кръщение и с гвоздеи, и с кръв.

Как прочее кръстът, освещаващ и кръщението, и причастието, би се осветил от действията на тези, които той освещава? Както, преди да се разпъне Христос, кръстът беше оръдие на смъртта и проклятието и изображението му се отбягваше и отхвърляше, така, след като Иисус беше прикован на него освети себе си и изображението му с господната кръв; и кръстът стана освещение на всички вярващи. В началото той убиваше хората, а след това – бесовете. Затова и божественият Григорий, епископ на Велика Армения⁹⁸, като постави дървени кръстове на определени места, заповяда да им се молят и да ги почитат като освещаващи, без да ги освети нито чрез ръкоположени архиереи, нито чрез тях някакво кръщение или с гвоздеи, или с кръв, както вие правите.

Как се осмелявате, като направите три дървени кръста и ги съберете заедно, да ги наричате света Троица? Не се ла боите да изобразявате блажената и единна, и несътворима, и неизброима, и неизследима, и недостижима дори мислено Троица?

И пак ви питам: Защо постите Арцивурциевия пост?”

Те в един глас отговориха и казаха: „Постим такъв пост заради един арменец Сергий, който пострада в нашата страна.”

Като им отговори, светецът им рече: „Понеже сте злославни, как ще докажете, че оня Сергий беше православен и пострада заради Христа? Защото виждам, че никой пророк, нито апостол, нито мъченик, нито преподобен, нито дори сам свети Григорий, епископът на Велика Армения, предаде този пост или празник.”

Те, поставени натясно, казаха: „Ниневийският пост е, който ниневитяните някога постиха и се избавиха от страшното изтребление.”⁹⁹

Светецът бързо отговори: „Понеже нито светците, нито апостолите, нито някой от съборите на светите отци споменават или предават това, кой ви е заповядал да постите този езически пост, който беше много години преди Христовото въплъщение? Ако ни беше забранено да постим дори еврейските пости, които бяха дадени от Бога чрез Мойсей, колко повече пък – постите на нечестивите народи!”

Така явно изобличени, пак отговориха и рекоха: „Това беше Адамов пост, когато беше изгонен от рая на изобилието.”

Блаженият Иларион отговори веднага: „Мойсей, който разказа за сътворението на света и всички неща за Адам, изобщо не споменава за този пост. И защо ще говорите, че този пост беше Адамов?”

Като не можаха да измислят друго, рекоха: „Този пост е на Великата Армения. Него постиха арменците, когато щяха да се покръстят от свети Григорий.”

Светецът веднага им отговори: „Не е така, а когато преди покръстването ви преследваха бесовете, беше ви заповядано да постите шейсет дни. После, когато свети Григорий щеше да ви покръсти, заповяда да постите трийсет дни, както е написано в арменските книги. И нито един от тези пости не беше наречен Арцивурциев пост.”

А те, изпълнени със срам и недоумение, не знаеха какво да отговорят. И като нямаха друг отговор, казаха: „Този пост е на Константин Велики. Той го пости, когато щеше да се покръсти.”

Светецът дръзко и с усмихнато лице им отговори: „О, неразумни и мудни да повярвате със сърце на истината!¹⁰⁰ Изучете писанията и в тях ще намерите, че няма на света царски пост, нито пък някой след Константин Велики го спомена, нито някой свят събор, нито някой от светите отци е споменал за такъв пост! По такъв начин, като говорите непоследователно, показахте, че този ваш пост е беззаконен, мерзък и съвсем недостоен за каквото и да било християнско внимание. Аз пък, макар и да не искате, ще известя за този ваш пост това, което и вие сами добре знаете.

Някой си Сергий, който бил учител на арменската ерес, имаше куче, наречено така – Арцивурций. То беше вестител на гореспоменатия Сергий и много пъти възвестяваше неговото идване, подпомагано от дяволско действие. Щом искаше да отиде в някой град или село, или място, където живееха ученици или съобщници на неговата пагуба, [изпращаше кучето] и като видеха упоменатото куче, излизаха един ден преди това на няколко поприща¹⁰¹ да посрещнат учителя си.

Веднъж кучето беше изпратено на тази мръсна служба и беше изядено от вълци. И на следващия ден Сергий отиде там, където беше изпратил кучето, и понеже никой не го посрещна, много се оскърби. И той дойде при тях и разбрал, че при тях не е идвал неговият пес-предвестник, изпрати да го търсят. И като познаха по костите, че е бил изяден от вълк, заповяда на всички арменци да постят за неговата смърт, да скърбят и да плачат в определени дни през годината. И нарече този пост арцивурциев. А и вие, които следвате неговите повели, постите този пост. И понеже много ви е срам, не искате да признаете истината. Защото такъв е вашият пост! Никой – нито от пророците, нито от апостолите – не го предаде на съборната църква. Затова изтръгнете се от дълбоката заблуда, която ви владее, и се отърсете от слепотата, налегнала очите ви. Пристъпете към съборната църква и застанете до нас, та като съставим заедно една общност, благочестиво да възхвалим Бога Вседържителя. Защото велико безумство е, ако някой знае истината и не пристъпи към нея!”

С такива и с много подобни думи ги изобличи и всестранно разкри, и свободно показа тяхната ерес. А те се изпълниха с много срам и останаха съвсем безгласни, но като си отидоха, всекидневно се препираха и спореха помежду си. Едни хвалеха думите и мислите му, други защищаваха своята си ерес.

Защото толкова се бяха разпространили ересите, че и господин Мануил, гръцкият цар¹⁰², за малко да отпадне от нашата благочестива вяра, ако блаженият Иларион не бе го укрепил и насочил с догматични речи. Той прогони някъде далече от сърцето му тяхното нечестиво влияние, а семето на православието зася още по-дълбоко. Когато царят вникна в тези неща, като се наслади чрез повелите на благочестието, а заедно с това и като се огради с тях, изпълваше се с неизказана радост. Той отпращаше към Бога благодарствени песни, а на този архиерей – показваше и засвидетелстваше всякакво покорство. И непрекъснато му изпращаше различни дарове и много други необходими неща. Споменатите арменци, които, както преди се каза, се караха и препираха непрекъснато заради вярата, съзнаха заблудата си. И като похулиха много и оплюха своята ерес, усърдно пристъпиха към светата съборна църква. Причестиха се вярно с честното господне тяло и кръв и се присъединиха към избраното стадо. И стана „едно стадо и един пастир”¹⁰³.

Божият архиерей, който предвиждаше случилото се, се изпълваше с радост и духовно веселие. Като видя това, благочестивият цар беше много радостен и разказваше на всички за добродетелите и деянията на добрия пастир. Написа му и лично писмо, повеляващо му да изчисти напълно от стадото цялата богомилска ерес. И онези, които се покоряват на догматите на благочестието, усърдно да приема и да присъединява към избраното стадо. Непокорните и упорстващи в своята нечестива и мерзка ерес, да отпъжда някъде далече от стадото на православните.

Като чуха това, пристъпиха и те към съборната църква, сподобиха се да приемат божественото кръщение и оплюха напълно своята ерес. И видимо растеше множеството на православните, а сбирщината на злославните се помрачаваше от безчестие.

Христовият подражател Иларион съгради многочестна църква за своите монаси в името на светите славни и всепохвални апостоли на онова място, където се събираха споменатите еретици, а сега – истински чеда. Нейната красота удивява мнозина и [ги] води към божие славословие.

Като събра в нея голямо множество монаси, за да им предаде правила и отчески устави, сам ходеше често при тях, постоянно ги учеше и наставляваше да изпълняват монашеското подвижничество.

Майка му виждаше тези неща, веселеше се и отправяше чести благодарности към Бога. Тя беше изпратила преди това своя съпруг при Бога. А след това и тя поживя малко години и отиде при Господа. Божественият Иларион, като я опя достойно, положи я в гроба с големи почести. И беше като дърво, посадено при изворите на духовните води.¹⁰⁴ Той растеше и преуспяваше по божията воля, учеше и наставляваше във всички закони на благочестието хората, които ръководеше, да се придържат към повелите на благочестивите, да се пазят от злославните ереси и да ги отбягват. Така се възнесе рогът¹⁰⁵ на православието, а безчестието угасна напълно. Всички, които се бяха превърнали от вълци в овце, се премениха с добра премяна и следваха своя пастир като незлобливи агнета, покоряващи му се във всичко, укоряващи и оплюващи онази обладала ги в началото заблуда, и силно хулеха и проклинаха нейните предводители.

Когато видя божият архиерей, че последователите на нечестивата и скверна богомилска ерес приеха семето на благочестието, приобщи всички към православното стадо. Тези, които видя обладани от непокорството, чрез различни изгнания и заточения ги отлъчи от благочестивото стадо. Той така украси своя престол и така пасеше своето стадо, та да няма никак мръсотия или петна. Освен това и всички, които живееха наоколо, носеха дарове и търсеха от него благословение и полза. А монашеското братство, направлявано добре и водено от добър пастир, растеше и преуспяваше за слава Божия.

Когато мина много време и той продължаваше да живее в обичайните добродетели, предусети своето отхождане при Господа. И повика цялото монашеско братство, прилежно ги поучи да преживяват в покорство и отческа любов, да се стараят при всяка служба, здраво да се придържат към дадения им устав и да се усъвършенстват усърдно във всяка добродетел. Тогава ги управляваше някой си Петър, мъж добродетелен и знатен, кротък и целомъдрен като никой друг, чиито добродетели всички живеещи наоколо знаят¹⁰⁶. Той много години беше ученик на Иларион и премина при него различно служение. Така Иларион ги укрепи, поучи ги достатъчно и като благослови с мир иноците и стадото, заспа блажен сън. Онова благочестиво стадо го обкръжи и обливаше с топли сълзи мощите му. След като почетоха мощите му с псалми, пение и песни, с кадила и благовонни аромати, погребаха го честно и благочестиво. Говореха за него, че в младостта си за трийсет години изобщо не вкуси вино.

Когато мина много време и споменатите монаси живееха заедно, някои от тях започнаха да не зачитат предишния устав. Противяха се на упоменатия по-горе Петър и въвеждаха всякакви раздори и ереси. Когато той търпеливо ги поучаваше, оставаха непреклонни и неумолими.

Свети Иларион разбра техния зъл и беззаконен стремеж и много възнегодува. Той се яви пред тях насън, изобличи техните беззаконни дела и изрече много думи на негодувание. И едни нарани немилостиво с жезъла си, а някои други дори и на смърт предаде. Като узна споменатият Петър това видение, възвести го на всички монаси в обителта. Тези, които бяха ранени, прекараха в болест много дни, а които на смърт предаде – умряха веднага, за да не вкусят и други от тяхната смъртоносна отрова. Като видяха тези неща, монасите от различни места бяха обзети от голям страх и ужас. И живееха според установените им правила и съблюдаваха изцяло манастирския устав. Когато това ужасно чудо се разнесе навсякъде, всички идваха с голяма вяра и усърдие.

Много различни знамения и чудеса сътвори Бог чрез своя угодник. Отвсякъде към ковчега му идваха мнозина и получаваха различни изцеления. И когато неговият ковчег сътвори безброй чудеса, мощите на блажения бяха взети с царско и църковно постановление и бяха положени в честната църква. А това, за което разказахме дотук, не бива да го отпращаме към дълбините на забравата.

Като отвориха ковчега на блажения, о, чудо! Намериха два потока от благоуханно миро, които изтичаха от двете му очи. Множеството негови ученици видя това и се изпълни с неизразима радост. Като чуха за това живеещите в околността, идваха усърдно при ковчега на светеца и получаваха изцеление.

След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривалия и Далмация, а към тях – Неада и Елада, а също и Етолия¹⁰⁷. И като чу за чудесата и знаменията, които Бог прави заради името на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя славен град Търнов¹⁰⁸.

Като чу патриархът, излезе с целия си клир със свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква „Св. 40 великомъченици”¹⁰⁹. Те лежат там и днес и навъзбранно дават изцеление на всички, която идват при тях с вяра и любов. Защото той обича всички, за всички се застъпва и сякаш жив раздава себе си на всички. И нито юношата отблъсква, нито от стареца се гнуси, а като старец старците обича и юношата прегръща, раздава всичко на всички, за да спечели всички¹¹⁰.

Нека принесем и ние на ковчега с мощите му нещо достойно, казвам: всенощно бдение, бодърствуващи очи, добро усърдие, слух послушателен. Да подражаваме на този отец, за да бъдем и ние отци. Да възревнуваме и неговото житие, за да получим и ние достойна награда. Защото ще ни приеме с много благост, ако бъден негови следовници и последваме неговите стъпки.

Бог на нищо друго не се радва така, както когато види някого да се старае за добродетелта даже до смърт. Затова нека и ние днес съставям хор, да прегърнем ковчега, да пеем надгробни песни, да речем с Давид: „Честна е пред Господа смъртта на преподобния.”¹¹¹ Честна е наистина смъртта на светците, славна и достойна за всякаква похвала! Затова Бог ги прослави с неизразима слава не само в живота, но и след смъртта. И не само духа им в небесните светилища упокои, но и телата им на земята прослави! Дарува им благодатта на чудесата, за да прогонят от вярващите бесовските сили и да унищожат техните действия.

Но, о, утвърждение на архиереите! Иларионе, сладко мое естество и име! Понеже имаш дръзновение към Бога, погледни към нас свише, защото сега, след като си разрушил огледалото и загадката¹¹², виждаш ясно Светата Троица! Запази стадото ни невредимо от всички дяволски козни, огради ни с благодатта, дадена ти от пастироначалника, от Спасителя Христос. С бича на мъдрите си думи разгони вълците на безчестието, с вятъра на твоята благодат разпилей дяволските клевети като плява, наставлявай ни в църковното послушание, съчувствай на кашите беди.

Знаеш колко е тежко бремето на настоятелството! Познаваш грижата на архиерейството! Знаеш добре да ни направляваш и наставляваш, ако поискаш, и да ни насочваш към пристанището на божиите желания!

Ти имаш опит във всичко това, всички тежести заради Христовата църква си поел!

Еретическите въстания си усмирил, противящите се на благочестието на догматите чрез духовно изкуство към благочестие си възвърнал!

На Христос, нашия Бог, църкви си въздигнал!

Прелъстените си изправил, бесните си изцелил, сплетните на ересите си разрушил!

С добър подвиг си се подвизал, живота си завършил, вярата си запазил!

Затова, макар и мъртъв, като жив след смъртта си живееш и ковчегът на твоите мощи излива непресъхващи струи на различни изцеления. Не само това, но и нашия престол украсяваш, а многото ти подвизи ни поощряват към ревност!

Ти прочее не само отчасти си се подвизавал, но даже и до кръв и си се представил като безкръвен мъченик. Затова днес се съвъдворяваш с ангелските ликове, наслаждаваш се без насита на онези неща, които окото не вижда и ухото не чува и до сърцето човешко не се докосват¹¹³, заради Христос, нашия Бог. Нему слава и власт с Отца и Светия дух, и винаги, и във веки веков. Амин!

БЕЛЕЖКИ:

1. Думите „наш” и „кир” са изтрити от Зографския препис, вероятно от някой по-късен читател, но се срещат в някои молдавски преписи на Житието.

2. Изразът не е съвсем ясен. Буквалният превод на това място е „като младост, простираща се винаги напред”.

3. Ис. 6:3.

4. Пс. 51:10.

5. Става дума за сина на библейския патриарх Аврам, за Исак, символ на жертвоготовност.

6. Теодосий Велики, основателя на общежителното монашество през VI в.

7. Пс. 144:18 —19.

8. Става дума за библейския Йосиф, който предвидил 7 гладни години за Египет, който по време на плодородие предвидливо изкупил за държавата голямо количество жито, а когато последвала слаба реколта, то било пуснато за продан, което донесло значителна печалба за фараона, но от друга страна населението било спасено от глад.

9. Пс. 113:9.

10. По Лк. 8:16.

11. Охридския архиепископ Евстатий се споменава само във връзка със св. Иларион Мъгленски. Предполага се, че е заемал архиепископския престол между 1133 и 1143г.

12. По Мат. 5:15.

13. Пс. 88:20.

14. Ис. 42:6—7.

15. Мъгленската епархия е била включена от император Василий ІІ в диоцеза на Охридската архиепископия през 1018г.

16. Пс. 138:21.

17. По 2 Сол. 3:6.

18 — 19. Целият пасаж представлява кратко изложение на основните православни догми, както и списък на еретиците, осъдени от църковните събори — на противниците на определението за Троицата — Арий, Евномий, Савелий, Македоний, противниците на култа към Богородица — Несторий, Теодор Мопсуетски, на монофизитите Евтихий, Диоскор, Севир и др., на осъдения от Петия вселенски събор Оригена и т. н.

20. Манихейството е възникнало през средата на III в. Негов основател е персиецът Манес. В основата на това учение лежи дуалистичният мироглед, почерпен от древната персийска религия. Според манихеите във вселената съществуват два бога, единият е бог на светлината, другият — бог на мрака. Манихеите не признават двойствената природа на Христос, а проповядват, че той е само божие слово и въплъщаването му е привидно.

Арменците също са монофизити и тяхното учение се придържа към догмата за нетленната и привидна плът на Христос. Освен това християнството у арменците се отличава с някои особености, които не са приети от православието. Арменците се разграничават от православието след Четвъртия вселенски събор в Халкидон. При тях монофизитството става национално вероизповедание. Арменците в южната част на Балканския полуостров са живели като компактни маси от VIII в., когато са били преселени от Константин V Копроним от Мала Азия.

21. Пс. 10:2.

22. Пс. 90:9 (неточно).

23. По Мат. 7:15.

24. По Мат. 22:15.

25. Пс. 9:16.

26. От този пасаж нататък текстът на Патриарх Евтимий е почти дословно зает от главите „Срещу манихеите” и „Срещу наричаните павликяни” от трактата на Евтимий Зигавин „Паноплия догматика”.

27. Йоан 7:16.

28. Мат. 6:9—10.

29. Мат. 6:14.

30. Мат. 12:50.

31. Мат. 11:25.

32. Мат. 16:19.

33. Мат. 3:16.

34. Йоан 1:32.

35. Мат. 3:17, Мр. 1:11, Лк. 3:22.

36. Това название на Богородица е израз на монофизитската представа за невещественото битие на Христос, при което на Богородица се придава значение само на небесен символ.

37. Мат. 1:18.

38. Мат. 2:11.

39. Лк. 2:7-

40. Благовестници са били наричани четиримата евангелисти, тъй като думата „евангелие” на гръцки означава „благовестие”.

41. Тук има неточност. Бесовете в евангелския текст (Мат. 8:29, Мр. 5:7) не наричат Христос „сине Давидов”. Така се обръщат към него хората, които молят за изцеление.

42. Лк. 24:39.

43. Т. е. в плътта и в кръвта на хората. Евр. 2:14.

44. Евр. 2:16—17.

45. Мр. 12:29.

46. По Мр. 12:34.

47. Римл. 7:7.

48. Римл. 7:14,22.

49. Римл. 7:25.

50. Римл. 7:12.

51. Гал. 6:14.

52. I Кор. 1:18.

53. По Евр. 11:17.

54. Римл. 6:3.

55. Гал. 3:27.

56. 1 Кор. 1:24.

57. Мат. 24:30.

58. Мр. 16:6, Мат. 28:5.

59. 1 Кор. 1:23.

60. По Битие 2:9.

61. По Битие 48:13—19. Смисълът е, че престарелият Яков е предугадил кръстното знамение, когато преди смъртта си кръстосал ръце така, че дясната му ръка (праведната) да легне върху главата на по-малкия Йосифов син Ефрем и той да получи първородството пред по-големия— Манасия.

62. По Изход 14:16, 12, но там се говори, че Мойсей е прострял ръката си над морето, а не, че е направил кръстно знамение над него.

63. Лк. 2:21.

64. Йоан 5:39.

65. Йоан 5:46.

66. По Римл. 1:2—3.

67. Мр. 1:1—2.

68. Римл. 3:21.

69. По Филип. 2:10—11.

70. Йоан 15:22.

71. Има се предвид притчата за блудния син, според която бащата, зарадван за завръщането на блудния син, заклал угоен телец. По Лк. 15.

72. Пс. 22:4.

73. По Деяния 6:8—7:60.

74. Мат. 26:52; Йоан 18:11.

75. По Деяния 5:40, 41. Садукеите са религиозно течение, което считало, че Библията, която била и правен източник за евреите трябвало да се прилага буквално. Фарисеите били реформаторско течение, което считало, че прилагането на разпоредбите на Стария завет трябва да се адаптира към променилите се условия на живот.

76. Лк. 23:34.

77. По Йоан 7:12, където думите се отнасят до Христа.

78. Следващите пасажи с изобличенията на арменските вярвания са заети от титула „Против арменците” от Евтимий Зигавин.

79. На събора в Халкидон в 451 г. бива осъден александрийският епископ Диоскор (444—451) н е потвърдена присъдата от Цариградския събор от 448г. за Евтимий. Тогава монофизитството остава като официална религия на някои от източните страни, включително и на Армения. Еханий (Йоан) Мантакуни или Мандакуни (ум. 480) е бил глава на арменската църква.

80. По Мат. 8:24, Мр. 4:38.

81. Става дума за плача на Исус, който предсказва унищожението на Йерусалим. Лк. 19:41.

82. По Йоан 11:35, където се разказва за възкресението на мъртвия Лазар.

83. По Мат. 26:6-13.

84. Според евангелския текст в четвъртък преди Пасха Христос измива нозете на учениците си и на Тайната вечеря им дава първообраза на причастието. По Йоан 13:5, Мат. 26:26—28.

85. По Мат. 26:57.

86. Лк. 24:39.

87. Мат. 27:46.

88. Йоан 20:17.

89. Става дума за богослужебната песен „Свети боже, свети крепки, свети безсмъртни, помилуй нас”, която монофизитнте променят съгласно своите възгледи.

90. 2 Кор. 15:17.

91. Става дума за различните начини да се приготвя причастието от безквасен хляб или от заквасен хляб.

92. Става дума за причастието, новозаветната благодат, централен момент в християнското богослужение.

93. Пред олтара.

94. Изход 12:18 — 19.

95. Безквасният хляб с горчиви треви според Стария завет се яде по време на еврейската Пасха като спомен за извеждането на евреите от Египет (Срв. Изход 12:8: Числа 9:11).

96. Григорий Богослов, Слово за Пасха. Творения. . . Григория Богослова, архиепископа Константинопольского. М., 1889, т. 1).

97. Мр. 14:24 и възглас при литургията.

98. Григорий, епископ на Велика Армения, се счита за покръстител на арменския народ. Умрял е около 325—335 г.,т.е. преди разделянето на арменската църква от православната. Паметта му се празнува в източния календар (30 септември).

99. Пророк Йона предрекъл по божие внушение унищожение на древния град Ниневия. Изплашените жители постили 40 дни, за да предотвратят предреченото наказание и Бог се смилил. (Срв. Йона 4:5—10).

100. Лк. 24:25.

101. Поприще (пъприще) — около 200 м.

102. Мануил I Комнин (1143 — 1180). По времето на управлението на император Мануил І е имало три църковни събора за решаването на догматични спорове. Първият от тези събори се състоял в Цариград през 1157г. във връзка със спорът дали Христос се е пренесъл в жертва за целият свят в името на Отца и Светия Дух или и в името на Логоса, т.е. на себе си, като било прието компромисното решение, че се е пожертвал в името на Светата Троица, въпреки противопоставянето на антиохийският патриарх Сотирих Пентевген, който бил низложен. Вторият събор, който се е провел на 2 март 1166г. в Цариград бил свързан с фразата „Моят Отец е по-голям от Мен”, като била приета трактовката, че Христос в човешкото бил по-малък от Отца, но в божественото му бил равен. Това схващане първоначално е било разпространено в католическата църква и императорът го възприел с идеята, че това ще улесни една бъдеща уния. Третият събор бил проведен през 1180г. във връзка с текста, с който покръстваните мюсюлмани трябвало да се отрекат от Мохамед. Мануил имал добра догматична подготовка и по време на споровете се срещал и разговарял с участниците в тях, като се е допитвал и до видни църковни дейци. Иларион Мъгленски не е споменат поименно в другите извори сред лицата, беседвали с императора по догматични въпроси. По тази причина е трудно да се каже за кой от съборите се говори в житието.

103. Йоан 10:16.

104. Пс. 1:3.

105. Славата.

106. Петър, за когото става дума в житието, е считан от някои учени за първия агиограф на Иларион Мъгленски. Няма обаче никакви данни нито в гръцки, нито в славянски ръкописи, от които да се вижда, че той е писал житие на своя учител. Тази хипотеза е предложена от А. Соловьов и приета без някакви доказателства и от Д. Ангелов (Срв. Д. Ангелов. Богомилството в България, с. 51—53).

107. За областта Неада се спори. Възможно е топонимът да произлиза от „Неа Елада” (Нова Елада). Срв. П. Коледаров. Името Македония в историческата география.С., 1985. Тривали са наричали Сърбия.

108. Пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски е станало вероятно през 1205г.

109. Изглежда изграждането на храма „Свети 40 мъченици” е започнало при управлението на цар Калоян и в съответствие тогавашната традицията ктиторът бил погребан в него. Въз основа на известието в житието на свети Сава Сръбски най-вероятно първоначално е бил наричан „Свети Три светители”, а след победата при Клокотница бил наречен на светите 40 севастийски мъченици, на чийто празник станала битката. Храмът има няколко строителни периода, като при цар Иван Асен ІІ изглежда е било направено едно от големите преустройства на сградата.

110. I Кор. 9:22.

111. Пс. 115:6.

112. По 1 Кор. 13:12.

113. По I Кор. 2:9.