ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПРОЛОЖЕН РАЗКАЗ ЗА ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА ИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ

Разказът за пренасянето на мощите на свети Иларион Мъгленски е известен в две редакции. Първата е била публикувана от Л. Каравелов. Втората е доста разпространена, тъй като е включена в стишните пролози.

Ръкописи (в списъка са само използваните за публикувания по-долу текст):

К – Каравелов препис; Местонахождението на ръкописа сега не е известно. Преписът е принадлежал на някой от австрийските консули. Разказът бил преписан от Минко Николов, който го предал на Любен Каравелов и той го издал в своя сборник „Сокол”. Ръкописът е бил пергаментен, като Каравелов считал, че е от XIII в.

О – Охридски пролог № 196, понастоящем № 73 на БАН, л. 91^а-91^б;(вж. Хр. Кодов, описа на славянските ръкописи, стр. 139-140;

Ш – Страниците от Шипченския пролог сега се намират в РГБ, където са заведени под № 24 заедно с още три откъси от пролози под общото название: „Отрывки из четырех рукописей Пролога” (преди това ръкописът е бил във фонда на „Музейном собрании” (ф. 178) под № 1706) Разказът се намира на страниците на третия от пролозите.Ръкописа е от ХVІв., написан с южнославянско полууставно писмо. Общия брой на откъснатите страници е 43, които съдържат проложни жития за месеците октомври-декември: (21октомври) на свети Иларион Велики /1/,(21 октомври) разказ за пренасяне на мощите на свети Иларион Мъгленски/1^б-2^б/, (22 октомври) на свети Аверкий, епископ Йераполски; (19 октомври) на св. Иван Рилски,който обаче е наречен Римски /3-8/; (24 декември) на свети Николай Мних /8-10, като с кирилски цифри-букви на гърба на л. е записано 46, а на лицевата страница на л. 9 - 47/; (25 декември) Рождество Христово /10/, (26 декември) Събор на Пресвета Богородица /11/; Възпоменание от части Света Гора Атонска, наречена Отечество/12-16/. В горното поле на лист 17 е написано с молив: „Шипка в Балкана”, като изглежда бележката посочва мястото, където е била книгата, от която Григорович е откъснал листите. По тази причина тук сборникът, от който са откъснатите листи е наречен Шипченски пролог. В пътеписа си Григорович е посочил, че в село Шипка бил намерил ръкописи, но не и какво точно. От написаното се разбира, че ръкописи е имало само в храма „Св. св. Константин и Елена”. На л. 17 е житието на свети Данаил Стълпник (11 декември) Разказът за нападението на латинците започва на лист 19 и завършва на лист 22. Следва житието на свети апостол и дякон Филип (11), а на гърба на 22 лист е началото на житието на Зинаида и Филонила. В долното поле на л. 22 има незавършена неумела рисунка на светец-конник. На гърба на л. 19 в долното поле с кирилски букви-цифри е посочено числото 14, а на лист 20 – 15.Вероятно това е оригиналната номерация на страниците на ръкописа, л. 1^б-2^б.

М - Пролог с июня по ноябрь, вт. четв. XVв., РГБ, OR Ф.304.1 №717, Ръкописът е принадлежал е на Троице-Сергиевата лавра, стр. 399^б-400^б.

Издания: Л. Каравелов, „Сокол”, Пловдив-Свищов-Солун, 1876, стр. 139-140, Й. Иванов, БСМ, (паралелно двете редакции по К и Ш) 1970г., стр. 419-420; Б. Ст. Ангелов, Из старата литература, І, стр. 98-99 (по Стишния пролог), „Стара българска литература”, стр. 379, бел. стр. 623-624.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

В ТОЗИ ДЕН ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА СВЕТИ ИЛАРИОН, ЕПИСКОП МЪГЛЕНСКИ

Началото на разказа в Шипченския пролог

Докато царуваше българският цар Калоян, братът на стария цар Асен, след като той завладя гръцката земя - Тракия, Македония, Неада¹ и Елада и стигна в Мъгленския град, и го превзе /остана тук сто дни/.² И се помоли на Бога, понеже получи намерения ковчег на преподобния Иларион - воин срещу богомилите.³ Разпален от божествената ревност, той пожела да пренесе мощите на светеца в своя царстващ престолен град, наречен Търнов Големи⁴. Това той заповяда на подвластните си. И като вдигнаха мощите на светеца с ковчега, пренесоха ги от оня град. Щом патриархът на град Тървов⁵ и на цялата българска земя чу за идването на светеца, излезе с епископите и с целия причт, и с болярите, и с целия народ, и със свещи, и кадила, и с всякакви благоухания, за да посрещне светеца. И като го внесоха, положиха го в богоутвърдения и богопазения град Търнов на 21-ви ден на месец октомври.

Когато изминаха много години и времена, новият цар Иван Асен, синът на стария цар Асен, прие скиптъра на царството. И царуваше, и властваше над българите, гърците и франките, че и над сърбите и арбанаси, и над всички градове от море до море. И този цар Иван Асен си благоизволи да изгради църква на името на светите Четиридесет великомъченици и добропобедници⁶. А щом църквата бе изградена и благолепно украсена, в нея бе внесен ковчегът с тялото на преблажения свети Иларион. И поставен там с почест, той лекува идващите при него с вяра. С молитвите му господ да ни сподоби със своето царство.

БЕЛЕЖКИ:

1. Неада – значението на топонима е спорно; възможно е да произлиза от „Неа Елада” (Нова Елада) – вж. П. Коледаров, „Името Македония в историческата география”, С, 1984;

2. За това, че цар Калоян е останал 100 дни в Мъглен се съдържа само в Каравеловия препис. Вероятно се дължи на грешно разчитане на „и го превзе” – „.иТогоПриемшего.” (големите букви са поставени тук за да се отделят думите, които в ръкописа са изписани слято).

3. Думите „воин срещу богомилите” се съдържат само в Каравеловия препис.

4. Пояснението „Големи” се съдържа само в Каравеловия препис.

5. Архиепископ Василий І; пълният титул на търновските патриарси бил „архиепископ на град Търново и патриарх на българите” – тук е възпроизведен почти напълно, което може да бъде разгледано като един от белезите, че текстът е бил съставен докато Търновската патриаршия още е съществувала;

6. Изглежда изграждането на храма „Свети 40 мъченици” е започнало при управлението на цар Калоян и в съответствие тогавашната традицията ктиторът бил погребан в него. Въз основа на известието в житието на свети Сава Сръбски най-вероятно първоначално е бил наричан „Свети Три светители”, а след победата при Клокотница бил наречен на светите 40 севастийски мъченици, на чийто празник станала битката.