ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Дубровнишка грамота на цар Иван Асен ІІ

Документът по своята същност представлява международен договор между България и Дубровник. Той е издаден под формата на грамота, в който подобно на актовете издавани в полза на светските и духовни феодали и тук владетелят едностранно определя правата, привилегиите и имунитетите на поданиците на дубровнишката република. За разлика от договорите тук липсват клаузи регламентиращи положението на царските поданици на територията на Дубровник. Това се дължи на обстоятелството, че заради развитието на феодалните порядки и закрепостяването на голяма част от населението през ХІVв. търговията в Европа на практика се е осъществявала предимно от свободните градове, като Венеция, Генуа и Дубровник.

Грамотата е от вида оризмо (όρισμός), повеля или простагма (πρόσταγμα). Това са относително кратки и опростени документи, съдържащи пряка разпоредба на владетеля. Макар да е обичайно оризмото да съдържа освен подписа на владетеля с кратко титулуване и индикта, то този документ не е датиран. С оглед изброените територии грамотата е била издадена в периода 1230-1241г., т.е. между битката при Клокотница и смъртта на царя, като най-вероятно е от началото на този период и е била поискана с оглед настъпилите териториални промени..

Грамотата е била открита през 1817г. от руския вицеконсул Гагич. Документът е бил отнесен в Русия и днес се пази библиотеката на Научния център на Руската академия на науките в Санкт – Петербург под сигнатура 4.5.5. Грамотата е написана с черни букви върху хартия с размери 240х143мм. Тя се състои от 13 реда, като на последния от тях е царския надпис.

Грамотата е издавана многократно, затова тук са посочени някои от по-старите, респ. по достъпните издания: Monumenta Serbica spectantia historiam Serbiae, Bosnae, Ragusii, ed. F. Miklosich, Viennae, 1858, 7, 2–3; Г. С. Раковски, „Няколко речи о Асеню Первому, великому царя българскому и сину му Асеню воторому”, Белград, 1860, 56-57; Ильинский, Г.А. „Грамоты болгарских царей”, Москва, 1911 13; Срезневскiй, ”Памятники древней письмености юго-славянской, изданные Шафариком”, Известия Второго отд. ИАН, СП, 347-348; Ст. Бобчев, „Старобългарски правни паметници”, стр.147-148; БСМ, стр. 578, Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 43, 326-330; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.205; Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005, с. 7, 30, Живоjновић, Д. Хоризма бугарског цара Јована Асена II Дубровнику. – Инициjал: часопис за средњовековне студиjе, 1, 2013, 229-239;

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун - навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било по клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.

† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †