ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Виргинска грамота на цар Константин Асен Тих

Грамотата е била издадена от цар Константин Асен Тих в полза на манастира „Свети Георги Бързи”, който се намирал на Виргино бърдо край град Скопие. Сега грамотата се намира в Хилендарският манастир. Грамотата е написана на лист бомбицина с размер 93х33 см, залепен на платно. Изписана е с бързопис. Пред царския подпис, написан с едър устав и киновар, е нарисувана ръка, държаща скиптър. Златният печат липсва, но от текста става ясно, че се касае за хрисовул, т.е. била е скрепена със златен печат. Състоянието на грамотата е лошо - липсва началото, а отделни букви и думи са изтрити. В грамотата на крал Стефан Милутин е споменат хрисовула на цар Константин Асен Тих и тъй като двата документа са близки по съдържание, акта на сръбския владетел се използва при изследването на текста. Беласчев е изказал съмнения за автентичността на документа, които са обосновани най-вече с употребата на някои сърбизми. Това обаче може да е аргумент и в полза на автентичността на грамотата, тъй като както се вижда и от нея самата, пък е известно и от Пахимер Константин Тих е бил от сръбско-български произход (ГИБИ, 10, стр. 166). Възможно е Константин Тих да произхождал от рода на скопския първенец Йоан Тихомил (вж. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. 3, 2007, стр. 475-476) и това обстоятелство да е допринесло за издаването на Виргинската грамота. Няма дата на издаването на грамотата, но най-вероятно е от началото на царуването на Константин Тих, тъй като сред потенциалните наследници на трона не е посочен синът му Михаил.

С грамотите, като тази, царят предоставял на светските и църковните феодали имения, като определял техните права, привилегии и имунитети. Феодалът получавал както владението върху земята, така и права над намиращото се на нея население. Наред с това феодалът получавал привилегии и имунитети, които ограничавали правата на централната светска и духовна власт върху феода. Тъй като през средновековието е господствала патримониалната теория за държавата (държавата е имущество на владетеля, дадено му в държане от Вседържителя Бог), то връзката между владетеля и феодала е била лична. Това налагало с възкачването на престола на нов владетел да се подновяват и издадените грамоти, с които царят потвърждавал дадените права, привилегии и имунитети, а понякога добавял и нови. По тази причина и Константин Асен Тих, посочва, че игуменът Варлаам му представил по-старите грамоти, а той ги поправил и утвърдил с издаването на тази грамота. За посочените титли и длъжности в грамотата вж. терминологичните речници. В квадратни скоби са дадени някои пояснения и допълнения към текста.

Като структура грамотата се състои от уводна част, диспозитив и заключение. Уводната част се състои от две части аренга, която посочва мотивите за издаването на дарствения акт, а втората част е експозицията, в която вече се формулира дарственото намерение. Диспозитивът е същинската част от грамотата, като в него се посочват предоставените на феодала права, привилегии и имунитети. Заключителната част (наричана също есхатокол) съдържа санкцията в случай на нарушение на владетелските разпореждания. В нея освен заплахи, че с нарушителя ще се разправи лично самия цар, има също предупреждения, че за нарушение на владетелската воля, ще има и божествено наказание.

Издания: Виргинската грамота е била издавана многократно, тъй че ще изброя само някои от по-ранните, съотв. от по-достъпните издания: Ильинский, Г.А. Грамоты болгарских царей, Москва 1911; Ст. Бобчев, „Старобългарски правни паметници”, стр.149-170; БСМ, стр. 578-587, Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 55-63; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.214-220;

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

¹ ... и към другите благоверни ..., които създадоха и приложиха светите и православни царе. Това прочее е дело, което се грижи за боголюбието да се дават съкровища и богатства на светите и божествени църкви, както [правиха] и светите и православни гръцки и български царе и жупаните, князете и кралете на сръбската земя, които имаха многоусърдна любов и грижа за светите и божествени църкви.

Така също и моето царство, като подражава на онези благоверни и свети царе, които бяха преди мене, да излива върху тях неоскъдни дарове и да ги обогатява; когато слезе царството ми в Долната земя, намери царството ми манастира на великомъченика Христов Георги Бързи, създаден от светия цар Роман² на Виргино бърдо срещу град Скопие над Серева [приток на река Вардар, който се влива в нея в Скопие] и поради нападение на другоплеменници агаряни³ загубил всички свои правила и свои метоси, паднал до основи и от светия цар кир Алексий⁴ отново изграден, издигнат и прославен, и обдарен, и подкрепен от мнозина правоверни царе.

Варлаам, архимандрит на този честен храм, изнесе пред царството ми правилата и хрисовулите на светите и правоверни царе, които са били преди мене, и на кралете: на светия цар Роман², на цар Диоген⁵, на свети цар Петър⁶, на цар кир Никифор⁷ и на останалите - на светия цар кир Алексий⁴, на цар Калоян⁸, на цар кир Мануил⁹, на цар кир Теодор¹⁰, на цар кир Исак¹¹, на свети Симеон Неманя¹² - дядо на царството ми¹³, на цар Ватаци¹⁴, на цар Калиман¹⁵. Царството ми, като [ги] прие благосклонно и [ги] прочете, нито [ги] промених, нито [ги] наруших, но [ги] поправих и утвърдих още по-здраво, отколкото всички гореказани царе и крале.

Людете, които се намират в град Скопие [и принадлежат] на светия и великославен мъченик Христов Георги Бързи и победоносец в бран¹⁶, да не работят като царина никаква работа, нито дават някаква приплата, нито да им се меси ни севаст, ни практор, (нито) княз, ни кастрофилак, ни ватах, ни топщикал, ни да съди, ни да свързва, нито глоба да взима или някакъв друг доход. И началото¹⁷ пе.и. [?] кладенец ... и Сливщица от нейния извор, и панаирът на 21 ноември - в тези области да не се докосва никой владелец, нито някой друг. Който ли пък дръзне и се докосне, да бъде наказан с гнева ми и да бъде [смятан за] неверен на царството ми.

Село Двигод заедно със селата Длъбица [неуточнени] и Чрешовени [Црешово, Скопско], с лозята, с нивите, с водениците и с пасбищата, с планините и със забелите и с всички техни правдини и привилегии. А пределите на тези села са: от Черна гора, като слиза долчецът към Длъбница, та на могилата, на мраморния кръст [?] и низ дела на битолския път, та през Кавианово бърдо, както отива пътят към Ралици и стига на височината Рудина, та на пътя, който отива до Ксилопигида; а от това бърдо на Бял камък, та въз дела и стига на високото на Рудината, та на Дълга поляна, та на Градище до Черния камък.

Село Побъжда [Скопско] с лозята, с нивите, с водениците и пасбищата заедно с всички техни правдини и привилегии.

Село Кондово [Скопско] и село Длъбница, и село Роаче [Скопско] с всички техни правдини.

Село Глумово [Скопско] с метоха, с лозята, с нивите, с водениците и с всичките им правдини.

Село …теле с метоха, с лозята, с нивите, и с всички техни правдини и привилегии.

Село Здуне [Кичевско] в гората и със заселките: с Близнинско, с Мокросеки и с Големия подом [всички в Кичево] и с поповяните, с лозята, с нивите, с водениците, със зимовището, с летовището, с планините, с ловището за дивеч и за риба и със забелите заедно с всички техни правдини и привилегии.

Село Сушица [Кичевско] с поповяните, със селото, с лозята, с нивите и планините и с всички техни правдини.

Село Градечница [Битолско] с поповяните, с лозята, с нивите и с всичките им правдини.

Село Брод [Кичевско], в което има метох, наречен на името на посещението на Майката Божия, с нивите, с лозята, с водениците, с ливадите, с летовищата, със зимовищата, с броднините, с мостнините, с ловището за дивеч и риба, с тържището и с панаира, който става на 10 септември, и търга всяка неделя и с данъка от този търг, и с всичките им правдини и привилегии. А границата на Брод начева от Градища в Тъмни дол, на Палеш, на Козя стена, та на Пещец, на ливадата, на Белков тор, на Шапковица, на Винища, на Орлица, на Василево селище, въз рида, на Калавар, на Гледула, на Душче, от Кичава до Тодоров дол.

И в Прилепска област село Кръпа власи [Прилепско], а в него метох Спас, дарено от цар Роман, заедно с нивите, с мелниците, със забелите, с летовищата, със зимовищата, с планини и с всичките им правдини и привилегии. А границите му са: От Ушча [Душча?] на Горно градище, на Драганова църква, на Чревско градище, на Кръста, по рида, на Мохнатец, въз рида до Съдища, над Тиховец, на Дедино усое, на Голям камък [?], на Вилски кладенец, между двете Елени, на преслапа, по рида Горна Елена [?].

Здуне, Сушица, Градечница, Брод със Сланско и Барбарасо, и Кръпа [и трите в Кичевско] - всички тези места са парички, сиреч придалишки. Никой да не бърка, нито нещо да докосва, нито да продава вънка - нито нива, нито лозе¹⁸.

В Положката област село Речици, също и то подарено от светия цар Роман на свети Георги с лозята, с нивите и с водениците, с градините, със сенокосите, със збелите, с планините, с ловището за дивеч и с всякакви доходи и с всички правдини. И да не се меси никой кефалия, никой владелец на царството ми, нито владелците, господстващи по царството ми, да не влизат в село Речици, нито да съдят, нито да свързват, нито глоба да вземат, нито някакъв данък да вземат, а всеки законен данък и сбор да си взема църквата. Границата на това село е: от извора на Речичка река надясно в дола, низ бърдото на Осленик, та на Иванов дол, та по ровищата, та между Преслоп и между Огражденик през бърдото, на извора на Палчишка река и низ реката до Катафига, та въз бърдото на Лисечко краище, както слиза Псец въз Лисечко краище, низ гората, на кладенеца, та на Дълбоки дол и от Дълбоки [дол] ...от северната страна през гората пряко Велика река, та низ Велика до Хтетовска бразда ... на Точил, който ... Лесковяне ... въз бърдото ... надясно и по пътя въз бърдото до гор... дясно ... по пътя. Суха планина ... низ гората на Речичка река до нейния извор. И всичко това е паричко място.

И в Горни Полог село ... с нивите, с лозята, с водениците и с всичките им правдини.

Село Точил и речната планина с всички правдини.

Село Баница с нивите, с лозята, с водениците и с всички техни правдини.

Село ...яне с планината, наречена Мрамор, и с всички правдини.

Село Нахово [Скопско] с париците, с нивите, с ливадите, с рибните ловища и всичките им правдини.

Село Тавор градище [Скопско] и с полето, с нивите, с ливадите, с блатното езеро, със забелите, с ловищата за дивеч и риба и с всичките им правдини.

Село Бистрица в Бабуна с пасбищата, с летовищата, със зимовищата и с всичките им правдини.

Село...[метох Свети] Иван Богословец с пасбищата, с нивите и с всички правдини.

Село Дъбница [Прилепско] с ракитите, с нивите, със забелите, и с всички правдини ... метох под ... на свети Василий, с лозята, с нивите, с [ливадите], с всички правдини и с ловищата ... Катунска [?] ... с нивите, с ливадите, с ловищата и с всичките им правдини.

[Село?] метох "Свети Лука" ... с всички правдини, метох във Велбъжд "Свети Николай" в Ко...ши [Колуша, Кюстендилско] с лозята и с [нивите] и всички правдини.

Село Лъжени [Охридско] с лозята, с нивите, и с всички правдини.

Село Рани лък [неуточнено] с нивите, със сенокосите и с всички правдини.

Село Витино и Винеч [Кичевско] с всичките им правдини.

Всичко това разбра царството ми и видя, че са дарени, утвърдени и записани от живелите преди мене свети и православни царе и крале, и моето царство ги следва, моли се и се покланя, като проси милост и помощ от светия великомъченик Христов Георги Бързи и победоносец в бран, и придадох на неговата света църква село Козарево. Царството ми го намери, че е било дадено по-рано от светия цар Роман заедно с Барово [Скопско], със Синско и с църквата на свети Иван Златоуст, и с всички там заселки, с лозята, с нивите, с градините, с водениците, със сенокосите, със забелите, с ловищата за риба и дивеч, с планините и с всички правдини и привилегии.

Царството ми приложи още село Калугеровене с лозята, с нивите, със забелите и с всички правдини¹⁹.

И още ... ав … в Златица, село Калугеров дол, и в него църквата "Свети Георги" да бъде с седящия игумен ... [до]ход на царството ми и ..., така … а ... д[о]лчина … както сръ … се намират ... на светия ... доход ... , нито в жупата, или в който и да е град или в кое да село на "Свети Георги" да не съди никой владелец по държавата на царството ми, нито да подав... за …ния, на людете на "Свети Георги", но за всеки дълг да съди настоящият игумен и от игуменските отроци да взема всеки дълг. Който ли се намери да съди насила човек на "Свети Георги" или да даде наш отрок, или го свърже без игуменския съд, да бъде над него Божията клетва и тази на светите правоверни царе и да плати за държавното съкровище 9 златици и клеветата [?], която се клеветят [?] един друг пред владелеца или ... която се предава, да не взема на църковен човек никой владелец, а само църквата да взема от своите човеци, нито зло да се нанася на людете на "Свети Георги", да не се меси никой епископ, нито данък да взема, нито запрещение на свещениците да поставя ... за епископа помен, а екзарха този целия свещенически данък, това всичко да принадлежи на църквата на "Свети Георги". Да не се меси [и] да не влиза в селата и метосите, за да вземе нещо духовно от поповете нито екзархът, нито първосвещеникът, но всичко това да бъде на църквата "Свети Георги" ... , защото прочее всяка глоба ... данък на църквата е подарен, а ... негова истина [?], вражда, ... кражба на девойки и кражба на коне да си взема църквата от своите люде и тази вражда да се не взема от селата освен от ищците, но и това със съд. Метосите на "Свети Георги" да не плащат приселица, нито волоберщина, нито перпер, нито димнина.

Ако ли някой влезе в метох на "Свети Георги" в което и да е село без позволение на архимандрита или в планината, или в пасбищата, или в забеля, или в ловищата за риба и дивеч, или в гората и дърво да отсече в църковно бърдо, или воденица да постави на църковна вода, която тече от църковен извор, или да пасе коне на църковна земя, или да преведе вода през църковна земя, или нива да преоре без благоволение на игумена, нека да бъде божията клетва над него и [клетва] от свети Георги и от гореказаните правоверни царе и крале и да заплати на държавното съкровище 6 перпера.

Всички тези неща, дарени от казаните свети и правоверни царе и крале и приложени от моето царство и дарувани от останалите владетели за упоменание, това всичко да го владее свети Георги Бързи и победоносец и настоящият в него честен архимандрит с изявяването на този хрисовул, за да го има царството ми ходатай и помощник във всякакви напасти и във войни.

А на служителите на царството ми, изпращани по всички времена по областите и по градовете, забраних да вземат нещо, да не влизат, нито да се спират, нито да пакостят на метох, нито на село, нито на людете на "Свети Георги", нито ... по областите на царството ми, нито севаст, нито дука, нито кастрофилак, нито практори, нито княз, нито топщикал, нито винар, нито комис с коне, нито стратор, нито градски изгончия [?], нито писец, нито аподохатор, нито геракар, нито псар, нито десеткари пчелни, нито овчи; нито тревнина, нито кошарщина, нито слоновщина, нито комад, нито митати, нито кошарщина, нито волоберщина, нито налог житен, нито винен, нито месен, нито на сирене, нито крепост да градят, нито да я пазят, нито тъмница да пазят, нито да орат, нито да копаят лозе, нито сено да косят, нито да жънат и царина да не се взема от човек на "Свети Георги", ни на някакво тържище, нито броднина да вземат, нито мостнина, нито да се взема човек, ни кон, ни вол, ни осел.

Тези всички милости предаде царството ми с дарението на този хрисовул, докато името Христово се слави на земята и след смъртта на царството ми, когото бог пожелае да постави на престола на царството ми или някого от сродниците на царството ми, моля да не нарушава, нито да потъпква този хрисовул, но още повече да подари и да поднови и потвърди с усърдие, защото е благочестиво така да правят светите и правоверни царе и крале.

Ако ли пък се намери някой, който по подтикване на дявола престъпи тази повеля и потъпче този хрисовул, нему да е враг бог и неговата пречиста майка в този век и в бъдния на Страшния съд и Второто пришествие и свети Георги в битките вместо [в помощ] да му бъде враг тук и на Страшния съд и да бъде ... проклет триклет от Господа Бога Вседържителя и от [пречистата] негова майка, и от силата на честния и животворен кръст, и от четиримата евангелисти, от 12-те апостоли и от 318-те никейски отци, и от казаните свети правоверни царе и крале... Писа се и се подписа [?] ... на свети Георги Бързи [и] победоносец за всяко утвърждение в безконечни [времена].

КОНСТАНДИН, В ХРИСТА БОГА ВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА БЪЛГАРИТЕ, АСЕН †

Печат от незапазен документ на цар Константин Асен Тих. Вероятно към Виргинската грамота е бил прикачен подобен печат. Доколкото има някои съмнения за автентичността на грамотата, печата показва, че Константин Асен Тих е издавал подобни документи.

БЕЛЕЖКИ:

______________________________

1. Началото на грамотата е повредено.

2. Вероятно българският цар Роман (977-997).

3. Вероятно става дума за турките, т.е. унгарците, които са объркани с турците, които по времето на Константин Асен Тих вече са се били установили в Мала Азия. В бележката за основаването на храма „Св. Албан Намюрски” е отбелязано, че по време на похода на Василий ІІ срещу варварите, т.е. срещу българите бил плячкосан градът Кесария и оттам унгарския крал Стефан І отмъкнал мощи на св. Георги (ЛИБИ, т.2, 1960, стр. 373). Според някои става дума за крепост близо до дн. Кожани, но е възможно под Кесария да се разбира Скопие, където е резидирал Роман и думата да означава седалището на кесаря, която по това време се използвала за обозначаването също така и на императора/царя.

4. Вероятно император Алексий І Комнин (1081-1118)

5. Византийският император Роман ІV Диоген (1068-1071).

6. Българският цар свети Петър І (927-970).

7 Вероятно византийският император Никифор ІІІ Вотаниат (1078-1081)

8. Цар Калоян (1197-1207).

9. Вероятно византийският император Мануил І Комнин (1143-1180)

10. Теодор І Ласкарис (1204-1222) или Теодор Комнин (1215-1230)

11. Вероятно съпругът на дъщерята на цар Иван Владислав императрица Екатерина - византийският император Исак І Комнин (1057-1059), но е възможно да е Исак ІІ Ангел (1085-1095, 1203-1204)

12. Великият сръбски жупан свети Стефан Неман (1114-1196).

13. Според ктиторският надпис от 1258/9г. в Боянската черква севастократор Калоян е представен като братовчед на цар Константин Тих и внук на сръбския крал свети Стефан.

14. Византийският император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222-1254)

15. Цар Калиман І (1241-1246). В Милутиновата грамота от 1300г. като дарители на манастира са посочени още: Иван Асен II (1218-1241), Константин Асен (1257-1277), Стефан Първовенчани (1196-1227), Стефан Урош I (1243-1276).

16. „и победоносец в бран” е повторено, ясно се касае за грешка на преписвача.

17. В Милутиновата грамота на това място текста е: „и над челника”

18. В Милутиновата грамота това изречение е изразено по-точно: „Да не се дава зестра навън, нито да се продава навън някому ни лозе, ни нива … Поповяните от тези места да не закача никой епископ, нито да поставя запрещения, нито да взима доход освен помен за архиепископа.”

19. Много от селата, посочени без границите си, липсват в Милутиновата грамота. Наред с това обаче много от сведенията на Милутиновата грамота са по-пълни и по-конкретни. Тя съдържа и следните села, липсващи в българската грамота:

"Село Бистрица в Бабуна, дадено от цар Калоян; и него подари кралството ми на "Свети Георги" с нивите, с водениците, със сенокосите, с летовищата, със зимовищата за кобили и овце и с всички правдини на това село.

Авазгово под Моровизд, което придаде кир Мануил цар с лозята, с нивите, със сенокосите, с пасбищата, с летовищата, със зимовищата и с водениците, с планината и с всички правдини.

Село Гостовша с църквата, с лозята, с нивите, със сенокосите, със забелите и с всички негови правдини."