ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ТИТЛИ И ДЛЪЖНОСТИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Второто българско царство възниква в резултат от успешното въстание на Асен и Петър през 1185г. Въпреки че византийската власт е била отхвърлена в България продължили да се използват византийските длъжности и титли. Това освен на приемственост, се дължи и на огромното културно влияние, което имала Византия върху всички християнски страни през средновековието. Макар да нямаме съчинение, което да описва системата от титли и длъжности от времето на Второто българско царство, то в случая може да използваме сведенията на византийските автори поради сходството в държавното устройство. Трудно е да се каже доколко у нас са били възприети всички титли използвани във Византия, тъй че в приложения списък са дадени само тези от тях, които са споменати като употребявани в България. В ред случаи макар и титлата или длъжността да са заимствани от византийския държавен апарат в България е имала местно название. Византийския държавен апарат бил устроен на рангов принцип. Затова названията на ред длъжности макар и да са свързани с даден ресор, то притежателят им можел да извършва съвсем различна дейност. За изясняване на титлите от времето на Второто българско царство помагат и сведенията, които имаме за Сърбия, Влашко и Молдова, тъй като и там е имало сходни титли, често пъти възприети индиректно чрез България.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Автократор – букв. „самодържец”. Това е една от императорските титли.

Алагатор – началник на ескадрон; спомената е в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман

Апокрисиар – царски пратеник; Титлата е спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ

Аподохатор – склададжия; титлата е спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, в Мрачката грамота на цар Иван Александър и във Витошката грамота на цар Иван Шишман

Бан (воевода) – Титлата е позната още от времето на Първото българско царство. Бановете наричани още воеводи били управители на административно-териториална единица, която се е явявала подразделение на кетепанат (жупа). Титлата по-често се среща в източници свързани с края на Второто българско царство и времето на турското робство бан Янук , бан Михаил Шишман. В епохата на османско владичество значението на титлата спада и постепенно добива значението на кмет (споменатия от поп Методий Драгинов бан Вельо).

Болярин – това е общото название на представителите на средновековната българска аристокрация. Във Ватопедската грамота на цар Иван Асен ІІ, в Мрачката грамота на цар Иван Александър, в Бориловият синодик и Рилската грамота на цар Иван Шишман е посочено, че болярите и царските служители се делели на „велики” и „малки”.

Ватах – според Димитър Кантемир ватавулите са били началници на различни дворцови служби – имало е ватавул на столниците, на пахарците, на оръжейната палата, на тържищата и др.; ватах се споменава във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих

Варнич – Димитър Кантемир разказва, че в Молдова е имало четирима варнич де поарте, които правораздават по незначителни дела и изпълняват функции на съдебни пристави (стоят около владетеля в негово присъствие, въвеждат призованите и отбелязват, кои не са се явили за да бъдат санкционирани); длъжността е спомената в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Воевода – вж. Бан. В Бориловият синодик е споменат воеводата Балдьо

Велик Воевода – съответства на византийската титла „протостратор” и е командвал войската в отсъствието на царя. Във Византия е заемал 8 място в ранглистата. В Бориловият синодик е споменат великият воевода Константин. С обособяването на Влашко и Молдова като самостоятелни държави титлата се използва там и като владетелска.

Велик дукс – Съответства на византийската титла „мегадукс”. Титлата се среща в надписа на великия дук Врана, за градеж на крепостта Крицува по времето на цар Калоян. Рамон Мунтанер определя значението на титлата във Византия като „началник на всички бойци” като във връзка с даването й на зетя на вече бившия цар Иван Асен ІІІ Роже дьо Флор, посочва че била издадена хрисовул подписан от императора и синовете му и били дадени специален жезъл, знаме и специална шапка, а във връзка с получаването на тази титла от Беренге д’ Ентенса допълва, че Роже дьо Флор освен жезъл и знаме му предал и печат. Във Византия великият дукс заемал 6 място в ранглистата, като шапката му била червена позлатена само в горната част.

Велик житар – длъжността е спомената от Димитър Кантемир като налична в Молдова, но вероятно я е имало и в България, тъй като в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман се говори за житари. Великия житар отговарял с набавянето на жито за владетеля.

Велик ключар – длъжността е спомената като използвана в Молдова от Димитър Кантемир, като носителят и отговарял за владетелските хранителни складове.

Велик комис – Димитър Кантемир определя носителя на този пост в Молдова като „главен коняр”, който отговарял за владетелските конюшни. Вж. също комис с коне.

Велик логотет – пръв съветник на владетеля, длъжността е подобна на пръв министър, той излагал пред владетеля позицията на царските съветници по даден въпрос; навярно това е титлата на споменатия в Бориловият синодик Добромир. Във Византия заемал 9 място в ранглистата.

Велик примикюр – висш сановник, който отговарял за дворцовия протокол; в Бориловият синодик е споменат великият примикюр Цамблак

Велик столник – носителят на титлата отговарял за владетелската кухня, по време на тържествените пирове се разпореждал при поднасянето на ястията и пръв опитвал ястията преди да бъдат поднесени. Задълженията на носителя на титлата вероятно са били само церемониални и почетни, а за техническото ръководство на столниците е отговарял ватавула на столниците.

Винар – фискален служител събиращ данък върху виното; спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, в Мрачката грамота на цар Иван Александър, във Витошката грамота на цар Иван Шишман и в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Геракар – царски соколар, който събирал соколи за царския лов; длъжността е спомената във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих

Готвач – готвачите са работници в кухнята, като в двореца са имали също вътрешна йерархия; спомената е в Мрачката грамота на цар Иван Александър и във Витошката грамота на цар Иван Шишман

Градар – длъжността е спомената в Мрачката грамота на цар Иван Александър и в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Десеткар – събирач на данъка „десятък”; спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих се говори за пчелни и овчи десеткари, в Мрачката грамота на цар Иван Александър, във Витошката грамота на цар Иван Шишман и в Рилската грамота на цар Иван Шишман е посочено, че те били пчелни, свински и овчи.

Деспот – титлата означава „господар”. От VІ век до ХІІ век деспот е една от императорските титли. През ХІІ век титлата заема второ място след императорската в ранглистата и е давана на близки роднини на владетеля, автономни владетели или на влиятелни феодали. За да се подчертае императорския характер на титлата, деспота имал изображения на орли на дрехите и стематогирон – корона, която била с четири дъги, ако той е бил син на императора (с такава корона е изобразен в Лондонското четириевангелие сина на цар Иван Александър Иван Асен, въпреки че в надписа е наречен цар), а в останалите случаи – с една дъга (както е изобразен деспот Константин в Лондонското четириевангелие). Официалните документи деспота имал право да подписва с виолетово мастило. Титлата деспот е била често срещана у нас – тя е била носена от Алексий Слав, Яков Светослав, Елтимир Тертер, от едрия видински феодал Шишман, Добротица, Деян и Иван Драгаш и др.

Дукс (дука) – от лат. dux – „вожд”. През ІV век е титла на императорски наместник командващ войската римска провинция. По-късно е високо звание в армията и флота. През IX – X в. дуксовете са стояли начело на провинциалните тагми. През Х – XII в. дука е бил управител на погранична област. През XII в. дуксовете станали пълновластни наместници в областите на държавата. Длъжността е спомената във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и в Мрачката грамота на цар Иван Александър

Епикерний (пикерний, керасмат, чашник, велик пахарник) – длъжността на придворен виночерпец първоначално се изпълнявала от евнуси, но от ХІІІв. на сетне велик епикерний е почетна дворцова титла. В дворцовия церемониал великия епикерний поднасял на владетеля първата чаша с вино. С фактическата организация на виночерпците се занимавал техният ватавул (началник). В Бориловият синодик е споменат монаха Силвестър, който е заемал този пост по времето на цар Иван Александър, в Шуменския надпис великият епикерний Срацимир, а на пръстен-печат с тази титла е представен царския братовчед Петър.

Житар – събирач на данък върху житото; спомената е в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман

Жупан – титлата е позната още от времето на Първото българско царство. През Второто царство се среща по-често под названието кетепан. До даването на кралска титла на Стефан Първовенчани владетелите на Сърбия били наричани „велик жупан”. През ХVв. Владислав Граматик споменава жупана Богдан в Никопол. Вж. също кетепан.

Изгончия – куриер; във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих се говори за „градски изгонция”, в Мрачката грамота на цар Иван Александър се говори само за изгончии.

Кастрофилак – комендант на крепост; длъжността е спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и във Витошката грамота на цар Иван Шишман

Кесар - по време на Първото българско царство е била втората по значение византийска титла след императорската. Произхожда от името на Гай Юлий Цезар – Caesar. Била е дадена от император Юстиниан ІІ на хан Тервел в знак на благодарност за оказаната помощ да си възвърне трона. По време на Второто българско царство титлата е вече трета по значение. Рамон Мунтанер разказва във връзка с даването от императора на титлата на Роже дьо Флор (зет на покойния по това време цар Иван Асен ІІІ), че при инвеститурата кесарят сядал до императора на трон, който бил по-нисък от императорския с една педя и му се връчвали жезъл, шапка, знаме, печат на империята и обличал одежди подобни на императорските, с тази разлика че императорската шапка и одежди били пурпурни а кесарските сини, като правомощия носителят на титлата можел да раздава пожизнени имоти, да взима пари от хазната, да налага данъци, смъртно наказание и др. В „Клиторология” на Псевдо-Кодин е посочено, че кесарят носел корона с една дъга, украсена със сини скъпоценни камъни и перли, а в „Азбучната синтагма” на Матей Властар се казва, че шапката на кесаря била украсена с перли, а на обувките били изобразени орли. В Бориловият синодик е запазен фрагмент от службата при инвеститурата на кесаря.

Кетепан – управител на кетепанат (жупа) – административно-териториална единица, която е подразделение на хората; спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ и в Мрачката грамота на цар Иван Александър

Кефалия – букв. „глава”; градоначалник; длъжността е спомената във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, във Витошката грамота на цар Иван Шишман е споменат кефалията на Средец, а в грамота на влашкия воевода Мирчо Стари се говори за кефалия на Силистра.

Княз – титлата е позната от времето на Първото българско царство когато е била носена от старейшините на славянските племена, а за кратко и от владетелят на България. С въвеждането на царската титла значението на титлата намаля и в епохата на османското робство се среща като „кнез” със значение на кмет. Спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих; интересна е също една бележка в регистъра на Видинския санджак, в която се говори за княз Фружин и синовете му, поради по-специфичното изписване и възможната връзка със сина на цар Иван Шишман.

Комис – Комисите или комитите по време на Първото българско царство са управители на области, а във Византия са командири или високопоставени чиновници. По време на Второто царство употребата на това название към държавните длъжности значително спада. Не е известен броят на комисите у нас за този период. Димитър Кантемир посочва, че в Молдова освен Великия комис е имало и „втори комис”, който го замествал. Във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих като „комис с коне”, във Витошката грамота на цар Иван Шишман се говори само за комиси. вж. Комис с коне и Велик комис.

Комис с коне (коместабъл, конетабъл) – титлата съответства на гръцко-латинското κόμης τοΰ σταβλοΰ (комит на конюшните) – comestabulus и произхода й е свързан, че този служител е отговарял за конете на владетеля.. В Западна Европа конетабълът или маршалът (също произхожда от думите „конен слуга”) се е наричал командващия войската в държавата. Във Византия великият конетабъл заемал 12 място в ранглистата. Във връзка с пътуването на архиепископ Василий І до Драч е споменат коместабъла Сергий. Вероятно тази титла е изместила използваната по време на Първото царство титла миник.

Крагуяр – събирал соколи за царския лов; спомената е в Мрачката грамота на цар Иван Александър и в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Крал – титлата е аналог на латинската „rex”. Това е втората по значение титла на самостоятелен владетел след императорската. Славянското название на титлата се свързва с името на император Карл Велики. Споменава се в Брашовската грамота на Иван Страцимир.

Куропалат – „пазител на двореца”, т.е. управител на двореца; по време на Първото българско царство във Византия е била една от най-високите титли, но после изпада на 14 място в ранглистата, но в България може да е заемал по-предно място, тъй като в Бориловият синодик където е наречен алтернативно и „пазител на палата” службата при инвеститурата му е същата като тази при даването на титлата кесаря.

Кучкар - служител с фискални функции, който събирал ловни кученца за владетеля; спомената е в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Логотет – думата означава „изследовател на причините”, висш царски съветник, длъжност подобна на съвременната министър. Не е ясно колко са били логотетите в България и какви точно са били техните функции. Във Византия е имало логотет на геникона, който отговарял за хазната и данъчните списъци, логотет на дромоса (28 място в ранглистата), който отговарял за съобщенията и международните отношения, логотет на идика, който отговарял за императорските имения, логотет на стратиотите, който отговарял за снабдяването на армията, логотет на претория, който отговарял за затворите и логотет на тайните (велик логотет), който бил пръв съветник на владетеля и негово доверено лице. В Молдова е имало втори логотет, който изпълнявал функция подобна на втори съветник или вицепремиер и трети логотет, който бил главен секретар и надзиравал дейността на владетелските писари. Йоан Кантакузин споменава логотетът Филип като един от организаторите на преврата, при който цар Иван Стефан бил детрониран.

Находник – пратеник; спомената е в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Пениперсеваст – от гр. „най–свещен”, „всесвят”. Въведена като най-високия сан в императорския двор от император Алексий І Комнин, като първо била дадена на Михаил Таронит, а после на Никифор Вриений. Впоследствие титлата заема пето място във византийската ранглиста. Носел е червен скадион бродиран със злато и жълти обувки.

Перпираки – данъчни служители занимаващи се със събирането на паричния данък „перпера”; титлата спомената е в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман

Пинкерн – вж. епикерний.

Писец (писач) – писар водещ кадастъра, който замервал земята и другите източници на доходи и правел данъчна оценка; длъжността е спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и в Мрачката грамота на цар Иван Александър

Поборчия - служител с фискални функции; длъжността е спомената в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Практор – данъчен чиновник; в „Клиторология” на Филотей фигурира като титла от V клас; спомената е в сигилия на деспот Алексий Слав, във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман.

Примикюр – примикюрите първоначално са били началници на различни служби, занаятчийски цехове или командири на военни отряди. Споменати са в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман; в Законника на Видинския санджак от 1586/1587г. е посочено, че техните функции са сведени до помагане на служителите събиращи хараджа, на емините на фиска, а също за намиране и връщане на избягали зависими селяни; през Възраждането значението е сведено до първенец, старейшина.

Протовестиарий – главен ковчежник, длъжност подобна на съвременния финансов министър; във Византия заемала четвърто място в ранглистата, непосредствено след кесар; Йоан Кантакузин споменава протовестиарият Раксин като един от организаторите на преврата, в резултат на който цар Иван Стефан бил детрониран.

Протокелиот – царски адютант отговарящ за сигурността на владетеля; в Бориловият синодик са споменати протокелиотите Продан и Приязд.

Протосеваст – от гр. „пръв севаст”; първоначално е надзиравал регионалните управители - севасти, но по-късно и двете титли добили почетно значение; в грамота на Стефан Урош е споменат протосеваста Прибо, който заемал длъжността по времето на цар Иван Асен ІІ, в Бориловият синодик е споменат монаха Теодосий, който е заемал този пост по времето на цар Иван Александър

Протоспатарий – главния оръженосец на владетеля, който по време на тържествени церемонии държи владетелския меч.

Псар (песяк) – вж. кучкар; спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и в Мрачката грамота на цар Иван Александър

Пчелар – в Брашовския миней е споменат царския пчелар Димитър от Мусина.

Ратай – произхожда от „рат”, „ратник”; споменати са във връзка с премахването на тази категория в Законника на Видинския санджак от 1586/1587г. като служители, които кнезовете и примикюрите са имали от старо време.

Събирач – служител с фискални функции, които се занимават със събирането на данъци; спомената е в Мрачката грамота на цар Иван Александър

Самодържец – вж. автократор

Севаст – от гр. „свещен”. Титлата е аналог на латинската „Август” и първоначално е била носена от императора. В началото на ХІІІ век значението на титлата драстично спаднало и тя се давала на управители на области или висши провинциални служители. През ХІV век севаст станала почетна титла, която не се свързвала с конкретни задължения. Титлата севаст е спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, в Мрачката грамота на цар Иван Александър и в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Известни са имената на севаст Хинат от пръстен-печат, севаст Цузмен от надпис върху блюдо, севаст Берислав от надпис върху кръст намерен на Трапезица, севаст Алексий от надпис от Асеновата крепост от 1231г., севаст Огнян от надписа при Боженишки Урвич и др.

Севастократор – букв. „свещенодържец”; въведена е от император Алексий І Комнин като втората по значение титла след императорската и е била дадена на брат му Исак Комнин. През ХІІІ век е изместена в ранглистата на трето място след деспотската. За указание на високото значение на тази титла севастократорът носел някои императорски отличия – корона с една дъга и дреха украсена с орли. Била е давана на близки роднини на владетеля или на едри феодали. Титлата е носена от брата на цар Борил - Стрез, от брата на цар Иван Асен – Александър, от съпруга на сестрата на цар Михаил Асен и регент на България Петър и ктитора на Боянската черква Калоян.

С[е]рдар - военна длъжност, спомената е във Витошката грамота на цар Иван Шишман; вж. Сердар кампидукс

Сердар кампидукс - длъжността е срещана в Молдова, като Димитър Кантемир я определя като аналог на генерал-лейтенант, който командвал конницата на три молдавски окръга.

Сенар – събирач на данък върху сеното; спомената е в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Столник – столниците поднасяли ястията на царската трапеза, в отличие от чашниците, които поднасяли напитките; титлата се среща на пръстена-печат на царския столник Слав.

Стратор – 1) през XI – XII век е титла четвърти клас на царските служители, който съпровождал императора по време та пътуването с коне и се грижел за конете в царските конюшни. 2) конен войник, отговарящ за коня на велможа; длъжността е спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, във Витошката грамота на цар Иван Шишман и в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Съдия - спомената е в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Точната структура на съдиите в България не е известна. В Законника на Стефан Душан се говори за съдия при царския двор, който водел делата свързани с пребиваващите в двореца и съдии по окръзите, пред които се гледали останалите дела. Във Византия се срещат съдията при голямата шатра и съдия на армията.

Топщикал – длъжност спомената във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих

Цар – титлата на българския владетел. Титлата произхожда от „Caesar” - името на Гай Юлий Цезар, чийто осиновен син Октавиан Август поставил на началото на първата императорска династия на Цезарите. След края на династията на Цезарите последващите императори продължили да се наричат „цезар”, макар и да не били в родствена връзка с Гай Юлий или Октавиан Август и думата придобила значение на титлата „император”. С въвеждането на „тетрархията” в империята били въведени двама кесари, които подпомагали двамата съимператори. Така титлата „кесар” се обособила като втора по значение след императорската. Въпреки това до края на Първото българско царство с титлата „кесар” понякога все още бил наричан и императора. От времето на цар Петър І това е титлата на българския владетел. Поради спадането на значението на „кесар”, в славянските езици двете титли започнали да се изписват различно (цар/кесар). През средновековието в документите на чужд език титлата не е възпроизвеждана звуково, а се среща съотв. като гр. василевс, лат. император или нем. кайзер.

Чашник – вж. епикерний