ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Калиманова грамота
Калимановата грамота е фалшификат. Изглежда тя е направена
въз основа на някакъв манастирски регистър, в който са били описани
манастирските документи с преписи на съдържанието им или с откъси от тях. В
резултат от това документът на практика съдържа текстовете на няколко грамоти,
като съставителят на места е направил свои допълнения, а на места свои
интерпретации на текста вероятно поради трудно разчитане на съкращения и
попълване на празноти. При компилацията в края е била запазена санкцията от
една от грамотите, но в останалата част на практика на няколко пъти след
диспозицията започва нов увод, след него нов диспозитив,
а след него се повтаря на няколко пъти изразът: „Царска повеля, златен печат.”.
Подобна практика не е позната от запазените автентични грамоти на българските
владетели, но не е необичайно за регестите, където се
описва документа както от гледна точка на съдържание, така и като подписи и
печати. Най-вероятно в основата са залегнали грамотите на няколко владетели от
династията Асеновци. Първият по време е цар Асен І (1190-1196), от чиято
грамота вероятно е взета санкцията с годината 6700 [1192]. На второ място е
синът му Иван Асен ІІ (1218-1241). В разказът за зографските мъченици е отбелязано, че през 1267г. те били изгорени в
кулата на цар Асен и е напълно възможно пасажът, в който се говори за строеж на
такова съоръжение да е свързан именно с нея. Като се има предвид опожаряването
на ценностите и ръкописите на манастира намиращи се в кулата и сведението на
патриарх Евтимий, че е виждал грамоти на цар Иван Асен в Протата,
то не е изключено т. нар. Калиманова грамота да е
била препис на намиращите се там документи отнасящи се до манастира Зограф.
Прикрепването на златния печат на цар
Иван Асен ІІ показва, че съставителят на Калимановата
грамота е разполагал с някакъв автентичен документ, от който го е взел.
Следващия владетел, чиято грамота е била инкорпорирана във фалшификата е цар Калиман І (1241-1246), за което свидетелства името. По-дискусионна
е частта, в която се говори за цар Йоан като прадядо. Тя може да е взета от
документ на Иван Асен ІІ или синовете му, но при всички тези случаи Асен І им
се явява баща, респ. дядо. При това положение тук или погрешно е посочено
вместо прадядо – дядо, или се касае са някои от по-сетнешните царе, а не е
изключено да се има предвид цар Иван Владислав, който действително е прадядо на
Ирина Комнина и потомците й, а в по-широк смисъл и на
Иван Асен ІІ като пратъст. Предполага се, че Комитопулите са били вторите ктитори на манастира след
император Лъв І. Те са описани в Сводната зографска грамота и във фалшивата
грамота на Андроник ІІ като Мойсей, Арон и Иван Селим от Охрид. В ктиторската композиция в
манастирския католикон Давид е изобразен отделно при
българските царе. Споменът за тях е залегнал и в тази грамота при описването на
един от топонимите: „Иванова Селимова река”.
Въпросният Йоан понякога е наричан и Търновски, но най-вероятно в този случай става
дума за император Йоан І Цимисхий. През 972г. игуменът
на манастира зографът Георги подписал светогорския устав издаден от Йоан Цимисхий. Вероятно именно това събитие се има предвид при
споменаването на ограниченията за дарения направена от събора. Поради начина на
изписване на Ц в гръцкия с начална буква Т, вероятно е довело погрешното
разчитане на името вместо като Цимисхий, като Терновский. Това име пък на свой ред е отъждествено с Иван
Селим, наричан също Василий, което пък вероятно е резултат от смесването на
Иван Владислав със Самуил.
В
грамотата е споменат охридският архиепископ Макарий (1295-1299),
който обаче е живял по времето на цар Смилец (1292-1298) и на синът му цар Йоан
Комнин (1298-1299).
За
определяне на периода на съставяне фалшификата е сведението за София, в което е
посочена ротондата „Свети Георги” като митрополитски храм. Това означава, че
този текст е съставен между превземането на София от турците и пътуването на Герлах през 1578г., който е отбелязал като митрополитски
храм „Света Марина”, вместо превърнатата ротонда в „Гюл джамия”. Употребата на
думи като дюкян, чаршия, махала и др. също показват, че Калимановата
грамота във вида, в който е достигнала до нас е била съставена в епохата на
турското робство.
С
грамотите, като тази, царят предоставял на светските и църковните феодали имения,
като определял техните права, привилегии и имунитети. Феодалът получавал както
владението върху земята, така и права над намиращото се на нея население. Наред
с това феодалът получавал привилегии и имунитети, които ограничавали правата на
централната светска и духовна власт върху феода. Тъй като през средновековието
е господствала патримониалната теория за държавата
(държавата е имущество на владетеля, дадено му в държане от Вседържителя Бог),
то връзката между владетеля и феодала е била лична. Това налагало с
възкачването на престола на нов владетел да се подновяват и издадените грамоти,
с които царят потвърждавал дадените права, привилегии и имунитети, а понякога
добавял и нови. По тази причина и цар Иван Александър, посочва, че са му
представени по-старите хрисовули и той издава
грамотата „за обновление, помен и милостиня на светопочиналите
първопрестолни царе на българския престол”. За посочените титли и длъжности в грамотата вж.
терминологичните речници. В квадратни скоби са дадени някои пояснения и
допълнения към текста.
Като
структура грамотата се състои от уводна част, диспозитив
и заключение. Уводната част се състои от две части аренга,
която посочва мотивите за издаването на дарствения
акт, а втората част е експозицията, в която вече се формулира дарственото намерение. Диспозитивът
е същинската част от грамотата, като в него се посочват предоставените на
феодала права, привилегии и имунитети. Заключителната част (наричана също есхатокол) съдържа санкцията в случай на нарушение на
владетелските разпореждания. В нея освен заплахи, че с нарушителя ще се
разправи лично самия цар, има също предупреждения, че за нарушение на
владетелската воля, ще има и божествено наказание.
Калимановата грамота е била издавана многократно, тъй че ще изброя само
някои от по-ранните, съотв. от по-достъпните издания:
В. Априлов, Болг. Грамоты, Одесса, 1845, стр.
31-51; Т. Флоринский, Атонские
акты, стр. 34-35; W. Regel,
E. Kurtz, B. Korablev, Actes de l’Athos,
Actes de Zographou, Византийский временник, Приложение, 1907, 13, стр. 160 – 162; Ст. Бобчев,
„Старобългарски правни паметници”, стр.163-165; БСМ, стр. 602-608; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.207-210;
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Благочестивият и христолюбив цар Асен,
самодържец Търновски и на цялата вселена, на българите и гърците и през
Молдовлахия и на Угърската земя и на Будим, даже и до Венеция и [на когото] от Бога
е дадена власт, която се простира по цялата вселена. Не камъните, нито бисерите
считани за многоценни [трябва] да украсяват въздигналия
се на царската висота, а още и от божествено благочестие, и още от прилежание и
грижа за състоянието на божествените и свещени храмове и за благопребиваването
в манастирите и за непрестанното славословие на Христа Бога, царя на всички, от
промисъла на благочестивите и присноблажени царе, в
тях с благоразумие и много старание се почита божественото и им се дава
милостиня като благодатно подаяние.
Следвайки техния пример, както бащата на
царството ми, присноблажения цар Асен и царувалите преди него православни царе,
и като се старая повече от всички други в грижата за свещените и почитани неща,
дарувах от своите божествени дарования богато божиите църкви и манастирите, в
които се благопребивава, а най-много тези, които се намират на Света гора и в
които няма друго действие освен божие славословие изливащо се за поучение.
Измежду тях има един манастир, в който се почита името на великия и славен
мъченик Георги, в който се пее православното божие пеене на български език. И
към него простря своето благо даруване блаженият баща
на царството ми, присноблаженият цар Асен. Намислих и аз да дам на моя манастир
много места в Света гора, но се убоях от клетвата, защото това беше заклето от
събора от освещените патриарси и благочестивите царе
и от нашия прадядо Йоан, великия цар на българите.
Но аз ще дам много външни места на моя
манастир, което искам с божие позволение, и дадох им най-напред мястото,
наречено Привица, метоха и селото с всичките люде, с всичките права и ползи от
това село и с поповете, които са в това село, та да се внася всеки доход от
него в манастира и това, което идва от езерото и от воденицата в Хандак [на
Долна Струма], и от ловището в Мармар [Мрамор,
Серско] - всичко да се дава на манастира, също и това, което става за свещена
храна на постещите в него иноци и поменът за него
[Иван Асен] и останалите присноблажени царе се
установява благочестиво. Златен печат.
И дадох им [на манастирските братя] в град
Сер метоха на храм "Свети Никола", [който е] близо до клирика Калоян, и близо до клирика
Мануил и близо до клирика Константин, [и] 18 дюкяна в
Калояновата чаршия. А Калоян да надзирава приходът от дюкяните да се внася в
манастира.
И дадох им на Дунав, на Гърлото ловище, където
се ловят моруни, и в Никопол скеле [пристанище], също Яковата махала и
Теодоровата махала, и в Петър логотет махала. И тук им дадох 8 дюкяна, Петър
логотет да бъде настойник. Каквито приходи идват от дюкяните, и от скелето, и
от ловището да се донася в манастира.
Царска повеля, златен печат.
И после им дадох в град Сардикия, така
наречената София, и дадох им митрополитския храм на светия великомъченик Георги
и на свети Николай, над Медни пазар, и тук им дадох 20 дюкяна в махалата на
Говежди пазар. Кир Вълчо и кир Стоян да са настоятели, та приходите от
митрополията и от дюкяните, които те съберат да го носят в манастира.
И село Челопечене дадох и тамошния метох, всички
приходи от селото и от метоха все в манастира да се пращат.
И село Горни Лозен и тук им дадох селото и
метоха в храма на свети Никола. И господин Владислав да бъде настойник за това,
което идва от селото и от метоха, всичко да се праща в манастира. И от село
Долни Лозен, каквито приходи има, всичко заедно да се праща в манастира и от
село Долни Лозен, което е приход и всичко заедно да се изпраща в манастира.
Царска заповед; никой да няма власт върху тези имоти, които аз им дадох. Златен
печат.
И дадох им и мястото Лихнидон, наричано град
Охрид и тук им дадох власт, настоятел да бъде архиепископ Макарий
и клирикът Мануил, и клирикът Стаматий, та приходите от града и от езерото, и
от ловището Струга - всичко да се праща в манастира. Царска повеля, златен
печат.
И дадох им в град Солун махалата на клирика
Дука с 10 дюкяна и Скерлетовата махала, и тук 10 дюкяна, и кир Константиновата махала,
и тук 10 дюкяна, и тук метоха при храма „Свети Георги”. И какъвто приход има от
дюкяните и махалите, всичко да се праща в манастира от кир Константин. Царска
повеля, златен печат.
И пак им дадох имот в Ормилия - и тук дадох да
съградят метох и селото ведно и каквото
идва от метоха и от селото, всичко да пращат в манастира; и тук е храмът „Свети
Николай”.
Аз, благочестивият цар Асен, самодържец на
всички българи и гърци, повелих с божия помощ: в Света гора на Атон има манастир, наричан Изограф, в който е храма на
Христовия великомъченик Георги, да се изгради кула, която да се нарече на името
на моя син Михаил, сиреч Михаилова кула. Царска повеля, златен печат.
И аз мислех да дам много места на моя
манастир, но се побоях от клетвата, защото от по-рано беше забранено и решено
от събора, от свещените патриарси и благочестивите царе, та им дадох места
навън, според както реши Бог. И заповядах да се огради местността Иванова
Селимова река от края на морето до кладенеца, до вула „Свети Георги”; и оттук
над Филиповото лозе, което е на върха на бърдото, [където има] кръст с три белега, от вула на свети Георги
и на Пимин и на Филип; и оттук нагоре по големия път до камъка на източната
страна над пътя, тук са вулата на свети Георги и на Пимин; и оттук от
Мойсеевата череша на пътя, та до Ивановата камара, и от Ивановата камара по
пътя до старата кула и малко назад по стръмнината, и тук оставих вула, и оттук
нагоре, през върха на бърдото, и от там долу под бърдото, и тук има кръст; и
оттук по долчината на голямата река до воденицата на
свети Георги, а оттук надолу до морето. Царска повеля, златен печат. Аз
заповядвам така, както и намерих.
И ако някой престъпи тази заповед или криво
свидетелства някой мъж от насилие, да не получи милостта на Господа Бога и Спасителя
наш Исус Христос в съдния ден и да наследи клетвата на 318-те свети отци от
Никея и да е съпричастен с предателя Юда. И благочестието изложи царството ми с
червени букви и с този златен печат за уверение. Месец февруари, втори ден,
първи индикт, през годината 6700 [1192].
+ Йо[ан] Калиман в Хрис[та] Б[ог]а верен ц[а]р и самодържец на всички българи и гърци
Асен
Златния печат на Иван Асен ІІ прикачен към Калимановата грамота