ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Витошки хрисовул на цар Иван Шишман

Витошката грамота е дарствен акт, издаден от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир "Света Богородица Витошка" между 1371 и 1386г. (най-вероятно е била издадена едновременно с Рилския хрисовул през 1378г.). Грамотата се съхранява в Зографския манастир в Атон. Написана е с бързопис на пергаментен лист с размери 38x27.5 см. Едрият и завързан подпис на царя е изписан с киновар.

Названието хрисовул иде от гръцки и означава златопечатно слово. Така са били наричани грамотите, които са били скрепени със златен печат на владетеля. Иначе грамотите са били назовавани понякога „оризмо” или „повеля”.

С грамотите, като тази, която е била дадена на Драгалевския манастир царят предоставял на светските и църковните феодали имения, като определял техните права, привилегии и имунитети. Феодалът получавал както владението върху земята, така и права над намиращото се на нея население. Наред с това феодалът получавал привилегии и имунитети, които ограничавали правата на централната светска и духовна власт върху феода. Тъй като през средновековието е господствала патримониалната теория за държавата (държавата е имущество на владетеля, дадено му в държане от Вседържителя Бог), то връзката между владетеля и феодала е била лична. Това налагало с възкачването на престола на нов владетел да се подновяват и издадените грамоти, с които царят потвърждавал дадените права, привилегии и имунитети, а понякога добавял и нови. По тази причина и цар Иван Шишман, въпреки че посочва, че манастирът е бил създаден и украсен от неговия баща – цар Иван Александър, то е счел за необходимо и той самия да издаде тази. За посочените титли и длъжности в грамотата вж. терминологичните речници.

Като структура грамотата се състои от уводна част, диспозитив и заключение. Уводната част се състои от две части аренга, която посочва мотивите за издаването на дарствения акт, а втората част е експозицията, в която вече се формулира дарственото намерение. Диспозитивът е същинската част от грамотата, като в него се посочват предоставените на феодала права, привилегии и имунитети. Заключителната част съдържа санкцията в случай на нарушение на владетелските разпореждания. В нея освен заплахи, че с нарушителя ще се разправи лично самия цар, има също предупреждения, че за нарушение на владетелската воля, ще има и божествено наказание.

Витошката грамота на цар Иван Шишман е била издавана многократно, тъй че ще изброя само някои от по-ранните, съотв. от по-достъпните издания: J. Šafárik, Pamatky dreuniho pisemnistvi juhoslavanuv, 1873г., стр. 108-109; Ст. Бобчев, „Старобългарски правни паметници”, стр. 166; БСМ, стр. 600-601, Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 183-185, П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.277-278. Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005, с. 47

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Благоволи царство ми да дарува този благообразен и всенастоящ хрисовул на царството ми на манастира на пречистата богомайка, който се намира във Витоша и който бе създаден, сътворен и украсен от родителя на моето царство, светопочиналия цар Иван Александър. И така царството ми освобождава този манастир на царството ми заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия, в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на царството ми София - над тези люде да не бърка нито средешкият кефалия, нито неговите практори, нито кастрофилаци, нито десетниците му, нито примикюри, нито алагатори, по-нататък нито перпираки на царството ми, нито житари, нито винари, нито десеткари за пчели, свине или овце, нито аподохатори, нито комиси, нито стратори, нито с[е]рдари, нито готвачи, нито за подвод, нито падалище, нито пък крагуяри, нито кучкари, нито сенари, нито фун, нито глоба, нито да има власт „Света София” над людете на „Пречистата Богомайка”, нито галадства, нито разпуст, нито една власт да смее да безпокои людете на пречистата богомайка Витошка, но всички да бъдат прогонвани при показването на този хрисовул на моето царство. Само игуменът на пречистата богомайка Роман, единствен той и никой друг да не смее да се опитва, нито да безпокои тези люде дори на косъм. Който ли се опита и им нареди колкото и на косъм, да бъде проклет от Отца и Сина и Светия дух и от Пречистата Богомайка, и от 12-те апостоли и 318-те свети и богоносни никейски отци и да бъде съпричастен с Юда и Ария, и да бъде отлъчен от тялото и кръвта на Господа бога спасителя наш Исус Христос, и [да бъде] с онези, които са казали:„Неговата кръв на нас и на нашите чеда на векове“. Амин.†

ИВАН ШИШМАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ †