ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Рилски
хрисовул на цар Иван Шишман
Рилският хрисовул
Дадения през 1378г. на Рилския манастир
хрисовул от цар Иван Шишман е
единствената царска грамота запазена в оригинал на територията на днешна
България. Съхранява се в Рилския манастир. Тя е написана с красиво, полууставно
писмо, на добре изгладен, бял пергамент с обща дължина 130см. и ширина 22см. В
долния и край на връв от копринени нишки виси златен печат. От едната страна на
печата е изобразен цар Иван Шишман, а от другата страна е образа на св. Иван
Рилски.
Названието хрисовул иде от гръцки и означава
златопечатно слово. Именно това словосъчетание „златопечатно слово” е било
използвано и в Рилския хрисовул. Така са били наричани грамотите, които са били
скрепени със златен печат на владетеля. Грамотите са били назовавани също така
„оризмо” или „повеля”.
С грамотите, като тази, която е била дадена
на Рилския манастир царят предоставял на светските и църковните феодали имения,
като определял техните права, привилегии и имунитети. Феодалът получавал както
владението върху земята, така и права над намиращото се на нея население. Наред
с това феодалът получавал привилегии и имунитети, които ограничавали правата на
централната светска и духовна власт върху феода. Тъй като през средновековието
е господствала патримониалната теория за държавата (държавата е имущество на
владетеля, дадено му в държане от Вседържителя Бог), то връзката между
владетеля и феодала е била лична. Това налагало с възкачването на престола на
нов владетел да се подновяват и издадените грамоти, с които царят потвърждавал
дадените права, привилегии и имунитети, а понякога добавял и нови. По тази
причина и цар Иван Шишман, въпреки че посочва, че такива грамоти са били дадени
на манастира от предишните български царе, то той е счел за необходимо и той
самия да издаде тази. За посочените
титли и длъжности в грамотата вж.
терминологичните речници.
Като структура грамотата се състои от уводна
част, диспозитив и заключение. Уводната част се състои от две части аренга,
която посочва мотивите за издаването на дарствения акт, а втората част е
експозицията, в която вече се формулира дарственото намерение. Диспозитивът е
същинската част от грамотата, като в него се посочват предоставените на феодала
права, привилегии и имунитети. Заключителната част (наричана също есхатокол) съдържа
санкцията в случай на нарушение на владетелските разпореждания. В нея освен
заплахи, че с нарушителя ще се разправи лично самия цар, има също
предупреждения, че за нарушение на владетелската воля, ще има и божествено
наказание.
Партений Павлович е
оставил следната бележка върху грамотата: „Нека да бъде известно как дойдох на
поклонение на светия отец Йоан, пустиножител Рилски. И посетих [пре]красната тази
обител, издигната от основи с царско настояване и ижидневие. И светите негови
целебни мощи със смирение целунах и други различни мощи
и една икона, дарувани от блаженната царица Мария. съпруга
на султана турски [Мурад]. . . Видях аз
настоящия хрисовул или златопечатник на блажения цар Йоан Шишман, преписах го
на хартия да не би това царско
благодеяние да отиде в забвение, но да се споменава вечно, и пред бога и
пред хората. При това и всички, четящи
прилежно да знаете известното, че са разграбили
неверните и сурови агаряни даровете, дадени от
благочестивите и православни царе. Но те като лошоимци, грабители и
светотатственици ще бъдат осъдени на вечен огън със своя учител, дявол и
лъжепророк Мохамед. На верните царе за милостта и благотворението, което
показаха към светия отец Йоан
(въздай им), в царството небесно с Христос истинския бог наш,
където и ние грешните, чрез неговата благодат да се сдобием да се
съвъдворим с всички светии от века. . . Амин. 1734, септември 12. Партений
Павлович. Бележката на Партений Павлович
е станала причина да се изкаже мнение, че намиращия се в Рилския манастир
ръкопис не е оригиналът, а е препис. Втори аргумент е бележката на монаха
Самватий от 1385г., че при турското нашествие манастирските ценности и книги са
били укрити, като били изготвени преписи, вкл. и на манастирския устав,
известен днес като „Заветът на св. Иван Рилски”. Изследванията на текста обаче
показват, че ръкописът е от ХІVв., а само за печата има основание да се предположи,
че е изработен през ХVв., като се забелязват в текста му следи от сръбско
влияние. Изображението на цар Иван Шишман на печата прилича на рисунката на
младия цар Иван Александър във Ватиканския препис на Манасиевата хроника, което
дава основание да се смята, че ако печата е направен по-късно, то фигурата на
владетеля е изработена въз основа на някакъв прототип – друг печат или
ктиторско изображение.
Рилската грамота на цар Иван Шишман е била
издавана многократно, тъй че ще изброя само някои от по-ранните, съотв. От
по-достъпните издания: В. Априлов, Болг. Грамоты, Одесса, 1845, стр. 82-87; J.
Šafárik, Pamatky dreuniho pisemnistvi juhoslavanuv, 1873г., стр.
105-108; Срезневскiй, „Свѣдѣнiя и замѣтки”, стр. 35-39;
Архимандрит Неофит Хилендарски, „Служба и житiе прѣподобнаго
и богоноснаго Іоана Рылского чудотворца,
Белград, 1856; Ст.Веркович в ГлДСС, бр. 7, 184-188, Ст. Бобчев, „Старобългарски
правни паметници”, стр.167-170; БСМ, стр. 597-600, Ильинский, Г.А. Грамоты
болгарских царей, Москва 1911, с. 24-26, Ив. Дуйчев, „Рилският светец и неговата обител”, стр. 249-256, Ив.
Дуйчев, СБК, 2, стр. 178-182,; Ив. Дуйчев, „Рилската грамота на цар Иван Шишман
от 1378г.”, С., 1986, НИ; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.274-277.
Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005,
с. 10, 44-46
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
„Нещо благочестиво и
много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това, — да обичат и да
имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които се изписват
образите на Богочовека и на Неговите светци. Защото царят се украсява с венец,
с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с
почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога
и по ангелско предание престола на светопочиналите царе заради благочестиво
християнство и топла обич към Бога и почитание към светите Негови църкви и към
божествения Негов образ и към всичките Негови светии, но най-много за
обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на
българския престол — заради всичко това и моето царство, като узна за този
закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и
всенастояще златопечатно слово на моето царство на манастира на царството ми на
светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички
негови села и за всички негови метоси, за всички негови владения и правдини,
сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата
Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Българино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е
планина; Орлица, манастирски метох, до Бруждима, та на височината Бруждима, на
височината Лохотица, и низ Лохотица в Рила и през Рила въз планината на
Марешица, та на Будурица, та на Каменица, и низ Каменица в Рила, и въз Рила у
Бруждим. Освен това, също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична
църква, та на свети Прокопий на двата камъка, и низ Рила до Варвара, та на
свети Илия, та на Габровец, и покрай брега, на свети Георги, и на свети
Архангела, та на Дриска и до крепостта пак отново горе над Царев вир нивите и
лозята са манастирски. Но, освен това, и Ломница, с Крушевица и Арменица,
нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е все монастирско.
Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и
Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово,
село Долене, село Градечница, с людете по име: поп Тодор с децата си и с рода
си, и Петър Теодосов с братята си, и всички правдини на това място. Също и
средната планина, откъдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с
река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор, на Комаревски връх, та на
Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох, и отдясно
на града Стоб, в Рила, и низ Рила — в Струма, и въз Струма до
Гèрманщица, и въз Гèрманщица до Българино и въз Българино, та на
Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на
Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотменима
власт този пустиножител Иван Рилски при показа на това златопечатно слово на
моето царство.
Към тези още и това: гдето се намират селища, или сенокоси,
или воденици, или места за воденици, или [рибо]ловища, или лозя, или ниви, или
каквито и да било владения, които принадлежат на тези селища и тези люде,
намиращи се под властта на този манастир на царството ми, над всички тях да има
неотменна власт този манастир Свети Иван на моето царство.
Моето царство с чисто и ясно отпущение отпуща и освобождава
всички люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да
ги безпокои никой — сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии,
после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни, свински
и овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори, нито сенари, нито
митати, нито пък крагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, поборчии и
находници, нито някой друг от всичките боляри и служители на царството ми,
велики и малки, които биват изпращани по всяко време за всякакви данъци и
служби на царството ми, — никой от тях да не смее да безпокои людете на светия
отец, нито техните ниви, които имат в полето и които са в планината, нито да
взема за служба някой негов човек, нито техните работници, нито техните зевгари
да се вземат ангария, нито коне, нито добитък. Към това също и следното: никой
от тези да не смее чрез насилие да влиза в селата и при людете на този манастир
на царството ми на светия отец, за да взима силом хляб, нито да убива птици,
нито дори нога да сложи в двора им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят
далече при показа на това златопечатно слово на моето царство. Също така и
градът Стоб никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните
владения, дори на косъм. Към това още и следното: Ако някой от манастирските
люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на
моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятстван от
някого, при показването на това златопечатно слово на моето царство, и да не му
се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго. Към това още и следното: Ако в
манастирската област се дава някакво аерико, този манастир на царството ми на
светия отец да взема всичко в изправност, а никой друг от тези да няма власт и
да взема тварико [?]. И така, да пребивава този манастир на моето царство Свети
Иван Пустинножител с всичките му имения, които изредихме по-горе, свободно и да
не бъде обезпокояван от някого, догдето слънце сияе на земята и докато живее
моето царство.
След като моето царство видя така устроената красота и чиста
свобода на този манастир на царството ми и цялото му достояние, от прадеди и
деди, от родителите на царството ми — светопочиналия цар Асен и цар Калиман, от
всички български царе прадеди, деди и родители на моето царство, — и като видя
тази свобода царството ми, дадох на този манастир на царството ми това
благообразно и всенастоящо златопечатно слово, когато дойдоха людете на този манастир
в земята на царството ми в Средец, да не може никой да ги насилва нито на
косъм, но да са свободни по повеля на моето царство за всичките му правдини и
за всяко негово достояние, сиреч ново и старо, с всички свои достояния да
пребивават свободно и необезпокоявани от нищо.
Обаче, и след смъртта на моето царство, когато Господ Бог,
Вечният Цар, благоизволи и постави на моя престол, било превъзлюбения син на
моето царство, или [някого] от братята и сродниците на моето царство, то той да
не размисли да отнеме нещо, или да наруши, или да потъпче това дарение на моето
царство, но още повече да поднови, потвърди и придаде, както е добре да правят
православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши или отмени това
златопечатно слово на моето царство и отнеме нещо от писаните тук неща и начене
да безпокои людете на този пустинножител отец Иван Рилски, то тогова Господ Бог
да изпита чрез праведния Свой съд, да бъде съпричастен с предателя Господен
Юда, проказата на Гиезия [а] да наследи и за противник да има светия отец тук и
в бъдния век. Амин.
Затова, прочее, бе дарувано на този манастир на царството ми
това благообразно и все-настоящо златопечатно слово на царството ми, за
всякакво явно утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с
обичайния царски подпис в годината 6887 [от сътворението на света =
† Иван Шишман
в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци
