ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Из „Исторически бележник”

"Унищожението на Смолянската епископия и убийството на Висарион Смолянски"

 

„Историческият бележник” на Рада Казалиева и сина й Хр. п.Панделиев са записки, направени основно от сборник на атонския монах Григорий, известен също като Глигорко и Лигорко. Изследването на този паметник обаче се оказа твърде подвластно на политическата конюнктура. В периода на т. нар. Възродителен процес паметникът влезе в някои от научните сборници. След промяната на политическата конюнктура, когато управлението на държавата продължително време беше в ръцете на коалиция на БСП и ДПС сведенията в сборника бяха подложени на многословна, но доста несериозна критика, подобно на летописа на поп Методий Драгинов. Напр.че споменатите селища не били намерени в турските регистри под имената, с които са споменати в бележника и не са били известни от местните предания, като за самия Методий Драгинов аргумента е, че той поименно не е споменат в регистрите. Това са крайно несериозни аргументи, показващи непознаване на същността на паметниците, на които се позовават.На първо място турските регистри не са запазени в пълнота. На второ място в тях описите са според данъците и категориите население, което ще рече в различните описи някои селища ги има, а в други не, което не значи, че не са съществували, а че нямат отношение към данъкът, за който се отнася регистърът. По турските регистри не е възможно да се направи точен и пълен списък дори на митрополитите и архиепископите, което ще рече, че е крайно несериозно да се вади аргумент от това, че в тях не е намерено името на обикновен свещеник, при това от една твърде смутна епоха.

Основният проблем е, че не е намерен „сборника на Григорий”, който е сочен за първоизточник на бележките. Записките затрудняват преценката, доколкото представляват редакция от ХІХв., в която вероятно са направени и някои осъвременявания на имената на селища, а не е изключено да са включени и някои предания.

За епископ на Смолен (Σμολαίνων) се споменава в Епархийския списък от времето на император Лъв VІ (ГИБИ, т. 4, стр. 161). Според него смоленския епископ е бил подчинен на митрополита на Филипи. В разказа за епископ Висарион се споменава, че след смъртта му населението потърсило закрилата на митрополита на Ксанти, което показва, че най-вероятно по това време смоленската епископия е спадала към нея.

         Издания: А. Поптодоров, Из миналото на Родопа, сп. «Родопски преглед», година II (1931), кн. 1-2 и 3, с. 12 и 59—62; Петър Петров,” По следите на насилието”, ч.2, 1988, стр. 361-363.

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

В 1661 година [по-точно: 1669], в двадесет и първата година от царуването на султан Мехмед IV, излезе заповед да се потурчат българите в  Кръстогорието.

С огън и меч турците успяха и потурчиха населението в следните села: Виево, Смолен [дн. Смилян], Упорово [дн. Влахово], Бяла река, Подвие, Витлово [дн. Рудозем) и една малка част от селата Езерово [дн. Смолян) и Беловидово [дн. Златоград).

А селата Райково, Устово, Долно и Горно Руеново [дн. Момчиловци и Соколовци), Кутлово [дн. Славейно), Петкова, Очинево [дн. Чокманово], Левочево, Пещера, Осиково [дн. Полк. Серафимово), оказаха голям отпор на насилниците турци и запазиха вярата си.

2. В царуването на Мохамед IV през месец юли 1661 [по-точно: 1669] година, когато стана страшното н с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите. Турците изгориха църквата «Св. св. Апостол Петър и Павел», митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.

Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села.

Народът, като виждаше, че между него се намира духовният му водач епископ Висарион Смоленски, окуражи се, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на  Райково  села  и  самото  Райково.

При помохамеданчването на Смолен и областта му, както казахме, турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от глад и за сън. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин. Тия мръсни дела не мога да ги опиша — челюстите ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква безнравственост е паднал завоевателният турчин и каква варварска религия е разпространявал.

Епископ Висарион Смоленски преживя в Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ им не идваше отникъде другаде и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.

В ранно утро, на 29 юли 1662 [по-точно: 1670] година, Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души телохранители, всички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Но ненадейно между къщата на Ревача и воденицата на Сурото, в долината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурнаци. След голям и кървав бой заловиха живи епископа и неговите телохранители: Момчил Глуховски, Гего Сухарени/ Найден Гривнински, Дечо Ругански, Белко Мечкаря, Страхил Бойчев, Грудю Грънчовски, Вълко Гръздански, Стойко Мирчовски и Райчо Раев. Турците ги обезоръжиха, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към Смолен, за да не би да ги застигне християнска чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.

В Смолен по заповед на властта най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си с цената на приемане мохамеданската вяра, понеже смятаха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му.

[По-нататък се разказва как епископ Висарион отказал да приеме исляма.]

 

Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол, почнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени клещи, с които откъсваха парчета месо от тялото му. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се уплаши и без да иска милост. Кръв ручеше от тялото на тоя мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни пръчки по тялото, докато епископът падна в несвяст. След като се свести, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му, туриха на главата му нажежена пиростия и се гавреха с него. Но това не стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из селото за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископ Висарион. Той се повали на земята и [започнал да се моли]. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни - обезобразиха го и тялото му направиха на пита.

Турците заповядаха на телохранителите на епископа да изкопаят гроб в една градина, близо до хорището в Смолен, и там заровиха трупа на епископ Висарион Смоленски.

Така на 29 юли 1662 година [по-точно; 1670] в Смолен умря мъченически  епископ  Висарион.

Десетте телохранители на починалия епископ освободиха и пратиха в Райково да разкажат за това, що се случи. Турците мислеха, че с убийството на Висарион Смоленски ще се отнеме напълно духовната опора на християнското население и то ще приеме без повече насилие мохамеданската вяра, но това само озлоби българите, които бяха решили да измрат до един, но вярата на праотците да запазят. Събраха последни сили и образуваха чети, които закръстосваха отново из горите и водеха люта борба за запазване вярата, честта и живота.

А самите телохранители заминаха за Ксанти, за да потърсят закрила от Ксантийската митрополия за осиротялото родопско население. Ксантийският гръцки митрополит им обещал защитата си и по негово и това на патриаршията застъпничество помохамеданчването за останалото християнско население спря. Цариградската патриаршия изпрати духовни представители в Райково и другите села вместо избитите български такива.

И прибра се пръснатото из горите българско население.