ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Из „Исторически бележник”
"Унищожението на
Смолянската епископия и убийството на Висарион Смолянски"
В царуването на Мохамед IV през месец юли 1661 година,
когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта
около Смолян, турците направиха много пакости. От жителите едни
помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите. Турците изгориха
църквата «Св. св. Апостол Петър и Павел», митрополията и богословското училище.
Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.
Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с
голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там
бяха намерили прибежище и много българи от околните села.
Народът, като виждаше, че между него се намира
духовният му водач епископ Висарион Смоленски, окуражи се, съвзе се за нова
борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от
помохамеданчване околните на Райково села
и самото Райково.
При помохамеданчването на Смолен и областта му, както
казахме, турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да приемат
мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не
можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от
глад и за сън. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на
най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин.
Тия мръсни дела не мога да ги опиша — челюстите ми се схващат. Но ще настъпят
светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква
безнравственост е паднал завоевателният турчин и каква варварска религия е
разпространявал.
Епископ Висарион Смоленски преживя в Райково една
година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да
поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от
сполетялото ги зло. Помощ не им идваше отникъде другаде и само епископ Висарион
ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак
добри дни.
В ранно утро, на 29 юли 1662 година, Висарион
Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души телохранители, всички на коне и
добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Но ненадейно между къщата на
Ревача и воденицата на Сурото, в долината, излезе голяма въоръжена чета от
турци и потурнаци. След голям и кървав бой заловиха живи епископа и неговите
телохранители: Момчил Глуховски, Гого Сухарски, Найден Гривнински, Дечо Ругански, Белко Мечкаря,
Страхил Бойчев, Грудю Грънчовски, Вълко Гръздански, Стойко Мирчовски и Райчо Раев.
Турците ги обезоръжиха, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към Смолян,
за да не би да ги застигне християнска чета, да ги освободи и люто да си
отмъсти.
В Смолян по заповед на властта най-първо с добро и
кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си с цената на
приемане мохамеданската вяра, понеже смятаха, че щом той се съгласи на това,
много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му.
На отправените увещания епископът отговори: „Човек, който има любов към
божествената истина, е непоколебим във вярата си; смъртта ми ще ме направи
безсмъртен пред Бога.”
Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол,
почнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени клещи, с които откъсваха
парчета месо от тялото му. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се
уплаши и без да иска милост. Кръв ручеше от тялото на тоя мъченик. След това
най-немилостиво го биха с железни пръчки по тялото, докато епископът падна в
несвяст. След като се свести, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от
тялото му, туриха на главата му нажежена пиростия и се гавреха с него. Но това
не стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из селото за показ.
Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне един освирепял турчин
излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископ Висарион. Той се
повали на земята и преди да издъхне каза: „На тебе, Боже, предавам душата си,
аз се радвам в страданията си и с моята смърт искам да допълня недоимъка на
твоята църква.” Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях,
затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни - обезобразиха го и тялото му
направиха на пита.
Турците заповядаха на телохранителите на епископа да
изкопаят гроб в една градина, близо до хорището в Смолен, и там заровиха трупа
на епископ Висарион Смоленски.
Така на 29 юли 1662 година в Смолен умря
мъченически епископ Висарион.
Десетте телохранители на починалия епископ освободиха
и пратиха в Райково да разкажат за това, що се случи. Турците мислеха, че с
убийството на Висарион Смоленски ще се отнеме напълно духовната опора на
християнското население и то ще приеме без повече насилие мохамеданската вяра,
но това само озлоби българите, които бяха решили да измрат до един, но вярата
на праотците да запазят. Събраха последни сили и образуваха чети, които
закръстосваха отново из горите и водеха люта борба за запазване вярата, честта
и живота.
А самите телохранители заминаха за Ксанти, за да
потърсят закрила от Ксантийската митрополия за осиротялото родопско население.
Ксантийският гръцки митрополит1 им обещал защитата си и по негово и
това на патриаршията застъпничество помохамеданчването за останалото
християнско население спря. Цариградската патриаршия изпрати духовни
представители в Райково и другите села вместо избитите български такива.
И прибра се пръснатото из горите българско население.
БЕЛЕЖКИ:
1. От този период в изворите са споменати имената на следните ксантийските митрополити: Силвестър (1648), Йосиф (1671) и Дамаскин (1671). Към сегашната ксантийска митрополия спада и Перитеорион. По времето на монаха Григорий и Рада Казалиева село Райково все още е влизало в Ксантийска епархия.
*****
към
съдържанието на „Исторически бележник” >>>