ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Из „Исторически бележник”

"Потурчването на Кръстогорието"

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия]  [Филми] [Ново]

 

 

1. В 1661 година1, в двадесет и първата година от царуването на султан Мехмед IV2, излезе заповед да се потурчат българите в  Кръстогорието3.

С огън и меч турците успяха и потурчиха населението в следните села: Виово (Кършилъ)3, Смолен (Смилян), Упорово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Палас)4 и една малка част от селата Езерово (Пашмакли)5 и Лебовидово (Даръдере)6.

А селата Райково, Устово7, Долно и Горно Руеново (Долно и Горно Дерекьой)8, Кутлово (Карлуково)9, Петково, Очинево (Чокманово), Левоочево (Левочево), Пещера, Осиково (Аламидере)10, оказаха голям отпор на насилниците турци и запазиха вярата си.

            2.      През пролетта на 1705 година, в царуването на султан Махмуд І 11, много турци от Анадола, под закрилата на самата турска власт, се настаниха най-напред в крайморските селища Солинци и Ксанти, а оттам и във вътрешността, из селата, разположени в южните склонове на Родопа. С голяма ярост и злоба те завзеха селата: Габрово, Кръстополе (Еникьой, Ксантийско), Осеново (Исьорен), Липен, Сливово (Муставчево), Бук, Буково, Лесково, Лещен, Белен, Журовец, Перуново (Алмалъ), Низнец (Шахин), Ириница (Дарвасъ), Площен (Адата), Вотишево (Исеинкьой), Сандевица и Смолон (Смилян).

         Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се настаниха по християнските къщи, гонеха християнското население, усвояваха имота му и заробваха много жени и девици. Мнозина непокорни избиха, а други избягаха в горите.

Голямо нещастие сполетя това население. Беше голяма скръб, плач и писък. Никой обаче не им помогна. Населението оказа голяма съпротива, но турската власт помагаше на пришълците.

Най-сетне, след люта борба, пришълците турци се настаниха, разрушиха черквите, заличиха всичко християнско, построиха джамии и мечети.

Горите се изпълниха с бягащо българско население.

Но след това зло дойде друго, не по-малко: лютата зима, която завари населението без подслон, без дрехи, без храна. Много мъже, жени и невинни дечица измряха от студ, без да има кой да ги погребе.

От изтезание селата Осеново (Исьорен), Сливово (Муставчево), Сандевииа и Низиец (Шахин) приеха мохамеданството.

А жителите от селата Габрово и Кръстополе (Еникьой) на другото лято с юнашка борба н с помощта на техния приятел Али ага Житковски заеха обратно селата си, настаниха се отново в тях и изгониха турците, които заминаха към Смолян (Смилян). Но смолянци не оставиха да се смесят с тях дошлите анадолци.

Тогава около Смолян бяха останали доста християнски семейства. Но докато дойдоха анадолците, те се преселиха в Очиново (Чокманово).

Така прочутият християнски център Смолян, седалище на Смолянския епископ, тогава стана чисто мохамеданско село.

3. През 1720 година, при царуването на султан Ахмед III, в горната махала на с. Райково живееше един турчин от Анадола, на име Селим ходжа. Той се ползваше с голямо доверие пред султана. В едно донесение до него той му съобщил, че райковци не са верни негови поданици и постоянно се бунтуват, безпокоят властта и пречат на помохамеданчването на родопското население. Тогата султанът заповяда да се накажат непокорните селяни. Селим ходжа използва това нареждане, та повика около 200 души по-видни райковци на площада на селото и ги покани, за да смекчат гнева на султана, да приемат мохамеданската вяра, като в противен случай ги заплаши със смърт. Райковските първенци упорито отблъскваха всички увещания да се потурчат, като заявиха, че на никаква цена няма да се откажат от своята вяра. Тогава, по даден знак, заобикалящите ги турци се нахвърлиха върху тях и ги избиха до един.

Това стана на 8 юли 1720 година12…

С това избиване на видните райковски българи Селим ходжа искаше да сплаши населението на Райково и това в околните села, което се противеше упорито и не искаше да приеме мохамеданството.

Олелия, писък и плач се носеше из селото. Населението изтръпна, но не се уплаши от това ново турско злодеяние. Мъченическата смърт на неговите съселяни му даде по-голяма вяра в Бога и по-голям кураж за борба с турците, за запазване на вярата и българския език.

Труповете на зверски убитите българи бяха хвърлени в дола близо до „Каювци".

Това безчовечно и с подлост извършено престъпление над кръстогорските българи възбуди у мнозина желание за отмъщение. И чакаше се сгодно време за това.

Един петъчен ден, на втория ден след Голяма Богородица, откъм местността Кралев камък се зададоха и влязоха в Райково много въоръжени българи начело с войводите: Мирчо войвода и Дойчин войвода - от Райково, Добрик войвода - от Езерово, Димо войвода - от Устово, Стоян войвода - от Очиново, Вълкан войвода - от Пещера, Велко войвода - от Левочево, Витан войвода - от Кутлево, Чило войвода - от Петково, и Дерю войвода - от Беловидово. Те заобиколиха джамията и хванаха Селим ходжа и всички турци, молещи се в нея. Ходжата жив набодоха на кол, който поставиха на същото място, където бяха избити райковските българи, а турците изклаха.

Властта не посмя да преследва бунтовниците, а мълчаливо преглътна това отмъщение на юначните българи.

След това турците вече не се осмелиха да преследват българското население.

4.      На 8 юли 1720 година, в деня на клането над райковските първенци беше обесен в местността „Поляне" енорийският свещеник от с. Езерово йеромонах Варлаам Светогорски

5.      Това стана на 14 юни 1796 година при царуването на султан Селим Ш13.

Калин Згуров Дойкин от с. Устово, баща на четири малки дечица, тръгва, яздещ на кон, за с. Езерово. На минаване през Райково той не слезе от коня си, както това правеха всички, които пътуваха по тоя път, на около 600 крачки от който се намираше конакът на деребея Салих ага14. Той се докачи от тая смела постъпка на Калин. Агата заповяда на сеймените си да заловят непокорния българин и да го обесят. Сеймените настигнаха конника, повърнаха го в Райково и го обесиха на едно дърво на пазара.

 

БЕЛЕЖКИ:

1.    Мехмед ІV (1648-1687) се възкачил на престола на 8 август  1648г., тъй че 21-та година от управлението му е 1669г. Вероятно годината от управлението е изчислена грешно, защото във връзка с мъченичеството на свети Висарион Смолянски са споменати годините 1661г. и 1662г.

2.    Под Кръстогорието се имат предвид Средните Родопи;

3.    Дн. с. Виево, Смолянски окръг;

4.    Дн. гр. Рудозем, Смолянски окръг;

5.    Дн. гр. Смолян;

6.    Дн. гр. Златоград;

7.    Селата Райково и Устово сега са квартали на гр. Смолян;

8.    Дн.Момчиловци и Соколовци, Смолянски окръг;

9.    Дн. с. Славейно, Смолянски окръг;

10.          Дн. Полк. Серафимово, Смолянски окръг;

11.          През 1705г. е управлявал предшественика на султан Махмуд І (1730-1754) - султан Ахмед ІІІ (1703-1730).

12.          Следва списък от 112 имена на изкланите райковски първенци;

13.          Султан Селим ІІІ (1789-1807);

14.          Салих ага - смолянски войвода (1808-1838) (Стр. Димитров, „Управниците на Ахъчелебийско”, „Родопи,” 1977, № 4, стр. 36-37). Салих ага е построил конак в Пашмакли (Смолян). Конакът в с. Райково, Смолянско е бил построен от неговия дядо Мехмед Кьор Ходжа, който управлявал Чепеларе, Асеновградско, Райково и Смолянско в периода 1751-1779г. (Вж. „Конакът на Салих ага в Смолян”, арх. Матей Матеев, П., 1998г.).

 

*****

към съдържанието на „Исторически бележник” >>>

 

към съдържанието на „Български летописи” >>>