ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Из „Исторически бележник”
"Милян
и Милица"
Когато се качи на престола втори път, султан Мустафа
през 1622 г. издаде заповед да се вземат млади момчета от Кръстогорието
[Средните Родопи], които да отидат в Цариград да се учат за турски ходжи и след
като се изучат, да се върнат обратно в родните си села. Когато дойде заповедта,
голямо негодувание настана сред населението, но нямаше какво да се прави,
защото всяка възможност за отбрана бе отнета. Много момчета събраха, много
родители разплакаха.
В Долно Райково имаше един дядо Смилян и жена му баба
Лиляна. Те имаха всичко две деца — Милян и Милица.
Турците му взеха момченцето и го изпратиха в Цариград, а момиченцето порасна и
стана прочута хубавица. Един ден, след много години, Милян
се завърна като турски ходжа с чалма на главата и се отправи за бащината си
къща, но баща му не го прие, макар че много години бяха плакали за него. А
сестра му Милица, като го видя, позна го и силно се разплака, хвърли се към
него, прегърна го, почна да го целува и умилно да нарежда братски думи, да
възбужда братска обич и майчина любов. Той се развълнува, покърти се сърцето му
и каза: «Отричам се вече от турската вяра», целуна баща си и майка си и
хубавата Милица. Всякакъв страх изчезна от него, готов да даде и живота си,
като се отрича от турската вяра. Свали чалмата си Милян,
стъпка я с краката си и влезе вкъщи.
Тази трогателна случка бе за християните голяма
радост, а за турците голяма скръб. Още на другия ден дойдоха разярени турци,
хванаха Милян, разпитаха го вярно ли се отказва и той
потвърди това категорично. Тогава по най-жесток и мъчителен начин го убиха пред
къщата на баща му, а Милица хванаха и я заведоха в Смилян да я правят млада
кадъна. Но какво стана? От селото се събраха много млади буйни момци начело с
дядо Смилян, стигнаха хубавата Милица, отнеха я от турците, избиха ги, а те
хванаха гората и станаха върли хайдути и де кого срещнеха турчин убиваха.
Село Голямо Райково, 9 май 1633 г.
*****
към
съдържанието на „Исторически бележник” >>>
към
съдържанието на „Български летописи” >>>