ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Из „Исторически бележник, в
който се записват всичките случаи, станали над това и от това население в
Красногорската област. Горно Райково”
„Историческият бележник” на Рада Казалиева и сина й Христак п.Панделиев
са записки, направени основно от сборник на атонския монах Григорий, известен
също като Глигорко и Лигорко. Изследването на този паметник обаче се оказа
твърде подвластно на политическата конюнктура. В периода на т. нар.
„Възродителен процес” паметникът влезе в някои от научните сборници. След
промяната на политическата конюнктура, когато управлението на държавата
продължително време беше в ръцете на коалиция на БСП и ДПС сведенията в
сборника бяха подложени на многословна, но доста несериозна критика, подобно на
летописа на поп Методий Драгинов. Напр.че споменатите селища не били намерени в
турските регистри под имената, с които са споменати в бележника и не са били
известни от местните предания, като за самия Методий Драгинов аргумента е, че той
поименно не е споменат в регистрите. Това са крайно несериозни аргументи,
показващи непознаване на същността на паметниците, на които се позовават.На
първо място турските регистри не са запазени в пълнота. На второ място в тях
описите са според данъците и категориите население, което ще рече в различните
описи някои селища ги има, а в други не, което не значи, че не са съществували,
а че нямат отношение към данъкът, за който се отнася регистърът. По турските
регистри не е възможно да се направи точен и пълен списък дори на митрополитите
и архиепископите, което ще рече, че е крайно несериозно да се вади аргумент от
това, че в тях не е намерено името на обикновен свещеник, при това от една
твърде смутна епоха. Сред странните „аргументи” може да посочим и този, че
епископ Висарион е обявен за несъществуващ, защото за него нямало записано нищо
в намиращия се недалеч от Смолян Бачковски манастир – доста абсурдна идея, при
положение, че от една страна в самия манастир няма подобаващ брой данни дори за
патриарх Евтимий, който е живял там, а от друга районът на Бачково не е попадал
в диоцеза на митрополитите на Ксанти и Филипи, към които се е числяла
Смолянската епископия, та точно нейните владици да трябва непременно да са
упоменати там. В тази насока са и някои дребнави заяждания за сгрешени дати и
за имената на селищата, при положение че много населени места са записвани с
едно турско име в официалните документи, но паралелно с него са носили и
българско, в резултат от което в турските извори те фигурират с едно име, а в
християнските – с друго). Не става ясно при тези твърдения, защо някой ще прави
фалшификат с подобни грешки, при положение, че примерно годините на управление
на султаните в края на ХІХ-нач. на ХХв. са били сравнително лесно достъпна
информация, а също така е можело да се използват имената на селищата от края на
ХІХв. под предлог, че при подготовката за издание на текстовете те са били
осъвременени. Доста по-логично обяснения за такива грешки и неточности е
следването на някакъв по-стар прототип, тъй като тогава подобни проблеми може
да се появят напр. в резултат от преобразуване на годините от записи с кирилски
букви-цифри в арабски цифри, трансформирането на години от сътворението на
света към новата ера, повредени и нечетливи места, споменаване на малки селищни
образувания, които впоследствие са изчезнали
и др. под.
Основният проблем е, че не е намерен „сборника на Григорий”, който е
сочен за първоизточник на бележките. Ако трябва да се посочат някои смущаващи
неща, то това са доста дългите списъци с имена на хора и села, което трудно
може да се напише по памет. Разбира се не е изключено тази информация като по-трудна за помнене да
е била записана, а по-късно когато част от съдържанието на разказите е била забравена,
да са ползвани тези записки, което да е станало причина изброяванията на
различни имена да заемат една значителна част от разказа.
За епископ на Смолен (Σμολαίνων) се споменава в
Епархийския списък от времето на император Лъв VІ (ГИБИ, т. 4, стр. 161).
Според него смоленския епископ е бил подчинен на митрополита на Филипи. В
разказа за епископ Висарион се споменава, че след смъртта му населението
потърсило закрилата на митрополита на Ксанти, което показва, че най-вероятно по
това време смоленската епископия е спадала към нея. Формулировката за закрилата
най-вероятно трябва да се разбира, че след смъртта на епископа и намалелия
заради потурчванията брой християни смоленския диоцез е бил присъединен към Ксантийска
епархия. Участта на епископията явно ще е сходна с тази на Христополис
(Кавала), която през 1617г. била закрита и присъединена към Филипийската
епархия, а след като през 1675г. бил направен опит за самостоятелно съществуване,
през 1721г. е била включена към Ксантийската митрополия. Пребиваването на
епископите вместо в епархийския център в някой от околните села или манастири
не е било необичайно явление за ХVІ-ХІХв. заради трудности създавани от
турските власти и мюсюлманското население – т.напр. софийските католически
епископи резидирали в Чипровец, поморийският в островния манастир „Света Анастасия”и
т.н. Сегашната сграда на храмът „Света Неделя”, в постройката при който се е
намирал ръкописът е била осветена на 7 юли 1836г. от ксантийския митрополит
Кирил.
Названието „Историческият бележник” се отнася до записките на Рада
Казалиева. Сборникът, който е притежавал монахът Григорий както изглежда не е
бил с историческо, а с религиозно съдържание – съдържал е жития на
светци-мъченици. По тази причина е отделено особено място на данни за имената и
датата на мъченичеството, която служи за празник на светеца и е отделено твърде
малко внимание на светските исторически събития. Изглежда сборникът е бил
близък по изпълнение с този на Никифор и Йеротей, в който е описано житието на
свети Йоан Нови Търновски, а също турските насилия в Света гора и българските
земи по времето на гръцката завера.
Самият Григорий е съвременник на Рада Казалиева, а не на потурчването,
както е представено в романа и филма „Време разделно”. Според това, което е
разказала Рада Казалиева книгата се е пазела в свещеническата къща при храма
„Света Неделя”, в нея е била отбелязана годината 1622г. вътре идващите от Света
гора духовници са правели разни бележки, като са си я предавали тайно един на
друг. Според записките сборникът е носел заглавие на гръцки, като в превод на
български то е: „Исторически бележник, в който се записват всичките случаи,
станали над това и от това население в Кръстогорската област. Горно Райково,
година 1622.”. Гръцкият език на заглавието е също един от интересните въпроси
свързани с ръкописа. През 1872г. Григорий заминал за Света гора, като
по-нататъшната съдба на ръкописа не е известна – дали е бил отнесен на Атон или
унищожен.
За огромно съжаление изследванията на паметника за базирани основно на
първоначалните публикации, като все още не са издадени всички запазени записки.
Това сериозно затруднява да се направи някаква по-определена преценка относно
автентичността на паметника.
Ръкопис: Прототипът не е
открит. Преписите на Петър Маринов се пазят в Пловдивския окръжен държавен
архив, фонд "Петър Маринов"
Издания: Атанас Поптодоров, „Из
миналото на Родопа”, сп. «Родопски преглед», година II (1931), кн. 1-2, стр. 11-15
и кн.3, стр. 59—62; Кирил Василев, „Родопските българи-мохамедани”, м. І, П.,
1961, стр. 104; Петър Петров,” По следите на насилието”, ч.2, 1988, стр.
361-363„Писахме да се знае”, стр. 283, стр. 380 (бележки).
Изследвания: Шишков, Животописни
материали за бележити родопчани. Йеромонах Григори”, „Родопски напредък”, 1903,
№ 2, стр. 63-65, също в Шишков, „Избрани произведения”, П., 1965, стр. 57-60;
П. Маринов, „Поп Глигорко и неговото време”, „Родопи”, 1978, № 7, стр. 22-24, №
8, стр. 36-38; Н. Хайтов, „Родопската история в някои статии и книги на проф.
Петър Петров, ИП, 1977, № 2, 103-105; П. Петров, „Предизвикан отговор”, ИП,
1977, № 2, 108-109; Г. Кузманов, „Исторически документ ли е „Историческият
бележник”, Родопи, 1977, № 11, 26-27), П. Маринов, „Истини и заблуди”, Родопи,
1977, № 11, стр. 30-32.
*****
към
съдържанието на „Исторически бележник” >>>