ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

 

СКАЗАНИЕ НА ПРОРОК ИСАЙЯ КАК БЕ ВЪЗНЕСЕН ОТ АНГЕЛ ДО СЕДМОТО НЕБЕ

 

„Българският апокрифен летопис” или както е оригиналното му заглавие „Сказание на пророк Исая как бе възнесен от ангел на седмото небе” е средновековна апокрифна творба, в която са включени събития и личности от българската история. Като апокрифна творба съчинението има ред допирни точки с други подобни произведения, като вероятно автора е и познавал някои от тях, като Видение Исайево, Видение Варухово, Повестта за кръстното дърво и др. Наред с това са включени ред събития от българската история, като е спазен хронологичния ред на владетелите. Вероятно автора е възпроизвеждал събитията по памет, без да има при себе си историческото съчинение, на което се държат неточностите. Някои от грешките вероятно се дължат на особености на оригинала, като например правенето на аналогии с библейски събития или пък с вмъкване на други събития за пояснение. Въз основа на съдържанието на съчинението написването му се отнася към ХІв.

Библейските събития са описани под влияние на гръцките апокрифи, като превода на български не е бил особено добър. Някои от персонажите, обектите и събитията свързани с българската история се споменават и в други български редакции на апокрифната книжнина, което е указано в бележките на съответните места. Макар този апокриф да не е единствения съдържащ данни за българската история, като при това в някои случаи в други сведенията за някои от персонажите да са по-обстойни, то именно това съчинение в хронологически ред проследява управлението на голям брой владетели, което е станало и причина наред с оригиналното заглавие, днес да бъде наричано и „Български апокрифен летопис”.

Ръкопис: Текста се намира в сборник от ХVІв., който се съхранява в Държавен исторически музей – Москва, сбирката на А. И. Хлудов, № 123, л.400б-403а.

Издания: Л. Стояновиђ, Стари српски хрисовули и акти, биографије, летописи, поменици, записи и др., в Споменик, 3, 1890, 190-193; Й. Иванов, Богомилски книги и легенди, С, 1927/1970 фототипно/, стр. 273-287; А. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова, „Историко-апокалиптична литература във Византия и в средновековна България”, С., 1966, стр. 192-206; Ив. Дуйчев, „Из старата българска книжнина”, т.1, 1943, стр. 154-161;237-240; Динеков, К. Куев и Д. Петканова. Български апокрифен летопис. Христоматия по старобългаробългарска литература. С, 1967, 291—295; Д. Петканова, Стара българска литература, 1, Апокрифи, 1981, стр. 294-299, 400-401; Ив. Божилов, Стара българска литература, 3. Исторически съчинения, С., 1983, 60-65, 360-362.

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

Аз съм1 пророк Исай, който беше от Бога възлюбен измежду пороците на Господа Наш Исуса Христа. Дойдох по Божие повеление да кажа какво ще бъде през послед­ните дни на човешкия род по цялата земя. Не аз казвам това, братя, но не­бесният отец [чрез] своя Свети дух ми каза. И аз казвам на вас онова, с което Господ някога със своето благосърдечие ме удостои. Тогава изпрати при мене своя свети ангел и вдигна ме от земята на небесната висота, и там видях пеене на ангели, (които) пееха и славеха Господа. И въведе ме отново на второто небе н там видях много безпорядък и възрадвах се много за онова, което видях, и се смутиха всичките мои кости. И рече ми ангелът, който ме водеше: „Повдиг­ни се, Исайе, да видиш великата и неизречена божия слава". И въведе ме пак оттам на третото небе, и на четвъртото, и на петото, и на шестото, и достигнахме даже и до седмото небе. И там видях съдия, който седеше на висок и превъзвисен престол, а около него видях да тече горяща и клокочеща огнена река и хиляди, хиляди ангели му служеха, и безброй други стояха пред него. И отново видях отдясно нему ангелско пение, а от лявата му страна плач на грешниците. Тогава запитах ангела, който ме водеше, и му рекох: „Господине, покажи ми Господа мой, който ме е призовал от утробата на моята майка." И рече ми ангелът на силите Господни: „Слушай, избрани божи пророче Исайе, невъзможно е да видиш в тяло своя Господ, но ще чуеш само неговия глас, отправен към тебе." И след това прочее чух гласа на Господа Бога мой, който ми говореше: „Исайе, Исайе, възлюбени мой, иди и кажи на човешкия род по цялата земя това, което видя и чу, и какво ще бъде в последните времена на последния род." Аз му казах: „Господи, добре ми е да бъда тук и не ме възвръщай (там), откъдето дойдох." Тогава чух гласа на Господа мой, който ми говореше „Исайе, възлюбени мой пророче, та как ще се поучат живеещите на земята люде? След тебе не ще има друг пророк, нито ще има след това, нито ще възлезе на (небесата), нито ще разкаже тези мои слова.” И след това веднага ангелът Господен ме свали от небесата и ме постави долу на земята.

И след това чух глас, който друго ми разказваше: „Исайе, възлюбени мой пророче, иди на запад2 от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите3, наречени българи, и насели земята Карвунска4, която опразниха римляни и елини.5” Тогава аз, братя, по Божия повеля дойдох на лявата страна на Рим6 и отделих третата част от куманите7, и поведох ги по път, посочен с пръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса8. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И я населих с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар от тях: името му беше цар Слав9. И този цар прочее насели села и градове. Няколко от тези люде бяха поганци. И този цар сътвори сто могили в земята българска10. Тогава му дадоха име   „стомогилен цар". И в тези години имаше изобилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя и царува 119 години11, и почина.

И тогава след него се намери друг цар в българската земя, дете12 носено в кошница 3 години, на него се даде име цар Испор13, (той) прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава град Дръстър14; създаде и велик презид от Дунава до морето15; той създаде и град Плюска16. И този цар погуби голямо множество измаилтяни17. И този цар насели ця­лата Карвунска земя, и бяха прочее преди това етиопи18. И роди Испор едно от­роче и го нарече Изот19. Цар Испор царува на българска земя 172 години и после го погубиха измаилтяните на Дунава. След като умря Испор царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха (при) цар Испор бяха поганци и същински безбожни и в много нечестиви, и бяха всякога врагове на гръцкото  царство през много години20.

И след това пак прие българското царство сина на цар Испор, името му бе Изот. И този цар погуби Озий, цар от изток21, със своите войски и Голиат22, франка поморски. И в годините на българския цар Изот бяха съградени много градове. И роди цар Изот две отрочета23, едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плюсце и почина.

И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис24, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата бъл­гарска земя и създаде църкви по българската земя, и на река Брегалница, и там прие царството. На Овче поле създаде бели църкви и отиде на Добри(ч) и там завърши своя живот25. И царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе благо­словено царството му, и почина с мир в господа.

След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И съз­даде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде26, и там в него прие царството, (което се простираше) до града, наречен Звечан27, и до Со­лун28. И Преслав град той гради и създаде в 28 години. И много знамения сътвори цар Симеон. Царува 130 години и роди свети Петър29, царя български, мъж свети и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той взимаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при тоя цар Симеон30.

И след неговата смърт пак прие българското царство син му Петър, и той бе цар на българите, още и на гърците31. И царува на българската земя 12 години32, без да има грях, ни жена, и благословено бе неговото царство. Тогава прочее, в дните и годините на свети Петър, царя български, имаше изобилие от всичко, сиреч пшеница и масло, мед, мляко и вино и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше оскъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по божие благоволение. И тогава, в годините на свети Петър, царя българ­ски, намери се една жена вдовица, млада и мъдра и много праведна, в земята българска на име Елена33. И роди цар Константин34, мъж свят и праведен. Този прочее бе син на Константин Зелени35 и на майка Елена и този Константин (бе) наречен Багренородни36, цар римски. И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град37 от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И томува се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток. Обичаха се цар Петър и цар Константин. И събра своята войска взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайнево място38. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място, и видя място пусто от море до море, и помисли в себе си: Ако отида Крайниево място и намеря честния кръст Христов, на който бе разпнат Христос, и пак ще се възвърна тук на това място, и ще съградя град и ще му нарека име Нови Ерусалим, покоище на светии, а на царе украшение. Но докато отиде цар Константин в Крайниево място, тогава дойдоха някакви насилници като исполини39 и погубиха българската земя по морето и Петър цар български, мъж праведен, остави царството и избяга на запад в Рим и там завърши своя живот40.

След това се издигна друг цар на име Се(ле)вкия, а неговото прозвище (бе) Симеклит41. И този прочее излезе из планините, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия, и там прие царството. И този създаде 5 града по българската земя: 1. Пловдив; 2. Срем; 3. Брезник; 4. Средец; 5. Ниш. И царува цар Се(ле)вкия в град Средец и по българската земя 37 години. И там цар Се(ле)вкия завърши своя живот под  града Брезник. Докато създаде Се(ле)вкия 5 града по българската земя, през това време цар Константин намери честния кръст Христов, върна се пак и отиде във Византия и като помисли в себе си, рече: „Къде е това пусто място? Аз ще съградя град и ще го нарека Константиноград." И изпрати цар Константин в Рим един зъл куратор: „Иди, каза, изгони римската войска за 6 години."

Този отиде и ги изгони за 3 години. Зъл бе кураторът и се бе съвещавал с елините да погубят цар Константин и майка му Елена. Тогава видя господ тяхното високоубийство и ги порази с невидима палица и станаха неви­дими. Злият куратор нямаше ни деца, ни жена. И взети бяха римляните в Но­вия Ерусалим. Тогава свети Константин устрои цялото Ерусалимско царство, царски палати и тръгна с войска на Дунава, и създаде град, наречен Бдин42, а прозвището му (бе) седмовърхи Вавилон43. И пак Константин насели българ­ската земя от западните земи. И създаде Константин девет града след заемането на всички тези земи. И там прекара в своето си царство 62 години и почина.

След него пак настана друг цар в българската земя; неговото име бе Симеон44 и царува 12 години и почина.

И след това пак се намери друг цар, на име Никифор45, и прие българското царство. И той погуби беззаконния цар Максимиан и неговата войска46. И той създаде Мотик и Морунец и Сер, а на запад Белград и Костур, и на Дунава Никопол. И той царува 42 години и почина.

И той имаше отроче, чието име бе Симеон Премъдри47. И прие българ­ското царство, бидейки непочтен и зъл за людете, и погуби българската, ерусалимската и римската земя, областта на царя Константина. И тогава въззоваха всички люде на цар Симеон: „О, горко ни, братя, от този цар!" Прекара цар Симеон в царството си 4 години и почина.

И след това се намери цар от друго коляно на име Василий48. Тогава падна венецът на благочестивия и христолюбив цар Константин на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и погански народи като някакъв храбър мъж. В дните на цар Василий имаше много блага сред людете. Прекара Василий в царството си 30 години, без жена, ни грях, и благословено беше царството негово.

И в дните на цар Василий намериха се царе трима братя от вдовица пророчица: Мойсей, Арон и Самуил49. И имаше един отрок Самуилов   на име Августиан50, и той прие българското и гръцкото царство, и царува 37 години.

И след това се въздигна друг цар от същата вдовица51, прие царството и царува 3 години и почина.           

И след това се въздигна друг цар на име Роман52, пак от това коляно и прие българското царство. И той събра своята войска и се разяри се на източния цар и отиде по море на изток, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се от изток в град Преслав. И прекара в царството си цар Роман 9 години и почина.

И след това се намери друг цар, син на праведната Теодора53, благоверен и благочестив цар. И той създаде велики манастири по българската и гръцката земя. И в неговото царство имаше всички блага. И прекара в царството този цар 23 години и почина.

И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му бе Оделян54, много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен; 2. Несебър; 3. Щип. И там царува 28 години, и посечен от другоплеменник на Овчо поле.

18. И след това се яви друг цар от Константиновия град на име Арев, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.

19. И след това се яви друг цар от южните страни на име Тургий. И той този взе венеца на цар Константин и взе цялото българско и гръцко царство царува 17 години и почина.

И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни беззаконници55.

 

_______________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                            Началото на съчинението е близко по съдържание с това на „Видение на пророк Исая за последните времена”.

2.                            Император Теодосий І разделил Римската империя на източна и западна част и в този разказ изглежда именно това се разбира под запад, защото в тази част се пада Рим. Във Византия понятието „запад” е било използвано за европейските части на империята, а „изток” за малоазийските.

3.                            Възможно е в прототипа да е ставало дума за кутригурите, които автора да е отъждествил с познатите му от неговото съвремие кумани.

4.                            Отъждествява се с Добруджа, където действително започнало заселването на прабългарите на Балканите. Названието „Карвунска област” е употребено и в Дубровнишката грамота на цар Иван Асен ІІ.

5.                            Визира се опустяването на територията на днешна Добруджа в резултат на варварските нашествия по време на Великото преселение на народите.

6.                            Не е много ясно какво се има предвид под „ляво”. Изказани са предположения, че може да означава „изток” с оглед смисъла на текста или пък да означава „север”, в съответствие с разбирането на тюркските народи.

7.                            Става дума за разпадането на Кубратовата Велика България и отделянето на хан Аспарух. В случая отново вероятно има смесване на кутригури и кумани.

8.                            Предполага се, че става дума за реките Днепър и Днестър. В апокрифа  „Видение Варухово” са споменати Дунав и Зетеус: „Господ бог създаде 343 големи реки: първата е река Алфея, втората Авирия, третата Горника, четвъртата Дунав, петата Ефрат, шестата Азафа, седмата Зетеус, осмата Неус, деветата Перикула, всичко са 343 реки и те всички се вливат в морето”.

9.                            Според някои става дума за легендарен прародител на славяните, по чието име те са били назовани. Св. Теофан Изповедник (ГИБИ, 3, стр. 272) описвайки военната кампания на император Константин V Копроним през 764г. отбелязва, че тогава византийците пленили княза на северите Славун. Но с оглед хронологичното изложение на събитията в хрониката този Славун е живял по-късно от Слав, за който става дума.

10.                        Йоан Скилица пише за „Стахълмие”, но и той не дава достатъчно данни за да бъде определено точното му местоположение.

11.                        За посочените дълги години на управление обикновено се счита, че на българските владетели по подражание на Библията е приписвано по-голямо от обичайното дълголетие. В „Именника на българските ханове” също са дадени необичайно дълги периоди на продължителност на живота и управлението на някои владетели. Но е възможно това да се дължи и от неправилно приравняване на календарните системи, на които са били базирани някои от източниците.

12.                        Някои изследователи считат, че тук авторът отново пише подражавайки на Библията и събитията около раждането на Мойсей, който бил пуснат по реката в кошница. Но по-вероятно в първоизточника е било визирано доста типичното за този период пренасяне на малките деца в кошове по време на масови миграции.

13.                        Става дума за хан Аспарух (680-701), който в „Именника на българските ханове” е наречен Исперих.

14.                        Силистра е съществувала и през античността, но в резултат на варварските нашествия градът е бил напълно опустошен. Действително археологическите данни сочат, че при управлението на хан Аспарух върху руините на античния град се оформило ново селище.

15.                        Става дума за Големият вал свързващ Дунава и морето, чиято направа действително се свързва с управлението на хан Аспарух.

16.                        Плиска действително възниква при управлението на хан Аспарух, като към този период се отнася изграждането на дървените съоръжения, които приемниците му заменили с масивни монументални сгради.

17.                        В средновековната византийска и българска книжнина с „измаилтяни” обикновено се обозначават мюсюлманите – по време на Първото царство това са били арабите, а по време на Второто – турците. Изследователите предполагат, че в случая става дума за хазарите.

18.                        Свързването на българите с етиопите според някои изследователи се отдава на влияние на византийската книжнина.

19.                        Отъждествява се с наследника на хан Аспарух – Тервел (700-721).

20.                        Пасажа изглежда е свързан с мирните отношения които поддържал Тервел с Византия. Текстовата част на печата на хан Тервел дава основание да се счита, че той е бил християнин. Авторът на апокрифа е радетел за мирните отношения между България и Византия и не пропуска да отбележи периодите на добросъседски отношения като положителна страна на управлението на съответния владетел.

21.                        Предполага се, че тук става дума за помощта оказана от хан Тервел на Византия по време на обсадата на Цариград от арабите (717-718). Кампанията била командвана от Маслама, брата на халифа Сюлейман. Защитата на арабския лагер срещу нападения на българите била поверена на Обайда. Арабския флот се е командвал от Йезид и Софиам. За името Озий са изказани и други предположения – че става дума за сравнение с библейски филистимински цар.

22.                        Голиат е едър филистимински воин, който бил убит от бъдещия цар Давид, който бил много по-дребен от него. След този успех евреите успели да прогонят филистиминските нашественици. Двамата често се дават като пример как по-малкия може да удържи победа над по-големия. Вероятно в използваното историческо съчинение е било направено сравнение с Голиат. Тъй като следващия споменат владетел е княз Борис І се предполага, че сведението се отнася до обтегнатите отношения между хан Омуртаг (814-831) и император Людовик Благочестиви (814-840). Айнхард пише, че по това време границата била охранявана от графовете Балдерик и Геролд, като първият бил наказан, че бездействал при нападенията на българите. Зе Геролд не е споменато нищо във връзка с отразяването на това нападение и не е изключено именно неговото име да е изопачено на Голиат (ЛИБИ, т. 2, стр. 38).

23.                        Борис І (882-889) е син на Пресиан (836-852) и баща на Симеон І (893-927). Грешката се дължи на обстоятелството, че княз Борис І абдикирал и се замонашил в полза на сина си Владимир-Расате (889-893), който след кратко управление бил детрониран от брат си Симеон І.

24.                        Княз Борис І. В апокрифа „Слово за Кирил Философ как покръсти българите” отново е спомената река Брегалница като място на дейността на Кирил Философ”.

25.                        Княз Борис І починал като монах, но не е известно къде точно. Няма единно становище относно идентифицирането на споменатия Добрич.

26.                        Цар Симеон І. Мавро Орбини също свързва оформянето на Преслав като столица със строителната дейност на цар Симеон І.

27.                        Звечан – крепост в дн. Косово край село Косовска Митровица, която през 1093г. е била гранично укрепление на рашкия жупан Вукан. Сведението отразява покоряването на сръбските земи от цар Симеон І.

28.                        Действително както се вижда от Наръшкия надпис границата между България и Византия е минавала на около 20км. от Солун.

29.                        Свети цар Петър (927-969)

30.                        Съдейки по разрастването на богомилското движение, а и на някои други сведения не е имало такова голямо благоденствие, каквото е описано. Но видно от сведенията на Скилица-Кедрин за да затвърди властта си над завзетите български земи Василий ІІ не променил данъчното бреме, а когато след това такава реформа била проведена по инициатива на Йоан Орфантограф се стигнало до въстанието на Петър Делян. Според Скилица-Кедрин данъкът бил „който имал чифт волове, да дава на държавата по една крина жито и толкова просо и по една стомна вино”.

31.                        Петър І постига компромис с Византия и се задоволил само с признаването на титлата „цар на българите”, вместо претендираната от баща му Симеон І „цар на българите и ромеите”.

32.                        Цар Петър І е управлявал от 927г. до 970г., т.е. 42-43г., а не 12г.

33.                        Става дума за св. Елена, която е била от Ниш и затова в средновековните творби й е бил приписван български или сръбски произход.

34.                        Император Константин І Велики (324-337)

35.                        Констанций Хлор (293-306) – баща на император Константин І Велики. Прозвището „Хлор” означава „Зелени”.

36.                        Константин VІІ Порфирогент – византийски император, при управлението на който е бил сключен мирния договор с цар Петър І. В прототипа вероятно е имало сравняване на Константин VІІ женен за Елена с император Константин І Велики, син на Елена, което е объркало автора на летописа. Такива ретроспективни описания са често срещани във византийските исторически съчинения в последните десетилетия на Първото българско царство.

37.                        Виза е град в Източна Тракия. Възможно е да се бърка с Византион, т.е. с Цариград.

38.                        В апокрифната книжнина с „Крайнево място” се обозначава Голгота. В „Повест за кръстното дърво” авторът поп Йеремия дава следното пояснение за това название: „Името на това място беше Краниево място, защото на него щеше да вкуси смъртта нашият владика и господ бог, спасител наш Исус Христос, и да се кръсти от своята кръв, от ребрата му свети и пречисти” Думата е заета от гръцки и означава „лобно място” или „черепно място”, т.е. мястото, където е бил погребан черепът на праотецът Адам.. 

39.                        Става дума за нападението на русите срещу България (968-971). В сведението е обърнато внимание на високия ръст на варягите.

40.                        Сведението е приповторено и в бележката на Яков Крайков в сборникът „Различни потреби” от 1572г.

41.                        Паисий Хилендарски разказвайки за събитията след завземането на Преслав от византийците също пише за българския цар Селевкия, който бил мъж войнствен и храбър и завзел Топлица и Средец. Във Втора грамота на император Василий ІІ от 1020г. се споменава, че след превземането на Силистра българският патриарх е резидирал в София, което подсказва, че въпросния Селевкия може да е бил един от водачите на борбата за независимост в България след превземането на Преслав от византийците. В „Повест за кръстното дърво” авторът поп Йеремия също споменава Селевкий като наследник на Август, но очевидно става дума за друга личност, тъй като няма сходство в сведенията, които се дават за живота им.

42.                        Видин под името Бонония е съществувал още по времето, когато е попадал в пределите на Римската империя.

43.                        Вероятно става дума за Цариград, който е разположен на 7 хълма.

44.                        Може би става дума за цар Роман (977-991), който според Скилица-Кедрин е бил наричан и Симеон.

45.                        Император Никифор ІІ Фока (963-969) действително извършил възстановяване на някои крепости, сред които и Морунец (дн. Кавала).

46.                        Повече сведения за Симеон Премъдри има в „Сказание на светия пророк Исайя за бъдещите години и царе и за антихриста, което ще бъде” (по-натам в бележките е означено само като „Сказание Исайево”.

47.                        Вероятно става дума за успехите на император Никифор І срещу арабите, като сравнението с разгрома на Максимиан Дая погрешно е възприето като победа именно над този владетел.

48.                        Василий ІІ Българоубиец – той действително провежда ред успешни военни кампании и не се е женил.

49.                        Изброени са синовете на комит Никола – Мойсей, Арон и Самуил (991-1014), като е пропуснат Давид.

50.                        Августиан е производно на една от императорските титли „Август”, чийто византийски аналог „севаст” по това време все още се е ползвал от владетелите. Възможно е да означава цар Гаврил Радомир (1014-1015), но според някои (Ив. Дуйчев) става дума за Алусиан.

51.                        Вероятно става дума за цар Иван Владислав (1015-1018).

52.                        Изглежда има смесване на българския цар Роман и император Роман ІV Диоген (1068-1071). Роман Диоген преди да стане император е бил управител на Средец и е женен за внучката на цар Иван Владислав – Ана. Поддържал е близки отношение със св. Прохор Пшински. Роман Диоген предприел поход срещу селджукските турци, но на 26 август 1071г. претърпял катастрофално поражение от армията на Алп Арлсан при Манцикерт, като той самия попаднал в плен. Султанът го освободил, но преди да стигне до столицата бил извършен преврат и той бил детрониран, след това бил заловен и ослепен в Цариград, а после заточен на един от островите в Мраморно море, където не след дълго починал. При управлението на българския цар Роман за известно време Преслав бил отвоюван, но византийците успели да завземат отново в града и царя се преместил в Скопие, където бил пленен от Василий ІІ.

53.                        Според Ив. Венедиков става дума за дъщерята на цар Самуил Теодора-Косара, която е била омъжена за св. Иван Владислав. Възможно е да става дума за византийската императрица Теодора (1042, 1055-1056), която обаче нямала деца.

54.                        Петър ІІ Делян, ръководителя на въстанието от 1040-1041г. В „Сказание Исайево се съдържат повече сведения за него”: „И през годината на цар Чигочин ще излезе 38 цар от заник слънце от Саровата земя, на име Гаген и по прякор Оделян. Той ще царува 5г. и ще бъде кротък и храбър, и воин, и при него ще дойдат християните с плач. А той ще възкръсне, като че ли се е родил от гроба, и ще бъде с извадено око, и ще събере западното и приморското войнство и ще вземе със себе си 37 товара със злато и багреница подобна на звездите. и като дойде ще укроти русобрадите и ще отиде в българската земя. И ще срещне първата скопска войска на Овче поле, във владенията на Чигочин. и ще я разбие и ще вземе оръжието им. и ще въоръжи своята войска цар Гаген, и пак ще тръгне срещу Чигочин. Тогава ще го срещнат измаитяните на Граово поле и ще го разбият, и ще го изгорят като полска трева, а самият той ще избяга в град Земен. И измаилтяните ще се разпръснат и ще плячкосват българската земя. Тогава цар Гаген ще изпрати на цар Чигочин: „Остави грабежите и си върви с измаилтяните, защото няма да ви оставим”. И цар Гаген ще остане молейки се на Бога , три месеца в Земен, докато събере 40 000 свои войници. И пак ще потегли срещу измаилтяните. В местността наречена „Пет могили” ще се пролее много кръв и тук  и ще погубят войската на цар Гаген, а самия той ще избяга в Перник. И ще остане 40 дни в Парник, цар Гаген,молейки се Бога и плачейки …” (А. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова, „Историко-апокалиптична литература във Византия и в средновековна България”, С., 1966, стр. 155-156)

55.                        Става дума за честите нападения и грабежи извършвани от печенегите през ХІв.