ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЕТОПИС НА БАТОШЕВСКИЯ МАНАСТИР

от Никола Иванов Гайдарджиоглу, 1837г.

Летописът на Батошевския манастир е написан от севлиевския учител Никола Иванов Гайдарджиоглу (Христов, Хр. „Даскал Никола Иванов Гайдарджиоглу - един забравен севлиевски възрожденец”, Векове, 1977, № 4, 52—61). Никола Гайдарджиоглу е роден в град Севлиево. Баща му се е казвал Иван, а майка му – Елка. Учил е в родния се град при Никифор Рилец и Прокопий. Починал е на 14.09.1871г.

Видно от Батошевски надпис на патриарх Василий ІІ манастирът е бил основан при управлението на цар Михаил ІІ Асен.В годините на турското робство манастирските сгради били изоставени и рухнали. След започналите при управлението на султан Махмуд ІІ (1808—1839) реформи манастирът бил възстановен със съдействието на митрополит Иларион Критски (12.VI.1821 -1828, 1830 -8.II.1838). Летописът е включен в манастирската Кондика или Парусия, както е наречена в летописните бележки. Той е направен по подобие на Летопис на Троянския манастир , тъй като както се вижда от текста монасите, които били настанени в Батошевската обител дошли от там.

Ръкопис: Кондика на Батошевския манастир „Успение Пресвятия Богородици“ с кратки исторически бележки за възобновяването му в периода 1809–1836г. Ръкопис., РДА-В. Търново, ф. 805К - колекция от стари църковни документи при Великотърновската митрополия, и.о. 1, а.е. 76. Книгата съдържа 134 листа (по данни на РДА-В. Търново, според Бакалов има 198листа).

Издания: БАКАЛОВ, И. Материали за историята на няколко манастири в България,СбНУ, т. 12, 1895, 339—34; „Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г.

Литература: Бакалов, И., „Батошевската мъжка св. обител”, „Български. църковен преглед”, 1896, № 2, 27-38, № 7, 16—29; Вълчанов, X., „Батошевски мъжки манастир „Успение Пресвятая Богородици", В кн. му: „Севлиево: 1842-1942”, С, 1942; Христов, Хр.,„Батошевският надпис”, сп. „Археология”, 1976, № 4, 65-70; „История на манастира „Успение Пресвятия Богородици“ – с. Батошево, Севлиевско” от Васил Хинков Беязов, 1948г., Ръкопис, РДА-В. Търново, ф. 805К - колекция от стари църковни документи при Великотърновската митрополия, и.о. 1, а.е. 75 .

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

По повелята на Отца, и с изволението на Сина, и със съдействието на Светия дух обнови се от основи този пречуден храм, а също така и Батошевският манастир в Севлиевската каза, наречен „Успение на Пресвета Богородици" по времето на турския цар и нашия велик господар султан Махмуд, и по времето на патриарх Константин Втори. И започна да се зида, след като толкова дълго време бе стоял разорен до основите, както го бяха оставили от ония времена, когато по попущение Божие агаряните покориха всичката България и опустошиха не само градове и села, но и светите манастири, които твърде много разориха, понеже монасите, които живееха в тях, бяха в голямо озлобление, и оставиха те своите обителите, и кой накъдето види - отиде. От това време остана в запустение и този манастир, за който ни е думата, и малко по малко, от ден на ден, разсипа се; и колко - до самите основи. И на църковното място бяха прораснали дървета, орехи наречени, които едвам трима човеци единия можеха да обгърнат. И бе прорасла отгоре и непроходима гора. През 1809година имало монах на име Исая от Троянския манастир, който поради велико въздържание се бе отчуждил в пустинята заради безмълвието и като бродил из нея намерил това място и си построил там малка хижа, и молейки се Богу, се възпламенил духом, та да успее да обнови тая обител, разсипана от толкова време. И отиде в град Севлиево при началстващите граждани и помолил ги да му позволят да си направи една малка килия и там да се моли Богу, обаче гражданите макар ида се умилиха заради разореното от толкова време, все пак не посмяха да му позволят, понеже в него време турците не даваха плоча паднала да се вдигне. И така той се върна в своята хижа и седя там, докато човеци някакви, подали се на бесовско внушение, не го изгониха оттам. И той се върна в своя манастир.

През 1831 година, по попущение божие заради нашите грехове, излезе тленотворен вятър, по всичката вселена умъртвяващ човеците - на часа или на минутата като падаха, внезапно умираха; поради това се разбягаха гражданите на Севлиево по селата и някои честни човеци дойдоха в село Батошево – гневът въздигна мястото според писанието - ходиха да гледат руините от вехтите времена, и намериха това място, и се разпалиха душите им, че такова място стои в запустение и казваха: „Ако благоволи Бог да се върнем със здраве, то ще да имаме грижа, за да обновим това място. И тъй като Бог ги запази живи и здрави, поради застъпничеството на пречистата своя майка, и никой от зло не пострада, те не забравиха своя обет, но с голяма ревност възревнуваха и възвестиха за своето намерение преосвещения митрополит великотърновски господин Иларион. Той, винаги горещ застъпник за такова дело, щом само чу за това, просълзи се. И казал: да бъде с Божия помощ. Идете преди това при вашия аянин Мехмед и молете го да ви даде свидетелство за обновлението. И той скоро изпълни тяхната молба, и взеха те свидетелството, сиреч илямет, и го дадоха на митрополита. Той пак го прати на султана. Султанът даде позволение, придружено с високо повеление, да се обнови така, както е бил изначално. Заради това честните севлиевски граждани избраха преподобния отец кир хаджи Макарий Троянски с общ договор и казаха за тоя избор на митрополита. А той го повика при себе си, понеже му беше познат и го постави за пълновластен игумен и да искаше, и да не искаше, и му заповяда да бъде управител на съзиждането. И той като чу повелението, без да се противи взе своите ученици с митрополитско благоволение и дойде. И каквото имаше свое, пренесе. И така се започна да се съзижда през 1836година, месеца. май, 21 ден, и се завърши през месец ноември, 1 ден. Наистина голям труд положи този игумен заедно с христолюбивите граждани севлиевски, техните имена са написани на обратната страница, поради тежките иждивения, защото преди него не е имало из всичкия Дунавски вилает такъв прекрасен манастир; създадоха се през същата тази година и триетажните килии, стоящи срещу църквата.

Чудни дела сътвори Бог в тези наши времена, дето вложи в сърцето на самия султан такова благо милосърдие, което той показа към нас, своите християнски поданици. Такъв лют мъчител и гонител на нашата вяра, какъвто нямаше никъде, него го преобрази Христос Бог от лют звяр-вълк в най-кротко агънце, или да кажа, в истински пастир, задето даде такова царско повеление да се правят църкви и манастири из цялото негово царство, и не само стари да се обновяват, но и на нови места, по селата да се строят църкви и из пустинните места манастири и с камбани да се даряват.

Наистина възсия в тези наши времена такова благочестие, каквото, за малко да не кажа, е било по времето на великия Константин, а при предишните царе беше такова гонение срещу светите църкви, че не беше възможно нито с една нова керемида да препокриеш, а и където някоя бе паднала, то мястото се покриваше с рогозина. И за всичко това ние сме длъжни да благодарим на Бога и непрестанно едномислено да го славословим в новосъоръжените и новосъзиданите църкви, защото Бог е казал чрез пророка: сърцето царево е в Божиите ръце. И за царя се молете на Бога, както пише Апостола, да му въздаде Бог победа, както на великия Константин победа над видимите и невидими врагове. Амин.

****

(през един лист стои следната бележка)

Слава на светата единосъщната, животворяща и неразделима Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Подвърза се тази Парусия с позволението на господин игумена хаджи кир Макарий. С неговото прилежание и усърдие се поднови светата обител на Пресвета Богородица, в Севлиевската епархия, при село Батошево, а прилага се тази книга от любородните предстоятели за тяхно душевно спасение.

А подвързах я аз, даскал Никола, син на Иванович, от Севлиево, през 1837 година, месеца януари, 20 число.