ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЕТОПИС НА ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР

Ръкописът е открит в библиотеката на Троянския манастир. Подвързан е като отделна книга, като разказът заема 15 листа едър устав. Според преданието летописът е бил съставен от Огнянович, секретар на Търновската митрополия, но по-вероятно е писан от няколко човека с различен почерк. На първият лист има няколко сметководни бележки. След летописа има оставени празни страници, вероятно за да може да се направи продължение. След това има поучителни слова от Андрей Критски, цариградския патриарх Герман и Нил, следва един типик, който вероятно е написан от Панарет-Партений във връзка с посещението му в Света гора, от който след това има поучение от времето на неговото проигуменство; следва инвентарен списък на манастирски вещи намерени в килията на Панарет-Партений през 1850г. след смъртта му и тяхното разпределяне и списък на духовниците, които по това време са били в манастира, на стр. 10 има летописни бележки от 1852г. и 1850г., на стр. 12 има летописна бележка от Максим. За своите публикации Мутафчиев и Бакалов вероятно са използвали различни преписи, тъй като между издадените текстове има някои различия. Тук с курсив са добавени някои попълнения и пояснения към текста, най-често свързани с разликите между двете издания и маргинални бележки в ръкописа.

Летописът обхваща събитията от основаването на манастирът около 1600г. до смъртта на игумена Партений-Панарет.Най-вероятно летописът ще е съставен от същия Партений-Панарет, тъй като в същия сборник има типик с негова бележка, че го е написал собственоръчно, а след това и поучение, което започва със: „Смиреният Панарет, проигумен на светата Троянска обител.. „, след нея има молитва-изповедание, после опис на манастирските вещи, а след това летописна бележка от същия за събитията в периода 1818-1830г.където се титулува игумен и съобщава, че има намерение да опише по-подробно за страданията на християните през тези години. Допълването на летописа със събитията свързани със смъртта на Партений-Панарет вероятно са дело на неговия племенник монаха Максим, който е оставил в същия сборник и бележка-сметка за разходите, което е направил във връзка със смъртта му. След текста на летописа съм приложил и някои от бележките след него, тъй като от една страна представляват своеобразно негово продължение, а от друга страна съдържат интересни сведения с битов характер.

Издания: Мутафчиев, П. „Из нашите старопланински манастири”, В: „Избрани произведения”, т. 2,,С.,1975г.,,стр. 392—406; И. Бакалов, „Материали за историята на някои манастири в България”, СНУ, 12/1895, стр.339-345; К. Данов, „История на Троянский ставропигалний манастир”, Ловеч, 1903г.; „Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ЛЕТОПИС НА ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР

Начало-битие на Троянската обител, намираща се в архиепископата Великотърновски и в епископата Ловчански.

Първото начало и битие на Троянската обител, както се вижда от самите разкази на по-рано монашествалите преподобни отци, не е било от времето на християнските владетели, а по-малко - според тяхното просто изчисление получи своето начало преди два века и половина, сиреч около 1600 година. И както в много краища, владени някога от християните, се започнал монашески живот в планините и във вертепите, и в пропастите земни по апостолски, където тогава преподобните отци бягали, гонени от разни мъчители, и криейки се в най-отдалечените пустини, където по същия начин страдали, както мнозина благочестиви по време на турското нашествие, грижейки се за своето спасение, така и мнозина отидоха в краища непроходими и пусти из България след падането на християнското оръжие, на които им се стори да пребивават в оскъден живот, и начесто с добродетели просияха.

[Долната половина на листа е празна.]

Разказва се, че битието на Троянската обител е започнало така:

Много години след падането на българското царство някакъв монах, може [да е бил] и йеромонах българин, неизвестен по име, който пристигнал от неизвестно от коя страна, се поселил в пустинята на Троянската страна само с един ученик, и си съградил една проста хижа и преживял в нея не малко години. Стана известен на простия народ на този край, който отиваше при него заради молитви и утешение поради налегналата го тогава скръб. Той приемаше всички с усърдие - учеше, наставляваше и утешаваше, заради което и беше наречен от народа - стария духовен отец. След няколко години пристигнал и някакъв йеромонах от Светогорската страна; като че ли от атонските манастири, носейки със себе си чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица, по подобие на същата оная икона намираща се в Хилендар, искайки да я отнесе във влашката страна, защото там е място на свободни православни. Но като пристигнал през троянските предели и чул за живота на речения пустинник-старец, отишъл при него и се поселил в пустинята, прекарвайки не малко време в постнически живот. А поради Христовата благодат иконата показа пред народа от троянските предели не малко чудеса, заради което и нарасна благоволението на християните не само към светата икона, но и към споменатия странник-йеромонах. Макар много лета да се минали от неговото заминаване от пустинята, помнят го с тези думи: добър духовник-странник ни донесе чудотворната Богородица. Но той не се отказал от своето намерение да занесе иконата във влашката страна и като се простил със стареца-пустинник, сложил я на коня си и тръгнал, но едва отдалечил се от хижата на пустинника, паднал неговият кон под иконата и едва могъл да го привдигне пустинникът, който му помагал. И от това се разбрал, че не е още по волята на Пpeсвета Богородица да напусне тая пустиня и поради това отложил своето пътуване и се върнал обратно в хижата на пустинника с иконата. След някое време пак възнамеряваше да си тръгне с иконата, но конят му пак на предишното място пострада. Тогава, като видя сам, че светата икона не се отлъчва от тази пустиня и изпадна в недоумение какво да направи. Беше увещаван беше пустинника да му я остави в хижата, тъй като тя не желаела да се изсели в мирните, необитаеми от турците предели, но виждайки тук в пределите троянски истинската любов на народа и вяра в светата иконата, убеди се да я остави, а сам той със сълзи замина за влашката земя. Старият пустинник с помощта на Пресветата Богородица събра след това още братя, които в неизвестно кое време и година и под чие водачество и настоятелство си съградиха малка дървена църква на името на „Рождество на Пресвета Богородица” където непрестанно извършваха божествена служба; сдобиха се с няколко килии за братята и малка гостоприемница заради прихождащите християни; това стана преди времето, когато беше поставен за игумен и началник на обителта преподобният Калистрат, който бил родом от Ловеч, но и той през които години е началствал е неизвестно и това беше погрешно казваха за преподобния отец от онова време, защото никой не е запазил спомен освен откъде последния е родом. Този преподобен Калистрат управляваше малкото си Христово пустинно стадо не за дълго време, защото пристигнали разбойници измаилтяни и в самата негова килия го заклали с меч.

След него прие игуменството преподобният Нектарий, който докато ловил риба с братята, паднал в реката и потънал.

След него бил игумен преподобният Христофор, родом от селище наречено Сопот, в Загоре, близо до Карлово. Той много се потрудил за успокояването на братството и прибавил за обителта и църквата достатъчно потребни вещи, но след няколко години пак се върнал в своя роден край, близо до селището Сопот, в манастира „Свето Възнесение", където е бил подстриган. Като се върнал там, в дълбока старост отиде при Господ Бог, във вечната обител. Този игумен Христофор през 1762 година от Христа уредил от Ново село да дават хубави мертеци на година; [През] 1765 довел даскал Никола Върбанов от Сопот да учи манастирските послушници да четат и да помага на църковната управа. През годината 1771 докарал вода, направил кладенец в манастира. Ктитор бил хаджи Ставри от Карлово и Нончо Ценчов от Сопот – 2 ктитори за кладенчовата вода. Водата за кладенеца била докарана от местността наречена „Цвятко” [намиращо се] над манастира, от лявата страна.

След Христофор бил поставен за игумен преподобният Cиcoй родом от Албания, който много години началствал над братята, а след това предал началството на друг брат, останалото време от живота си прекара в обителта мирно до старост и отиде при Бога.

След него прие игуменството преподобният Евтимий, родом от Сопот и подстриженик на сопотската обител „Свето Възнесение", също както и Христофор, и началствал над братята не малко години; и достигна старост и почина от Господа.

След Евтимий пък беше игумен преподобният Пахомий, и той родом от Сопот, и подстриженик на тамошната обител, който началства над братята много лета и малката дървена църква претвори в каменна, като водел постнически начин на живот до лето Господне 1783 когато дошлите в обителта измаилтяни извършиха всякакви злодейства: мъчеха го с всякакви мъки, търсейки у него злато и сребро, но тъй като нямаше у него нищо, което да им даде, то те му отрязаха членовете един след друг и му отсякоха главата. С него посякоха тогава и неговия йеродякон, преподобния Никодим, и той също от Сопот. На монах Теодосий отрязаха и двете уши, който и до старини остана в обителта, и като живя богоугодно, отиде при господа. И двамата тия бяха родом от Сопот: Теодосий бе подстриган в манастира в родния си край, Никодим бе подстриган в Троянската обител. Другите братя, всичките, които бяха в обителта, избягаха в гората и се спасиха. Тях пък ги събра в обителта преподобният Паисий, и той родом от Сопот, който бил по-преди свещеник и женен. Докато още бил жив Пахомий, той бил в обителта и служел в църквата. И разбойниците, убили Пахомий и Никодим, го пощадили, тъй като видели неговите прости нрави и че бил облечен с вехта риза, с която бил облечен. Този Паисий след убийството на Пахомий изпрати до своето отечество Сопот да доведе своята съпруга и с нея се съгласиха двамата да приемат монашески образ на живот и заявиха това пред самия тогавашен Ловешки архиерей Антим Първи, който ги подстрига тях двамата през същата 1785 година. След това Паисий изпрати своята съпруга, която беше станала сестра, наречена като монахиня Варвара в свето отечество, в девическия манастир; сам той остана в Троянската обител и братята го поставиха за игумен. Той началства над братята 32 години, беше във всичко въздържан и добродетелен. Той събра още много монаси, а малката по-рано каменна църква удължи и украси; и по-хубави килии създаде за отдих на братята, и трапезария, и гостоприемница за идващите на поклонение благочестиви християни, която всичко това, заедно с църквата, можеше да се види даже до 1835година. Той създаде на половин час на юг от обителта от другата страна на река Черни Осъм скит на името на светия чудотворец Николай. Като достигна дълбока старост, и като усети своето скорошно отиване при Бога, той повика братята и като им каза поучително слово за любов, смирение и въздържание, отиде с мир при Господ Бога през 1817година, месеца февруари, 12 ден.

След него в същата година дойде избраният от братството преподобен игумен Партений, родом и той от село Сопот и сродник и ученик Паисиев през 1817 година, месец октомври, 14. Антим втори, ловчански епископ, грък, взе много пари от него заради игуменството.

През 1818 година дошъл при него в обителта някакъв руски монах на име Леонтий, умеещ да изрязва образи върху мед, преподобният Партений го задържа и наряза той икона на Пресветата Троеручица от мед заедно с обителта, скита и околните предели. И този образ с притискане се отпечатва върху хартия и се раздава и до днес за благословение на благоговейните християни, идващи в обителта на поклонение.

След това преподобният Партений пожела през 1820 година да огради обителта с каменна ограда и беше оклеветен пред тогавашния видински Дервиш паша, че уж съграждал крепостни стени за събиране на войски зад тях, защото в това време се бе започнал бунт във Влахия под предводителството на принца Ипсиланти и заради това той бил затворен в тъмницата в Ловеч, където престоял четири месеца, откъдето едва могъл да откупи своята свобода с петнадесет хиляди лева, или грошове. Като излезе от тъмницата, събра отново разхитеното свое богатство, утешавайки се с евангелските слова, казвайки: „Блажени изгонените заради правда". И още със словата на праведния Йоан, който казвал: „След като приехме доброто от ръцете Господни, злото ли не ще изтърпим."

След това претърпя обителта и братството разни страдания и притеснения от изчадията агарянски по време на гръцката война, а след това по време и на руската, тъй като денонощно нападаха на това малко в обителта пустинно Христово стадо от 1821 година даже и до 1829 година, когато се и сключи мирът с Русия в Адрианопол. Обаче с благодатта Христова и с тая на Пречистата Богородица, винаги биваха опазвани душите на братята, даже и до този ден.

Но макар и да намаляваше по малко турското озлобление, то всякак бе притеснявана обителта, и то много години, от ловчанския епископ, и дотолкова бяха обиждани игумен Партений и братството, че те не можеха повече да понасят притесненията. Поради това след един общ съвет обърнаха се братята към светия господин Константин първи, цариградски патриарх, и помолиха да се нарече техният манастир ставропигален. Светейшият патриарх, като се съгласи с техните искания, благоизволи заедно с преосвещените синодални архиепископи да впише светата обител сред ставропигалните манастири и да я постави под покровителството на самия патриаршески престол, който е в Константинов град. И тая съборна сигилия бе написана на кожа и с оловен печат подпечатана и потвърдена през 1830 година, месец декември,четвърти ден и днес се пази в светата обител, за да свидетелства.

1832

През тази година се даде пълно позволение от височайшия турски цар султан Махмуд трети за построяване на християнски църкви по цялата негова империя и това наистина е дивно, тъй като най-лютият звяр се превръща в най-кротко агне, защото по-рано не бе възможно една керемида да се сложи на открито място и на църковните покриви; обаче всичко е с божие изволение и с божия промисъл - както ни изпраща злини, за да ни накаже за нашите грехове, така Господ като свои чада със своята милост ни опрощава. Поради тая причина преподобният Партений през тази година въздигна и един друг скит - от другата страна на река Черни Осъм, на два часа път от манастира, в местността, наречена Зелениковец, въздигна храм „Св. Йоан Предтеча".

И пак в това 1832 година игумен Партений с братята пожелаха да възобновят старата църква на светата обител, която поради многото години и поради простотата на строежа вече клонеше на падане. И подариха благоговейните християни, искаха им помощ и пособия - било за ходатайстваше на царско позволение, било за подпомагане при строежа. И не сгрешиха в желанието си, защото светата обител намери топла любов и гореща ревност, за да бъде благолепен домът божий, и всички побързаха да участват в това благоугодно дело. Прочее пръв ревнител за това дело бе игумен Партений от Сопот, а също така и почтено родният господин Стоян Чалъкоглу Беглекчи, родом от село Копривщица, с негово ходатайство и предстоятелство светата обител получи царско разрешение за построяването на нова църква. Втори бе почтено родният хаджи Михаил, родом от Тетевен, трети бе почтеният господин Пенчо Попович от Троян - те бяха, които дадоха всяка помощ за съграждането, със слово и дело. Тяхната памет в светата обител незабравима ще бъде, както и на всички други благочестиви християни, последвали техния пример; техните имена за вечно възпоминание в църковния поменик са записани. Братята приеха повелята, сиреч султанския ферман, който биде донесен от Максим йеромонах, родом от Сопот, а от Видин взе буюрултия от Юсеин паша, който тогава беше във Видин властител през 1835 година, месец март. С благословението на светейшия патриарх господин Константин втори започнаха да зидат с ломен камък хубава църква, която се и довърши с божия помощ даже до август месец. С благодатта на светия дух на шестия ден на същия месец преосвещеният архиепископ Великотърновски Иларион освети църквата на името на „Успение на Пресвета Богородица".

1835 година.

Изградиха се в 1835 година и килии на два ката около трите страни на църквата, тоест - от изток, север и запад, на юг остана мястото на старата църква, където сега стои малък дървен параклис „Рождество пресвета Богородици".

Време беше вече да опиша някои от многото чудеса на пресветата Богородица Троеручица, същата, която се намира сега в светата патриаршеска обител, тъй като от два века, както по-горе казахме, тя е давала и дава изцеление на ония,които с вяра отиват при нея; а именно - болните изцеляваше, прокажените очистваше, на онемелите говора връщаше, бесове изгонваше и на всеки — му всякак помагаше. И така тя облагодетелстваше с милост не само верующите, но и самите турци, които в своята нужда в светата обител пристигаха и светите отци към ходатайство подбуждаха; и до днес често пристигат за изцеление.

Обаче какво да река! Нима от толкова дълго време ни едно слово за чудесата на Божията майка не намерих. И удивих се от такава небрежност, защото речено е: „Подобава църковните тайни да се пазят, а чудесата божии да се проповядват.” Но тук милостта божия чудеса твори, проповедниците обаче и до днес я премълчават. Това е ужасно!!!

Но дано от днес възпеят нейните чудеса, тъй като тя е застъпница за нашето спасение и наше упование заедно с отца и сина и светия дух, во веки амин.

На 1837 година, месеца януари, 10 ден, през нощта бе голямо разтърсване на земята, и такова тресене беше, каквото от много години не се знае (у Бакалов с курсива).

1837

И пак в това 1837 година беше велика смъртоносна болест по човеците, що се нарича чума, по всичката вселена беше и много човеци и деца, и много жени безчет умряха, и не само християни, но и неверни турци и евреи; и бягаха човеците от градовете и от селата навън по лозята от чумата да се укрият, но и там умряха.

Други дойдоха до манастира, и дойдоха при манастира божий, под покрива на обителта да се овардят. Бяха бягали ловчанлии и сопотненци.

И когато дойде празникът Успение Богородично, събраха се що имаше в манастира господари, съветваха се с игумена и го увещаваха да му дадат пари, но на празника да не пуща гости поклонници да не се молепсат здравите, да затворят портите, за да не идват болни и молепсани.

Обаче игуменът кир Партений на това отвръщаше: Не мога това, о чада, да сторя, да затворя портите, защото тези братя наши и християни и те от нужда прибягват до манастира и до нас - кой, за да се изповяда, кой, за да се приобщи към божествените тайнства, как може да ги връщам, без да се причестят, обаче не бойте се, но упование имайте в Божията майка, непрестанно й се молете и не се бойте. А от тия едни излязоха по колибите, а други останаха в манастира, а игуменът събра калугерите и ги съветва и увещава да седят да направят празник и църковното бдение според обичая. От братята, ония, които бяха готови на послушание - останаха, а други не слушаха и побягнаха в гората. И които бяха послушни и останаха в манастира, и надежда имаха в Пресветата Богородица, тя ги опази от смъртоносната язва. А които побягнаха от манастира - умряха. Голямо чудо показа Пресветата Богородица за удивление на всички човеци. Що бяха останали братя в манастира, посрещаха поклонниците, слугуваха, имаше и молепсани поклонници и болни от тая люта ядва и никой не умря. Това стана, защото този игумен кир Партений с останалите в светата обител братя се отдадоха на молитва и на бдение и покри ги Божията майка да са без беди; дарува им здраве и живот - на всички ония, които бяха под нейния покров и ги избави от тая люта язва, амин. (Останалото до края липсва у Бакалов). Защото нито един не пострада от чумата, от тези които бяха вътре в манастира:. И седяха побягналите ловчанлии 10 месеца: от месец декември до месец октомври и като престана чумата, те се завърнаха в Ловеч на къщите си с голяма благодарност към Божията майка.

След това през 1838 година и през 1839 година светата обител беше в тишина, обаче през 1840 година поради дяволска завист се надигна ненавист и вражда срещу игумена господин Партений, от някои човеци завистливи, а също така и сребролюбци от село Троян заедно с двама монаси от манастира, и те родом от Троян, за да извадят игумена Партений от игуменството, защото не разбираха неговата добродетел, нито това, що бе претърпял и престрадал в отминалите времена заради светата обител. И беззаконно се събраха човеци миряни, та го извадиха от игуменството и туриха Пантелеймон Шукяра, родом от Троян, техен сродник и пияница подобен на тях, и седя една година, без да принесе никаква полза на манастира. След това през 1841 година се събраха на 14 август господарите от град Търново, от Ловеч, от Севлиево, от Свищов, беше дошъл и ловчанският владика светейшият Дионисий, и братята се събрахме общо н поискахме пак стария кир Партений да ни бъде игумен, обаче той самия не поиска. После с братски съвет и по закон, както е според сингилията, избрахме господин кир Филотей от село Сопот и той подобно на кир Партений през 1843 година съгради външните одаи, през 1845 година съгради вътрешните одаи, високите, които са над вътрешната порта, през 1849 стенописа черквата този игумен кир Филотей от село Сопот, син на хаджи Иван. След това проигумен кир Партений през 1843 година отиде на Света гора и седя там две години в българския скит „Света Богородица" и прие там великия чин на ангелския образ и беше наречен с името Панарет. (под текста: и престоя много време проигумен Партений за да се изобрази черквата). През 1845 година пак се завърна в своя предишен Троянски манастир, там, където беше подстриган, и преживя още 6 години в уединение в скита „Свети Николай Чудотворец", [намиращ се] на изток срещу големия манастир, защото много обичаше уединението, безмълвието и постничеството и достигна дълбока старост до 85 години. През годината от Христа 1850 се разболя на 5 август и боледува от сърце 29 дена и се представи се на 4 септември, на [празника] свети великомъченик Вувила, и беше погребан в понеделник от всички братя, и плакаха те над него, като да им беше баща. Той беше наставник в техния монашески живот; от дясната страна на голямата църква от външните стени изгради по време на своето игуменство великия ставропигален манастир. Преди своята смърт три пъти повика и събра всички братя, и изповяда се, и освещение с елей направиха три пъти, и три пъти се прости, с поучително слово каза на братята да имат любов помежду си, да следват преданието на старците и непременно да следят черковните правила да се четат правилото. И друго нареди: каквото има в неговата килия - вещи; дрехи, пари, книги или псалтир, или полуустав, или какво да е - да си разделят по братски, така заръча пред всички братя. След неговата смърт така й направиха според неговата заповед — всички калугери взеха пари по 50 гроша и по една риза, по една дреха и по един кожух, бяха 25 души братя.

***

В името на Отца, и Сина и Светия Дух,

Известявам Ви, че премина нашия живот и нашите дни в голямо притеснение, духовния чин премина, свещеници, попове, най-вече светите места и църкви, манастири, голямо обиждане беше, в двадесет, 20, 21, 22, 23, в тези години голямо притеснение от турците, и в тези години събраха оръжието от християните, и мора в тези години. Вдигна се Влашката земя да се избави от турския султан и не може да се избави от несъгласие и като стана известно на турците, направо отидоха и много потъпкаха земята и много поробиха и развалиха и от тогава султана започна голям незам да прави по земята си и през гореспоменатите години много глоба дадохме на пашата, който седи във Видин, който взе от манастира: 1500: сорока пари взе 4000 сорока. През тези години беше деспотия в Ловеч и този Антим ми беше старец и много обиждаше манастира. И пак свети Дионисий. За малко време се избавихме през 1830година и беше тишина при турците, и при владиците. Също известявам на всички братя да се смирите. И със смирение и с търпение ще имате душевна и телесна полза, понеже преди много ижидневие беше от света обител. Затова не забравяйте задачата да обсъждате преди това старческото предание, неразрешавайте месо в светата обител, не яжте е поръчано. Между себе си постигнете любов и в сърцата ви мир да започне, и здраве, христови да се наречете, писано е Новия завет мир и любов да има между вас … (продължават на една страница нравоучителни препоръки, които тук са пропуснати – б.м.) … Пак ви пиша отци и братя не забравяйте какво беше през предишните горепосочени години. Светата обител имаше одаи 5 или 6 и една магерница и кулата. Забитинът агата седеше в одаите, а билюкът беше на кулата и всички чорбаджии вардят от харсъзи и тука беше конак и манастир имаше и бяха монаси 3 или 4 и в голяма скръб и беда прекарваха християните. И такова гонение на християните от харсъзите и много народ избиха и такава пагуба беше. 30 година беше ходиха по Турското царство и много градове и села развалиха и потурчиха, много християни избиха и това накратко пиша, а може по-нататък да известя и да напиша за потомците наши да прочетат и да знаят как опазиха вярата християнска. Защото беше угаснало учението и вярата християнска. С Божия помощ и укрепление тя възсия навеки. Пиша аз, смирения игумен Партений от село Сопот.

стр. 8

Бяха братя в това време когато се представи стареца Панарет в манастира по имена:

Игумен Филотей от Сопот,

хаджи Макарий от Габрово,

хаджи Давид от Троян;

хаджи Данаил от Тро(ян),

хаджи Йоаникий от Троян,

папа Максим от Сопот,

папа Филоте(й) от Сопот,

папа Пантелим от Сопот,

папа Никифор от Троян,

папа Доротей от Тро(ян),

папа Макарий от Тро(ян);

дякон Авксентий от Сопот;

(Х)ристофор – Севлиево,1850 септември 2 новоподстригани

Зосим Христофор Севлиево Зосим

Йоасаф

и прочее до 25 братя разделиха всичко както заповяда сам

стр. 9

1850

Което се намери в килията на отеца проигумен Панарет след смъртта му: 2000 гроша пари – разделиха братята; 500 гроша сахат – за хаджи Макарий; 500 гроша кандилница – в църквата; 1000гроша филон, епатрахил, стихар – в църквата; 200гроша велика нусница – в църквата; 1000гроша митовь (?) в село Троян – в църквата; 22 ризи – братята; 20 чифта чорапи – братята; 30 пешкира – братята. 5 кожуха – братята; 4 интарии дълги – братята; дивит – братята; псалтир – братята; полуустав – братята. 1 требник – братята; 1 кутия свети мощи – братята

стр. 10

Да бъде известно на всички, които прочетат, че проигумен Партений или Панарет като се разболя през месец август, ден 5 и лежа болен 30 дни и събираше братята до 7 пъти. Докато лежа болен му светиха масло и го причестяваха и той искаше прошка от братята и от Бога и поучаваше братята да имат любов помежду си и старческото предание и църковното правило да държат добре и заповяда пред всички братя, каквото има в килията и сандъка: пари, дрехи, ризи, кожуси да ги разделят братски и така сториха, каквото се намери там разделиха по братски.

Два дни преди да се представи пожела да подстриже сам двама в монашество и подстрига Христофор от Севлиево и Зосим от Троян и така се представи.

(в полето отстрани е добавено: 1850 представи се на месец септември, 4)

стр. 11

Да се знае, че почина проигумен Панарет от село Сопот, подстриженик на Троянския манастир и беше игумен от 1820година до 1840 година н Троянския манастир. И много пострада от турците и от зли и безумни човеци защото през тези години беше (1820) мор, когато по-после (1826) страшна баталия беше с московеца цар Николай по Дунав от Варна до Видин и после се помириха турците и московците през 1830 година и този игумен Панарет или Партений подписа манастира да бъде ставропигия в Цариград на патриархата и взе сингилия да се не намесва ловешкия владика и чорбаджиите [в делата] на манастира, само на патриарха да се подчинява. После през 1835 година пак извади ферман, та поднови църквата и ходатайства. И пак през 1840 го извадиха от игуменството завистливи човеци от Троян и после седя: 10 години в пустинята на „Свети Никола” и почина през 1850година, септември, 4 и беше погребан долу във великия манастир „Богородица”.

стр. 12

Тук пиша аз, папа Максим, син на папа Танчо от село Сопот, на който покойния старец проигумен Панарет беше на мен Максим истински стрико и старец, който ме подстрига в монашески чин през 1820 година в Троянския манастир и като почина нищо не похарчиха от манастира за поменуване на душата му, но само аз Максим, което дадох за поменуване, и за погребение, третини, деветини, двадесетница, четиридесетница и прочее, което описвам тук последователно:

1 риза за гроба,

1 гащи бели,

1 чифт калеври,

20 пешкира дар,

8 гроша за шат-врач (?)

? 12 гроша за ш…ро (?)

______________

10

80 гроша за трима попове

50 гроша за троянското школо на да(скал) Вачо,

12 гроша за ракия в Троян

4 гроша за мед

______________________

156

6 гроша за коливо в Троян

5 гроша за вино,

30 гроша на Панталеймон,

8 гроша кърпи на Пантилин,

15 гроша на момците кърпи;

27 гроша за калдъръма при гроба,

50 гроша за свещи на смъртта,

16 гроша на Филчо урик борч,

20 гроша вина за погребението,

8 гроша на баба Петра,

12 гроша на баба Ковачка,

50 гроша на леля Гана,

50 гроша на дъщеря й Петра

40 гроша на поп Доротей за литургии

15 гроша за 6 месеца

8 гроша за чупрази,

3 гроша дадох за кърпа

_______________

525

60 гроша на годината Търново параст.

25 гроша на Севлиево парастас,

38 гроша на колибите курбан

___________________

643

80 гроша книга прос.

80 гроша за владиката за литургия

100 гроша Самоводе(не)

______________

903

и дадох на поп Панталеймон на заем гроша 500 и по слово петстотин раздаде за саландари по манастири и по черкви.