ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 59

За агаряните, които някога завзели Царицата на градовете ¹ и останалите крепости.

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр. 432-444 (гръцки текст) и т. 3 стр.99-100 (немски превод на І. част: бел. 28-33). За изготвянето на настоящия превод съм използвал основно руските преводи: първият е направен по същото издание и е публикуван на сайта „Восточная литература”, а вторият също е публикуван на сайта „Восточная литература”, но е по Е.Э. Гранстрем и В. С. Шандровская. Краткая неопубликованная хроника о турках из собрания Государственной публичной библиотеки в Ленинграде, Вып. 17 (80). Л. 1967. За улеснение на читателите в текста в квадратни скоби [] съм добавил съответстващите години по сегашното летоброене от Рождество Христово. Попълването на липсващи цифри от годината в текста е обозначено с друг вид скоби - {}.

Ръкописи:

В – Атина, Bibl. tes Blues, 48, стр. 331^V-334. Ръкописът е от ХVІв. и съдържа Номоканонът на Малах.

А – Атина, Ethn., Bibl., 1436, стр. 244-245^V. Ръкописът съдържа Номоканона на Малах, като преписът е от 1613г. (стр. 249^V).

С - Атина, Ethn., Bibl., 1437, стр. 255-256^V. Ръкописът е от ХVІв. и съдържа Номоканонът на Малах.

G - Атина, Ethn., Bibl., 2360, (supl. 360, предишен 41), стр. 152^V - 154. Ръкописът съдържа Номоканона на Малах, като преписът е от 1727г. (стр. 154^V).

F - Атина, Ethn., Bibl., 2924, стр. 233-234^V. Преписът е направен между 1654г. и 1657г., като в сборника се съдържа също Номоканонът на Малах.

Е – Атина, Византийски музей, 30, стр. 245-246^V. Сборникът е съставен през 1723г. (стр. 251^V) и съдържа също Номоканонът на Малах, както и богословски съчинения на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и Йоан Зонора.

J – Атон, манастира Ивирон, 298. Сборникът е без номерация на страниците, съставен през 1620г. и съдържа също Номоканонът на Малах

D – Dresden, Sächsische Landesbibliothek, A 187, стр. 10-11. Сборникът е бил съставен през ХVІв. и съдържа Теологични текстове.

Н - Санкт – Петербург, Държавна публична библиотека, gr. 744, стр. 99-99^V. На предните два листа 77-78 се намира хроника 63. (Текста на двете хроники от сборника в превод на български на сайта „Материали по история” вж. тук).

L – Линдос, Ναός της Παναγίας, 1, стр. 348^V-350. Сборникът е съставен през 1674г. (л. 22^V и 357) и съдържа също Номоканонът на Малах.

О – Oxford. Bodl. Lybrary, Laud. 27, стр. 130^V-131. Сборника е съставен през ХVІв. и в него се намира също текста на Кратката хроника на патриарх Никифор.

Р - Париж, Национална библиотека, supl.gr. 2930, стр. 225^V-226^V. Преписът е направен от Митрофан през 1614г. и съдържа Номоканона на Малах.

R - Париж, Национална библиотека, supl.gr. 1248, стр. 36^V. В сборника текста е предшестван от този на хроника 63 (стр. 35^V-36^V).

V – Рим, Ватиканска библиотека, gr. 2151, стр. 296^V-298. Преписът е направен през ХVІв. като сборникът съдържа също и Номоканона на Малах.

S – Синай, Манастирът „Света Екатерина”, 1189, стр. 4-5^V. Преписът е направен през 1554г., като сборникът съдържа също хрониката на Константин Манаси.

Други издания:

J: L.-A. № 7 (S.10-11); G: L.-A. № 43 (S.74-76) ; Н: Е.Э. Гранстрем и В. С. Шандровская. Краткая неопубликованная хроника о турках из собрания Государственной публичной библиотеки в Ленинграде, Вып. 17 (80). Л. 1967, стр. 154-155 (Текста в превод на български на сайта „Материали по история” вж. тук); Р – Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani opuscula historica, ed. K. de Boor, Leipzig, 1880, стр. 229-230; R: L.-A. № 49, lin. 48-63 (S.86) ; S : Lampros, Sylloge, № 171, (S.169-170, само бележки 9-14).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

I.

За агаряните, които някога завзели Царицата на градовете ¹ и останалите крепости.

1. През 6961 година [от сътворението на света, съответства на 1453г. от Рождество Христово], на 29 май, на 3 ден от седмицата, при [управлението на] императора Константин Палеолог ² Бог допусна заради нашите грехове Константинопол да бъде завзет от измаилтяните. А той ³ управлявал Константинопол 28 години и поробил заедно с тях ⁴ много земи и градове.

2. През 6978 година [от сътворението на света], на 11 юли, от Христа пък през 1470 [година] станало пленяването на Евбея.

3. През 6983 година [от сътворението на света], през месец юни, от Христа пък през 1475 [година] станало пленяването на Кафа ⁵.

4. През 6989 година [от сътворението на света, съответства на 1481г. от Рождество Христово], на 3 май починал султан Мехмед.

5. И на 19 през същия този месец в Града пристигнал неговия син Баязид ⁶.

6. И след 2 години той се отправил на поход срещу Келия и Аспрокастрон ⁷.

7. През 7007 година [от сътворението на света, съответства на 1499г. от Рождество Христово], на 29 август бил пленен Навпакт.

8. През 7008 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1500 [година], 9 август били пленени Метони и Корони ⁸.

9. През 7021 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1513 [година], през месец април, Баязид бил прогонен от своя син Селим ⁹.

10. Този Селим, като приел властта и скиптрите се отправил на поход срещу персите. Връщайки се с победа той пристигнал в Константинопол.

11. През 1518 година, на 22 януари той се отправил на поход срещу Мемфис в Египет, бидейки там и поробвайки [страната] той прекарал там гореспоменатата година, като напълно унищожил така наречените «мамалюки».

12. И не след дълго починал, предавайки самодържавната власт на своя син Сюлейман ¹⁰.

13. А този Сюлейман станал наследник на скиптрите през 1520 [година], през месец септември.

14. И се отправил на поход в Унгария срещу Белград ¹¹, и [градът] бил пленен през 1521 година, на 27 август.

15.

ABCEFGHJLPRV.

През това време, през 1522 [година] от Христа султан Сюлейман събрал 6 хилядна войска по суша и 270 триери по море, и се отправил срещу Родос, и воювал за него от юли до декември, и на 25 декември този нещастен Родос се предал в ръцете му. И той дал свобода на всеки желаещ да напусне.

DOS. Пак тогова, през 1522 [година], на 25 декември той приел Родос под своя власт.

II.

16. През 6854 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1354 година турците преминали на Запад ¹².

17. През 6865 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1365 година той ¹³ завзел Калипол ¹⁴.

18. През 6876 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1377 година той ¹⁵ завзел Адрианопол.

19. През 6935 година [от сътворението на света, съответства на 1387г.], на 24 май те завзели Солун.

20. През 6964 година [от сътворението на света, съответства на 1356г.], през месец юни град Атина бил предаден в ръцете на турците.

21. През 6968 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1460 година владетелят ³ пристигнал в Музитра и [там] бил хванат деспота господин Димитър ¹⁶.

22. През 6970 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1462 година бил пленен Трапезунд.

23. В 6897 година [от сътворението на света, съответства на 1389г.] венецианската власт завзела Анапъл ¹⁷.

24. През 1537 година, на 14 септември, през 11 индикт великия владетел имал сражение с венецианците.

25.

ABCEFGJLPV. И през [15]40 година от Христа станало сключването на мира и венецианците предали [на турците] Анапъл и Монемвасия ¹⁸. За това и бил сключен мир.

HR. И после бил сключен мир и съгласие. И венецианците предали [на турците] Навплион и Монемвасия.

26.

ABCEFGHJLPV. По това време, т.е. през [15]40 година, на 21 ноември, в неделя Касим-паша отнел от венецианците Анапъл. На 24 пък през същия този месеца те завзели и Монемвасия и тези от жителите на Анапъл и Монемвасия, които искали – напуснали [града] заедно с венецианците, другите пък останали в своето отечество. Според условията на сключения мир венецианците взели припасите от крепостите и камбаните от черквите.

R. И по това време, {на 21 ноември}, в неделя Касим-паша взел Навплион и Монемвасия. А от местните жители едни заминали заедно с венецианците, вземайки със себе си камбаните от черквите и припасите от крепостите, другите пък останали в своето отечество.

O. Според [мирния] договор, през 1540 година от Христа, на 21 ноември, в неделя, през 2-я час Анапъл и Монемвасия бели предадени от венецианската власт. Ключовете от тези градове били предадени на пашата от вицегенерала, най-великия месир Алесандро Контарини.

III.

За владетелите на измаилтяните, които били от началото до настоящото време и как се наричали те:

27. 1-я – Осман, 2-я – Орхан, 3-я – Мурад, 4-я – Баязид, 5-я – Мехмед, 6-я – Мурад, 7-я – Мехмед, 8-я – Баязид, 9-я – Селим, 10-я – Сюлейман.

Това са владетелите, които се наричат Отманци.

IV.

(само в ръкопис G)

28. През 1570 година от Христа Турчина имал битка с венецианците; и пристигнали [турците] по суша и по море, и воювали за Кипър, и го взели. Венецианския пък флот дълго се бавил и, очаквайки флота на краля на [И]спания, бездействал. И започнал сред венецианския флот голям мор, и те отишли към остров Крит, и го завзели, и се завърнали с голяма мъка.

29. През 1571 година се появил голям турски флот, и те пристигнали от Крит, и запалили земите около Закинт, и се отправили к Кефалиния ¹⁹, и заловили множество славяни, и изгорили земята от Корфу до Славония.

30. Венецианския флот излязъл от Корфу и се отправил към Месина ²⁰, където се съединил с флота на краля на [И]спания. Венецианските галери се отправили от Крит към Месина, всички християни се изповядали и причестили със светите тайни и се устремили срещу турския флот, а те се разгърнали и се насочили към Навпакт.

31. И на седми октомври, в неделя християнския флот излязъл от из Кефалиния и от Самис, а турския флот излязъл от Навпакт и се срещнали край острова Корчула ²¹. В три часа на деня двата флота се сблъскали и започнала удивителна и велика битка. Със силата пък на нашия Владика и Господ Бог Иисуса Христа, чрез застъпничеството на Пресвета Богородица и всички светии християните победили, повредили, обърнали в бягство и завзели целия флот на агаряните. Немного се спасили с бягство и пристигнали в Навпакт. А бягали и много турци и загинали много християни. Венециански генерал пък бил господин Сабастиан Вениер ²², който после станал принцепс.

32. С настъпването на1572 година пристигнал друг турски флот и се отправил към Метони, а венецианския флот, воден от генерала, се намирал в Метони сам. И турския флот се устремил срещу Метони, а генерала, очаквайки пристигането на флота на краля на [И]спания се върнал в Корфу, където испанския флот и пристигнал. И двата християнски флота като се обединили, излезли от Корфу и се отправили към Метони, но нищо не постигнали.

33. С настъпването на годината [става дума за следващата 1573, събитието е станало на 7 март] венецианците сключили мир с турците. И така нататък.

___________________________________________

Бележки:

1. Т. е. Константинопол; византийците считали Цариград за първостепенния град на света и затова го наричали Царицата на градовете; думата «град» в гръцки език е от женски род.

2. Константин XI Палеолог (1405-1453) – последния византийски император (1448-1453).

3. Мехмед II Завоевателя (30 март 1432 – 3 май 1481) – османски султан (1444-1446 и 1451-1481).

4. Т. е. с турците.

5. Генуезки град на Крим.

6. Баязид II – османски султан (1481-1512).

7. Дн. Белгород на Днестър.

8. Венециански градове на Пелопонес.

9. Селим I – османски султан (1512-1520).

10. Сюлейман I – османски султан (1520-1566).

11. Сегашната столица на Сърбия.

12. Δύσιν – Запад; Византия условно се разделяла на Изток и Запад, т.е. малоазийската, респ. европейската част.

13. Орхан I (1288-1359) – османски бей (1326-1359 ).

14. Галиполи.

15. Мурад I (1319-1389) – османски султан в 1359-1389г.

16. Димитър Палеолог – син на императора Мануил II, брат на император Константин ХІ и зет на Павел Асен. Деспот на Морея (1436-1460).

17. Град в Арголида на Пелопонес.

18. Крепост на остров в югоизточния край на Пелопонес.

19. Остров в Йония.

20. Град на пролива между Апенинския полуостров и остров Сицилия.

21. Остров на Адриатическо море на крайбрежието на Хърватия. Вероятно, грешка на преписвача.

22. Себастияно Вениер (1496-1578) – венециански адмирал и дож (1577-1578).