ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 59
За агаряните, които някога завзели Царицата на градовете 1 и останалите крепости.
Превода
е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр. 432-444 (гръцки
текст) и т. 3 стр.99-100 (немски превод на І. част: бел. 28-33). За изготвянето на настоящия превод съм
използвал основно руските преводи: първият е направен по същото издание и е
публикуван на сайта „Восточная литература”, а
вторият също е публикуван на сайта „Восточная литература”, но е по Е.Э. Гранстрем
и В. С. Шандровская. Краткая
неопубликованная хроника о турках
из собрания Государственной
публичной библиотеки в Ленинграде,
Вып. 17 (80). Л. 1967. За улеснение на читателите
в текста в квадратни скоби [] съм
добавил съответстващите години по сегашното летоброене от Рождество Христово. Попълването на липсващи цифри от
годината в текста е обозначено с друг вид скоби - {}.
Ръкописи:
В – Атина, Bibl. tes Blues, 48, стр. 331V-334. Ръкописът е от ХVІв. и
съдържа Номоканонът на Малах.
А – Атина, Ethn., Bibl., 1436, стр. 244-245V. Ръкописът съдържа Номоканона на Малах, като
преписът е от 1613г. (стр. 249V).
С - Атина, Ethn., Bibl., 1437, стр. 255-256V. Ръкописът е от ХVІв. и съдържа Номоканонът на
Малах.
G - Атина, Ethn., Bibl., 2360, (supl.
360, предишен 41), стр. 152V - 154. Ръкописът съдържа Номоканона на
Малах, като преписът е от 1727г. (стр. 154V).
F - Атина, Ethn., Bibl., 2924, стр. 233-234V. Преписът е направен
между 1654г. и 1657г., като в сборника се съдържа също Номоканонът на Малах.
Е – Атина,
Византийски музей, 30, стр. 245-246V. Сборникът е съставен през
1723г. (стр. 251V) и съдържа също Номоканонът на Малах, както и
богословски съчинения на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и Йоан Зонора.
J – Атон, манастира Ивирон, 298. Сборникът е без номерация
на страниците, съставен през 1620г. и съдържа също Номоканонът на Малах
D – Dresden, Sächsische
Landesbibliothek, A 187, стр. 10-11.
Сборникът е бил съставен през ХVІв. и съдържа Теологични текстове.
Н - Санкт –
Петербург, Държавна публична библиотека, gr. 744, стр. 99-99V. На предните два листа 77-78 се
намира хроника 63. (Текста на двете хроники от сборника в превод на български
на сайта „Материали по история” вж. тук).
L – Линдос, Ναός της
Παναγίας, 1, стр. 348V-350.
Сборникът е съставен през 1674г. (л. 22V и 357) и съдържа също
Номоканонът на Малах.
О – Oxford. Bodl. Lybrary, Laud. 27, стр. 130V-131. Сборника е съставен през ХVІв. и
в него се намира също текста на Кратката хроника на патриарх Никифор.
Р - Париж,
Национална библиотека, supl.gr. 2930, стр. 225V-226V. Преписът е
направен от Митрофан през 1614г. и съдържа Номоканона на Малах.
R - Париж, Национална библиотека, supl.gr. 1248, стр. 36V.
В сборника текста е предшестван от този на хроника 63 (стр. 35V-36V).
V – Рим,
Ватиканска библиотека, gr. 2151, стр. 296V-298.
Преписът е направен през ХVІв. като сборникът съдържа също и Номоканона на
Малах.
S – Синай, Манастирът „Света Екатерина”, 1189, стр. 4-5V.
Преписът е направен през 1554г., като сборникът съдържа също хрониката на
Константин Манаси.
Други
издания:
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми]
[Ново]
I.
За агаряните, които някога завзели Царицата на градовете 1 и останалите крепости.
1. През 6961 година [от сътворението на света, съответства на 1453г. от Рождество Христово], на 29 май, на 3 ден от седмицата, при [управлението на] императора Константин Палеолог 2 Бог допусна заради нашите грехове Константинопол да бъде завзет от измаилтяните. А той 3 управлявал Константинопол 28 години и поробил заедно с тях 4 много земи и градове.
2. През 6978 година [от сътворението на света], на 11 юли, от Христа пък през 1470 [година] станало пленяването на Евбея.
3. През 6983 година [от сътворението на света], през месец юни, от Христа пък през 1475 [година] станало пленяването на Кафа 5.
4. През 6989 година [от сътворението на света, съответства на 1481г. от Рождество Христово], на 3 май починал султан Мехмед.
5. И на 19 през същия този месец в Града пристигнал неговия син Баязид 6.
6. И след 2 години той се отправил на поход срещу Келия и Аспрокастрон 7.
7. През 7007 година [от сътворението на света, съответства на 1499г. от Рождество Христово], на 29 август бил пленен Навпакт.
8. През 7008 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1500 [година], 9 август били пленени Метони и Корони 8.
9. През 7021 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1513 [година], през месец април, Баязид бил прогонен от своя син Селим 9.
10. Този Селим, като приел властта и скиптрите се отправил на поход срещу персите. Връщайки се с победа той пристигнал в Константинопол.
11. През 1518 година, на 22 януари той се отправил на поход срещу Мемфис в Египет, бидейки там и поробвайки [страната] той прекарал там гореспоменатата година, като напълно унищожил така наречените «мамалюки».
12. И не след дълго починал, предавайки самодържавната власт на своя син Сюлейман 10.
13. А този Сюлейман станал наследник на скиптрите през 1520 [година], през месец септември.
14. И се отправил на поход в Унгария срещу Белград 11, и [градът] бил пленен през 1521 година, на 27 август.
15.
ABCEFGHJLPRV.
През това време, през 1522 [година] от Христа султан Сюлейман събрал 6 хилядна войска по суша и 270 триери по море, и се отправил срещу Родос, и воювал за него от юли до декември, и на 25 декември този нещастен Родос се предал в ръцете му. И той дал свобода на всеки желаещ да напусне.
DOS. Пак тогова, през 1522 [година], на 25 декември той приел Родос под своя власт.
II.
16. През 6854 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1354 година турците преминали на Запад 12.
17. През 6865 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1365 година той 13 завзел Калипол 14.
18. През 6876 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1377 година той 15 завзел Адрианопол.
19. През 6935 година [от сътворението на света, съответства на 1387г.], на 24 май те завзели Солун.
20. През 6964 година [от сътворението на света, съответства на 1356г.], през месец юни град Атина бил предаден в ръцете на турците.
21. През 6968 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1460 година владетелят 3 пристигнал в Музитра и [там] бил хванат деспота господин Димитър 16.
22. През 6970 година [от сътворението на света], от Христа пък през 1462 година бил пленен Трапезунд.
23. В 6897 година [от сътворението на света, съответства на 1389г.] венецианската власт завзела Анапъл 17.
24. През 1537 година, на 14 септември, през 11 индикт великия владетел имал сражение с венецианците.
25.
ABCEFGJLPV. И през [15]40 година от Христа станало сключването на мира и венецианците предали [на турците] Анапъл и Монемвасия 18. За това и бил сключен мир.
HR. И после бил сключен мир и съгласие. И венецианците предали [на турците] Навплион и Монемвасия.
26.
ABCEFGHJLPV. По това време, т.е. през [15]40 година, на 21 ноември, в неделя Касим-паша отнел от венецианците Анапъл. На 24 пък през същия този месеца те завзели и Монемвасия и тези от жителите на Анапъл и Монемвасия, които искали – напуснали [града] заедно с венецианците, другите пък останали в своето отечество. Според условията на сключения мир венецианците взели припасите от крепостите и камбаните от черквите.
R. И по това време, {на 21 ноември}, в неделя Касим-паша взел Навплион и Монемвасия. А от местните жители едни заминали заедно с венецианците, вземайки със себе си камбаните от черквите и припасите от крепостите, другите пък останали в своето отечество.
O. Според [мирния] договор, през 1540 година от Христа, на 21 ноември, в неделя, през 2-я час Анапъл и Монемвасия бели предадени от венецианската власт. Ключовете от тези градове били предадени на пашата от вицегенерала, най-великия месир Алесандро Контарини.
III.
За владетелите на измаилтяните, които били от началото до настоящото време и как се наричали те:
27. 1-я – Осман, 2-я – Орхан, 3-я – Мурад, 4-я – Баязид, 5-я – Мехмед, 6-я – Мурад, 7-я – Мехмед, 8-я – Баязид, 9-я – Селим, 10-я – Сюлейман.
Това са владетелите, които се наричат Отманци.
IV.
(само в ръкопис G)
28. През 1570 година от Христа Турчина имал битка с венецианците; и пристигнали [турците] по суша и по море, и воювали за Кипър, и го взели. Венецианския пък флот дълго се бавил и, очаквайки флота на краля на [И]спания, бездействал. И започнал сред венецианския флот голям мор, и те отишли към остров Крит, и го завзели, и се завърнали с голяма мъка.
29. През 1571 година се появил голям турски флот, и те пристигнали от Крит, и запалили земите около Закинт, и се отправили к Кефалиния 19, и заловили множество славяни, и изгорили земята от Корфу до Славония.
30. Венецианския флот излязъл от Корфу и се отправил към Месина 20, където се съединил с флота на краля на [И]спания. Венецианските галери се отправили от Крит към Месина, всички християни се изповядали и причестили със светите тайни и се устремили срещу турския флот, а те се разгърнали и се насочили към Навпакт.
31. И на седми октомври, в неделя християнския флот излязъл от из Кефалиния и от Самис, а турския флот излязъл от Навпакт и се срещнали край острова Корчула 21. В три часа на деня двата флота се сблъскали и започнала удивителна и велика битка. Със силата пък на нашия Владика и Господ Бог Иисуса Христа, чрез застъпничеството на Пресвета Богородица и всички светии християните победили, повредили, обърнали в бягство и завзели целия флот на агаряните. Немного се спасили с бягство и пристигнали в Навпакт. А бягали и много турци и загинали много християни. Венециански генерал пък бил господин Сабастиан Вениер 22, който после станал принцепс.
32. С настъпването на1572 година пристигнал друг турски флот и се отправил към Метони, а венецианския флот, воден от генерала, се намирал в Метони сам. И турския флот се устремил срещу Метони, а генерала, очаквайки пристигането на флота на краля на [И]спания се върнал в Корфу, където испанския флот и пристигнал. И двата християнски флота като се обединили, излезли от Корфу и се отправили към Метони, но нищо не постигнали.
33. С настъпването на годината [става дума за следващата 1573, събитието е станало на 7 март] венецианците сключили мир с турците. И така нататък.
___________________________________________
Бележки:
1. Т. е. Константинопол; византийците считали Цариград за първостепенния град на света и затова го наричали Царицата на градовете; думата «град» в гръцки език е от женски род.
2. Константин XI Палеолог (1405-1453) – последния византийски император (1448-1453).
3. Мехмед II Завоевателя (30 март 1432 – 3 май 1481) – османски султан (1444-1446 и 1451-1481).
4. Т. е. с турците.
5. Генуезки град на Крим.
6. Баязид II – османски султан (1481-1512).
7. Дн. Белгород на Днестър.
8. Венециански градове на Пелопонес.
9. Селим I – османски султан (1512-1520).
10. Сюлейман I – османски султан (1520-1566).
11. Сегашната столица на Сърбия.
12. Δύσιν – Запад; Византия условно се разделяла на Изток и Запад, т.е. малоазийската, респ. европейската част.
13. Орхан I (1288-1359) – османски бей (1326-1359 ).
14. Галиполи.
15. Мурад I (1319-1389) – османски султан в 1359-1389г.
16. Димитър Палеолог – син на императора Мануил II, брат на император Константин ХІ и зет на Павел Асен. Деспот на Морея (1436-1460).
17. Град в Арголида на Пелопонес.
18. Крепост на остров в югоизточния край на Пелопонес.
19. Остров в Йония.
20. Град на пролива между Апенинския полуостров и остров Сицилия.
21. Остров на Адриатическо море на крайбрежието на Хърватия. Вероятно, грешка на преписвача.
22. Себастияно Вениер (1496-1578) – венециански адмирал и дож (1577-1578).