ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 15

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.156-162 (гръцки текст). За изготвянето на настоящия превод  съм използвал основно руския превод направен по същото издание. Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”. Хрониката обхваща събитията от 910г. до 1081г. За улеснение на читателите в текста в квадратни скоби [] съм добавил съответстващите години по сегашното летоброене от Рождество  Христово.

Ръкопис:

Флоренция, Bibl. Laur., plut. 59, 13, ff. 166-166^v. Ръкописът, се датира към края на ХVв., въз основа на времето на последния споменат патриарх Рафаил I (1475/1476). Ръкописът е дело на няколко писари. В сборника има предимно теологични съчинения. Листи 93-170^v, заедно с всички исторически текстове са написани с един почерк. Страници 154-160^vсъдържат съобщение за богомилската ерес; страници 160^v-164^v съдържат трактати на Теодорит Кирски; страници 165-165^v съдържат анонимен трактат за името Божие; страници 165^v-166^v съдържат каталог на византийските императори (със заглавие: oi basileiV) от Константин Велики до 1204 година – извлечение от този списък от времето на Константина VII (стр. 166) до Алексий I е текста по-долу; страница 167 съдържа кратък списък на византийските императори, които са облекли пурпур, когато са били военачалници; на същата страница е и списъка на латинските императори (със заглавие:  basileiV Latinwn) от 1204 (Балдуин I) до 1261г. (Балдуин II); на страници 167-168 е Кратка византийска хроника № 22, която без заглавие стои като продължение на списък на латинските императори; страници 168-170^v съдържат списък на патриарсите на Йерусалим (от Яков до Модест), на Антиохия (от Петър до Анастасий II), на Александрия (от Марко до Зоил), на Рим (от Петър до Хонорий I), на Цариград (от Андрей до Евтимий), като списъка продължава на стр. 171-171^v със същия  почерк, но с друг стил (от Йосиф до Рафаил I).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Из „Царе”

1. Константин Багренородни¹, сина на Лъв Мъдри², след смъртта на своя чичо, цар Александър³ [дошъл на власт] на 19 декември, 15 индикт, през 6419 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 910г.]. Управлявал заедно със своята майка⁴ и опекуни 7 години, заедно със своя тъст Роман⁵ 26 години, заедно с братята на своята жена Стефан и Константин {4}9 дни. Всичко пък [живял] 55 години и 2 месеца. Умрял пък на 13 ноември, 3 индикт, през 6467 [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 958г.].

2. Неговият син Роман⁶ [управлявал] 3 години и 5 месеца.

3. Никифор Фока⁷ дошъл на власт на 16 август, през 6471 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 963г.], 6 индикт, на 51 години от раждането си. Бил убит от Цимисхий⁸, през нощта, в 4 часа, живял 57 години, 11 декември, в събота, през 6478 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 969г.], индикт 13.

4. Йоан Цимисхий дошъл до императорската власт през нощта, [по време на] 4-та стража, в навечерието на събота, на 11 декември, през 6478 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 969г.], 13 индикт, като бил на 45 години от раждането си. Управлявал 6 години и 1 месец. Умрял на 10 януари, 4 индикт, през 6484 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 976г.].

5. Василий⁹, сина на Роман, дошъл до императорската власт когато бил на 18 години от раждането си, на 11 януари, на 3 ден [от седмицата, т.е. във вторник]¹⁰, 4 индикт, през 6484 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 976г.]. Управлявал 20 години. Умрял на 1 декември.

6. Той заповядал да съставят исокодиките¹¹ и ги завършил през 6503 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 994г.]. Новата пък велика своя [новела] той издал на 1 януари, 9 индикт, през 6504 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 996г.].

7. Константин Багренородни¹², неговия брат, дошъл до императорската власт на 12 декември, 9 индикт, през 65{3}4 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1025г.]. Управлявал 3 години. Умрял на 11 ноември, 12 индикт, през 5637 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1028г.].

8. Роман Аргиропул¹³, неговия зет, дошъл до императорската власт на 12 ноември, 12 индикт, през 6537 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1028г.]. Управлявал 5 години и 5 месеца. Умрял на {1}1 април, {1}2 индикт, през 6542 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1034г.].

9. Михаил Пафлагонец¹⁴ станал император на 11 април, 13 (!) индикт, през 6542 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1034г.]. Управлявал 7 години и 8 месеца. Станал монах, умрял на 9 декември, 10 индикт [от Рождество Христово отговаря на 1041г.].

10. Михаил¹⁵ станал от кесар император на 11 декември, 10 индикт, през 6550 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1041г.]. Управлявал 4 месеца и 9 дни; бил лишен от императорската власт на 21 април. Избягал в Студитския манастир, той бил позорно извлечен оттам от тълпата и, като бил отведен при колоната Сигма, бил ослепен от епарха Никифор Кампанарий.

11. 2 пък сестри¹⁶ и господарки, госпожа Зоя и госпожа Теодора приели императорската власт на 21 април, 10 индикт, през 6550 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1042г.]. Управлявали пък те 50 дни. Те извикали намиращия се на заточение в Митилина Мономах¹⁷, който те и направили император.

12. Константин Мономах станал император на 11 юни, 10 индикт, през 6550 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1042г.]. Управлявал 12 години и 7 месеца. Умрял на 8 януари, 8 индикт, през 6563 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1055г.].

13. Багренородната Теодора, приела императорската власт на 8 януари, 8 индикт, през 6564 (!) година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1056г.; би трябвало да е 6563=1055г.], като провъзгласила на 22 август, 9 индикт стареца Михаил Апостратиотик¹⁸, за император и като живяла с него 5 дни, тя умряла на 27 август. Цялото пък време на нейното еднолично управление било 1 година, 7 месеца и 19 дни.

14. Старецът Михаил Вринга, който бил от стратиотите, дошъл на власт на 22 август, 9 индикт, през 6{5}64 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1056г.]. Той пък управлявал 1 година и 11 дни. Бил прогонен от царуването и станал монах на 3 септември, 10 индикт, през 6562 (!) година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1055г.; би трябвало да е 6566=1057г.].

15. Исак Комнин¹⁹ се възцарил на 4 септември, 11 индикт, през 6566 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1057г.]. Управлявал 2 години, 2 месеца и 18 дни. Заболял, той се оттеглил от двореца на 21 ноември, през 13 индикт, през 6{5}68 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1059г.], през това време император станал господин Константин Дука²⁰.

16. Станал монах в Студитския манастир, той умрял, след като живял [още] 6 месеца и 10 дни.

17. Константин Дука станал император на 23 ноември, 13 индикт, през 6568 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1059г.]. Управлявал 7 години и 6 месеца. Умрял на 23 май, 5 индикт, през 6575 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1067г.], оставяйки императорската власт на своята жена господарката госпожа Евдокия²¹, на своя син господин Михаил²² и на неговия брат багренородния Константин.

18. Съпругата на господин Константин Дука Евдокия заедно със своите деца дошла на власт на 23 май, 5 индикт, през 6575 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1067г.]. Управлявала пък заедно с 2 свои синове 7 месеца и 8 дни. На 1-ви януари пък, 6 индикт, през 6576 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1068г.] тя си взела за мъж господина Романа Диоген²³, когото провъзгласила император.

19. Роман Диоген станал император на 1 януари, през 6576 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1068г.]. Той управлявал 3 години и 8 месеца. С променлив успех се сражавал с персите, по време на своя 3-ти поход бил заловен в плен от султана. Когато станало известно за неговото пленяване отвсякъде в храмовете започнали да пристигат писма от господарката госпожа Евдокия, че ако [Роман] се върне от плен,  да не го признават за цар.

20. Господин Михаил Дука станал император заедно със своята майка Евдокия на 1 октомври, 10 индикт, през 6580 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1071г.]. Неговата майка, след като царувала заедно с него 1 месец, била изведена от него от дворец и била подстригана за монахиня. Той пък станал монарх.

21. Синът на самодържеца Константин Дука - Михаил Дука станал император на 1 октомври, 10 индикт, през 6580 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1071г].  Управлявал 6 и половина години, на 24 март, 1 индикт, през 6586 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1078г] бил лишен от императорската власт от Вотаниат²⁴. Станал монах, той отишъл в Студитския манастир. По-късно, по заповед на самия император Вотаниат, той бил ръкоположен за митрополит на Ефес от светейшия патриарх господин Козма в намиращия се на този бряг манастир на Пресвета Богородица Руфиниан.

22. Никифор Вотаниат дошъл на власт на 27 март, 3 индикт, през 6588 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1080г.; би трябвало да е 6586=1078г.]. Управлявал 10 (!) години и 5 дни. на 1 април, 4 индикт бил лишен от императорската власт от Алексий Комнин²⁵. Оттеглил се в Перивлептския манастир²⁶, той станал монах.

23. Господин Алексей Комнин дошъл на власт на 1 април, 4 индикт, през 6589 година [от сътворението на света, от Рождество Христово отговаря на 1081г]. Умрял на 15 август, царувал 37 години и 4 и половина месеца.

___________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Константин VІІ Порфирогент ( Багренородни ) – византийски император (913 – 959)

2.      Лъв VІ Мъдри – византийски император (886 – 912)

3.      Александър – византийски император (912 – 913)

4.      Става дума за регентството начело с императрица Зоя и предишното начело с патриарх Николай Мистик.

5.      Роман І Лакапин – византийски император (920 – 944)

6.      Роман ІІ Лакапин – византийски император (959 – 963), баща на императорите Василий ІІ и Константин VІІІ.

7.      Никифор ІІ Фока – византийски император (963 – 969)

8.      Йоан І Цимисхий – византийски император (969 – 976)

9.      Василий ІІ Багренородни (също Българоубиец) – византийски император (976 – 1025), син на император Роман ІІ и брат на император Константин VІІІ.

10.  Във Византия броенето на дните от седмицата започвало от неделя.

11.  Поземлен кадастър.

12.  Константин VІІІ Багренородни - византийски император (976 – 1025), син на император Роман ІІ и брат на император Василий ІІ, баща на императриците Зоя и Теодора.

13.  Роман ІІІ Аргир - византийски император (1028 – 1034), зет на император Константин VІІІ.

14.  Михаил ІV Пафлагон - византийски император (1034 – 1041).

15.  Михаил V Калафат - византийски император (1041 – 1042).

16.  Дъщерите на император Константин VІІІ императрица Зоя (1042) и императрица Теодора (1042, 1055-1056).

17.  Константин ІХ Мономах - византийски император (1042 – 1055).

18.  Михаил VІ Стратиотик - византийски император (1056 – 1057).

19.  Исак І Комнин - византийски император (1057 – 1059).

20.  Константин Х Дука - византийски император (1059 – 1067).

21.  Евдокия - византийска императрица (1067 – 1068), съпруга на Константин Х Дука и майка на Михаил VІІ Дука.

22.  Михаил VІІ Дука - византийски император (1071 – 1078).

23.  Роман ІV Диоген- византийски император (1068 – 1071).

24.  Никифор ІІІ Вотаниат - византийски император (1078 – 1081).

25.  Алексий І Комнин - византийски император (1081 – 1118).

26.  В югозападната част на Цариград.