ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Синодално постановление по въпроса за ръкополагането на свещениците и на дяконите, извършено от българските епископи, излезли от Загора; че в съмнителни случаи трябва да клони човек към човеколюбието и че църквата приема ръкоположените от неканонични архиереи.

 

 

Синодалният акт от времето на охридския архиепископ Димитър Хоматиан (1215-1235г.) съдържа важни сведения за учредяването на българската архиепископия в Търново след въстанието на Асеневци, както и за положението на българската църква в края на ХІІ и началото на ХІІІ век. Близко по съдържание до това послание е и писмото на архиепископ Димитър Хоматиан до корфуския митрополит Педиадит1.

            Текстът е по превода на д-р П. Ников: „Принос към историческото изворознание на България и към историята на българската църква”, Списание на БАН, ХХ, 1921, с. 51-59. Направил съм само някои незначителни изменения свързани с промяната на българския език от времето на издаване на превода. Има и някои малки корекции, тъй като тук се публикува само българския текст и няма възможност както в списанието да се прави сверка с паралелния гръцки (Ников е направил пълен превод, при който поясненията са инкорпорирани в текста – напр. „Константинопол” в текста е даден като „Цариград”, „Романия” като „Византия”, „Загора” като „България” и т.н.). За да не се създава объркване, за някои важни названия има бележка указваща как е отразено в гръцкия текст. Превода на посланието е бил частично преиздаден на осъвременен български език и в ХИБ, т. 2, С.,1978г., стр. 316-319. Превод на синодалния акт има и в том 1 на „История на Охридската архиепископия” на Иван Снегаров (стр. 131-134).

            Публикацията на Ников е в специализирано научно списание, там има малко пояснения към текста. Тъй като настоящото публикуване в Интернет ще е достъпно на по-широк кръг читатели съм добавил някои пояснения към текста. В бележките съм посочил и някои различия в преводите на Ников и Снегаров.

                                                                                                                                                        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

----­

 

Съвещанието е нещо прекрасно и свето. То е основа и опора за болния и слаб човешки разум. 3aтовa и евангелието заповядва, да се върши всичко след съвещание, така щото онова, което трябва да се извърши, да има здраво начало, а да не се движи и люлее като ония корени, които се носят по водата заради това, че не са закрепени. Прочее, повече от всяко друго нещо, стана нужда, събрани днес на общо събрание, да влезем в разискване на спора за ръкоположените свещеници и дякони от загорските български2 епископи3, та решението по този въпрос да излезе от общо размишление и подкрепено от канонични и законни съображения.

   Този въпрос стои така.

            Има вече много години, откак обитателите на страната на Балкана4 подигнаха глава против византийското владичество5, като отхвърлиха безсрамно неговото иго, завладяха голямо пространство земя и подчиниха под своята власт почти всички земи на запад, които граничат с морето. Като се възгордяха от това, те нахално преобразиха своето управление чрез червени дрехи6, и други украшения, които има обичай да обозначават царското достойнство, а още и с наименованието на царството. Обаче, те не спряха тук своята дързост, а невъздържано устремиха своите пожелания и към самото висше достойнство на йерархията. Те искаха да свържат с царското достойнство и патриаршеското, за да не куца уж тази власт с липсата на другата. И така, те произведоха един йерей7 (той беше от законните) в епископски сан чрез ръкополагане от един византийски архиерей, т. е. от покойния Видински, а после като привлякоха съдействието на папата от стария Рим8, чрез изпращането от там на един кардинал, почетоха го чрез него с патриаршеското достойнство9. От този новостъкмен патриарх се прогласиха като верига епископи българи в цялата църква на България, защото от каноничните и законни архиереи едни се предадоха на бягство поради тази светска буря, а други нещастно (пропаднаха) във време на трудностите. Тези българи епископи ръкоположиха пък навсякъде свещеници и дякони. Тяхното и извършеното от тях ръкополагане се оспори от законните архиереи. Затова, прочее, трябваше ние по необходимост да размислим в синодално заседание, дали трябва да приемем в йераршеско общение казаните епископи, а и ръкоположените от тях.

И така, като председателстваше на синода наше смирение, стана разискване по този въпрос в нашия свещен събор.

В него едни от братята, които предвождаше светейшия Костурски10 митрополит и прототрон, като следваха точно каноните и светия църковен обичай, отхвърляха казаните епископи и ръкоположените от тях, като привеждаха между другите основателни съображения и тези: че ако оня, който престъпва църковното предание, се низвергва11, както се казва в края на седмия канон от седмия вселенски събор12, как да не бъдат отхвърлени българските епископи и ръкоположените от тях, които приели своето ръкополагане въпреки писаното и канонично предание, превратно, чрез съдействието на българската власт; и в това се оприличаваха на циника Максим13, за когото споменава четвъртия канон14 на втория вселенски събор15; че на оня, който е станал епископ със съдействието на светската власт и натрап­нически, каноните налагат епитимия на низвержението. Освен това, че ако във всяко нещо недостойното за приемане, извършено, подлежи на отговорност, както казва светия Цариградски16 патриарх Сисиний, то как да не подлежи на отговорност грабването на светата благодат по насилствен начин, която се получава не като плячка, а се дава като свещен дар чрез изпитване и други църковни разследвания. И не само това, но и обстоятелството, че приживе на архиереите те са се натрапили прелюбодейно на техните престоли, ги прави отговорни. Така и чрез това изказваха едните своето мнение.

Други (от братята), които предводителстваше светейшия епископ Могленски17, като привеждаха трудностите на времето и на нещата и като клоняха, както подобава, към човеколюбивия обичай на църквата, казваха: че понеже византийската империя и йерархията при нея се разколеба от насилничеството на нахлу­лите във Византия народи18, стана нужда, да се новостъкми и измени някак и самия обичай за произвеждането на ония, на които се падна да станат свещени лица. По онова време станаха много други работи въпреки този свещен обичай. Така, извършиха се ръкополагания на митрополитите в западния край, подчинени на цариградския престол без парисия, т. е. знание и пълномощие на първенствуващия в тях, т. е. на патриарха, нещо, което се забранява навсякъде и по всякакъв начин от светите предписания на каноните. Затова трябва да се отнесем снизходително към ста­налото, като отстъпим малко от точността, за да не би да се случи нещо рисковано в това, което е най-важно и необходимо. Защото заедно с тяхното ръкополагане, както следва, се развалят и извършеното от тях кръщение и молитвите, и литургиите, и останалите свещенодействия, които съставляват подър­жат християнския живот. Ако са живи, кръстените от тях ще трябва непременно да се кръстят отново: ако ли пък са умрели, необходимо е да се считат некръстени. Че не трябва, присъденото за едни лица лично и както изискваха обстоятелствата в тяхното време, да се пренася изобщо върху други: отците лишиха циника Максим от йераршеското достойнство и наименование и го низвергнаха не само понеже е побързал да заеме патриаршеското достойнство чрез пари, но и защото бил изпълнил църквата с голямо размирие и несъгласие, както разправя неговата история. Освен това, че те не трябва да се наричат нито блудници и натрапници. Понеже с нашествието на народите, както се каза, се унищожи величието на царството и йерархията в щастливия някога Цариград, а архиереите се пръснаха на разни страни, от които повечето умряха в чужбина; властта пък на царството откъм Запад се завзе в онова време почти цялата от българите; когато и самия византийски император19, като избягал от Цариград, прибягнал до тях, а тогавашният цариградски патриарх (той беше Йоан Каматир)20 влезе в преговори с царя на българите21, а и със самия български патриарх, следваше се, това управление да размисли и да има архиереи в подчинените му местности, тъй като нямаше надежда за възстановяване на византийската власт. Те биха се счели тогава като натрапници, когато при спокойно и неизменно положение на нещата, както във времето на Циника, се одързостяваха и се натрапваха като него, и след като изгонеха съществуващите архиереи, грабнеха даровете на светата благодат. Обаче, понеже те се прогласиха във вдовстващи църкви22, не бива да се подозира всякаква умисъл в тяхното ръкополагане, нито пък би им подоба­вало справедливо наименованието блудници23. По такъв начин и с такива мнения се разглеждаше и се разделяше въпроса на предстоящото разследване.

До толкова раздвоени бяха мненията на нашето свещено съдилище. Обаче, понеже беше необходимо да се съгласим и ние, като из6ерем да следваме средния и царски път, та нито да пренебрегнем напълно точността на свещените канони, нито пък да дадем възможност чрез примера на ония, което не ги зачитат, да вършат това, което не подобава като законно и канонично: това, прочее, това успешно улучихме с помощта на благодатта на Светия дух. И така, на нашето синодално мнение отвориха път: 12-ат и 13-ат актове на светия Халкидонски събор24, на който се разгледаха делата на Васиан и Стефан, които бяха станали ефески епископи; тогава се узна, че и Васиан си при­своил насилствено епископията и Стефан - чрез съзаклятие и такова остроумие, и се реши веднага, да се отстранят от ефеската църква, но да запазят епископския сан, я вместо тях да се ръкоположи канонично друг епископ.

Но при това (ни упъти) и съобщението от благочестивия и христолюбив наш господар, мощния и великия Теодор Дука Комнин25, направено нам от светейшия епископ илирийски или янински26, възлюбен в Господа наш брат и съслужител, което ни подкани да бъдем снизходителни в предстоящия въпрос. Впоследствие, заради естественото човеколюбие и най-вече заради анормалното състояние на нещата, ние издадохме със синодално единодушие и съразмишление следното решение: че ръкоположените в Загора български епископи да са от днес напълно отстранени от църквите, в които са били наречени, понеже са били произведени въпреки точността и преданието на каноните, и са се о6лекли даже в епископско достойнство с помощта на светската власт: и да не се поддържа в тях никаква надежда за възстановяване в бъдеще, защото живите законни архиереи се установили вече в падащите им се епископии, в които са били наречени, а в ония, дето законно служилите преди тях не 6яха живи, ще се нарекат други вместо тях. Ръкоположените пък от тях поддякони27, дякони и свещеници да бъдат приети в олтара и да в съслужение с останалото свещеническо изпълнение, понеже са приели ръкополагането си от право­славни и според свещеническия обичай на църквата; защото и ръкоположените от Васиан и Стефан не бяха отхвърлени.

Същевременно подобава за тези човеколюбивия обичай на църквата, който е непрестанно милостив към всички и особено в случаи, дето има съмнение, защото съществува законно предписание, в съмнителните случаи да се клони към човеколюбието. Защото, ако и да са получили ръкополагането си от изхвърлени вече епископи, произвеждането на последните, станало против църковното предание, не вреди на същото, защото църквата е приела и приема ония православни, които са ръкоположени от еретици, които явно са били осъдени и низвергнати. Свидетели за това има много и ония, които навеждат паметниците и историческите книги. Така Анатолий28 - приснопаметният цари­градски патриарх е бил ръкоположен от Диоскор29, алексан­дрийския папа, който бил еретик и убиец на свети Флавиан30, ако трябва да се вярва на историята за него.

Призоваването благодатта на светя Дух ги ръкоположи: защото ръкополагащият не предава на ръкополагания от него собствените си пороци, били те душевни или телесни, а само даровете на св. Дух съвършенстват произвеждания. Свещеноначалникът е слуга на светите дарования, и благодатта на св. Дух действува чрез него.

3а да бъде споменът на това, нещо по-продължителен, постанови се, те да се очистят с тази епитимия31: в продъл­жение на четири месеца да се въздържат в събота и неделя от месо, сирене и яйца, а в сряда и петък да ядът суха храна, като употребяват само хляб и вода и да правят всекидневно 40 поклони с изключение на събота и неделя, и на господните празници, през които не сме заповядали да пра­вят поклони.

Убедени сме, че човеколюбивия бог, от който се дава всяко добро дарение и милост за човешките грешки, ще под­печата този наш синодален акт чрез своето благословение и благодат и ще се смили над всички сега и в последния ден, на страшния съд. Така извършено и прочетено в синода, това, се вписа в кондиците на свещения хартофилакс32 на нашата пресвета архиепископия, за да се възприеме от тук за знание от желаещите.

 

 

 

           _________

 

1) Керкирския митрополит Василий Педиадит (†1219г.)

2) Под „България” Хоматиан разбира диоцеза на Охридската архиепископия, докато самата българска държава на Асеневци обозначава като „Загора” („Ζαγορα”).

3) Тук има известно разминаване в преводите на Ников и Снегаров. Пасажът: „ръкоположените свещеници и дякони от загорските български епископи: е преведен от Снегаров по-различно: „ ръкоположените от загорските епископи-българи свещеници и дякони…”.

4) Пасажът: „ χωρα του Ζυγου” е преведен Ников като „страната на Балкана”, а от Снегаров като „северната страна”.

5) В гръцкия текст стои „Ρωμαϊκής έξουσίας”, което ще рече „Ромейската власт (мощ, могъщество) – Ников превежда Ромейска, Романия, ромеи… съотв. като византийска, Византия, византийци. Снегаров пък превежда пасажа като „гръцко иго”.

6) Червения цвят на дрехите и обувките е характерен за облеклото на императорите. Никита Хониат също описвайки въстанието от 1185г. обръща внимание на червения цвят „Единия от братята, Петър, поставил на главата си царска корона и обул на краката си червени сандали”. (По ХИБ, Петров, Гюзелев, С.,1978г, т. 2, стр. 10.)

7) Става дума за българския архиепископ Василий І (1185-1227).

8) Папа Инокентий ІІІ (1198-1216г.)

9) На 7.ХІ.1204г., на празника на св. Яков, кардинал Лъв извършил миропомазването на Василий І за примас на Българската църква.

10) в гръцкия текст стои „Καστορίας” – Кастория е гръцкото название на Костур. Прототронния, т.е. първопрестолния митрополит е бил предстоятеля на епархията, която стояла след тази, в която било седалището на главата на поместната църква. В диоцеза на Охридската архиепископия-патриаршия първопрестолен митрополит бил Костурския, а в диоцеза на Търновската патриаршия - митрополита на Велики Преслав.

11) Низвержението е лишаване от църковен сан.

12) VІІ Вселенски събор се е състоял в Цариград през 787г.

13) Максим І Циник – цариградски патриарх (380г.)

14) „ 4. За Максим Циника и за произведеното от него безобразие в Константинопол: Максим не е бил и не е епископ, нито поставените от него на която и да е степен от клира, и стореното от него и стореното от тях: всичко е нищожно.

15) Вторият вселенски събор се състоял в Цариград през 381г.

16) По Ников – Цариградски, иначе в гръцкия текст стои Константинополски; навсякъде в текста Ников е заменил Константинопол, константинополски, съотв. с Цариград, цариградски.

17) В гръцкия текст стои Μογλενων, в превода на Снегаров „мъгленски”.

18) Намек за превземането на Цариград от латинците на 13.ІV. 1204г. и за разширяването  на българската държава.

19) Вероятно говори за император Алексий ІІІ Ангел (1193-1203г.).

20) Става дума за цариградския патриарх Йоан Х Каматир (1198-1206г.)

21) Българския цар Калоян (1197-1207г.)

22) „Вдовстваща епархия” е тази, която е останала без титулярен архиерей (напр., ако владиката е починал), а „вдовстващ епископ” – този владика, който е загубил епархията си (напр. поради завладяване на диоцеза му от друговерци).

23) Към писмото на Димитър Хоматиан до Педиадит д-р П.Ников дава следното пояснение: „Думата прелюбодеец (μοιχος ) е употребена тук преносно. Всеки архиерей се свързва, според правилата, със своята епархия тъй, както мъжът с жената. И както мъжът, който посяга на чужда жена е прелюбодеец, така и тук се нарича със същата дума и оня архиерей, който се опитва да заграби чужда епархия приживе на законния й йерарх. - Натрапник или натурник (επιβητωρ от επιβανω, επιβατικως; επιβασις = invasio = нашествие, второжение, натрапване, натурване) е оня епископ, който самочинно, или даже с употреба на лоши средства, незаконно заеме някоя вдовстваща от епископ църква. Ср. затова тълкуванието на 15-то правило на І-я вселенски събор в - Правилата на св. православна църква. ред. на Д-р Цанков, Стефанов и Цанев. София, 1912 І стр. 334 сл. също Ράλλη και Πότλη, Σύνταγμα των υειων  και ιερων κανόνων. Άυηνησιν – 1852 І- стр. 147. Също  Σύνταγμα на Матей Властар. Jh. VI стр. 85.”

24) Става дума за ІV вселенски събор заседавал в Халкидон през 451г.

25) Теодор Дука Комнин Ангел – епирски деспот (1215-1227г.), а по-сетне коронован от Димитър Хоматиан и за император (1227-1230г.).

26) ̉Ίλλυριών ήτοι Ίωαννίνων (по Pitra: Ίανίνων) Снегаров го превежда като „илирийски или канински”; следващото: „наш в Господа обичан брат и съслужител”  в превода на Ников е заменено с по-ясната формулировка на Снегаров: „възлюбен в Господа наш брат и съслужител”.

27) Снегаров използва „иподякони”, което съответства при Ников е побългарено на „поддякони”.

28) Цариградския патриарх Анатолий (449-458). Той бил поставен за цариградски патриарх от Диоскор Александрийски след убийството на св. Флавиан, но запазил сана си и след ІV Вселенски събор (451г.).

29) Александрийския патриарх Диоскор І (444-451г.), който бил привърженик на монофизитската ерес и споделял възгледите на Евтихий за единствената, божествена природа на Христос. Диоскор низвергнат от ІV Халкидонски вселенски събор.

30) Цариградски патриарх (446-449г.) – противник на Евтихиевата ерес. По време на свикания в Ефес през 449г. от Диоскор Александрийски църковен събор, наречен по-сетне „разбойнически” бил направен опит Флавиан да бъде лишен от патриаршески сан и да бъде осъден на заточение, но част от епископите го подкрепили. Тогава Диоскор потърсил съдействие на войската и на Флавиан бил нанесен жесток побой, вследствие на който той починал няколко дни по-късно. На ІV вселенски събор в Халкидон Диоскор бил осъден и низвергнат като убиец на Флавиан.

31) Епитимиите били църковни наказания, напр. налагане на пост, на четене на определени молитви и т.н.

32) Хартофилаксът бил нещо като библиотекар и секретар на патриарсите и архиепископите, той завеждал документите и архивите.